Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1333

 

гр. Бургас, 17.06.2013 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                                     СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1002 по описа за 2010 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънт” ЕООД – София с ЕИК *** и адрес – град *** (по – долу “Ибердрола”) против акт за установяване на дължимо публично вземане № 524/16.03.2010 година, издаден кмета на Община Царево.

С оспореният акт по отношение на дружеството, са установени задължения за такса върху битовите отпадъци (ТБО) за периода 2008 година за имоти с идентификатори № 44094.3.514, № 44094.3.512, № 44094.3.516, № 44094.3.954, № 44094.3.956, № 44094.3.515, № 44094.3.955, № 44094.22.27, № 44094.22.33 и № 44094.3.519 , намиращи се в местността ”Смайлов чаир”, в землището на село ”Лозенец”, община Царево в общ размер – 465 928,87 лева, от които – 389 350 лева главница и 76 578,87 лева лихва.

Жалбоподателят твърди, че актът е необоснован. Изтъква, че таксата следва да се събира само за реално предоставени услуги, а общината не представя всички услуги по поддържане на чистотата – за конкретните имоти. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа направените искания, на заявените с жалбата основания.

Ответникът не взема становище по спора.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона срок. Жалбоподателят е собственик на имотите, за които са определени задължения- факт, който не е спорен.

По делото не са спорни следните факти:

1. Имотите, за които са определени такси, с оспорения АУПВ са декларирани от жалбоподателя по предвидения от закона ред.

2. Размерът на определените с  АУПВ задължения.

3. Отчетната стойност на имотите.

Спорна е дължимостта на таксите, предвид твърдението на жалбоподателя, че същите са определени за услуги, които не са били предоставени от ответника.

По делото са допуснати и приети две експертизи –съдебно-техническа и съдебно- икономическа експертиза.

Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (лист 47 - 50) , между поземлените имоти не са изградени огради, същите са разположени непосредствено до плажната ивица, а достъпът до тях е свободен. Използват се за отдих на граждани и гариране на превозни средства. Има складирани битови отпадъци, което налага използване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Имотите граничат с четвъртокласен асфалтиран път с идентификатори 44094.22.7 и 44094.3.3, собственост на общината, а между тях минава горски ведомствен път с идентификатор 44094.22.18. В района, в който се намират няма изградена урбанизирана инфраструктура. Вещото лице сочи, че генерираните битови отпадъци следва да бъдат извозвани до депо за обезвреждане на битови отпадъци в град Китен.    

Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза  (лист 42- 45) дава заключение, че съгласно Заповед № РД- 01- 935/30.10.2007 на кмета на Община Царево, имотите на жалбоподателя са включени в районите, определени за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, а именно м. „Смайлов чеир”, в регулационните граници на с. Лозенец. Констатира, че в общинската администрация е осчетоводено извършването на услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци за 2008г., но няма аналитични данни относно районите, в които са извършване посочените дейности, нито документи, удостоверяващи местата на поставяне на съдове за събиране на отпадъци. При извършване на оглед на имотите не са установени налични съдове за събиране на битови отпадъци.

При изложените факти, съдът намира, че жалбата е частично основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – кмета на общината - в съответствие с редакцията на чл. 9б ал.2 от ЗМДТ, към датата на издаването му.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер, като са посочени, поотделно, размерите на дължимите суми за всяка една от услугите, които са включени в тази такса. По така определените размери на дължимите суми страните не спорят.

Оспореният акт - в частта, в която е определено задължение на дружеството-жалбоподател за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, е издаден в противоречие с приложимото материално право, тъй като с него е установено задължение на дружеството-жалбоподател за услуги, които не е доказано, че са предоставени от община Царево. В останалата част, в която са определени задължения за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депо, актът е законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

С оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на съответния имот към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на всяко от услугите.

Съдът приема, че на жалбоподателя незаконосъобразно са установени задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като по отношение на тях не са налице едновременно двете посочени предпоставки.

По делото е представена заповед № РД-01-935/30.10.2007 година (лист 25 - 26) на кмета на Община Царево, с която на основание чл.44 ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.63 т.2 от ЗМДТ и чл.6 и чл.19 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) в точка първа са определени райони на територията на община Царево, за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, като към територията на село Лозенец е посочена и местността ”Смайлов чеир”, в която се намират ПИ на Ибердрола и по отношение на които са определени задълженията за ТБО.

Не е налице, обаче, втората предпоставка, тъй като от заключенията на вещите лица по СТЕ и СИЕ се установява, че в близост до имотите няма разположени контейнери за събиране и извозване на отпадъците и не е установена, предоставена услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Община Царево е отчела разходи за нейното извършване, но общо за цялата територия на общината и предвид липсата на аналитична отчетност в тази насока, не е доказано фактическото основание за определяне на тези компоненти на ТБО в акта. Представените от ответника преписи от пътни листове, целящи да докажат реално извършване на сметосъбиране и сметоизвозване не са от естество да промени формираният в обратна посока извод. По отношение анализа на тези доказателства, съдът изцяло споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изложено в с.з., проведено на 12.06.2013г.

В нормата на чл.8 ал.5 от ЗМДТ, законодателят е предоставил възможност лицата, които не ползват определена услуга през годината или през определен период, да се освобождават от заплащане на съответната такса по ред, определен с наредба на съответния Общинския съвет. Такава възможност е предвидена в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Царево, като съгласно чл.3 ал.3 т.5 от нея, лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за сметопочистване на територии за обществено ползване, ако са подали декларации по образец в „МДТ” Царево до 31 декември на предходната година, декларират, че няма да използват имота през цялата следваща година, като за същите имоти се дължи такса за поддържане и експлоатация на депо. Видно от изложеното, за да бъде освободено едно лице от заплащане на тези такси е необходимо наличието на две предпоставки – имота да не ползван през съответната година и това обстоятелство да е заявено по предвидения в Наредбата ред, чрез подаване на съответната декларация, в определения срок. В случая от жалбоподателя не е подадена и декларация по чл.3 ал.3 т.5 от Наредбата в срок до 31.12.2007 година, в която да декларира, че няма да ползва имотите през цялата следваща година, за да може да бъде освободен от такса за „сметосъбиране и сметоизвозване” и такса за „сметопочистване на територии за обществено ползване”. Ето защо, след като не е подадена такава декларация, жалбоподателят не се е възползвал от предоставеното му право, съответно не би могъл да иска последващо освобождаване от заплащането на тази такса.

Съдът счита, че задълженията на жалбоподателя за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения са определени законосъобразно.

В точка втора от заповед № РД-01-935/30.10.2007 година на кмета на Община Царево е определено битовите отпадъци от територията на общината да се извозват до депата в град Китен и град Ахтопол. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че общината е поддържала такова депо за отпадъци в град Китен, тоест битовите отпадъци на Община Царево действително са се обезвреждали в съществуващо депо. В случая, не са налице и обстоятелства, освобождаващи от задължението за такса по този компонент от ТБО, тъй като генерираните на територията на Община Царево битови отпадъци са се обезвреждали в съществуващо депо. За тази дейност се е извършвало плащане от страна на Община Царево за количество приет и обезвреден боклук, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, видно от приложените по делото пътни листове. Ето защо, след като генерирания на територията на общината боклук, е обезвреждан в депо и община Царевото е извършила разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателят е ползвал фактически имотите си или не.

По отношение на определената такса за поддържане на териториите за обществено ползване следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства не се установява територията на имотите, собственост на жалбоподателя и тази около него да попада в обхвата на заповед № РД-01-935/30.10.2007  година на кмета на Община Царево. От заключението на вещото лице по допусната и приета, като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че ПИ се намират извън границите на населено място. Същевременно общата формулировка въведена в заповедта на кмета в т.ІІІ - „село ЛОЗЕНЕЦ и прилежащи територии”, без тези прилежащи територии да бъдат определени по някакъв начин, както например е направено при определяне на районите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, не дава възможност точно да се прецени, дали същите – реално - са и биха могли да бъдат обект на организирано поддържане на чистотата от страна на общината. Също така по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че територията около имотите на жалбоподателя е включена в район, по отношение на който е налице система на организирано поддържане на чистотата, за да се приеме, че попада под обхвата на т.ІІІ от заповедта.

            При изготвяне на своето заключение по допуснатата СИЕ, вещото лице не е установило документи, касаещи поддържането на чистотата на територии за обществено ползване в района където се намират имотите. Същевременно, по делото не са ангажирани гласни или писмени доказателства за предоставяне на тази услуга. Таксата за „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” се дължи на общината само, ако услугата действително е извършена, а в случая, по делото не е установено, тя да е извършена на територията на имота на жалбоподателя и/или около него.

С оглед установените факти може да се направи извод, че през посочения в процесния акт период Община Царево не е предоставяла услугата посочена в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение имотите на жалбоподателя, поради което на основание чл. чл.71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея и оспорения акт следва да бъде отменен - в тази му част.

От общо установената ТБО (389 350 лева – 6,5 промила) следва да отпадне таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер 161 729,98 лева (2,7 промила) и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 149 750,02 лева (2,5 промила), с които суми следва да бъде намалено задължението, установено на Ибердрола. Оспореният акт следва да бъде изменен, като вместо установените задължения на дружеството в общ размер - 389 350 лева, следва бъдат определени такива в размер на 77 870 лева, представляващи  задълженията за такса за обезвреждане на отпадъци в депо, определени съобразно установения от Общински съвет - Царево размер на компонентите в ТБО.

Съдът, намира за неоснователно възражението за нищожност на  акт за установяване на дължимо публично вземане № 524/16.03.2010 година, издаден кмета на Община Царево, предвид незаконосъобразното оттегляне, на идентичен по съдържание акт за установяване на дължимо публично вземане № 640/20.01.2010 година, сторено със Заповед № РД- 01-168/16.03.2010г. Последната представлява индивидуален административен акт, чиято законосъобразност подлежи на проверка по реда на съдебния контрол. По делото не са представени доказателства такава проверка да е реализирана, следователно Заповед № РД- 01-168/16.03.2010г. е влязла в сила и породила целените правни последици.

Разноски по делото следва да бъдат присъждени на жалбоподателя, съобразно уважената част на жалбата, тъй като са поискани своевременно. Процесуалният представител на жалбоподателя е представил пълномощно, но не и доказателства за реално изплатено възнаграждение. Жалбоподателят доказва направени разноски в размер на 750 лв. / за държавна такса и възнаграждение на вещи лица/. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. Затова, ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 600 (шестотин) лева.

С оглед изложеното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ акт за установяване на дължимо публично вземане № 524/16.03.2010 година, издаден кмета на Община Царево на „Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънт” ЕООД - София с ЕИК ***, като ВМЕСТО задължение от 389 350 лева, ОПРЕДЕЛЯ задължение на дружеството в размер на 77 870 лева, в едно с дължимата лихва върху тази сума.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънт” ЕООД - в останалата и част.

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на „Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънт” ЕООД - София с ЕИК *** сумата от 600 (шестотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС гр. София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: