Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  497                  Година 11.05.2010          Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на тринадесети април  две хиляди и десета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Г.Д.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1417 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по повод жалба на П.С.Б. *** против изричен отказ на Кмета на община Созопол изх.№ 94-П-230(1)/14.09.2009г. за достъп до обществена информация по подадено от нея заявление вх. № 94-П-230/24.08.2009 год.. В жалбата се сочи, че достъпа до исканата от нея информация е свободен по смисъла на ЗДОИ, поради което моли да се отмени изричния отказ и да се разпореди да и се предостави от община Созопол заверено копие от констативен акт от 30.11.1999г. на РДНСК гр.Бургас. В съдебно заседание не се явява и представлява. 

Ответникът по жалбата – Кмета на община Созопол, редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и да му се присъдят направените разноски по делото.

Заинтересуваните страни РДНСК-Югоизточен район и М.М.М. *** редовно уведомени, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересуваната страна Х. С.М. ***, редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заявление за достъп до обществена информация № 94-П-230/24.08.2009г.  жалбоподателката е поискал от кмета на община Созопол да и бъде предоставено заверено копие на хартиен носител от констативен акт от 30.11.1999г. издаден от РДНСК гр.Бургас, като е посочено, че констативния акт касае отклоненията от одобрения и съгласуван проект допуснати при изграждане на сграда в УПИ VІІІ-304, кв.30, ***. С писмо изх.№ 94-П-203/1/14.09.2009г. е отказано предоставянето на копие от искания констативен акт, тъй като той е издаден от РДНСК гр.Бургас и администрацията на Община Созопол не може да издава копия от документи издадени от друга инстанция без нейното разрешение. С жалба вх.№ 94-П-264/05.10.2009г. е обжалван постановения отказ, като се прави искане същия да бъде отменен и да бъде разпоредено от община Созопол да се предостави искания констативен акт, както и да се наложи санкция за неспазване на срока за отговор и за отказ за предоставяне на обществена информация, без да е налице основание за това. 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

В настоящия случай при извършване на преценка за основателността на жалбата е необходимо да бъде установено дали исканата от жалбоподателката информация е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и дали ответника е задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДОИ.

Съгласно чл.2 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, като тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

С подаденото заявление жалбоподателката е поискала да и се предостави копие от  констативен акт от 30.11.1999г. издаден от РДНСК гр.Бургас, като е посочено, че констативния акт касае отклоненията от одобрения и съгласуван проект допуснати при изграждане на сграда в УПИ VІІІ-304, кв.30, гр.Созопол, ул.”Рибарска” № 22. По своята същност, това заявление, не би могло да се квалифицира, като искане за достъп до обществена информация, тъй като не съдържа описание на исканата обществена информация съобразно изискването на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ, а се прави искане само за достъп до конкретен документ. След като се иска  констативен акт, който макар и като документ да представлява материалния носител на информацията и самата информацията не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, то такава не се дължи. В случая така формулираното искане не съвпада с вложения от законодателя смисъл на понятието “обществена информация”, а е само претенция за предоставяне на документ, поради което само на това основание отказът на административния орган е законосъобразен, тъй като за него не съществува по закон задължение да предостави информация, така както е формулирана в депозираното пред него заявление. В случая не сме изправени пред хипотезата на чл. 29 ЗДОИ, тъй като въобще няма направено искане за достъп до обществена информация.

Освен изложеното следва да се има в предвид и че в настоящия случай с оглед на безспорното обстоятелството, че исканият констативен акт е издаден от служители на РДНСК, следва да се приеме, че той не е създаден и не се съхранява от кмета на община Созопол. Ето защо, в случая  кмета на община Созопол не се явява и задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ.

С оглед на изложеното, след като от доказателствата по делото не се установя, че с подаденото заявление се иска обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, както и че в случая Кмета на Община Созопол не е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, жалбата на П.С.Б. се явява неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК следва да бъде отхвърлена.

От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, но същото се явява неоснователно. В представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.21 от делото), макар и да е договорено възнаграждение в размер на 300 лв., което следва да бъде заплатено в брой, няма отбелязвания за внесени суми и по делото не са ангажират други доказателства, за извършено плащане.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.40, ал.1 от ЗДОИ, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от П.С.Б. *** против изричен отказ на кмета на община Созопол изх.№ 94-П-230(1)/14.09.2009г. за достъп до обществена информация по подадено от нея заявление вх. № 94-П-230/24.08.2009 година.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: