Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        1940              от 19.11.2014г.             град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                   2. Павлина Стойчева

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1480 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т.И.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против Решение № 59/23.05.2014г. постановено по НАХД № 28/2014г. по описа на Районен съд – Средец, в частта в която е потвърдено Наказателно постановление № 829/15.01.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, като със същото на касатора Т. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и 266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 2000 лева. Иска се отмяна на оспореното решение и наказателното постановление в потвърдената му част. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. от АК Бургас, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Предявена е и касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) гр.Бургас  против Решение № 59/23.05.2014г. постановено по НАХД № 28/2014г. по описа на Районен съд – Средец, в частта в която е отменено наказателно постановление № 829/15.01.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, като със същото на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението (товарен автомобил „Мерцедес”). Иска се отмяна на оспореното решение в отменената му част. В съдебно заседание този касатор, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира доказателства по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно оспорване и по двете жалби.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежни страни и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, настоящия касационен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – гр. Средец е образувано по жалба на Т.И.Т. против Наказателно постановление № 829/15.01.2014г, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, с което на Т. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер от 2000 лева и основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението - 20 куб.м. дърва от дървесен вид цер, нарязани на метровки и вещта, послужила за извършване на нарушението - товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№А6119 КС. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Средец е потвърдил атакуваното постановление в частта, в която на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като е изложил подробни мотиви във връзка с проведената процедура по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление и съставомерността на деянието на Т.. Съдът е отменил наказателното постановление в частта относно отнетите вещи, като е съобразил че дървесината не е собственост на Т.,*** и е приложил общата норма на чл. 20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН относно отнемането на товарния автомобил – стойността на отнетата вещ явно не съответства на степента и характера на извършеното административно нарушение.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

 

По касационната жалба на Т.Т., съда намира, че същата е частично основателна:

Анализът на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства безспорно обосновава извод за осъществено от Т. административно нарушение. Същият, без надлежно издаден превозен билет е транспортирал извън границите на временния склад натоварената в камиона му дървесина. Касационният състав обаче намира, че при установената фактическа обстановка, наказанието глоба в размер на 2000 лева е прекомерно високо за извършеното от Т. нарушение. Безспорно се установява, че е налице транспортиране, но също така се доказва, че Т. е имал желание да получи превозен билет и е положил усилия в тази насока, и на практика е извършил придвижване на камиона само за да не пречи на останалата дейност при товарене на дървесина. Съдът намира, че макар и позовавайки се на нормата на чл. 27 от ЗАНН, районната инстанция не е съобразила всички обстоятелства като е потвърдила размера на глобата от 2000 лева, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази му част, като на Т. бъде наложена глоба в размер на 150 лева.

 

По касационната жалба на директора на РДГ Бургас, съда намира същата за неоснователна:

Релевират се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е постановил отмяна на наказателното постановление в частта, в която се отмема вещта, послужила за извършване на нарушението - товарен автомобил „Мерцедес” с рег.№А6119 КС.

Оплакванията са неоснователни. Дори и без необходими специални познания се установява, че стойността на вещта послужила за извършване на нарушението не съответства на характера и тежестта на нарушението. Този съд намира, че законосъобразно е постановено прилагането на нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Както правилно е посочено в оспореното решение, подобна норма не е предвидена в ЗГ и ако законодателя не искаше да допусне прилагането на чл.20, ал.4 от ЗАНН, той би го изключил със специална разпоредба.

Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и същото следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 59/23.05.2014г., постановено по НАХД № 28/2014г.по описа на Районен съд Средец, В ЧАСТТА в която е потвърдено Наказателно постановление № 829/15.01.2014 год. на Директор на РДГ Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 829/15.01.2014 год. на Директор на РДГ Бургас, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ на Т.И.Т. с ЕГН ********** *** е наложената глоба в размер на 2 000 лева, като определя глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/23.05.2014г. постановено по НАХД № 28/2014г. по описа на Районен съд – Средец В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                   2.