Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 5.03.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на пети декември през две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1478 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Ботабара” ЕООД, ЕИК 102851965, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Х.К.К., против ревизионен акт № 201001825/30.03.2011г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с решение № РД-10-194/22.06.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, при централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която на жалбоподателя, на основание чл.46, ал.1, т.4 от ЗКПО, е увеличен декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2008г. със сумата 401 850 лв., вследствие на което е определен за внасяне корпоративен данък за периода 1.01.2008г. – 31.12.2008г. в размер на 40 185 лв. и лихва за забава в размер на 8 791,92 лв.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт относно така определените допълнителни задължения и моли за отмяната му от съдът. Намира за неправилно правното основание за извършване на увеличението на финансовия резултат и въобще, наличие на каквото и да е основание за това, тъй като приложената от органа по приходите норма не съответства на правния характер на процесната сума от 401 850 лв. Сочи, че в действителност това са вноски, направени от едноличния собственик на капитала в дружеството поради временна необходимост от такива, които не отговарят на критериите на Счетоводен стандарт 18 „Приходи”, тъй като по делото липсват данни за отказ от вземане по съдебен ред или за опрощаване на вземането. В съдебно заседание и по същество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й. Ангажира съдебно – счетоводна експертиза по делото. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас, представя административната преписка по оспорения акт. В съдебно заседание и по същество, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

Съдът намира оспореният ревизионен акт за материално незаконосъобразен по следните съображения:

В ревизионното производство е констатирано, че ревизираното дружество е осчетоводило внесени от едноличния собственик на капитала средства, както следва:

- за 2006г. – общо 234 150 лв., от които 140 000 лв. осчетоводени по дебита на сч. с/ка 501 „Каса” и по кредита на сч. с/ка 117 „Други резерви”; 64 900 лв. осчетоводени по дебита на сч. с/ка 501 „Каса” и по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори”; 15 000 Евро, с левова равностойност 29 250 лв., осчетоводени по дебита на сч. с/ка 504 „Разплащателна сметка във валута” и по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори”;

- за 2007г. – 167 700 лв., осчетоводени по дебита на сч. с/ка 501 „Каса” и по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори”.

Вноските са направени от едноличния собственик на „Ботабара” ЕООД за тези периоди – К.К.К., на основание чл.134 от ТЗ и взети решения от 31.08.2006г. и 31.12.2007г. Източник на тези вноски са заемни средства по договори за паричен заем, предоставени от Х.К.К..

За установяване на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на производството и в съответствие с правомощията на органа по приходите, на представляващия ревизираното дружество към момента на извършване на ревизията – Х.К.К., е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. Съгласно представените такива, на 23.09.2008г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който К.К.К., в качеството му на едноличен собственик на „Ботабара” ЕООД, продава 100 % от дяловете на дружеството на Х.К.К., което обстоятелство е вписано в Търговския регистър. На 30.09.2008г., Х.К.К., в качеството му на едноличен собственик на „Ботабара” ЕООД, е взел решение задължението на дружеството в размер на 237 000 лв. към Х.К.К. да бъде трансформирано в допълнителен капитал. Тъй като до тази дата собственик на дяловете е бил К.К.К. и тези вноски са направени от него, независимо, че са му били предоставени в заем от Х.К.К., органът по приходите е приел, че в решението неправилно е записано името на новия собственик на капитала.

След анализ на събраните в ревизионното производство доказателства, органът по приходите е приел, че се касае за трансформиране на задължения на кредитор на дружеството в собствен капитал на дружеството, въз основа на което е обосновал извод, че в случая е формиран приход по смисъла на чл.4.4 от Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, и е налице хипотезата на чл.46, ал.1, т.4 от ЗКПО – кредиторът се е отказал от вземането си или го е опростил, тъй като К.К.К. е продал дяловете си, но не е предявил претенции за връщане на направените парични вноски по реда на чл.134 от ТЗ и същите не са му възстановени. В резултат, с размера на невърнатите/опростени парични вноски по чл.134 от ТЗ е увеличил счетоводният финансов резултат за 2008г. и е определил допълнителни задължения за корпоративен данък и лихва за забава.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, след извършена проверка в счетоводството на жалбоподателя и наличните по делото доказателства, вещото лице е констатирало, че за 2006г. и 2007г. направените вноски от едноличния собственик са отразени по кредита на сметка 117 „Други резерви”, вноска от собственика, съгласно решение на ОС – 140 000 лв., по кредита на сметка 499 „Други кредитори”, партида К.К. – 85 631,80 лв., и по сметка 159 „Други заеми и дългове”, партида К.К. – 167 700 лв. Съгласно националния сметкоплан, използван при отчетността в дружеството, по сметка 117 „Други резерви” се отчитат създадените резерви по решение на собственика, извън резервите, предвидени по нормативен акт, като сметката е пасивна; сметка 159 „Други заеми и дългове” е класифицирана в раздел 1, група 15 „Получени заеми” на сметкоплана и се отразява в пасива на счетоводния баланс в раздели Б или В – дългосрочни или краткосрочни пасиви; сметка 499 „Други кредитори” е в раздел 1, група 49 „Разни дебитори и кредитори”  и по нея се отчитат задължения към трети лица, по операции, невключени в други сметки от групата, като сметката също е пасивна.

В хронологична справка за сметка 499 „Други кредитори” за 2008г., на 23.09.2008г. е отразена счетоводна статия дебит с/ка 499, партида К.К. / кредит с/ка 499, партида Х.К.К. – 237 000 лв. Така задължението е прехвърлено към едноличния собственик Х.К.. Същото е направено и със сумата 167 700 лв. На 30.09.2008г. е отписано задължението към Х.К. в размер на 237 000 лв. със счетоводна статия дебит с/ка 499 „Други кредитори” срещу кредит с/ка 102 „Допълнителен капитал, неподлежащ на регистрация”, която сума съдържа в себе си салдо от 1.01.2006г. и внесена и осчетоводена през 2006г. сума в размер на 85 631,80 лв. Други отписвания от въпросните задължения няма. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че под отписване има предвид отписване на сумата от сметката, но не и отписване от баланса, тъй като се касае за пасивни сметки. Заключението на вещото лице е, че получените в касата на предприятието суми от едноличния собственик не отговарят на критериите за приход, тъй като не са свързани с обичайната дейност на предприятието, а с увеличение на капитала, свързано с вноски на собствениците. При разпита експерта пояснява, че в стандарта има определение за приход и изследванията му са ограничени в тази точка, която дава определение за приход и изключва вноските на съдружниците, и в този смисъл счита, че е неприложима, тъй като счетоводно е отписано задължението като задължение към едноличния собственик на капитала, но последният е прехвърлил своето задължение в сметката за собствен капитал.

При тази установена по делото фактическа обстановка съдът намира за незаконосъобразен ревизионният акт в оспорената част.

Правното основание за извършеното увеличение на финансовия резултат за 2008г. е чл.46, ал.1, т.4 от ЗКПО. Съгласно тази норма на закона, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпят обстоятелствата – кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил, като увеличението се извършва с размера на опростената сума.

Въз основа на събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства, съдът намира за неправилен извода на органа по приходите, че предишният собственик на капитала на дружеството К.К. се е отказал от вземането си на направените от него през годините допълнителни парични вноски в общ размер на 401 850 лв., поради отписването им, чрез трансформиране в допълнителния капитал на дружеството, съответно, че дружеството е формирало приход по смисъла на т.4.4 от Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, който е следвало да бъде признат във финансовия отчет на предприятието за 2008г.

Безспорно е по делото, че няма вписване в Търговския регистър на увеличение на капитала на дружеството след внасяне на паричните вноски, както и че кредиторът не се е отказал от вземането си по съдебен ред и не го е опростил по смисъла на чл.108 от ЗЗД – задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Видно от приложените в ревизионната преписка решения на едноличния собственик на капитала на „Ботабара” ЕООД от 31.08.2006г. и 31.12.2007г.,  едноличният собственик на дружеството К.К. е взел решение да бъдат направени от него безлихвени парични вноски за срок от пет години във връзка с нуждите на фирмата от средства за развиване на дейността и на основание чл.134 от ТЗ, с общ размер 225 700 лв. през 2006г. и 167 700 лв. през 2007г., които ще бъдат внесени в брой касата на дружеството или по банков път, изцяло или на части. Следователно, срокът за връщането им не е изтекъл към 31.12.2008г., а по делото няма данни К.К. да е декларирал, че внесените от него суми, съгласно взетите решения, не подлежат на връщане.  

Няма данни и за наличието на друго основание за отписване на задълженията, освен извършеното трансформиране на задълженията на дружеството към предишния едноличен собственик, но чрез отразяване в баланса към 31.12.2008г. по пасивните сметки 159 „Други заеми и дългове”, класифицирана в раздел 1, група 15 „Получени заеми” на сметкоплана и отразяваща в пасива на счетоводния баланс в раздели Б или В – дългосрочни или краткосрочни пасиви, и сметка 102 „Допълнителен капитал, неподлежащ на регистрация”. Процесните допълнителни парични вноски не съставляват приходи за предприятието, тъй като не отговарят на даденото в Счетоводен стандарт 18 „Приходи” определение по т.2, според което „приход” е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Както посочва и вещото лице в заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, получените в касата на предприятието суми от едноличния собственик не отговарят на критериите за приход, тъй като не са свързани с обичайната дейност на предприятието, а с увеличение на капитала, свързано с вноски на собствениците. Увеличенията, свързани с вноските на собствениците, в разглеждания случай от едноличния собственик, са изрично изключени от определението за приход.

Необосновано е позоваването на органа по приходите на т.4.4 от Общите разпоредби на НСФОМСП. Осчетоводяването на внесените допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ като разчет или резерв не означава, че те вече нямат характер на задължение към собственика, а представляват собствен капитал. Това обстоятелство не променя характера им на задължение към заемодателя (собственика на капитала), подлежащо на връщане, докато не настъпят обстоятелствата, които да го погасят. Последното в случая не се установява.

Предвид изложеното съдът приема, че получените от дружеството-жалбоподател  допълнителни парични вноски в общ размер на 401 850 лв. от бившия едноличен собственик на капитала К.К. не представляват приход, поради което нормата на чл.46, ал.1, т.4 от ЗКПО е неприложима и с тях не следва да бъде преобразуван финансовия резултат за 2008г. в посока увеличение. Ревизионният акт в оспорената част, с която на дружеството-жалбоподател е определен за довнасяне корпоративен данък за 2008г. в размер на 40 185 лв., ведно с лихвата за забава върху тази сума, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид основателността на жалбата и направено от процесуалния представител на жалбоподателя искане, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът следва да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски за настоящата инстанция в общ размер на 1 550 лв., от които 50 лв. – внесена държавна такса за образуваното производство, 300 лв. – възнаграждение на вещото лице за приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, и 1 200 лв. – договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 201001825/30.03.2011г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден с решение № РД-10-194/22.06.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, при централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която на „Ботабара” ЕООД, ЕИК 102851965, представлявано от Х.К.К., на основание чл.46, ал.1, т.4 от ЗКПО, е увеличен декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2008г. със сумата 401 850 лв., вследствие на което е определен за внасяне корпоративен данък за периода 1.01.2008г. – 31.12.2008г. в размер на 40 185 лв. и лихва за забава в размер на 8 791,92 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите да заплати от бюджета си на „Ботабара” ЕООД, ЕИК 102851965, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Х.К.К., сумата 1 550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                   

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: