О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 2042        Година 23.10.2009      Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV състав, на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година,в публично заседание, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия ДРАГНЕВА частно касационно наказателно административен характер дело номер 1130 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от адв.Д. П. от АК гр.Бургас, като пълномощник на С.К.К. *** против определение № 257 от 13.07.2009г. с което е прекратено производството по н.а.х.д. № 2359/2009г. по описа на БРС. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и  моли съда да го отмени и върне делото първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Ответникът по частната жалба – Началник група в сектор “ПП”-КАТ към ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

          Прокурора от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на частната жалба и моли определението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

          Административен съд Бургас, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С определение № 257 от 13.07.2009г. е прекратено производството по н.а.х.д. № 2359/2007г. по описа на БРС, образувано по повод жалбата на С.К.К. *** от 30.11.2007г. на началник група в сектор ПП-КАТ при ОДП-Бургас. С наказателното постановление на лицето са наложени две административни наказания “глоба”, за нарушение на чл.137, ал.1, предл.1 от ЗДвП, на осн.чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП  в размер от 50 лева, и за нарушение на чл.157, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.185, предл.1 от ЗДвП в размер от 20 лв.. В мотивите на определението е прието, че жалбата е недопустима, тъй като съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП ДВ, бр.51 от 2007г., в сила от 30.06.2007г., не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. В случая жалбоподателката е санкционирана за две административни нарушения и за всяко от тях обжалването на наказателното постановление е процесуално недопустимо. Съгласно чл.18 от ЗАНН ако едно и също лице извърши няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват по отделно за всяко едно от тях, поради което не може да се приеме, че на лицето е наложена глоба в размер на 70 лв.. В чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба І-з-1959/27.12.2007г. , “контролните” точки са наречени така за отчет на извършените нарушения, без да може да се третира отнемането им, като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка, които подлежат на самостоятелно обжалване.

В частната жалба се излагат доводи, че неправилно съдът е приел, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като би се стигнало до безконтролни действия от страна на органите на МВР. Също така наказателното постановление е издадено на 30.11.2007г. и съдът неправилно в мотивите си посочва разпоредбите на Наредба І-з-1959/27.12.2007г., а към момента на издаване на наказателното постановление е действала Наредба № І-139/16.09.2002г., която като по-благоприятна разпоредба, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да намери приложение.

Производство по частната жалба на основание на чл.63 от ЗАНН се развива по реда на АПК. Съгласно чл.218, във връзка с чл.236 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното определение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от посочените пороци и е съобразено със закона. Изцяло се споделят доводите на първоинстанционния съд, че съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП, не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. В случая са наложени две административни наказания “глоба”, чийто размер е съответно 20 лв. и 50 лв. и с оглед нормата на чл.18 от ЗАНН, не може те да бъдат сумирани и да се определи общ размер на двете наказания, който да доведе до обжалваемост на наказателното постановление. С оглед на изложеното правилно районния съд е прекратил производството като недопустимо, и възраженията на жалбоподателя относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление правилно не са разгледани от съда.

По отношение на изложените възражения, че съдът неправилно се е позовал на Наредба І-з-1959/27.12.2007г., макар и основателни те не водят до промяна на изводите относно характера на отнетите контролни точки.

В чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба № I-139 тези точки са наречени "контролни точки за отчет на извършваните нарушения". Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание, или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. Видно от изложеното по своята правна същност контролните точки и отнемането им не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. В случая не е налице принудителна административна мярка, подлежаща на съдебен контрол, тъй като отнемането на контролни точки към момента на издаване на наказателното постановление е било уредно в Наредба № І-139/2002г. на МВР и е последица от налагане на административно наказание по ЗДвП.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 257 от 13.07.2009г. на Районен съд гр.Бургас с което е прекратено производството по н.а.х.д. № 2359/2009г. по описа на БРС, образувано по повод жалбата на С.К.К. ***, против наказателно постановление № 17100/07 от 30.11.2007г. на началник група в сектор ПП-КАТ при ОДП-Бургас.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:1.            

 

                                                                    2.