Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 845/13.05.2015 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на тридесет и първи март, две хиляди и петнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1078/2014 година.

 

Предмет на настоящия съдебен акт е искане вх. № 2671/18.03.2015 година (лист 117) с правно основание чл. 176 ал.1 от АПК.

Подадено е от жалбоподателя в производството - Г.Д.Н. ***, чрез пълномощника му адвокат С.С. ***.

В искането се твърди, че със съдебното си решение (лист 111 - 114) настоящият състав не се е произнесъл в съответствие с указанията в мотивите на решение № 6437/14.05.2014 година по адм.д. № 2437/2014 година на ВАС (лист 19 – 20 от приложеното адм.д. № 2437/2014 година), според което е следвало да бъде осъществен „контрол за валидност на оспорения акт /АКТ № 200/02.09.1994 година на зам. кмета на Община Бургас/, като реализира контрол за компетентност на органа, подписал обжалвания акт“. Доколкото упражняването на такъв косвен контрол е било поискано и от жалбоподателя с писмената му защита, а съдът не е изложил мотиви и диспозитив в тази насока, прави се искане за допълване на решението.

След като съпостави съдържанието на първоначалната жалба (лист 2-4 от приложеното адм.д. № 21/2013 година), решението на съдебния състав, разгледал първоначално делото (лист 181-185 от приложеното адм.д. № 21/2013 година) и съдебния акт на Върховен административен съд (лист 19 – 20 от приложеното адм.д. № 2437/2014 година), с който спорът е върнат за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Бургас,  настоящият съдебен състав приема, че акт за общинска собственост № 200/02.09.1994 година на заместник - кмета на Община Бургас (лист 82 от приложеното адм.д. № 21/2013 година) не е обект на съдебен контрол по делото.

С жалбата си до АдмС – Бургас (лист 2 – 4 от приложеното адм.д. № 21/2013 година) жалбоподателят в производството е определил изрично предмета на делото -  законосъобразността на заповед № 639/25.03.1994 година на кмета на Община Бургас (лист 24 от приложеното адм.д. № 21/2013 година). В тази насока е и произнасянето както на съдебния състав, разгледал първоначално спора, така и на настоящия съдебен състав.

Акт за общинска собственост № 200/02.09.1994 година (лист 82 от приложеното адм.д. № 2182013 година) не е оспорван от Г.Н., а в решението на ВАС липсват каквито и да е указания за извършването на косвен съдебен контрол на валидността на този акт. Указанията на ВАС са свързани единствено с преценката на законосъобразността на заповед № 639/25.03.1994 година на кмета на Община Бургас (по – точно липсата/наличието на компетентност у издателя) и тези указания са изпълнени изцяло.

 

За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да отбележи следното.

По своя характер актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, от което произтича неговото декларативно действие. Той се съставя въз основа на налично придобивно основание - за конкретния имот. Актът за общинска собственост не следва да се преценява като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 2 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК.  Заповедите, респективно актовете, с които се актуват или отписват имотите от актовите книги за общинска собственост (заповедите на кмета на съответната община), са вътрешнослужебни актове, които не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, като това е дейност по управление и отчитане на тези имоти. С акта за общинска собственост не се засягат законни права и интереси, поради което за жалбоподателят не е налице основание и право да иска неговата отмяна.

Ако Г.Н. оспорва правото на собственост на Община Бургас върху имота, описан в акт за общинска собственост № 200/02.09.1994 година, спорът за материално право между него и общината следва да се разреши по съдебен ред - в исково производство пред общите съдилища, а не в административното, съответно в съдебното производство по настоящото дело. Записването или отписването на един имот в/от актовите книги за общинска собственост не създава и не прекратява право на собственост върху този имот, респективно вписването или отписването в съответните актови книги на един недвижим имот, не са определени от закона като правопораждащи юридически факти. Поради това, те следва да бъдат възприемани и тълкувани единствено като технически действия по регистрация на определен недвижим имот като държавна или общинска собственост. Затова и законодателят с нормата на чл. 64 ал. 2 от Закона за общинската собственост е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, но споровете за материално право се решават по съдебен ред – пред общите съдилища.

 По изложените съображения, съдът приема, че искането за допълване на решение № 453/10.03.2015 година е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Затова, на основание чл. 176 ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ искане вх. № 2671/18.03.2015 година от жалбоподателя Г.Д.Н. ***, чрез пълномощника му адвокат С.С. ***, за допълване на решение № 453/10.03.2015 година.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.

 

СЪДИЯ: