Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 851 26 септември 2008 Година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ- ти състав, в публично заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осма година, в състав:

Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия З.Б.

административно дело номер 1582 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на Я.И.А. ***, ЕГН********** със съгласието на нейните родители П. Ц. А. и И. Я. А. против Заповед №2776 от 09.11.2007 година за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС на зам. Директора на ТД на НАП – Бургас, издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А във връзка с чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.187 ЗДДС във връзка с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП, вр. с АУАН № 0041860 от 22.08.2007 година и НП №2776 от 09.11.2007 година. Чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Твърди, че неправилно административния орган, за нарушение, извършено в един и същи обект е наложил една и съща принудителна административна мярка/ПАМ/- „запечатване на обект”- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална” №9, от една страна на юридическото лице, стопанисващо обекта, а от друга страна- на жалбоподателя като физическо лице - продавач, неиздала фискален бон при извършена контролна покупка на прима- ваучер. Счита, че ПАМ следва да се приложи по отношение на юридическото лице, стопанисващо магазина като това обстоятелство трябва да бъде установено от административнонаказващия орган към момента на налагането й. Представя доказателства.

Ответникът по жалбата- Заместник директора на ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представя административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена пред Административен съд- Бургас, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от името на непълнолетната Я.И.А., която е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, но е подписана само от нея, без да е положен подпис и съгласие на неин родител. Предвид нормата на чл.25, ал.1 от ГПК / отм./, приложима на основание § 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съобразно която, съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото, на жалбоподателя е дадено указание за отстраняване на недостатъка, а именно да се представи по делото съгласие на родител за подаване на жалбата. По делото е представено съгласие на родителите на жалбоподателката - вх.№4981 от 27.12.2007 година, с което заявяват, че са съгласни със завеждане на дело против процесната заповед и поддържат подадената жалба./ л.8 от делото/. Недостатъкът е отстранен, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От административната преписка се установява, че при извършена проверка, в търговски обект- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална”№9, стопанисван от „Комплекс- 2000”, с ЕИК по Булстат 102663899, чрез направена контролна покупка на един прима- ваучер на стойност 5.00 лева не е издаден фискален бон при заплащане на сумата, с което е нарушена нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №18 от 13.12.2006 година на МФ, поради което, на жалбоподателя Я.А., продавач в обекта е съставен АУАН № 0041860 от 12.08.2007 година, а в последствие е издадено наказателно постановление № 2776 от 09.11.2007 година, с което, на основание чл.-185, ал.2 от ЗДДС й е наложена ”глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева. Извършеното нарушение е мотивирало административнонаказващият орган да издаде Заповед № 2776 от 09.11.2007 година за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186-188 от ЗДДС, в която като фактически основания за издаването й са посочени цитираните вече АУАН №0041860 от 22.08.2007 година и Наказателно постановление №2776 от 09.11.2007 година и с която на жалбоподателя Я.А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на обект- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална” №9, за срок от един месец, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразността на обжалваната заповед на основаниета по чл.146 от АПК във връзка с чл.168, ал.1 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Процесната заповед е годен за контрол акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК. Издадена е от компетентен орган –заместник директора на ТД на НАП- Бургас, в рамките на делегирани правомощия, цитирани по т.1.8 в представената по делото Заповед №ЗЦ9.152/06.03.2007 година на Изпълнителния директор на НАП / л.16-18 от делото/ във връзка с чл. 186, ал.3 от ЗДДС и е в съответната форма, следователно са налице изискванията на чл.146, т.1 и 2 от АПК.

Видно от цитирания административен акт, като фактически основания за издаването му са посочени акт за установяване на административно нарушение №0041860 от 22.08.2007 година и наказателно постановление №2776 от 09.11.2007 година, а като правни основания за същия са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, б. "а", чл. 186, ал. 3 и чл. 187 от ЗДДС. От цитирания АУАН се установява, че при извършена служебна проверка, в търговски обект- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална”№9, стопанисван от „Комплекс-2000”-ООД, с ЕИК по Булстат 102663899, при направена контролна покупка на един прима- ваучер на стойност 5.00 лева не е издаден фискален бон при заплащане на сумата, с което е нарушена нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №18 от 13.12.2006 година на МФ. Не се се оспорва и факта, че предвид установеното при проверката е издадено наказателно постановление № 2776 от 09.11.2007 година на зам. директора на ТД на НАП - гр. Бургас, както и процесния административен акт.

По делото е представено решение №119, постановено по административно- наказателно дело №3836/2007 година по описа на Районен съд- Бургас, с което издаденото наказателно постановление №2776 от 09.11.2007 година на зам. директора на ТД на НАП-Бургас, с което, за нарушение на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, на основание същата разпоредба, на Я.И.А. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като неправилно и незаконосъобразно, е отменено и решението е влязло в сила на 08.04.2008 година. /л.44 и 45/. Следователно се налага извода, че с влязъл в сила друг съдебен акт е отменено фактическото основание за издаване на процесната заповед.

По силата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС при обжалването на акта се прилагат нормите на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Но в конкретния случай следва да се приложи хипотезата, предвидена в ал.2 на цитираната разпоредба, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Влязлото в сила решение на БРС, с което е отменено изцяло НП № 2776 от 09.11.2007 година на зам. директора на ТД на НАП-Бургас има действие по отношение на всички, съобразно нормата на чл.177, ал.1, изр. второ от АПК. Според съда ПАМ има акцесорен характер. Тя може да се наложи само при наличие на консумирано административно нарушение и наложена затова административна санкция. Съдът счита, че употребеният от законодателя израз в чл.186, ал.1 от ЗДДС – „независимо от предвидените глоби или имуществени санкции” означава задължителност и кумулативност на ПАМ, т.е. налага се винаги и заедно с административното наказание, независимо от неговия размер и вид – глоба или имуществена санкция. В конкретния случай преценката се обосновава от факта, че след издаване на оспорената заповед, в хода на съдебното производство, образувано на 10.12.2007 година е установен друг настъпил факт, като това е станало по силата на друг съдебен акт, влязъл в сила на 08.04.2008 г, съгласно отбелязаното на него с печат, дата и подпис, а именно решение №119 по административно- наказателно дело №3836 по описа за 2007 г. на БРС. В това съдебно производство е отменено цитираното наказателно постановление, с което за процесното административно нарушение на физическото лице Я.А. е наложена глоба. На практика се установява нов факт, който се явява от значение за делото, понеже за едно и също административно нарушение на А. е наложена принудителна мярка по реда на ЗДДС и глоба с НП в производство по реда на ЗАНН. В този смисъл е решение № 3560 от 26.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2007 г., I о. по сходен казус.

Ето защо, съдът намира, че след като едната санкция е отменена, следва да бъде отменена и втората такава, доколкото и двете са обосновани от едно и също нарушение, поради което е и безпредметно обсъждането на останалите възражения в жалбата.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че така издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на оспорването, не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани от процесуалния представител на жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК Административен съд- Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №2776 от 09.11.2007 година за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС на Зам. директора на ТД на НАП – Бургас, като незаконосъобразна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 26 септември 2008 Година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия З.Б.

административно дело номер 1582 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Я.И.А. ***, ЕГН********** със съгласието на нейните родители Петя Цветанова А. и Иван Янев Андонов против Заповед №2776 от 09.11.2007 година за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл.186-188 от ЗДДС на зам. Директора на ТД на НАП – Бургас, издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А във връзка с чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.187 ЗДДС във връзка с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП, вр. с АУАН № 0041860 от 22.08.2007 година и НП №2776 от 09.11.2007 година. Чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Твърди, че неправилно административния орган, за нарушение, извършено в един и същи обект е наложил една и съща принудителна административна мярка/ПАМ/- „запечатване на обект”- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална” №9, от една страна на юридическото лице, стопанисващо обекта, а от друга страна- на нея като продавач, неиздала фискален бон при извършена контролна покупка на прима- ваучер. Счита, че ПАМ следва да се приложи по отношение на юридическото лице, стопанисващо магазина като това обстоятелство трябва да се бъде установено от административнонаказващия орган към момента на налагането й. Представя доказателства.

Жалбата е подадена пред Административен съд- Бургас, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от името на непълнолетната Я.И.А., която е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, но е подписана само от нея, без да е положен подпис и съгласие на неин родител. Предвид нормата на чл.25, ал.1 от ГПК / отм./, приложима на основание § 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съобразно която, съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото, на жалбоподателя е дадено указание за отстраняване на недостатъка, а именно да се представи по делото съгласие на родител за подаване на жалбата. По делото, с вх.№4981 от 27.12.2007 година е представено съгласие на родителите на жалбоподателката, с което заявяват, че са съгласни със завеждане на дело против процесната заповед и поддържат подадената жалба./ л.8 от делото/. Недостатъкът е отстранен, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От административната преписка се установява, че при извършена проверка, в търговски обект- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална”№9, стопанисван от „Комплекс- 2000”, с ЕИК по Булстат 102663899, чрез направена контролна покупка на един прима- ваучер на стойност 5.00 лева не е издаден фискален бон при заплащане на сумата, с което е нарушена нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №18 от 13.12.2006 година на МФ. Поради което, на жалбоподателя Я.А., продавач в обекта е съставен АУАН № 0041860 от 12.08.2007 година, а в последствие е издадено наказателно постановление № 2776 от 09.11.2007 година, с което, на основание чл.-185, ал.2 от ЗДДС й е наложена „имуществена санкция”/”глоба” в размер на 300.00 / триста/ лева. Извършеното нарушение е мотивирало административнонаказващия орган да издаде Заповед № 2776 от 09.11.2007 година за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186-188 от ЗДДС, в която като фактически основания за издаването й са посочени цитираните вече АУАН №0041860 от 22.08.2007 година и Наказателно постановление №2776 от 09.11.2007 година и с която на жалбоподателя Я.А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на обект- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална” №9, за срок от един месец, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.

Процесната заповед е годен за контрол акт, съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК. Издадена е от компетентен орган –заместник директора на ТД на НАП- Бургас, в рамките на делегирани правомощия, цитирани по т.1.8 в представената по делото Заповед №ЗЦ9.152/06.03.2007 година на Изпълнителния директор на НАП / л.16-18 от делото/ във връзка с чл. 186, ал.3 от ЗДДС и е съответната форма, следователно са налице изискванията на чл.146, т.1 и 2 от АПК.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е Заповед № 2776 от 09.11.2007 година за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186-188 от ЗДДС на зам. директора на ТД на НАП - гр. Бургас. От цитирания административен акт се установява, че във фактическите основания за издаването му са посочени акт за установяване на административно нарушение №0041860 от 22.08.2007 година и наказателно постановление №2776 от 09.11.2007 година, а като правни основания за същия са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, б. "а", чл. 186, ал. 3 и чл. 187 от ЗДДС. По делото не се оспорва факта, че при извършена служебна проверка, в търговски обект- магазин за компютри и аксесоари, находящ се в гр. Созопол, ул. „Индустриална”№9, стопанисван от „Комплекс- 2000”, с ЕИК по Булстат 102663899, чрез направена контролна покупка на един прима- ваучер на стойност 5.00 лева не е издаден фискален бон при заплащане на сумата, с което е нарушена нормата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №18 от 13.12.2006 година на МФ. Несе се оспорва и факта, че предвид установеното при проверката е издадено наказателно постановление № 2776 от 09.11.2007 година на зам. директора на ТД на НАП - гр. Бургас, както и процесния административен акт.

От представеното по делото и прието като доказателство решение №119, постановено по административно- наказателно дело №3836 по описа на Районен съд- Бургас за 2007 година, е видно, че наказателно постановление №2776 от 09.11.2007 година на зам. директора на ТД на НАП-Бургас, с което, за нарушение на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, на основание същата разпоредба, на Я.И.А. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като неправилно и незаконосъобразно, е отменено и решението е влязло в сила на 08.04.2008 година. / л.44 и 45/. Следователно се налага извода, че с влязъл в сила друг съдебен акт е отменено фактическото основание за издаване на процесната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Но в конкретния случай следва да се приложи хипотезата, предвидена в ал.2 на цитираната разпоредба, доколкото по силата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС при обжалването на акта се прилагат нормите на АПК и според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Преценката се обосновава от факта, че след издаване на оспорената заповед, в хода на съдебното производство, образувано на 10.12.2007 година е установен друг настъпил факт, като това е станало по силата на друг съдебен акт, също влязъл в сила на 08.04.2008 г, съгласно отбелязаното на него с печат, дата и подпис, а именно решение №119 по административно- наказателно дело №3836 по описа за 2007 г. на БРС. В това съдебно производство е отменено цитираното наказателно постановление, с което за процесното административно нарушение на физическото лице Я.А. е наложена глоба. На практика се установява нов факт, който се явява от значение за делото, понеже за едно и също административно нарушение на А. е наложена принудителна мярка по реда на ЗДДС и глоба с НП в производство по реда на ЗАНН. В този смисъл е решение № 3560 от 26.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12355/2007 г., I о. по сходен казус.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 АПК Административен съд- Бургас

Р Е Ш И :

СЪДИЯ: