Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 33              Година 15.01.2010                Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на седемнадесети декември две хиляди и девета година, в публично заседание, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас ВЪЛКОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ:1. Таня ЕВТИМОВА

                                                       2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1442 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на РИОКОЗ гр.Бургас срещу решение № 1152/10.09.2009г., постановено по н.а.х.д. № 2799 по описа за 2009г. на Районен съд гр.Бургас. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго с което да се потвърди наказателно постановление № 03-442/15.06.2009г., като правилно и законосъобразно.

Ответникът по жалбата – “Апия плюс” ЕООД, ***  представлявано от И.Х.Х. – управител,  редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е основателна, а решението на районния съд е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното  решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 03-442/15.06.2009г. на Директора на РИОКОЗ гр.Бургас с което за нарушения на чл.44 от Закона за здравето на “Апия плюс” ЕООД, на основание чл.213,ал.3 от ЗЗ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  5000 лв.. За да постанови решението си съдът е приел, че със заповед № КХОХ-019/23.04.2008г. на директора на РИОКОЗ гр.Бургас на основание чл.30, ал.1, т.6 от Закона за харните е спряна експлоатацията на стопанисвания /отдаван под наем/ търговски обект на жалбоподателя, която заповед не е изпълнена към момента на извършване на проверката – 10.04.2009г.. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл.44 от ЗЗ и на основание чл.213, ал.3 от същия закон е санкционирано дружеството. Според съда е недопустимо за неизпълнение на разпоредбите на един закон, нарушителя да бъде санкциониран с административнонаказателни разпоредби от други нормативни актове. Вмененото в чл.44 от ЗЗ задължение за изпълнение на заповедите на Директорите на РИОКОЗ, касае тези от тях които намират правното си основание в същия закон, а не всички административни актове на тези Директори по принцип. В този смисъл описаната фактическа обстановка не е надлежно квалифицирана от АНО от правна страна, което съставлява съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита на лицето. Също така е посочено, че за да бъде надлежно установено неизпълнението на дадена заповед следва да бъде следено изпълнява ли лично – чрез своите работници и служители, съответния обект дейности, които са му забранени, като в предвид следва да бъде взето и обстоятелството изпълнявани ли са същите изобщо и преди постановяване на съответната заповед.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материални закон. При постановяването му, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание. С оглед събраните в хода на производство доказателства, правилно е прието, че е недопустимо за неизпълнение на разпоредбите на един закон, дружеството да бъде санкционирано с административно наказание предвидено в друг закон. Всеки един закон съдържа в себе си административнонаказателни разпоредби, които предвиждат санкции за неизпълнение на вменените с него задължения. За да бъде санкциониран нарушителя за неизпълнение на задължения по един закон със санкциите предвидени в друг закон е необходимо да бъде налице изрично препращане, тъй като е недопустимо по пътя на разширителното тълкуване да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лице. Липсата на предвидено административно наказание за неизпълнение на определено от конкретния закон задължение, предполага не празнота в закона, а липса на воля от страна на законодателя, да определи това поведение за наказуемо. В тези случаи на неизпълнение на издадената от административния орган заповед, той би могъл да предприеме съответните действия по принудителното и изпълнение.

С оглед изложеното обжалваното решения се явява правилно и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІІІ-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1152/10.09.2009г., постановено по н.а.х.д. № 2799 по описа за 2009г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.