Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                 733/18.06.2010г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 1366 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.216, вр. с § 184, ал.10 от ПЗР на ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.К.К. ***, против Заповед № РД-14-66/23.06.2005г., издадена от началника на РДНСК – гр.Бургас, с която е оставена без разглеждане жалбата му против решение на главния архитект на Община Бургас от 30.03.2005г. и обективирания в него отказ да се издаде акт за узаконяване на строеж „двуетажна масивна сграда”, отразен под № 73а в схемата на РДНСК – Бургас, изпълнен в неурегулиран поземлен имот, в землището на гр.Бургас, местността „Ченгене скеле”- каналите, представляващ отдел 236 от държавен горски фонд. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Ц., който поддържа заявената претенция без да ангажира доказателства.

Ответната страна – РДНСК – Бургас участва в процеса чрез надлежно упълномощения юрисконсулт А., която оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

Заинтересованата страна – Република България чрез председателя на Държавната агенция по горите се представлява в процеса от юрисконсулт М., който оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне. Не сочи доказателства. 

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Заповед № РД-14-66/23.06.2005г., издадена от началника на РДНСК – гр.Бургас е съобщена на жалбоподателя на 21.06.2006г., за което свидетелства извършеното от него саморъчно удостоверяване върху съобщение № 66/21.06.2006г. Жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство е депозирана пред административния орган на 27.06.2006г., с което е спазен визирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок. Оспорването изхожда от надлежна страна и е съответно на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустимо.

            Разгледано по същество е основателно.

От фактическа страна по делото е установено, че със заявление № 70-Д-134/12.12.2003г. Д.К. *** за издаване на акт за узаконяване на строеж по реда на §184, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. На 09.03.2005г. е извършена проверка от специалисти по строителството в ТД „Приморие”, резултатите от която са обективирани в констативен акт №61 от същата дата. Според инкорпорираната в него факти, строежът, чието узаконяване се претендира е собственост на К. и е обозначен с № 73а в схемата на РДНСК– Бургас. Изпълнен е в неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на гр.Бургас, местността „Ченгене скеле” – каналите, отдел 236 от Държавен горски фонд и представлява двуетажна масивна сграда с размери 8,00м./5,00м. – електрифицирана и водоснабдена, покрита с двускатен покрив от дървена конструкция и керемиди. Строежът е извършен през 2003г. без учредено вещно право на строеж върху държавен горски фонд, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Въз основа на изложените констатации, на 30.03.2005г. главният архитект на Община Бургас постановява отказ да се издаде акт за узаконяване. В мотивната част на произнесения отказ се сочи, че за територията, върху която е извършено строителството няма действащ подробен устройствен план, което съставлява нарушение на чл.144 от ППЗГ, чл.12, ал.2 и чл.59, ал.1 от ЗУТ. Строежът попада в първа зона по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, б.”д” от Наредба № 2/1995г. за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на Черноморското крайбрежие и съгласно Териториално устройствения план на Община Бургас от 1998г. е в нарушение на изискванията на чл.6, т.1 от същия. Извършен е без строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ. Отказът е оспорен пред началника на РДНСК – Бургас, който оставя жалбата без разглеждане като приема, че К. не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ.

При извършената проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е произнесена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила за нейното издаване.

Съгласно разпоредбата на § 184, ал.10 от ПЗР на ЗУТ актовете за узаконяване, заедно с инвестиционните проекти – заснемане за узаконяване, както и отказите за издаването им подлежат на обжалване по реда на чл.216 от ЗУТ. Според правилото на тази норма, посочените в алинея първа актове подлежат на обжалване по законосъобразност пред началника на РДНСК, който се произнася с мотивирана заповед по основателността на жалбата след преценка на нейната допустимост в 15-дневен срок от постъпването й. Със заповедта си началникът на РДНСК може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата като остави в сила обжалвания акт. В настоящия случай е безспорно установено, че производството по §184 от ЗУТ е инициирано от К. и той е адресат на отказа за узаконяване. При това положение същият се явява непосредствено засегнат от породените с отказа правни последици и е легитимиран да проведе оспорване на решението по §184, ал.4 от ЗУТ, а началникът на РДНСК е задължен да се произнесе по съществото на спора с оглед правомощията му, очертани с разпоредбата на чл.216, ал.5 от ЗУТ. Действително, в конкретния казус жалбоподателят не притежава качеството на възложител, не е собственик и носител на ограничени вещни права върху поземления имот, в който е изпълнен строежа, нито има правото да строи в чужд имот по силата на закон. В случая обаче се касае за специфична процедура по узаконяване на строежи, която е осъществима в рамките на предвидения в нея 6-месечен преклузивен срок и стриктното тълкуване на чл.149, ал.2 от ЗУТ е неприложимо. Поради това заповедта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Д.К. против решението на главния архитект следва да се отмени, а преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по съществото на спора. На основание чл.4, ал.3 от Закона за регионалното развитие, вр. с чл.7, ал.1 от Устройствения правилник на ДНСК, задължен за изпълнението ще бъде началникът на РДНСК– Югоизточен район, сектор Бургас.

Мотивиран от горното, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-66/23.06.2005г., издадена от началника на РДНСК – гр.Бургас, с която е оставена без разглеждане жалбата на Д.К.К. ***,  против решение на главния архитект на Община Бургас от 30.03.2005г. - отказ да се издаде акт за узаконяване на строеж „двуетажна масивна сграда”, изпълнен в неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на гр.Бургас, местността „Ченгене скеле” (Каналите), представляващ отдел 236 от държавен горски фонд, обозначен с № 73а в схемата на РДНСК – Бургас.

ИЗПРАЩА административната преписка на началника на РДНСК – Югоизточен район, сектор Бургас със задължителни указания за произнасяне по съществото на спора, образуван по жалба на Д.К.К. *** против решение на главния архитект на Община Бургас от 30.03.2005г. - отказ да се издаде акт за узаконяване на строеж.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….