Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                 17.12.2009г.                град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:  Таня Евтимова

        Членове: 1. Павлина Стойчева

                          2. Юлия Раева

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Желязко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 1055 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изречение ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208 – чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.П.Б. *** против решение № 211/16.06.2009г., постановено по НАХД № 38/2009г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 4271/26.09.2008г., издадено от началника на РПУ – Несебър и наложените на касатора административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон. На основание наредба № Із-1959/27.12.2007г. на Б. са отнети 7 контролни точки. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не се сочат доказателства.

Ответникът по касационната жалба – началник на РПУ - Несебър не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас счита жалбата за неоснователна.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е основателна.

            Производството пред Несебърски районен съд е образувано по жалба на Р.П.Б. против наказателно постановление № 4271/26.09.2008г., издадено от началника на РПУ – Несебър, с което са му наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон и на основание наредба № Із-1959/27.12.2007г. са отнети 7 контролни точки. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, наказателен състав на Несебърски районен съд е потвърдил атакуваното постановление. Приел е за установено, че на 17.09.2008г. Б. е управлявал лек автомобил марка „ВАЗ 21310” с ДК№ СА 29 28 ВТ по главен път І-9 със скорост 77 км./ч. при максимално допустима 40 км./ч. Деянието е констатирано от контролните органи с техническо средство Радар TR-4 с фабричен номер 336, показанията от което са предявени на касатора. Правнозначимите обстоятелства са установени чрез разпит на свидетели и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Въз основа на тях е формиран извод за правомерно наложена санкция.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, когато превишението е в границите от 31 до 40 км/ч. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че Б. е управлявал МПС-то със скорост от 77 км.ч. Според по делото е бил въпросът дали в отсечката, в която органите на КАТ са отчели скоростта е наложено ограничение на същата в съответствие с разпоредбите на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътен знак В 26 „забранено е движение със скорост, по-висока от означената” важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Според показанията на свидетелите същите са спрели водача за проверка на разстояние 20-30 метра след кръстовището. Отделно от това се установява, че на около 20 метра след знака, с който се въвежда ограничение на скоростта има друг пресичащ път и поставена табела с надпис „Изход”, която водачът възприема като означаваща неурегулирано кръстовище. По делото не се съдържат доказателства, които да установят, че на Б. е известно соченото от свидетелите обстоятелството, че ограничението на скоростта датира отпреди 10 години, а табелата е поставена заради строителен обект, който се намира в непосредствена близост до главния път. Напротив. Установява се, че пътят, по който се е движил касатора е пресечен с друг път по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП и е налице “кръстовище” по смисъла на §6, т.8 от ДР на ЗДвП. При това положение, ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В 26 отпада в участъка след кръстовището и отговорността на Б. е ангажирана неправилно.

Предвид гореизложеното, решението на НРС се явява неправилно и трябва да се отмени с последващата от това отмяна на наказателното постановление.

 

 

            Мотивиран от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ решение № 211/16.06.2009г., постановено по НАХД № 38/2009г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4271/26.09.2008г., издадено от началника на РПУ – Несебър и наложените на Р.П.Б. *** административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..

 

                                                                                                                 2……………………...