РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 01 март 2010 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 08 февруари 2010  година,

в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа адм. дело № 1598 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Е.К., гражданка на Камерун, против Заповед № ОЧ-03/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително отвеждане на чужденец до границата на РБългария, против Заповед № ОЧ-17/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за забрана за влизане в РБългария на чужденец и против Заповед № ОЧ- 10/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци град София.

Наведените в жалбата доводи са за материалноправна незаконосъобразност на заповедите за забрана за влизане в страната и принудително настаняване в специален дом, поради липса на мотиви и фактически основания за издаването на тези административни актове. По отношение на мярката за принудително отвеждане до границата на РБългария се сочи, че същата противоречи на чл.67, ал.1 от ЗУБ.  Иска се отмяна на издадените заповеди.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от назначен от съда служебен защитник по реда на Закона за правната помощ, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Началник на ГПУ гр.Бургас се представлява от юрисконсулт, който намира оспорването за неоснователно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за  законосъобразност на оспорените заповеди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, засегнато от действието на издадените административни актове и в предвидения от закона срок и е процесуално  допустима за разглеждане по отношение на оспорването на Заповед № ОЧ- 03/06.11.2009г.на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително отвеждане на чужденец до границата на РБългария и Заповед № ОЧ- 17/06.11.2009г.на началника на ГПУ гр.Бургас за забрана за влизане в РБългария на чужденец.

Производството е недопустимо по отношение на оспорването на Заповед № ОЧ-10/06.11.2009г.на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци град София, тъй като не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол и в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Временното настаняването на чужденец в специален дом няма самостоятелен характер, а се извършва в рамките на започналото изпълнение на заповедите, с които се налагат принудителните административни мерки - принудително отвеждане до граница или експулсиране, извършва се по преценка на органа, издал заповедите за налагане на тези ПАМ в случаите, когато са налице пречки за изпълнението им. Същото не представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 39а от ЗЧРБ, където лимитивно са изброени видовете ПАМ и поради това не подлежи на обжалване, то е действие представляващо част от производството по изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и по силата на чл. 21 ал.5 АПК няма характер на индивидуален административен акт.

Не съществуват процесуални пречки за разглеждане жалбата против другите два административни акта в едно производство по причина, че и с двете заповеди са наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ, т.е. съдебният контрол се осъществява по един и същ процесуален ред и е налице идентичност на страните.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката Е.К. - гражданка на Камерун, е влязла в страната на 4.11.2009 год. в 11.00 ч. през ГКПП Аерогара София с цел вписване в екипажния списък на м/в ”KEMI TUG” под флага на Финландия, с предварително положени транзитни визи, като част от група от 14 души, заявени с писмо от корабна агенция „Марков и син”. При извършване на съответните справки е констатирано, че в пристанище Бургас и акваторията на Черно море не се намира такъв плавателен съд. Жалбоподателката К. не се е явила на ГКПП Пристанище Бургас в рамките на срока на разрешения транзит и е просрочила този срок. Проверката от служители на ГКПП Пристанище гр. Бургас е показала, че лицето е без достатъчно финансови средства за издръжка и напускане на страната, а целта на влизане в страната е нелегална миграция.

Горните фактически обстоятелства са описани в предложение от заместник-началника на ГКПП пристанище Бургас за налагане на ПАМ, утвърдено от началника на ГПУ гр. Бургас и представляват мотивите за издаване на процесните заповеди.

Възраженията, изложени в жалбата са свързани с това, че административният орган неправилно е формирал извод относно намерението, с което жалбоподателят е влязъл в страната, което е довело и до незаконосъобразното издаване на трите оспорени заповеди.

В жалбата твърди, че жалбоподателката К. е влязла в страната с цел да упражни правото си на международна закрила по Конвенцията за статута на бежанците на ООН от 1951г. и Закона за убежището и бежанците, като лице търсещо закрила. Това твърдение не е подкрепено с доказателства, нито може да бъде обосновано от действията на жалбоподателката.

Съгласно чл. 4. ал.5 от ЗУБ чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната. Жалбоподателката, макар да е имала възможност не е сторила това нито на ГКПП Аерогара София, нито на ГКПП Пристанище Бургас. Не са налице никакви доказателства за иницииране на производство за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ от страна на Е.К.. В този смисъл, заявеното за пръв път с настоящата жалба намерение за търсене  на закрила, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорените актове.

Заповед № ОЧ-03/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително отвеждане на чужденец до границата на РБългария е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Не е налице и твърдяната липса на мотиви, тъй като изрично е посочено препращане по отношение на мотивите към предложение № 19207/06.11.2009 год. на заместник- началника на ГКПП Пристанище Бургас. В предложението са посочени и правнозначимите факти, обуславящи издаването на заповед за принудително отвеждане – изтекъл срок на транзитна виза. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 41 от ЗЧРБ административният орган е задължен при доказано наличие на фактическите обстоятелства по предвидените в текста хипотези, да наложи тези мерки. Сам законодателят е вменил в задължение на административния орган, когато установи наличието на даден факт от действителността и го подведе към съответната хипотеза на отделните случаи в чл. 41, да постанови принудително отвеждане на чужденеца до границата на РБългария. В този смисъл установеното просрочие на транзитната виза обвързва административния орган да разпореди принудително отвеждане до граница, което е и сторено с оспорената заповед при хипотезата на чл. 41 т.2 ЗЧРБ.

Съдът намира, че позоваването на нормата на чл. 67 от ЗУБ е неотносимо към спора за законосъобразността на Заповед № ОЧ- 03/06.11.2009г.. Тази норма предвижда законодателна възможност за отлагане на изпълнението на определени видове ПАМ при наличие на започнало производство за предоставяне на закрила или статут на бежанец. Както бе отбелязано, доказателства в тази насока не са ангажирани. Дори такава закрила да бъде поискана в един по-късен момент, този факт не би се отразил на законосъобразността на оспорения акт, а само би отложил във времето неговото изпълнение. По тези съображения, съдът намира, че оспорването в тази част е неоснователно.

Заповед № ОЧ-17/06.11.2009г.на началника на ГПУ гр.Бургас за забрана за влизане в РБългария на чужденец също е материално законосъобразна, като мотивите на съда, изложени по-горе, са изцяло относими и към този административен акт. Тази заповед е издадена с правно основание чл. 42з ал.1 във вр. с чл. 10 ал.1 т.9 ЗЧРБ.

Констатираните при проверката и посочени в предложение № 19207/06.11.2009г. на зам. началника на ГКПП Пристанище Бургас факти – липса на средства за издръжка и за напускане на страната, не са оборени. Нещо повече, тези факти се потвърждават и от поведението на самия жалбоподател, който с изрична молба е поискал от съда да бъде освободен от заплащане на държавни такси и му бъде осигурена правна помощ, тъй като не притежава имущество и доходи, и не разполага с финансови средства.

При наличието на така посочените факти, релевирани в хипотезата на чл. 10 ал.1 т.9 ЗЧРБ, административния орган е изпълнил вмененото му с нормата на чл. 42з ал.1 ЗЧРБ задължение и е издал заповед за забрана за влизане в РБългария.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – административните актове са издадени от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила, изложени са фактически и правни основания за издаването им, правилно е приложен материалния закон и са съобразени с целта на закона.

С оглед горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К., гражданка на Камерун против Заповед № ОЧ-03/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително отвеждане на чужденец до границата на РБългария и  Заповед № ОЧ-17/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за забрана за влизане в РБългария на чужденец, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.К., гражданка на Камерун против Заповед № ОЧ-10/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци – Бусманци град София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1598/2009г. по описа на Административен съд Бургас в тази част.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно прекратяване на съдебното производство по оспорването на Заповед № ОЧ-10/06.11.2009 год. на началника на ГПУ гр.Бургас може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                                                          СЪДИЯ:………………