РЕШЕНИЕ

 

№………….                    дата 22 март 2010 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 01 февруари 2010  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Желязко Георгиев

 

разгледа адм. дело № 1291 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 900370/29.06.2009 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-200/20.08.2009 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя “Аква билд-91” ООД, гр.Несебър, е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 7 583,08 лв., ведно с начислена лихва за забава, отнасящ се за данъчен период м.12.2007 год., по фактура № 63/28.12.2007 год., издадена от “Радисан” ЕООД, гр.Пловдив и по фактура № 11/17.12.2007 год., издадена от “Метропазар” ЕООД.

         Жалбоподателят “Аква билд-91” ООД обжалва издаденият ревизионен акт само в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 63/27.12.2007 год. на доставчика “Радисан” ООД, като постановен в нарушение на изискванията на материалния и процесуален закон. Счита, че изводът на органа по приходите за нереалност на фактурираната доставка на строителни материали – тухли, е необоснован, като възразява, че в хода на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства, посредством които се установява реалността на доставка и не са налице материалноправните предпоставки за отказване правото на данъчен кредит по издадената от този доставчик фактура, тъй като липсват ограниченията по смисъла на чл.70, ал.1, т.1-т.6 от ЗДДС. Иска се отмяна на ревизионния акт в оспорената част като незаконосъобразен, както и присъждане на разноските по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на своите твърдения и възражения.

         Ответникът – директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че не се доказва реалност на фактурираната доставка на тухли, оспорва представени от жалбоподателя частни писмени доказателства, претендира възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че със ЗВР № 900017/08.01.2009 год. на началник отдел “Контролна дейност” при ТД на НАП – Бургас, изменена по отношение на срока с последваща ЗВР № 900370/12.03.2009 год. на същия орган, е възложено извършването на ревизия на търговското дружество “Аква билд-91” ООД, гр.Несебър, с предметен обхват – задължения за ДДС и ревизиран период – 01.12.2007 год. – 31.12.2007 год.  Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № 900370/27.04.2009 год., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № 900370/29.06.2009 год. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, с който, в тежест на ревизираното дружество, е установено допълнително задължение за ДДС, в резултат на отказано правото на данъчен кредит по  фактура № 63/28.12.2007 год., издадена от “Радисан” ЕООД, гр.Пловдив и по фактура № 11/17.12.2007 год., издадена от “Метропазар” ЕООД, общо в размер на 7 583,08 лв. и е начислена съответната лихва за забава. При оспорването по административен ред ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № РД-10-200/20.08.2009 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас.

Жалбоподателят оспорва ревизионният акт и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган само в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 63/27.12.2007 год., издаден от доставчика “Радисан” ЕООД, гр. Пловдив, с предмет на доставката тухли 25х12х25, в количество – 25 000 броя, с данъчна основа – 20 000 лв. и начислен ДДС – 4 000 лв. (л.90).

Видно от ревизионния доклад основният предмет на дейност на жалбоподателя е строителство. Описани са процесуалните действия на органа по приходите, предприети в хода на ревизионното производство, с цел установяване на обстоятелствата, свързани с процесната доставка. Посочено е, че при извършена насрещна проверка на доставчика “Радисан” ЕООД, на декларирания адрес за кореспонденция не е намерен представител на търговеца, на когото да бъде връчено ИПДПОЗЛ № 70-00-1332/02.02.2009 год. С искането са изискани заверено копие на издадената фактура, хронологичен регистър на записванията по сметка *** за начисляване на ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС, копие на платежни документи за разплащането по фактурата, извлечения от счетоводни сметки от група 30 – сметка Стоки, копия на документи за извършен транспорт – фактури, товарителници, пътни листове и др., копия на първични документи за придобиване, с цел изясняване на произхода. Посещенията на адреса са документирани с два броя протоколи, а съобщението до доставчика е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Към момента на съставяне на ревизионния доклад изисканите документи не са представени. В периода между съставянето на доклада – 27.04.2009 год.  и издаването на ревизионния акт – 29.06.2009 год., доставчикът е представил част от изисканите документи под опис с вх. № 70-00-1332/29.05.2009 год. До ревизираното лице “Аква билд-91” ЕООД също е изпратено ИПДПОЗЛ № ИТ-00-2962/12.03.2009 год., като на органа по приходите са представени договор за доставка от 20.12.2007 год., приемо-предавателен протокол от 28.12.2007 год. и копие на процесната фактура. С оглед на събраните към момента на изготвяне на ревизионния доклад доказателства, органът по приходите е приел, че не са представени достатъчно доказателства за установяване на реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС от доставчика “Радисан” ЕООД, поради което доставчикът неправилно е начислил ДДС по издадената фактура, без да е налице основание за това. Приел е, че няма фактическо изпълнение на доставка, а има само движение на документи, поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, което е пречка да се породи данъчен кредит в полза на получателя на доставката – жалбоподателя “Аква билд-91” ООД.

Ревизионният акт е незаконосъобразен.

В съдебното производство беше назначена и слушана съдебно-икономическа експертиза за установяване на спорните фактически правнозначими обстоятелства, свързани с наличието на предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит. След проверка в счетоводството на жалбоподателя и доставчика, след анализ на съответните материални сметки, сметка Каса и разплащателна сметка, сметки, отчитащи разчетните взаимоотношения между доставчици и клиенти, както и друга налична документация, вещото лице констатира, че съобразно индивидуалния сметкоплан на жалбоподателя, разходите за материали за обектите, които строи жалбоподателя се диференцират по подсметки, както и самите материални сметки. Посочва, че към сметка *** Материали са открити подсметки, чрез които се осигурява информация по видове материали, съобразно конкретните потребности на обекта. Отделно от това, за всеки конкретен материал се открива отделна поданалитична сметка – в случая 0801 Тухли големи (25х15х25), като в частност за обектите “Ориндж Резиденс” и “Здравец”, за нуждите на аналитичното отчитане на материалите, за тези обекти са открити самостоятелни сметки. Установява, че доставката на тухли по процесната фактура е отчетена по дебита на аналитичните сметки за посочените два строителни обекта и съответно – тези сметки са кредитирани при изписването на материалите за строителните обекти. След анализ на количествените сметки за вложените материали на обектите, вещото лице е установило, че през процесната 2007 год. за обект “Ориндж резиденс” са вложени 15 000 бр. тухли големи (поданалитична сметка ***), а за обект “Здравец” са вложени 10 000 бр. тухли големи, които количества съответстват на счетоводните записвания по процесната фактура № 63/27.12.2007 год. В счетоводството на жалбоподателя вещото лице е установило налични документи, съставени във връзка със строителството на посочените обекти, свързани с процесните тухли, а именно – за обект “Ориндж резиденс” е сключен договор за строителство  от 2007 год., сключен между “Сим ивнест” ООД, гр.Смолян и “Аква билд-91” ООД за изпълнение на груб строеж и довършителни работи, протокол обр. 19/15.01.2008 год. и протокол обр.19/07.02.2008 год. за извършени СМР на обекта, с издадени към тях фактури, подробно описани, както и количествена сметка на вложените материали за 2007 год. и за 2008 год. За обект “Здравец” е сключен договор за строителство  от 02.11.2007 год., сключен между “Пларус” ООД, гр.София и “Аква билд-91” ООД за изпълнение на грубия строеж на обекта, протокол обр. 19/21.01.2008 год. и протокол обр.19/01.02.2008 год. за извършени СМР на обекта, с издадени към тях фактури, в т.ч. и за вложени материали, както и количествена сметка на вложените материали за 2007 год. и за 2008 год. Видно е, че строителните обекти са приети от инвеститорите, като в тази връзка са съставени множество актове за установяване на извършените видове СМР, подробно описани, както и такива за приемане на конструкцията. Доколкото предмет на делото не е доставката на извършените СМР на строителните обекти, тези дейности не следва да бъдат подробно коментирани, но отбелязването им е необходимо с оглед установяване факта на последващото влагане на процесния строителен материал – тухли в строителните обекти, т.е. извършена е последваща облагаема доставка. Разплащането по процесната фактура е извършено от касовата наличност на жалбоподателя, като вещото лице е констатирало, че на 27.12.2007 год. по журнала на сметка *** Каса има запис по кредита на сметката със сумата от 24 000 лв., с описание на документа – фактура № 63/27.12.2007 год. (погрешно записана 2008 год.), като остатъка по сметката е намалял със стойността на извършеното плащане. Другата част от счетоводния запис е дебитиране на счетоводна сметка *** Доставчици, партидата на доставчика “Радисан” ЕООД, с който запис е закрито задължението по процесната фактура в партидата на този доставчик. Подробно са описани взетите счетоводни операции във връзка с осчетоводяването на доставката, ДДС е начислен по дебита на счетоводна сметка *** Начислен ДДС на покупките. В счетоводството на доставчика “Радисан” ЕООД вещото лице е констатирало счетоводни записвания във връзка с процесната фактура, а именно – дебит на счетоводна сметка *** Клиенти – със стойността 24 000 лв., срещу кредит на счетоводни сметки 4532 Начислен ДДС по продажби – 4 000 лв. и сметка *** Приходи от продажби на стоки – 20 000 лв. Осчетоводено е и получаването на извършеното плащане от “Аква билд-91” ООД по дебита на счетоводна сметка *** Каса срещу кредитиране на сметка *** Клиенти със сумата по стойността на фактурата от 24 000 лв., с което е уредено разчетното взаимоотношение между страните по процесната доставка. Вещото лице обобщава, че в счетоводството на доставчика са извършени всички счетоводни записвания, които трябва да се извършат във връзка с една доставка и плащанията по нея, съобразно изискванията на ЗСч, ЗДДС и НСС – фактурата е отразена в дневника за продажби за данъчен период м.12.2007 год., с пореден № 44, включена е в справката-декларация за периода, начисления ДДС участва в резултата по ДДС за данъчния период, приключил с резултат за възстановяване. В счетоводството на доставчика вещото лице е изследвало и предходните доставки, но доколкото те са ирелевантни по отношение правото на приспадане на данъчен кредит, същите се явяват извън предмета на спора и не следва да бъдат коментирани. Процесната фактура е придружена с фискален бон, издаден от надлежно регистрирано фискално устройство, видно от представената от ТД на НАП – Пловдив справка (л.285) за регистрираните на името на доставчика фискални устройства, с пореден № 2.

При така установените по делото обстоятелства, съдът не споделя изводът на приходната администрация за липса на реалност на доставката по процесната фактура.

Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит. Съгласно тази норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При преценката, дали удостоверената с фактурата доставка е реално осъществена,следва да бъдат взети предвид всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за установяване на правнозначимият факт на доставката.

В конкретния случай, предмет на доставката са родово определени вещи, правото на собственост върху които се прехвърля чрез извършването на концентрация, респ. чрез предаването им съобразно нормата на чл.24, ал.2 от ЗЗД на купувача. Данъчният орган формира извод за недоказаност на реалността на процесната доставка поради неоткриване на доставчика и проверяване на неговото счетоводство, непредставяне на изискани от него доказателства, които да установят извършването на доставката, разплащането между контрагентите, ресурсната обезпеченост, предходен доставчик, т.е. елементите от фактическия състав на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Позовал се е на това, че не е доказано извършването на транспорт на стоките и тяхното съхраняване.

Тези фактически констатации, послужили като основание да бъде отказано правото на данъчен кредит, се опровергават от събраните в хода на съдебния процес доказателства и от установяванията на вещото лице, проверило както счетоводството на жалбоподателя, така и това на доставчика. Както се посочи по-горе в мотивите счетоводните записвания по процесната доставка са съобразени изцяло с изискванията на ЗСч, ЗДДС и НСС и при двамата контрагенти и търсените в тази връзка доказателства от органа по приходите в хода на ревизионното производство, се установяват в пълен обем в съдебния процес от вещото лице. Следва да се посочи, че само поради недостатъчност на доказателствата за извършен превоз на стоките, не може да бъде направен обоснован извод за нереалност на процесната доставка, единствено на това основание. В хода на съдебния процес ответната страна оспори верността на представени от жалбоподателя частни документи, представляващи договор за доставка от 20.12.2007 год. и приемо-предавателен протокол от 28.12.2007 год., по отношение на които беше открито производство по реда на чл.181 от ГПК. Оспорените документи по естеството си представляват частни свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила, но вписаните в тях обстоятелства се установяват от констатациите на вещото лице, посредством проследените счетоводни записвания, които напълно съответстват на договореното между страните, а също така тези документи, преценени с оглед на всички други данни по делото, не се намират в противоречие с тях. Проследявайки впоследствие влагането на строителните материали в изгражданите обекти, съдебният експерт дава мотивирано заключение за механизма на последващата им реализация  през 2007 год. и 2008 год.

Така описаните обстоятелства, преценявани и анализирани в своята съвкупност, в своята логическа последователност и взаимна обвързаност, и обсъдени ан блок, могат да обосноват извод за реалното прехвърляне на собственост върху родово определени вещи – тухли, извършено от доставчика “Радисан” ЕООД. Ето защо и изхождайки от горните мотиви, съдът приема, че процесната доставка е реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС и е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от с.з., данъкът по процесната фактура е начислен правомерно, поради което за жалбоподателя е възникнало правото на данъчен кредит по реда на чл.68 от ЗДДС. Съдът преценява изводът на данъчните органи за липса на реална доставка по процесните фактури, за необоснован, тъй като същият е формиран едностранчиво, реалността е преценявана само с оглед ненамирането на доставчика и липса на доказателства транспортирането на стоките, без да се вземат предвид и анализират в съвкупност всички други действия и документи, съпътстващи доставката, както и последващото й реализиране в строителни обекти.

Отделно от това, доколкото предметът на проверката се ограничава само до пряката доставка, произходът на стоката е ирелевантен. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че не е осъществена реална доставка на тази стока. Ето защо, неоснователен е доводът на приходната администрация за отказване правото на данъчен кредит и на това самостоятелно основание.

 С оглед на горните мотиви съдът намира, че в случая е осъществена реална доставка на тухли по смисъла на чл.6 от ЗДДС по ф-ра № 63/27.12.2007 год., издадена от доставчика “Радисан” ЕООД, поради което налице са предпоставките за упражняване на данъчен кредит по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС до размера на начисления данък – 4 000 лв. Органът по приходите е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен в оспорваната част.

         С оглед изхода на процеса и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, същите следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя до документирания размер от 600 лв., включващ държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като адвокатски хонорар не следва да бъде присъждан, т.к. в договора за правна помощ не е отбелязана внесена сума.

         Ръководен от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 900370/29.06.2009  год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-200/20.08.2009 год. на директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, В ЧАСТТА, в която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 4000 лв. и е начислена съответната лихва за забава, отнасящ се за данъчен период м.12.2007 год. по фактура № 63/27.12.2007 год., издадена от “Радисан” ЕООД, гр.Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

         ОСЪЖДА Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на  “Аква билд-91” ООД – ***, с Булстат 102699952 сумата от 600 лв. разноски по делото.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                            СЪДИЯ:……………..