Р Е Ш Е Н И Е  1364

 

Град Бургас, 29.09.2015г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

                                                                                               СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 246 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.И.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед с рег. № 251з-75 от 8.01.2015г., издадена от в.п.д. директор на ОДМВР-Бургас, с която на жалбоподателя, заемащ младши изпълнителска длъжност младши автоконтрольор I-ва степен в „Моторизирано звено за бързо реагиране – СИГМА“ на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Бургас е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и необоснована. Твърди, че не е проявил пропуск в изучаването и прилагането на дейностите, регламентиращи служебната му дейност. Счита, че цитираните в оспорената заповед правила, които се твърди, че е нарушил, касаят и се прилагат по отношение производителите на автомобилни стъкла, но не касаят и не засягат дейността на служителите на сектор „Пътна полиция“ към съответните областни дирекции на МВР. Сочи, че в конкретния случай автомобилът е бил с незаводски поставено тъмно фолио на предните странични стъкла, поради което е констатирал нарушение на абсолютната забрана за намаляване на прозрачността на предните странични стъкла на автомобила, установено в чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Нито в закона, нито в правилника за прилагането му е посочен процент на намаляване на прозрачността, след който следва да е осъществен състава на цитирания член. Искането от съда е да отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, подържа жалбата и искането от съда. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – в.п.д. директор на ОДМВР – Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Поддържа, че административният акт е издаден от компетентен орган и не са налице материалноправни и процесуалноправни пропуски при издаването му. Счита за неоснователно твърдението в жалбата за самостоятелно установяване „на око” за това дали едни затъмнени стъкла са фабрично изработени, а това обстоятелство единствено би могло да се установи чрез използване на техническо средство, което жалбоподателят е бил длъжен да използва при констатираното от него нарушение на ЗДвП и наред с това и задължението му да следи както спазване на ЗДвП и ППЗДвП, така и разпоредбите на Единните условия от Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани за колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на тези предписания, който акт е част от вътрешното законодателство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби,  приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед на Р.И.Ж. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.09.2014г. около 13,35ч. жалбоподателят, в качеството на мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, изпълнявайки служебните си задължения спрял лек автомобил, управляван от В.З. В. и след извършената проверка съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че прозрачността на предното ляво и предното дясно стъкло на вратите на автомобила била намалена, тъй като на тях било поставено допълнително фолио – нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Със съставяне на АУАН серия Т № 804279/14.09.2014г. Р.Ж. издал стикер за спиране от движение на автомобила и отнел свидетелството за регистрация на МПС част II. Въз основа на съставения акт началникът на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас издал заповед № 14-0769-001449 от 14.09.2014г., с която за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП наложил на В., на основание чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторното превозно средство до отстраняване на неизправността. На 18.09.2014г. В. подал жалба до директора на ОДМВР-Бургас с вх.рег. № Ж-53/18.09.2014г. по описа на областната дирекция с твърдения, че по време на проверката жалбоподателят бил груб, не се представил, бил без светлоотразителна жилетка, бадж и фуражка. По повод жалбата е извършена проверка, възложена на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас с резолюция: за проверка, отношение, доклад и отговор на подателя, от същата дата. Снети са сведения от лицата, пътуващи в автомобила на В. – Д.Г.С. и И.Т. Д., които поддържат твърдяното от В. в жалбата, най-вече относно облеклото. Снето е писмено сведение от жалбоподателя и от колегата му мл. автоконтрольор С.П., с когото са били на смяна на 14.09.2014г. и обслужвали район на територията на 05 РУП-Бургас. С.П. заявява в сведението си, че заедно с Р.Ж. са се държали учтиво с В.. В двете сведения служителите Р.Ж. и С.П. сочат, че спреният за проверка автомобил е бил с намалена прозрачност на стъклата на предна лява и предна дясна врата с поставено на тях тъмно фолио. Резултатите от проверката са обективирани в справка от 10.11.2014г., съгласувана от началник сектор „Пътна полиция“, входирана в ОДМВР-Бургас с рег.№ 39113/28.11.2014г. и одобрена от директора на областната дирекция на същата дата. Видно от справката, от фактическа страна е установено, че на 14.09.2014г. около 13,30ч. жалбоподателят спрял за проверка на ул.”Димитър Димов” в близост до ЖП-прелез лек автомобил марка „БМВ” с per. № ***, управляван от В.З. В.. Полицай Ж. се представил на В., обяснил му за спирането на автомобила, извършеното нарушение на ЗДвП, изразяващо се в намаляване прозрачността на страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя на предни лява и дясна врати, посредством поставено допълнително фолио и му съставил АУАН. В справката е посочено също, че жалбоподателят работи към моторизирано звено за бързо реагиране (МЗБР) „Сигма“ към група  „ОД, ПК и ПД“ при сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР, а служителите в това звено носят специално моторизирано униформено облекло с всички отличителни знаци/в това число и баджа, специално място за поставянето му, но не носят фуражки и светлоотразителни жилетки. Заключено е, че служителят е съставил АУАН и е спрял от движение лекия автомобил, който е бил със затъмнени стъкла, но не е измерил прозрачността им с помощта на система за проверка на прозрачността на автомобилните стъкла „Transpi“, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност. Предложено е на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за извършеното дисциплинарно нарушение. Справката е връчена на Р.Ж. срещу подпис на 8.12.2014г., в която е вписал, че не е съгласен със съдържащите се констатации и е изложил становището си по случая във възражение с вх.рег.№ 40362/09.12.2014г. по описа на ОДМВР-Бургас. Доводите му са, че никъде в чл.105, ал.1, във вр. с чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП и във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ППЗДвП не е упоменато, че намаляването на прозрачността на стъклата на МПС трябва да бъде констатирано с техническо средство, нито е посочен процент на намаляване на прозрачността.

Дисциплинарноразследващият орган – началникът на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, определен от в.п.д. директор на ОДМВР-Бургас както такъв с резолюцията от 18.09.2015г., изготвил становище за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, входирано в ОДМВР-Бургас с рег.№ 42238/29.12.2014г., съдържащо и мотиви за неприемане на възражението на служителя позовавайки се на писмо рег. № УР-1693/02.07.2001г. на дирекция НС „Полиция“ – МВР и конкретно съдържащата се в него информация относно Правило № 43/15.02.88г., включено в публикуваната в ДВ, бр.1 от 2000г. Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани за колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на тези предписания, влязла в сила от 21.01.2000г. Съгласно Добавка 42: Правило № 43, Преработка 1 „единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло”, т.9.1.4.1 - измерената нормална пропускливост по т.9.1.2 по отношение на предни стъкла трябва да е не по- малка от 75 %, а за прозорци различни от предни стъкла трябва да е не по-малка от 70%.  Според дисциплинарноразследващият орган в конкретния случай служителят с просто око не може да измери стойността на светлопропускливост на стъклата в проценти, а това е възможно с помощта на техническо средство, което да докаже стъклата дали отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В типовата длъжностна характеристика на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” на служителя е вменено „да познава ЗДвП и издадените на него поднормативни актове, нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт, и безопасността на движението”. Заключил е, че Ж. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.09.2014г., като мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-Бургас, съставил АУАН и спрял от движение лек автомобил „БМВ” с per. № ***, собственост и управляван от В.З. В., за това, че има затъмнени стъкла, без служителя да е използвал техническо средство за проверка на прозрачността на автомобилните стъкла „Transpi”, нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 - пропуски, в изучаването и прилагането, на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, поради което е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Становището е представено на в.п.д. директор на ОДМВР-Бургас и видно от резолюция от 29.12.2014г. последният е изразил съгласието си и разпоредил да се изготви заповед за налагане на посоченото в него наказание.

Оспорената в настоящото съдебно производство заповед рег. № 251з-75/2015г. е издадена въз основа на справката и становището на дисциплинарноразследващия орган. В мотивите ú са възпроизведени съдържащите се в тях фактически констатации относно извършеното дисциплинарно нарушение и правната му квалификация. Наложеното с нея дисциплинарно наказание на държавния служител е предложеното със становището „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от в.п.д. директор на ОДМВР-Бургас е връчена на Р.Ж. на 9.01.2015г. и оспорена от него пред съда с жалба от 21.01.2015г.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на полицейския служител С.П. – свидетел по установяване на нарушението на чл.105, ал.1 от ЗДвП и съставяне на акта. Според показанията му, предните стъкла – ляво и дясно, на спрения при проверката автомобил били затъмнени чрез поставяне на тъмно фолио от вътрешната страна на прозорците на вратите, което прави автомобила технически неизправен. Допълнителното фолио на предните странични стъкла на автомобила към момента на проверката е възприето непосредствено визуално от свидетелят, който пояснява, че целостта му на места била нарушена – леко накъсано отгоре. Заявява, че в практиката му няма случая при установяване на автомобил с нефабрично поставено фолио да измерва с машинка „Transpri” плътността на стъклата и пропускливостта.

При така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице и отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – в.п.д. директора на ОДМВР– Бургас, съобразно правомощията му по чл.204, т.3 от ЗМВР, вр. чл.42, ал.2 от ЗМВР, предвид наложеното с нея дисциплинарно наказание по чл.197, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя – служител на младши изпълнителска длъжност младши автоконтрольор I-ва степен в „МЗБР – СИГМА“ на група „ОДПКПД“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при областна дирекция на „МВР”-Бургас.

Заповедта съответства на предписаната от закона форма. Съдържа всички задължителни реквизити съобразно чл.210, ал.1 от ЗМВР. В мотивите й са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаването й. Изготвена е справка за резултатите от проверката, която е предявена на жалбоподателя и му е предоставена възможност да представи писмени обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Дисциплинарноразследващият орган е приел и обсъдил подаденото от жалбоподателя възражение в изготвеното по реда на чл.207, ал.12 от ЗМВР становище. Спазен е срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Справката, съдържаща резултатите от извършената проверка, е входирана в ОДМВР-Бургас  на 28.11.2014г. с рег..№ 39113, от която дата на компетентният дисциплинарнонаказващ орган са станали известни всички факти по отношение на извършителя и на извършеното дисциплинарно нарушение, и е започнал да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, който в случая е бил до 28.01.2015г., а заповедта е издадена на 8.01.2015г. Същата е връчена срещу подпис на наказания служител на 9.01.2015г., съобразно правилото на чл.210, ал.2 от ЗМВР.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена в отсъствие на материалноправните предпоставки за това.

Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски, в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, като виновно е нарушил т.9.1.4.1 от добавка 42: правило № 43, преработка 1 на „Единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло“, включено в Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани за колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на тези предписания, обнародвана ДВ, бр.1/2000г., тъй като е съставил АУАН на управлявалото лицето лек автомобил със затъмнени стъкла, без служителят да е използвал техническо средство за проверка на прозрачността на автомобилните стъкла „Transpi”.

Според настоящата съдебна инстанция деянието на жалбоподателя, установено в дисциплинарното производство и описано в оспорената заповед, не осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1, т.5 от  ЗМВР.

България е подписала, ратифицирала и публикувала Спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания. С присъединяване към спогодбата Р.България е приела и цитираното в оспорената заповед Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организациите на обединените нации „Единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло“, установяващо изисквания, касаещи дейността на производителите на стъкла на автомобили. Този извод следва от т.1.1 от правилото „Област на приложение“, съгласно която правилото се отнася до безопасните стъкла и материалите за остъкляване, предназначени за монтиране като предни стъкла или друг вид стъкла в превозните средства, от т.3.1 от правилото, съгласно която заявката за одобряване на даден тип стъкла се подава от производителя на безопасните стъкла, от т.6 от правилото „Общи изисквания“ към всички стъкла, в това число и тези, предназначени за производство на предни стъкла, от т.10 „Съответствие на продукцията“ и следващите и т.11 „Санкции при несъответствие на продукцията“ и следващите. Следователно, разпоредбите, съдържащи се в правилото и конкретно цитираната в заповедта точка 9.1.4.1 създават задължения за производителите на автомобилни стъкла да съобразяват установените в тях изисквания при извършване на дейността им. Съгласно т.9.1.4.1 от правилото, измерената нормална пропускливост по т.9.1.2 по отношение на предни стъкла трябва да е не по-малка от 75 %, а за прозорци различни от предни стъкла трябва да е не по-малка от 70 %. Въведеното изискване е за допустимо намаляване прозрачността на предните странични стъкла на автомобилите при тяхното производство, при това в границите на стойностите, посочени в правилото, т.е. нормативно допустимо е единствено фабричното им затъмняване, при това в определени стойности. Описаната релевантна нормативна уредба сочи, че тези изисквания следва да се спазват от конкретно определени субекти, сред които очевидно жалбоподателят не е.

Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Независимо, че ЗДвП не съдържа разпоредба с подобно съдържание, Правило № 43 на ИКЕ на ООН „Единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло“ е включено в Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства. В случая обаче не е налице сочената от дисциплинарнонаказващия орган хипотеза, тъй като от констатациите в съставения от жалбоподателя АУАН, дадените сведения в хода на дисциплинарното производство и показанията на присъствалия при установяване на нарушението свидетел безспорно се установява, че предните странични стъкла на автомобила са били с намалена прозрачност (затъмнени) посредством поставяне на фолио, а не фабрично.

При така установеното, след като прозрачността на стъклата не е била намалена фабрично, за жалбоподателя не е възникнало задължение преди да съставяне на акта за установеното нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП да провери прозрачността на предните странични стъкла на автомобила посредством техническо средство - система  „Trаnspi“. И тъй като т.9.1.4.1 не установява подобно задължение за жалбоподателя, изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че Ж. е нарушил разпоредбата виновно, е неправилен. Констатирайки, че В. е нарушил установената в чл.105, ал.1 от ЗДвП забрана за намаляване прозрачността на предните странични стъкла на автомобила като ги е затъмнил механично посредством поставяне на фолио върху тях, Р.Ж. е съставил АУАН на нарушителя за извършеното в изпълнение на служебните си задължения и изисквания по длъжностна характеристика, в т.ч. и дадените с писмо № УТ-2319/02.12.2003г. от директора на НСП при МВР указания за съставяне в такива случаи на АУАН за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и въз основа на съставения акт прилагане на принудителна административна мярка спиране на моторното превозно средство от движение съгласно чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП. Поради това, неизползването от него в случая на система за проверка на прозрачността на автомобилните стъкла не представлява пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, съответно не е налице основание за ангажиране на дисциплина отговорност на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР и налагане на дисциплинарно наказание спрямо жалбоподателя. Налице е основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати на Ж. направените по делото разноски в размер на 500 лв. – договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 24.03.2015г. По делото процесуалният представител на ответника направи възражение за прекомерност на размера на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл.78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Съгласно Чл.8, ал.2, т.3 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи е 400 лв., т.е. за конкретния случай възнаграждение не може да бъде по-ниско от 800 лв., а претендираното такова е 500 лв., поради което възражението на ответната страна е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед с рег. № 251з-75 от 8.01.2015г., издадена от в.п.д. директор на ОДМВР-Бургас, с която на Р.И.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, заемащ младши изпълнителска длъжност младши автоконтрольор I-ва степен в „Моторизирано звено за бързо реагиране – СИГМА“ на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Бургас е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА областна дирекция на „Министерство на вътрешните работи“ – гр.Бургас да заплати от бюджета си на Р.И.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: