Р Е Ш Е Н И Е
№ 799
гр. Бургас, 09.09.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. БУРГАС ХII състав
на осемнадесети юни две хиляди и
осма година
в съдебно заседание в следния състав:
Секретар:
Й.Б.
Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1530 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215 и сл. от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на З.И.Б. ***, адрес ***** срещу
Заповед № ДК-02-БС-34/26.10.2007 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-гр. Бургас (РДНСК-гр. Бургас) за премахване на незаконен строеж “Пристройка към съществуваща
жилищна сграда”, находящ се в
УПИ ХVІІІ-215,
кв. 17 по плана на кв. “Лозово”, гр. Бургас, административен адрес
ул. “Комуна” № 8а, собственост на З.И.Б..
В жалбата се поддържа, че заповедта на началника на РДНСК-гр.
Бургас е незаконосъобразна, тъй като процесният строеж представлява второстепенна
постройка на допълващо застрояване, отговаря на техническите правила и норми за
тази категория строежи и не съществуват пречки да бъде узаконен.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по
жалбата – РДНСК-гр.
Бургас,
чрез процесуалния си представител изразява становище,
че въз основа на събраните по делото доказателства е безспорно установено, че
процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване, тъй като е извършен без
строителни книжа.
Заинтересованата страна Т.К.Д.
чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна С.Н.Д. не
се явява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна община
Бургас чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Със Заповед № ДК-02-БС-34/26.10.2007 г. началникът на РДНСК-гр. Бургас е постановил премахване на незаконен строеж “Пристройка към съществуваща
жилищна сграда”, находящ се в
УПИ ХVІІІ-215,
кв. 17 по плана на кв. “Лозово”, гр. Бургас,
административен адрес ул. “Комуна” № 8а, собственост на З.И.Б.. Строежът е квалифициран като
незаконен по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липса на разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа
на Констативен акт № 205/08.11.2006 г. Съгласно събрания доказателствен материал строежът е
извършен през 2006 г., разположен е на регулационната линия с УПИ І-213, кв. 17
по плана на кв. Лозово, гр. Бургас, представлява пристройка към съществуваща
жилищна сграда и се състои от две
помещения, съответно със следните размери: 1,50/1,10 м и височина 1,80 м и
2,50/3,50 м и височина 2,00 м. Помещенията са изградени от тухлени зидове със
стоманобетонов пояс и основи. Покривът е дървен – скатен, покрит с керемиди.
Водите от скатния покрив се отвеждат с улуци в имота на собственика. Сградата е
завършена в груб строеж, без дограма, мазилка, ВК инсталация и електрическа
инсталация.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият състав направи следните изводи от правна
страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия със Заповед №
РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ
премахването на незаконни строежи или на части от тях е от компетентността на
началника на Дирекцията за национален строителен контрол, като законът е
предвидил възможност за делегиране на това правомощие на определено от него
длъжностно лице.
Спазени са изискванията за форма на административния акт, в това число за излагане на фактическите и правните основания за издаването му.
|
При издаването
на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Видно от съдържанието й,
заповедта се основава на Констативен акт № 205/08.11.2006 г. Съгласно
констативния акт строежът е извършен през 2006 г., разположен е на
регулационната линия с УПИ І-213, кв. 17 по плана на кв. Лозово, гр. Бургас,
представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда и се състои от две помещения,
съответно със следните размери: 1,50/1,10 м и височина 1,80 м и 2,50/3,50 м и
височина 2,00 м. Помещенията са изградени от тухлени зидове със
стоманобетонов пояс и основи. Покривът е дървен – скатен, покрит с керемиди.
Строежът няма разрешение за строеж и е извършен без съгласието собствениците
на УПИ І-213, кв. 17 по плана на кв. Лозово, гр. Бургас. Видно от
отбелязването върху констативния акт, същият е връчен на жалбоподателя на
11.12.2006 г. Срещу констативния акт жалбоподателят е подал възражение в
законоустановения 7-дневен срок, в което моли да му бъде предоставена
възможност да премахне незаконно изградената пристройка в срок от два месеца.
Във възражението не са оспорени констатациите от акта. Оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон. Законността на строежа се
преценява по действащата към момента на извършването му нормативна уредба.
Видно от данните по делото строежът е извършен през 2006 г. Съгласно
редакцията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.),
действаща към момента на извършване на строежа, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Видно от
съдържанието на цитираната разпоредба законът определя като незаконен
строежа, както когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж, така и когато алтернативно липсва някоя от двете
посочени предпоставки – одобрени инвестиционни проекти или разрешение за
строеж. В случая административният орган е квалифицирал строежа като
незаконен поради липса на разрешение за строеж, като такова разрешение не е
представено нито в административното производство, нито в съдебното
производство. В оспорената заповед не е извършена квалификация какъв вид
допълващо застрояване е процесният строеж. В жалбата се твърди, че процесният
строеж представлява второстепенна
постройка на допълващо застрояване – лятна кухня. Независимо от
дадените в съдебното производство указания, от страна на жалбоподателя не са
представени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Дори и да се приеме
обаче, че строежът е второстепенна постройка на допълващо застрояване-лятна
кухня, това не променя крайния извод за незаконност на строежа. Процесната
постройка носи белезите на строеж по смисъла на т. 38 от § 5 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ. За построяването й законът не предвижда
изключение от общото правило, установено в чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, съгласно
което строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ единствено би било налице изключение,
изразяващо се в липса на изискване за одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж. В случая обаче строежът е извършен без
изискващото се разрешение за строеж, а липсата на разрешение за строеж е
самостоятелно основание за премахване на строежа като незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.). По изложените съображения
съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, като постановена от
компетентен орган, при спазване на съответната форма, на процесуалния и материалния закон, поради
което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. |
|
Водим от горното и на основание чл. 213 от ЗУТ, във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.И.Б. ***, адрес ***** срещу Заповед № ДК-02-БС-34/26.10.2007 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-гр. Бургас (РДНСК-гр. Бургас) за премахване на незаконен строеж “Пристройка към съществуваща
жилищна сграда”, находящ се
в УПИ ХVІІІ-215,
кв. 17 по плана на кв. “Лозово”, гр. Бургас,
административен адрес ул. “Комуна” № 8а, собственост на З.И.Б.. Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ:
СЪДИЯ: |
|