Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №2176

 

гр. Бургас, 13 декември  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на четвърти декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

        ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 1514/2014г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Артекс студио” ЕООД, ЕИК 147099983 против решение №1215/23.06.2014г. постановено по АНД № 1875/2014г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 02-02024161/02.04.2014г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление. В условията на евентуалност делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

1.Посочването на точния адрес на свидетелите по акта не е самоцелно, а е предвидено, за да може свидетелят да бъде индивидуализиран и при нужда да бъде призован пред съда. По тази причина непосочването на личния адрес не прави конкретния свидетел труден за индивидуализиране, което би довело до възприемане на нарушението като съществено. Свидетелят е описан с трите си имена, ЕГН и адреса по месторабота – факти, които са напълно достатъчни да бъде установено лесно кое лице е посочено като свидетел и къде може да бъде намерено.

Посочването в акта на свидетел, който е присъствал при съставянето на акта, а не при извършването на нарушението не представлява процесуално нарушение на ЗАНН, защото той е уредил тази възможност в чл.40, ал.3 от ЗАНН, когато липсват свидетели, присъствали на извършване на нарушението и на установяването му. Посоченият в акта свидетел, е свидетел на установяване на нарушението, което се потвърждава от протокол №3170/11.12.2013г., отразяващ извършената на 27.11.2013г. проверка в „Артекс студио”, стопанисвано от „Артекс студио” ЕООД. Протоколът е съставен от двама служители от дирекция „Инспекция по труда” Бургас, единият от които впоследствие има функцията на актосъставител, а другия - на свидетел. Изричното отбелязване, което чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква в акта касае хипотезата, когато свидетеля посочен в АУАН не е нито свидетел присъствал при извършване на нарушението, нито свидетел на установяването му. Това е хипотезата, при която в АУАН се посочват свидетели на съставяне на самия акт за установяване на нарушение. Тази хипотеза в случая не е налице.

Неоснователно е възражението, относно броя на свидетелите, подписали АУАН. ЗАНН въвежда изискване за двама свидетели само когато те са такива, присъствали при съставяне на АУАН – чл.40, ал.3 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и в него следва да се впишат толкова свидетели, присъствали при установяване на нарушението, колкото обективно има – в случая е бил само един.

2.Обратно на касационните възражения отношенията между наказания субект, в качеството на работодател, и лицето М. В. П. не са облигационни, а трудови. Обстоятелството, че те са скрепени с договор, наименован договор за изработка, не променя техния характер, защото от значение е не заглавието на договора, а неговото съдържание. Правилно районния съд е приел, че по съдържание това е трудов договор, защото страните са се договорили Петкова да престира на възложителя по договора работна сила, а не резултат и то за неопределен срок от време. Не без значение е и обстоятелството, че касатора е представил доказателства за платени суми, според него по гражданския договор, които са различни от договорените. Налице са и останалите елементи от трудовия договор, които подробно са анализирани в решението на районния съд.

3.Дали конкретния обект, в който е намерено да работи лицето Милица Петкова е адрес на управление на две дружества е без правно значение за спора, доколкото наказания субект не отрича, че именно той е лицето, което е наело Петкова да изпълнява съответните дейности, описани в тъй наречения договор за изработка.

Отделно от това, въпросния обект по административен адрес е идентичен с адреса на управление, който касаторът е посочил на районния съд и на настоящия в своите жалби, което води до извода, че дружеството очевидно е едно от двете дружества, чиито официално регистриран адрес е именно в този обект.

4.Пропускът на наказващия орган да посочи в диспозитива на наказателното постановление правно-организационната форма на дружеството представлява процесуално нарушение, което обаче не е съществено, защото тази форма има отношение към индивидуализацията на субекта на нарушение, а в случая, индивидуализацията е извършена посредством единния идентификационен код, който е посочен вярно, както и чрез седалището и адреса на управление на дружеството.

5.В случая не се касае за две нарушения, а само за едно и правилно е наложено едно наказание. Нарушението се състои в това, че липсва сключен трудов договор в писмена форма между наказания субект и Милица Петкова, с който да се уредят отношенията при предоставяне на работна сила.

Редът по чл.405а от КТ е административен ред, по който с нарочен акт на административния орган се установява дали едно правоотношение е трудово или не, но тогава когато въпросът е спорен между страните по правоотношението.

Не съществуват законови пречки, напротив изискуемо е в административно наказателното производство да се установи с допустими от закона доказателства, че се касае за трудови отношения, които не са уредени по надлежен ред. Такива доказателства са събрани и според тях констатациите на наказващия орган са правилни.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №1215/23.06.2014г. постановено по АНД № 1875/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: