Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1914                        от 23.11.2016 г.,                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б.Ч. и в присъствието на прокурор А. Ч. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1883 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)  във връзка с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.К.Т., ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „Б“  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е разпоредено преместване на лек автомобил без знанието и съгласието на водача до паркинг, стопанисван от Общинско предприятие „Спортни имоти – паркинги и гаражи” при Община Бургас. В жалбата е инкорпорирана искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възстановяване на претърпените от жалбоподателя имуществени вреди в размер на 43,20 лева, представляващи платена такса за репатриране. С влязло в сила съдебно решение № 4750/ 20.04.2016 г. по адм. д. № 1910/2015 г. на ВАС е отменено изцяло Решение № 1908/13.11.2014 г., постановено по адм. д. №1883/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. Със същото решение, състав на Върховния административен съд е постановил отмяна на посочената ПАМ и е върнал делото на същия съдебен състав за възстановяване на исковото производство по предявения от П.К.Т. *** иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. В съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – надлежно упълномощения адв. Ц.Н. ***, като се сочи, че са налице кумулативно предвидените предпоставки, посочени в закона. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по иска – Община Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Ст. Д., който в съдебно заседание излага доводи за недоказаност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и пледира за отхвърлянето му.

Окръжна прокуратура Бургас се представлява от прокурор А. Ч., който пледира за уважаване на исковата претенция като счита същата за основателна. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Както вече беше посочено, незаконосъобразността на ПАМ е установена с влязло в сила решение на ВАС, което обуславя и допустимостта на предявения от Т. иск за репариране на претърпените от него имуществени вреди.

При тези фактически данни, които се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, предметът на спорното правоотношение, с който съдът е сезиран за произнасяне при повторното разглеждане на делото, е искът за обезщетяване на жалбоподателя в размер на 43,20 лева, представляващ имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че за да се ангажира отговорността на общината, респ. държавата, е необходимо да са изпълнени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на адинистративен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. отмяна на административния акт, действие или бездействие от по-горестоящ административен орган или от съда; 3. настъпили имуществени и/или неимуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпването на вредите. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че с неформална принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. ”б” от ЗДП, общински служител в дирекция „УКОРС“ на Община Бургас е разпоредил преместването на управляваното от жалбоподателя МПС без негово знанието и съгласие. Принудителната административна мярка е отменена като незаконосъобразна. При това положение, не може да има съмнение, че от обективна страна са осъществени първите две предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и на изследване в прозиводството подлежат претърпените от ищеца имуществени вреди и наличието на причинна връзка с незаконосъобразния адимнистративен акт.

От съдържанието на представената към оспорването фискален бон от 07.08.2014 г. (12,21 часа) се установява, че за извършеното репатриране на автомобила Т. ***, Общинско предприятие „Транспорт” сумата от 43,20 лева, представляваща цената на услугата репатриране. Престирането на тази сума е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото от административния орган принудително преместване на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Отговорността за причинените вреди следва да се носи от  Община Бургас, чийто служител е разпоредил процесното незаконосъобразно преместване.

Предвид гореизложеното, исковата молба на П.К.Т. *** е основателна и доказана и като такава, следва да се уважи за сумата от 43,20 лева, представляваща платена такса за репатриране на МПС.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца Т. следва да се присъди сумата от 410,00 лева, по представен списък с разноски (л. 50),    представляваща държавна такса в размер на 10,00 лева (л.18) и възнаграждение за един адвокат в размер на 400,00 лева (л.43).

Мотивиран от изложеното, Бургаският административен съд, втори състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П.К.Т., ЕГН ********** ***  сумата от 43,20 лева (четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща неправомерно заплатена такса за репатриране на лек автомобил.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на П.К.Т., ЕГН ********** ***  сумата от 410,00 лева (четиристотин и десет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: