РЕШЕНИЕ

 

№………….                    дата 03 ноември 2009 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 05 октомври 2009  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Станимир Христов

 

разгледа адм. дело № 124 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 02-00-800670/21.11.2008 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-08/12.01.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя “Зенит комерс” ЕООД, гр.Бургас е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 год. в размер на 12 223,94 лв. и лихва в размер на 940,43 лв.

         Жалбоподателят “Зенит комерс” ЕООД оспорва ревизионният акт като незаконосъобразен, като твърди, че органът по приходите неправилно е приел, че липсва документална обоснованост на разхода по фактура № 2/27.12.2007 год., издадена от “Бинониум” ООД за сумата от 122 239,38 лв., с която е увеличен финансовият резултат на дружеството. Твърди, че фактурираната услуга за посредничество за продажба на недвижим имот е реално извършена въз основа на сключен договор между страните, издаден е редовен първичен счетоводен документ, извършено е плащане по банков път, поради което разходът е документално обоснован. В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

         Ответникът директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата. Поддържа становището, че посредническата услуга не е реално извършена, за нея няма никаква отчетност е не е документирано какво и как е свършено по нейното изпълнение. Претендира възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса с оглед защита на значим обществен интерес, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като споделя изводът на органа по приходите, че сключеният между търговците “Зенит комерс” ЕООД и “Бинониум” ООД договор за посредничество е изцяло фиктивен и целù отклонение от данъчно облагане чрез заплащане на възнаграждение за комисионна услуга, без тя да е реално извършена.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Със Заповед № 800670/02.06.2008 год. на началник сектор “РП”, отдел “КД”, при Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Бургас, е възложено извършването на ревизия на търговското дружество “Зенит комерс” ЕООД, гр.Бургас, с обхват на ревизираните задължения – корпоративен данък за периода 01.01.2006 – 31.12.2007 год., данък по чл.34-36 от ЗКПО за периода 01.01.2006 - -31.12.2006 год. и данък по чл.194-204 от ЗКПО за периода 01.01.2007 – 31.12.2007 год. Резултатите от ревизията са обобщени в РД № 800670/30.09.2008 год., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден обжалваният РА № 02-00-800670/21.11.2008 год. на инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, с който, в тежест на ревизираното лице е определено допълнително задължение за корпоративен данък за отчетната 2007 год. в размер на 12 223,94 лв. и лихва за забава в размер на 940,43 лв. В производството по оспорване по административен ред, ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № РД-10-08/12.01.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас.

         Установено е в хода на ревизията, че между жалбоподателя “Зенит комерс” ЕООД като възложител и дружеството “Бинониум” ООД като изпълнител, е сключен договор от 28.08.2007 год. за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който изпълнителят “Бинониум” ООД се е задължил да осигури купувач в лицето на “Ибердрола инмобилариа” С.А., дружество учредено и действащо по законите на Кралство Испания, за купуването на недвижими имоти, подробно описани в приложение № 1 към договора – поземлен имот с идентификатор 44094.22.27 и поземлен имот с идентификатор 44094.22.33 по кадастралната карта на с.Лозенец, община Царево. Договорено е комисионно възнаграждение за посредника в размер на 62 500 евро, дължимо в случай, че се сключи договора за покупко-продажба между собственика на недвижимите имоти и купувача “Ибердрола инмобилариа” С.А.,  което следва да се изплати до 15 работни дни след изплащането на дължимата по сделката сума от купувача на продавачите.

         Между жалбоподателя “Зенит комерс” ЕООД като изпълнител и дружеството “Лари” ЕООД като възложител, също е сключен договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който посредникът “Зенит комерс” ЕООД се е задължил да осигури купувач в лицето на “Ибердрола инмобилариа” С.А., дружество учредено и действащо по законите на Кралство Испания, за закупуването на същите недвижими имоти, предмет и на другия договор за посредничество. Договорено е комисионно възнаграждение в размер на 720 000 евро.

         Установено е, че двата недвижими имота са собственост на “Лари” ЕООД, което дружество е със съдебна регистрация от 28.11.2007 год., а капиталът му в размер на 18 400 000 лв. е формиран от непарична вноска, представляващи двата поземлени имота.

         Установено е, че за процесните имоти е последвала покупко-продажба, сключена между “Лари” ЕООД и “Ибердрола инмобилариа” С.А., оформена с Нотариален акт № 67/13.12.2007 год. по описа на нотариус М.В. с рег. № 370 на Нотариалната камара за сумата от 9 399 000 евро. След извършване на покупко-продажбата е последвало писмо-покана от управителя на “Бинониум” ООД до управителя на “Зенит комерс” ЕООД за заплащане на дължимото комисионно възнаграждение в размер на 62 500 евро. Жалбоподателят “Зенит комерс” ЕООД е заплатил изцяло комисионното възнаграждение, с банков превод от 08.01.2008 год. по сметка на “Бинониум” ООД. За извършване на плащането получателят е издал опростена фактура № 2/27.12.2007 год. за левовата равностойност на 62 500 евро, а именно – 122 239,38 лв. От своя страна “Лари” ЕООД е заплатил на “Зенит комерс” ЕООД договореното комисионно възнаграждение в размер на 720 000 евро, за което е издадена опростена фактура № 12/27.12.2007 год. за левовата равностойност от 1 408 197,60 лв.

         Назначената в хода на процеса съдебно-счетоводна експертиза установи, че в счетоводството на жалбоподателя, сделката с “Бинониум” ООД е документирана с посочената фактура № 2/27.12.2007 год., с приложени към нея договор с “Бинониум” ООД и приложението към него. Осчетоводена е на разход за дейността по сч. с/ка 602/1 Разходи за външни услуги и по кредита на сч. с/ка 401 Доставчици – партидата на “Бинониум” ООД, която при плащането на 08.01.2008 год. е закрита. В счетоводството на доставчика “Бинониум” ООД фактурата е осчетоводена по дебита на с/ка 411 Клиенти – партидата на “Зенит комерс” и като приход по кредита на с/ка 707 Приходи от услуги. “Бинониум” ООД е включил в прихода по ГДД за 2007 год. стойността на тази фактура, дължимият данък по ЗКПО е начислен и внесен в бюджета. При ревизираното лице “Зенит комерс” ЕООД е осчетоводена също така и фактура № 12/27.12.2007 год., издадена от жалбоподателя към “Лари” ЕООД, като приход, като е дебитирана с/ка 411 Клиенти по партидата на “Лари” ЕООД и кредитирана с/ка 707 Приходи от продажби на услуги със стойността на сделката – 1 408 197,60 лв. В ГДД за финансовата 2007 год. жалбоподателят е включил в приходите си стойността на посочената фактура, а в разходите е отразил стойността по фактура № 2/27.12.2007 год. в размер на 122 339,38 лв. Начислил е и е внесъл дължимият корпоративен данък.  

В хода на ревизията, съпоставяйки датите на сключване на двата договора – този между “Зенит комерс” ЕООД и “Бинониум” ООД и този между “Лари” ЕООД и “Зенит комерс” ЕООД, в които като страна участва ревизираното дружество, в първия – като възложител, а във втория – като изпълнител, органът по приходите е приел, че първият сключен договор с “Бинониум” ООД на дата 28.08.2007 год. е фиктивен, тъй като не съществува възможност “Зенит комерс” ЕООД да поеме договорни взаимоотношения с “Лари” ЕООД на дата 01.12.2007 год. в качеството му на изпълнител и от своя страна, но вече в качеството му на възложител да сключи на по-ранна дата договор за посредничество за същия имот с “Бинониум” ООД. Приел е също така, че не се представят доказателства за реалното предоставяне на услугата по посредничество от страна на “Бинониум” ООД, както и не се установява по какъв начин е формиран размера на комисионното възнаграждение.

При тези обстоятелства, приходната администрация е приела, че разходът по фактура № 2/27.12.2007 год. не е документално обоснован и предвид разпоредбите на чл.16, ал.1, чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на “Зенит комерс” ЕООД със стойността на сумата по тази фактура – 122 239,38 лв., в резултат на което е определено допълнително задължение за корпоративен данък за отчетната 2007 год. в размер на 12 223,94 лв., ведно с дължимата лихва за забава.

Ревизионният акт е незаконосъобразен.

Документалната обоснованост като основен принцип на водене на счетоводството се изразява в изискването за съставяне на счетоводен документ за всяка стопанска операция при спазване на изискванията на действащото законодателство за съставяне на документите. Съгласно чл. 6, ал.1, т.1 от ЗСч първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. В случая, увеличаването на финансовия резултат на жалбоподателя, е правно обоснован с нормата на чл.26, т.2 от ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели счетоводни разходи , които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно нормата на чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Установи се по делото, че процесната фактура № 2/27.12.2007 год., със стойността на която е увеличен финансовият резултат на дружеството, е издадена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, съдържа необходимите реквизити, осчетоводена е надлежно както при доставчика, така и при получателя, чрез вземането на съответните счетоводни статии и в този смисъл, отчетност по сделката има. Основание за извършеното плащане е приложеният към фактурата договор за посредничество. Стойността на процесната фактура участва във финансовия резултат на “Бинониум” ООД за 2007 год., като дължимият корпоративен данък е начислен и внесен в бюджета. Плащането по фактурата е извършено по банков път, като това обстоятелство е безспорно и е установено в хода на ревизията, подкрепя се от събраните по делото доказателства – извлечение от банковата сметка на титуляра “Бинониум” ООД (л.102) и е видно от хронологичната ведомост на дружеството за периода м.12.2007 год. (л.98) и оборотната ведомост за периода м.01.2008 год. (л.99). Безспорното установяване на плащането на сумата, самò по себе си също доказва реалност на извършената доставка.

При тези обстоятелства, съдът приема, че разходът по фактура № 2/27.12.2007 год. е извършен и е документално обоснован с първичен счетоводен документ, съответства на осъществените счетоводни записвания и на действително направения разход, предвид доказателствата за заплащане на сумата, поради което за него не са налице предпоставките за непризнаването му за данъчни цели.

Доводът на приходната администрация е, че договорът за посредничество между “Зенит комерс” и “Бинониум” е фиктивен, поради което разходът по издадената към него фактура не е извършен и това е основание за непризнаване на документирания разход. Съдът не споделя това становище. Изводът за нереалност на услугата се прави въз основа на извършен хронологичен анализ на сключваните договори за посредничество между “Зенит комерс” ЕООД и “Бинониум” ООД и “Лари” ЕООД и “Зенит комерс” ЕООД, чрез съпоставяне датите им на сключване и изводът за тяхната противоречивост и непоследователност. Подобно обосноваване е неотносимо към правното основание, на което се е позовал органът по приходите – чл.26, т.2 от ЗКПО. Както се посочи, тази правна норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл съдът приема, че този разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото признаване.

С оглед обосноваване тезата за нереалност на документираната с процесната фактура услуга за посредничество, в ревизионния акт е направен анализ също така и на нормите на чл.16, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Следва да се посочи, че тези две правни норми регламентират две противоположни хипотези и не могат да бъдат прилагани съвместно и във връзка една с друга. Нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката. Освен това, сочените правни норми не могат да бъдат самостоятелно правно основание за увеличение на финансовия резултат, още повече, че нормата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО по своя характер е дефинитивна. Посочените норми се намират в Глава ІV Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, докато правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VІ и следващите от ЗКПО.

На основание изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая не са налице материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на “Зенит комерс” ЕООД по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, тъй като разходът по фактура № 2/27.12.2007 год. е извършен и той е документално обоснован.   

Ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като с оглед изхода на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 850 лв., от които 50 лв. държавна такса, 600 лв. внесен адвокатски хонорар и 200 лв. възнаграждение за вещо лице.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 02-00-800670/21.11.2008 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-08/12.01.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на “Зенит комерс” ЕООД, гр.Бургас е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 год. в размер на 12 223,94 лв. и лихва в размер на 940,43 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на “Зенит комерс” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, с Булстат 102150633 сумата от 850 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:……………