Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, № 1971 /23.12.2015Г.

 

                                                                                                                                                                              

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                                          СЪДИЯ:

            ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар

М.В.

изслуша докладваното

от съдия

АЛЕКСАНДРОВА

ecblank

по адм.д. № 1209 / 2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Л.Б.П., с адрес ***, ІХ група, е предявил два обективно съединени иска, всеки с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр.София. Първият за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на щитовидната жлеза, причинени за периода 26.04.2013г. - 26.011.2013г. вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвор Бургас да му осигури адекватна и навременна медицинска помощ и условия, съответстващи на заболяването му и настъпилите усложнения. Вторият иск предявен против същия ответник е за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени за периода 26.04.2013г. до датата на завеждане на исковата молба - 05.06.2014г. вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвор Бургас да осигурят необходимото жизнено пространство, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, както и осветено и проветрено спално помещение.

В исковата молба, съставляваща първоначалното сезиране с жалба(л.2) наречена въззивна, приложение (л.7 и 8), жалба на л.14-16 и уточнение на процесуалният представил на ищеца, направено в с.з. на 09.12.2014г. (л.54) са въведени възражения за причинено унизително отнасяне по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи през посочения период, през който ищецът е изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор Бургас. Посочва, че жилищната площ в килията, която е обитавал е прекомерно малка, много под изискуемите 4 кв.м поради пренаселеността на Бургаския затвор. Твърди липса на достатъчно естествена светлина и възможности за проветряване и освежаване на въздуха в килията поради наличието на много триетажни легла, които засенчват прекия достъп на светлина, както и поради малкия размер на прозорците. Твърди, че всяко денонощие в определен времеви отрязък е лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода. Вследствие на твърдените обстоятелства ищецът посочва, че е претърпял неимуществени вреди, които сериозно са засегнали личността и достойнството му и са му причинили страдания. Отделно от твърденията за лошите битови условия в затвора, ищецът твърди, че вследствие неадекватно медицинско обслужване, късно предоставена специализирана медицинска помощ от ендокринолог съществуващото му заболяване – възлеста гуша се обострило и се наложила оперативна интервенция вследствие на която е отстранена изцяло щитовидната му жлеза. Твърди се, че претърпяната вреда – премахване на щитовидната жлеза се дължи на ненавременната намеса на медицинският център кам затвора, където в продължение на 7 месеца не са обърнали внимание на симптомите на ищеца, а когато все пак стигнал до ендокринолог, според ищеца било твърде късно и за това се наложило отстраняване на жлезата. (л.15). Иска да бъде осъден ответникът да му заплати претендираната сума общо в размер на 110 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди причинени за посочените периоди.(л.54).

В съдебно заседание ищецът, чрез представител по пълномощие, поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на претенцията.

Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение 

Представителят на Прокуратурата счита, че искът е неоснователен.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода през периода от 07.10.2008г. до настоящият момент, като първоначално е търпял наказанието в Португалия, след това Софийския затвор, а от 26.04.2013г. – в Затвора Бургас(л.40, 43 и 46). През процесните периоди – 26.04.2013г.-26.11.2013г. и 26.04.2013г.- датата на завеждане на ИМ - 05.06.2014г. ищецът е бил в Затвора Бургас.

Според справка (л.40-43) на началника на Затвора Бургас ищецът в периода на първоначална адаптация е бил настанен в приемно отделение – килия №312, която е с площ 20,16 кв.м. В нея са били настанени 9 лица (в т.ч. и ищеца), което се равнява на 2,24 кв.м площ за всяко от тези лица. В справката неправилно е посочена площта – 2,52 кв.м, която е получена след като площта е разделена на 8 лица, вместо на 9. Според съда лицата са били 9, защото в същата справка е посочено, че в този период в помещението са били настанени други 8 лишени от свобода, което означава, че с ищеца лицата, обитаващи килията стават 9.

След като ищецът през претендирания период е бил изведен от приемното отделение на 07.05.2013г. е настанен в килия №504, която е с обща площ 18.70 кв.м. Според началника на затвора общият брой на настанените лица е варирар между 11 и 17, което се равнява на 1,7 кв.м – 1,1 кв.м жилищна площ на лице.

В последствие (без да е посочена дата) ищецът е преместен в килия 502 с площ 23,46 кв.м, която се обитавала от 11 до 14 лишени от свобода, т.е. всяко лице е разполагало с от 2,13 кв.м – 1,68 кв.м жилищна площ на лице.

На 01.02.2014г. след завръщане от прекъсване на наказание, ищецът отново бил настанен в килия 504. Според справката на началника на затвора в последствие (отново без да е посочена дата) ищецът бил настанен в килия 508 с площ 18.63 кв.м, с 11-14 лица и разполагаема площ на лице – 1,69 кв.м-1,33 кв.м.

Началникът на затвора не отрича, че към всяка от килиите няма обособен санитарен възел и течаща вода. През деня всички помещения са отворени и осъдените лица имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в специално обособено помещение, което могат да ползват свободно от 8.30ч. сутринта до 20.00ч. вечерта. Топлата вода се подавала само по график – от 12.00 до 17.00ч. всеки вторник и четвъртък, а постоянно и неограничено имало течаща студена вода. След заключване на помещенията (килиите) в 20.00ч. до 6.00 часа на следващия ден лишените от свобода нямали достъп до описания санитарен възел и според началника на затвора ползвали за тази цел индивидуални шишета, както и специално обособени кофи.

Според писмото на началника на затвора затворниците сами решавали дали във въпросното помещение да пушат или да се въздържат от употреба на цигари. Режимът на проветряване на помещенията не било приоритет на затворническата администрация. Хигиената в спалнята и общите помещения се поддържала от специално определени лица – хигиенисти, които също са лишени от свобода. На всички лишени от свобода бил разрешен достъп до медицинския център към затвора по график, а при необходимост и извънредно, където всеки затворник може да бъде прегледан и изследван за декларирани заболявания.

Според представената медицинска справка ищецът при постъпването му в затвора е съобщил за хипертонична болест и дископатия, за която е представил медицинска документация. По повод операция от струма (рецидив на възлеста гуша) преди 11 год. и оплаквания от затруднено преглъщане, подутина в областта на шията и напрегнатост, е осъществен консултативен преглед с д-р М.П.- ендокринолог. След проведените параклинични, дигностични и апаратни изследвания е прието, че се касае за рецидив на поликистозна гуша. Изказано било съмнение за нео процес в левия лоб на жлезата и е дадена препоръка за оперативна интервенция в кратки срокове. По този повод ищецът е бил в прекъсване на наказанието от 01.11.2013 до 01.2.2014г. През това време е извършил операция на „струма полинодоза пермагна ретростерналис рецидива" в „МБАЛ д-р Маджуров „ ООД-гр. Бургас.

Според същата медицинска справка:

-на 15.04.2014г. консултиран с невролог-д-р С.. Назначено е медикаментозно лечение

-на 15.05.2014г. е консултиран с ендокринолог- д-р П.. Назначени са изследвания и консултация с невролог. Насочен е към МУ- гр.Варна за уточняване на диагнозата.

-на 25.09.2014г. е консултиран с ендокринолог- д-р Ч.. Предписана е медикаментозна и външна терапия: възел в ляв дял, подходящ за оперативно лечение. Издадено е медицинско направление за хирург – д-р З., с насрочена дата за оперативно лечение – 10.11.2014г.

Ищецът е бил в прекъсване на изтърпяване на наложеното наказание по чл.447, т.3 от НПК: от 01.11.2013г. до 01.02.2014г.-3 месеца; от 27.02.-09.03.2014г.-10 дни, от което не се е върнал навреме, а е просрочил до 02.04.2014г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К.С., С.Х.З. и Д.В.П..

Свидетелят С. посочи, че е бил в една килия с жалбоподателя в периода м.декември и м.януари, 2014-2015г. Тя била с площ 19 кв.м. Имала два прозореца с размери 1м/1,40м, които са трудноотваряеми поради височината на вишките. В помещенията в онзи момент имало 18 легла, които били пълни. Тройни вишки, по три етажа всяка вишка. В килията нямало тоалетна, а кофа. След 8 вечерта до сутринта ползвали кофата, защото от 20.00ч. до 6.30ч. не могат да излизат от килията. Който е гнуслив, си взимал шише и го ползвал сам. В килията имало шкафчета, колкото са обитателите. Имало и една-две маси и 3 или 4 табуретки. За останалите - сядали върху кофа – обръщали я и сядали. Килията се отоплявала с парно. Не било постоянно топло, според времето – пускали парното сутрин за 1 час, вечерта пак, около 2-3 часа на ден максимум.

През останалото време на етажа имало една тоалетна с три-четири клекала. Баня имало, не и душове. Душ-батерията била там, но самия душ бил изкъртен. Поправяли го и до една седмица падал отново. Баня и умивалника били едно помещение, там където се миели, къпели и миели чиниите, все в едно помещение. Едновременно можели да се къпят по 6-7 човека. Дюшеците били пълни с дървеници. В килиите имало и плъхове и хлебарки. За хлебарки последните две години се пръскало по веднъж в годината. Поради височината на вишките дневната светлина от прозорците трудно влиза в килията. Твърди, че ищецът постоянно се оплаквал от болки в кръста, колената, не бил здрав. Придвижвал се с патерица - едно дърво от вън, пренасяли го да ходи до тоалетната през декември 2014г. Не знае на какво се дължеше това състояние. Според свидетелят ищеца е получавал медицинска помощ с много настояване, след като ги заплаши, че ще ги осъди. Ищецът бил на второто легло на вишката – в средата.

Насекомите и гризачи, които се намирали в килията причинявали ухапвания - и хлебарките и дървениците хапели.

Другият свидетел З. заяви в показанията си, че били в една килия с ищеца в продължение на година и нещо. Килията била 504, на петия етаж. Леглата в килията били на вишки по три. Ищецът, като дошъл от чужбина 3-4 месеца бил на трета вишка, след това като се разболял и отишъл в болница, като го върнаха бил на втора вишка, до вратата.

На петият етаж имало една умивалня с чешми и три прегради и три клекала. Вечер килиите се заключвали в 8 без 15 до 6 ч. сутринта оставали заключени. Осветление имало до 10 ч. вечерта и се гасяло от постовия. В този период от време за ходене по голяма и малка нужда използвали 10 литрова кофа с капак. В килията имало 16-17 човека, не и по-малко. Нямало място да се разминат. От вишка до вишка оставал към 1 метър за разминаване. Шкафчетата били на пътеката, поради липса на друга възможност.

Прозорците не можели да се отворят, не се виждало от тях, от вишките нямало достатъчен приток на светлина.

От всички паразити, обитаващи килиите наравно със затворниците най-неприятни според свидетеля са дървениците – ухапването било болезнено и трудно зараствало.

Твърди, че ищецът постоянно боледувал, бил опериран веднъж от гуша, втори път също. Придвижвал се с бастун.

Третият свидетел – Д.П. бил в една килия – 504 с ищеца, на петия етаж в Бургаския затвор. Обитава ли я от 15 до 18 човека, площта на помещението определя около 18 кв.м. Леглата били на три етажа. Имало два прозореца, които се закривали от леглата. Затова не влизала достатъчно слънчева светлина. Вечер по нужда ходели в пластмасови кофи. Килиите се заключвали от 19.00ч. до 6 - 6,30ч. За този период от денонощието нямали достъп до общият санитарен възел. След 22.00 ч. нямали и осветление. Ходели с опипване до кофата по нужда. Миризмата била постоянна. На етажа имало обща тоалетна, през деня функционирала. Средно към 85-90 души я ползвали. В общата баня имало два неработещи душа, предимно с кофи и с канчета се обливали.

Твърди, че ищеца първоначално нямал заболявания. Впоследствие станало нещо с щитовидната му жлеза, наложила се операция. Оплаквал се от недостатъчно внимание от страна на медицинския център в затвора.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е бил опериран по повод възлеста гуша (Нодозна струма) за първи път през 2002г., когато е била извършена Парциална резекция на щитовидната жлеза, т.е частично отстраняване. На 04.10.2013г. е консултиран с ендокринолог във връзка с оплаквания от сърцебиене и тежест в областта на шията (амбулаторен лист №1384/ 04.10.2013г. представен по делото). Издаден е бил талон-направление за консултация с хирург. Постъпил е за оперативно лечение в хирургично отделение на "МБАЛ д-р Маджуров" ООД гр. Бургас на 25.11.2013г. Извършена е операция - отсраняване на остатъка от щитовидна жлеза (Тиреоидектомия по Кохер), поради рецидив на възлестата гуша.

Според заключението на вещото лице повода за извършената операция на 25.11.2013г. е рецидив на Нодозна струма. Причината за този рецидив не се влияе от условията, при които е поставен пациента. Съгласно съвременните становища в ендокринологията, определящата причина за развитието на Нодозна струма е разликата в скоростта на растеж на клетките на щитовидната жлеза в различните участъци, което е генетично детерминирано. Растежни стимули около тях се приемат за допълнителни фактори.

При постановяване на решението си съдът се съобрази и с два доклада до българското правителство, отразяващи посещението и констатациите в България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание  - първият от 04-10 май 2012г. и вторият от 24 март до 3 април 2014година – публикувани и достъпни за всеки на интернет страницата на Министерството на правосъдието и служебно известни на съда.

Твърденията на ищеца за битовите условия в затвора са в унисон и с констатациите обективирани в тези доклади.

Според първия доклад въпросният комитет е посетил България в периода от 04.05.2012г. до 10.05.2012г., а доклада е приет от 02.06.2012г. до 06.06.2012г. Комитетът е посетил Бургаския и Варненския затвор. В доклада изрично е посочено, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система. Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на двата посетени затвора. Към момента на проверката извършена от делегация на Комитета в Бургаския затвор са били настанени 940 лица при официален капацитет 371. В същия доклад е отбелязано, че в Бургаския затвор жилищната площ на един затворник често е под един квадратен метър, не всеки затворник има легло, някои са принудени да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. В доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка. Посочено е, че двата затвора са в напреднал етап на рушене и нехигиеничност, а килиите са заразени с всякакви видове хлебарки и други паразити. В доклада е отбелязана и констатацията, установена чрез други писмени доказателства по делото, както и чрез гласните доказателства, а именно, че през нощта затворниците нямат достъп до санитарните помещения и за тази цел използват кофи сложени в килиите. Помещенията с душовете в Бургаския затвор са разнебитени, на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. В заключение е посочено, че материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.

Аналогични са данните и от доклада на КПИ за 2014г., като е отбелязано, че ситуацията в някой от затворите между които и този в гр.Бургас се е влошила значително и затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко на разположение 2 кв.м. Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.

За уважаване на предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочените незаконосъобразни действия и бездействия. 

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Съдът е сезиран с два обективно съединени иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 26.04.2013г. до датата на завеждане на исковата молба - 05.06.2014г., причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, липса на постоянен достъп до санитарен възел и невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, както и липса на течаща вода в самото помещение.

Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и понасяне на страдания, поради това, че е принуден да живее в пространство, което е под и около два квадратни метра, в периода 20.30ч. – 6.10ч. всяко денонощие да облекчава физиологичните си нужди в кофа, намираща се в помещението, където спи, пред погледите на останалите затворници, както и от обстоятелството, че през същия период на него му е препятстван достъпа до адекватен санитарен възел и течаща вода. Същите емоционални травми са му нанесени и от обстоятелството, че е следвало да преживява в недобре осветено и проветрено спално помещение, в което съжителства с още седем-осем лишени от свобода лица при по-малко от 2 кв.м жилищна площ на човек.

С вторият иск ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 26.04.2013г. - 26.11.2014г., причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ и условия, съответстващи на заболяването му, довели до настъпилите усложнения.

Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане здравето му – загубил е изцяло щитовидната си жлеза. Това според ищецът се е случило вследствие лошите условия, при които е бил поставен в затвора, стресът, причинен му от тези условия и закъснялата медицинска помощ, дължаща се на бездействието на затворническата администрация.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или нечовешко отношение се смятат:

2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;

3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.

12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

По казуси като процесния, касаещи условията в местата за лишаване от свобода, е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се твърдяло за нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.в срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

А) Ищецът по единият от двата обективно съединени иска претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за това, че в периода за периода 26.04.2013г. – 05.06.2014г. е бил настанен последователно в четири различни помещения, където ежедневно във времевият обхват от 20.30 ч. до 06.00 ч. всички обитатели на помещенията са били лишени от достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие на което са принудени да облекчават биологичните си нужди в кофа или шише, намиращи се вътре в помещението, където останалите лишени от свобода спят и пребивават денем. През същият период от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал средно с 1,10 кв.м до 2,13 кв.м в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в същото помещение през съответния период.

На следващо място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението поради наличие на следните кумулативни фактори: малки по размер прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността на килията, вследствие на която леглата на лишените от свобода са разположени на три етажа и така притискат отваряемата част на прозорците.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип, каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килията, в която е настанен ищеца, както и всички килии на етажа не отговаря на посочените изисквания, тъй като за нейните обитатели е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода в продължение на 9 часа и 30 минути всяко денонощие (от 20.30ч. до 6.00ч.) и те в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи и шишета, които се намират в същото помещение, което в конкретният случай по данни на ответника е с площ 20,16 кв.м (килия 312), 18,70 кв.м (килия 504), 23,46 кв.м (килия 502) и 18,63 кв.м (килия 508). Тези помещения, пак по данни на ответника, са били обитавани през процесния период средно съответно от около от 9 до 14 лица на помещение. В тях са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Ищецът заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници, толкова доколкото от свидетелските показания се установи, че мястото в килиите, където са били поставени кофите за физиологични нужди, не е било преградено или отделено по подходящ начин от останалата част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.

Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.

В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, които ясно и точно да установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца по време на престоя му в Затвор Бургас през претендирания период. Разпитаните по делото свидетели не посочиха факти в тази насока.

От друга страна поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, без преграда, пред погледите на всички останали обитатели на килията, липсата през същия период на течаща вода и свръхпренаселеността на помещението са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Ш. срещу България и др.).

Като се вземе предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били прекомерно пренаселени, освен това и факта, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че всички затворници от етажа следва да ползват една тоалетна с общо три клетки (по данни от свидетелските показания) и една баня със счупени душове, където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.

От събраните доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в помещенията, в които е бил настанен е повече от два пъти по-малка от минимално допустимия размер – 4 кв.м. Този факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отново не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне.

Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и течаща вода, както и минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с правилника за прилагане на закона.

Според чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. 

Според началника на затвора килиите, обитавани от ищеца има по два стандартни прозореца, всеки с размер 120см/60см. И тримата свидетели заявиха, че поради наличието на много триетажни легла спрямо малкото пространство в килията, прозорците са затиснати от леглата и това препятства проветряването на помещението.

Според съда притокът на дневна светлина в първата килииите, в които ищецът е бил настанен в приемно отделение е недостатъчен. Този размер на отвора на прозорците, които са единствен източник на дневна светлина е многократно по-малък от допустимите стандарти дори за жилищни помещения – чл.113 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, още по-малко за обществени сгради. Притокът на светлина през тази площ на отвора на прозореца не е достатъчна нито от гледна точка на размера на помещенията – от 18,63 кв.м до 23,46 кв.м, нито от гледна точка на пребиваващите в него осъдени лица. Тези малки спрямо площта на килията прозорци и пренаселеността едновременно водят до извода, че възможността за адекватно проветряване е силно ограничена. Следва да се подчертае, че длъжностните лица - служители на Затвора Бургас носят отговорност само за обективната липса на адекватна възможност за проветряване, поради малкия размер на отвора на прозореца спрямо площта на помещението и поради пренаселеността на килията, вследствие на която се налага леглата да са триетажни и тяхната височина допълнително механично да препятства отварянето на прозорците. Администрацията няма отношение към честотата на фактическото ежедневно проветряване на килията, което следва да се извършва от нейните обитатели. 

Съдът счита, че този иск е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на неговия размер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, недългия претендиран период 26.04.2013г. – 05.06.2014г. – 13 месеца и 10 дни, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото С. срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.в срещу България и др., където средното присъдено обезщетение на месец е около 81 евро), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 2 081 лв.

Б) Неоснователен е вторият обективно съединен иск, с който се претендира заплащане на обезщетение за периода 26.04.2013г. - 26.11.2014г. в размер на 100 000 лева за загуба на щитовидната жлеза – вреда, причинена според ищеца от бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, изразяващо се в неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ и условия, съответстващи на заболяването му, довели до настъпилите усложнения.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза и от представените медицински документи се установи, че ищецът за първи път е опериран по повод възлеста гуша (Нодозна струма) през 2002г., когато частично е била отстранена щитовидната жлеза - Парциална резекция на щитовидната жлеза. На 25.11.2013г. – 7 месеца след постъпването на ищеца в Бургаският затвор е извършена операция за отстраняване на остатъкът от щитовидна жлеза (Тиреоидектомия по Кохер), поради рецидив на възлестата гуша. Вещото лице е категорична в заключението си и при разпита в съдебно заседание, че настъпилият рецидив на възлестата гуша, от която ищецът е страдал и през 2002г. се дължи на разликата в скоростта на растеж на клетките на щитовидната жлеза в различните участъци, което е генетично детерминирано. Причината за рецидива не се влияе от условията, при които е поставен ищеца, нито от стреса. Вещото лице се е позовало и на учебници и научни статии в тази област от авторитетни специалисти - ендокринолози - Клинична ендокринология под ред. на проф. Б.Л. изд 2000г. и статия от сп. Ендокринология, бр.3/2013г. относно Рискови фактори за поява на рецидив на нодозна струма след хирургично лечение (л.162-170).

Съдът счита, че заключението е компетентно изготвено, липсват факти и обстоятелства по делото, от които да се направи извод за пристрастност на в.л., за това, считайки оспорването от страна на пълномощника на ищеца за необосновано, съдът кредитира изцяло заключението по СМЕ.

След като причината за рецидива на заболяването на ищеца, довело до окончателна загуба на щитовидната жлеза, няма никакво отношение към битовите условия, при които той е бил поставен, нито от стреса, причинен от тези условия, а се дължи на процеси вътре в неговият организъм зависими изцяло от растеж на клетките на щитовидната жлеза в различните участъци, който е генетично обусловен, то липсва причинна връзка между настъпилата щета – загуба на щитовидната жлеза и каквото и да е действие или бездействие на затворническата администрация, в т.ч. медицинската част от нея. Липсата на причинна връзка обосновава неоснователността на този иск.

Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива обаче не са претендирани с ИМ и до края на хода на устните състезания.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Л.Б.П., с адрес ***, ІХ група обезщетение в размер общо на 2 081 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20.30ч. до 6.00ч. всеки ден в периода от 26.04.2013г. до датата на завеждане на исковата молба - 05.06.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Б.П. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София иск за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпяна неимуществена вреда, изразяваща се в засягане на здравето му – загуба на щитовидната жлеза, причинена в периода 26.04.2013г. - 26.011.2013г. вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвор Бургас да му осигури адекватна и навременна медицинска помощ и условия, съответстващи на заболяването му, довели до настъпилите усложнения

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: