Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1903/18.11.2016 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар С.Х. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1632/2016 година 

 

Производството е по глава Х раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест (лист 3 - 6) от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против чл.5 ал.2, чл. 8 т.2 и чл. 9 ал.1 и ал.5 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол, приета с решение № 242, протокол № 15/12.11.2004 година на Общински съвет – Созопол (Наредбата).

В протеста се излагат подробни съображения за незаконосъобразността на всяка от оспорените разпоредби. Твърди се, че те противоречат на чл. 56 ал.5 от ЗУТ както и на чл. 3 ал.3 от ЗОАРАКСД. Поддържа се, че нормите са непълни и неясни и не подлежат на тълкуване.иска се прогласяване на тяхната нищожност, а в последното съдебно заседание по делото – евентуално тяхната отмяна като незаконосъобразни.

Ответникът не изразява становище по протеста. С писмо вх. № 8266/24.08.2016 година представя цялата заверена преписка по приемането и измененията на Наредбата (лист 37).

След като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, съдът приема за установено следното.

По допустимостта на протеста.

Оспорването е допустимо.

С протеста се твърди незаконосъобразност на конкретни норми от Наредбата на Общински съвет – Созопол, приета на основание чл. 56 ал.2 от ЗУТ и чл. 21 ал.2 от ЗМСМА. Наредбата е подзаконов нормативен акт – регулира правоотношения с местно значение, има неопределен кръг адресати и се характеризира с многократно непрекъснато изпълнение във времето.

Съгласно чл. 186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

В конкретния случай, законосъобразността на чл. 26 ал.1 т.5 и чл. 28 ал.2 т.3 от Наредбата се разглежда въз основа на протест от прокурор, чието подаване не е ограничено с краен срок, по аргумент от чл. 187 ал.1 от АПК.

По основателността на протеста.

С протеста на прокурора се твърди незаконосъобразност на четири текста от Наредбата:

Първо, заявява се незаконосъобразност на част от нормата на чл. 5 ал.2 от Наредбата. Според този текст, поставянето им (sic) върху поземлени имоти – частна собственост се извършва след одобрение от главния архитект и издаване на разрешително за монтаж, след заплащането на определената в самото разрешително такса. При поставяне в имот, лична собственост се представят и документите за собственост на заявителя. При поставяне в чужд поземлен имот, се представя и изрично писмено нотариално заверено съгласие на собственика или нотариално заверен договор за наем.

Прокурорът поддържа, че изречение последно от разпоредбата, което изисква нотариална форма за удостоверяване на съгласието или наличието на наемно правоотношение – за имоти чужда собственост, е в пряко противоречие с нормата на чл. 56 ал.5 от ЗУТ, която е по – висока по степен и която не изисква нотариална заверка на съгласието или договора за наем. Оспорващият заявява, че администрацията няма компетентност да разширява изискванията за поставяне на преместваеми обекти, извън условията, предвидени в закона.

Второ, протестът оспорва законосъобразността на чл. 9 ал.5 от Наредбата, в частта в която се изисква при презаверка на издадено разрешително за монтаж на преместваем обект да се представя нотариално заверено съгласие на собственика или нотариално заверен договор за наем за новия период. Същата норма е протестирана и в частта по изречение последно – при презаверяване на разрешението се заплаща 50 на сто от предвидената такса по общия ред.

Мотивите на прокурора за незаконосъобразност на изискването за нотариална заверка на съгласие/договор за наем при презаверяване на вече издадено разрешение, са идентични с изложените по протеста срещу чл. 5 ал.2 от Наредбата. Що се отнася до текста на изречение последно от чл. 9 ал.5 от Наредбата, прокурорът твърди, че от него не може да се установи какъв е точно размера на таксата, която следва да се заплати, а това поставя в неравностойно положение различните икономически субекти.

Трето, с протеста се оспорва законосъобразността на чл. 9 ал.1 и ал.4 от Наредбата. Чл. 9 ал.1 от Наредбата установява компетентността на кмета на общината да издава разрешително за монтаж на обекти по чл. 2 ал.2 т.1 от Наредбата и да сключва договор след заплащане на определената годишна такса, съгласно приетата от Общински съвет тарифа. Чл. 9 ал.4 от Наредбата предвижда, че разрешително за монтаж не може да бъде за срок по – дълъг от 6 години.

Според оспорващия, чл. 9 ал.1 от Наредбата незаконосъобразно ограничава възможността на главния архитект на общината да издава разрешения, а нормата на чл. 9 ал.4 от Наредбата е в пряка колизия с нормата на чл. 9 ал.2 от Наредбата, който предвижда максималния срок за издаване на разрешение да е 3 години.

Съдът констатира, че въпреки изложените мотиви за незаконосъобразност на нормата на чл. 9 ал.4 от Наредбата прокурорът не е формулирал изричен петитум за отмяната или прогласяване на нищожността на чл. 9 ал.4 от Наредбата, поради което и не следва произнасяне по този текст със съдебното решение (лист 3 и 6).

Четвърто, протестирана е и разпоредбата на чл. 8 т.2 от Наредбата. Според тази норма, въз основа на положително становище на комисията, одобреното лице подава заявление за разрешение за поставяне към което прилага следните документи: удостоверение за липса на задължение към Община Созопол.

Според прокурора, с това изискване, без законово основание, се въвежда ограничение за лицата, които могат да кандидатстват за получаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Твърди се, че въведената административна пречка за част от лицата, които биха кандидатствали пред общината - за получаване на разрешение, е в пряко противоречие с чл. 3 ал.3 от ЗОАРАКСД.

 

Компетентност

Наредбата (лист 7 – 12) е подзаконов нормативен акт, приет от ОбС, на основание чл. 21 ал.2 от ЗМСМА и чл. 8 от ЗНА, във връзка с чл. 56 ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 21 ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Според чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Разпоредбите на чл. 56 ал.1 – 2 от ЗУТ, предвиждат, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител.

Обществените отношения, уредени с Наредбата, имат местно значение – с нея се определят условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти само на територията на община Созопол – в имоти частна, общинска и държавна собственост - на основание чл. 56 – 57а от ЗУТ.

ОбС - Созопол е бил компетентен да издаде Наредбата, уреждаща цитираните правоотношения, предвид законовата делегация, която му е предоставена от ЗУТ. Затова протестираните норми не са нищожни, както първоначално е заявено от прокурора. Предвид извършеното изменение на петитума на протеста в последното съдебно заседание – с искане за отмяна поради незаконосъобразност на текстовете от Наредбата, съдът следва да извърши проверка на всички основания по АПК.

 

Съответствие с приложимото процесуално право.

Нормите на чл. 5 ал.2, чл. 8 т.2 и чл. 9 ал.1 от Наредбата са приети на датата на приемане на самата наредба (12.11.2004 година), а нормата на чл. 9 ал.5 – с решение на ОбС за изменение на подзаконовия нормативен акт, прието на 29.04.2014 година.

Това обстоятелство обуславя необходимостта от проследяване на процесуалния ред за приемане на подзаконови нормативни актове, действал към 12.11.2004 година и към 29.04.2014 година.

След образуване на делото, с разпореждане от 15.08.2016 година, на ОбС – Созопол е разпоредено да представи пълната преписка по приемането и измененията на Наредбата (лист 1).

С писмо вх. № 8469/02.09.2016 година председателят на ОбС – Созопол е представил цялата заверена преписка по приемането и измененията на Наредбата (лист 43).

От така представената преписка се установява следното.

С докладна записка от кмета на общината от 03.11.2004 година до ОбС – Созопол е посочено, че действащата до момента Наредба за поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община Созопол, уреждаща правоотношенията във връзка с разполагане и премахване на преместваеми обекти, е поставя общинската администрация пред „значителни трудности с оглед на както чисто технически приложения, така и проблеми с правното тълкуване поради непълноти или несъответствия“ (лист 96 - 97). В същата докладна записка е посочено, че промените в закона налагат приемането на нова наредба от ОбС – Созопол. Към докладната записка е приложен проект на Наредбата (лист 98 - 103).

На 10.11.2004 година, преди заседанието на ОбС – Созопол, постоянната комисия по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби е разгледала текста на предложения проект за наредба, след което е направила осем предложения за изменението й. За заседанието на комисията е съставен протокол, подписан от председателя и протоколиста (лист 89 – 95, по – специално лист 91 - 92).

Решенията на комисията по предложения проект са приети с единодушие.

Наредбата е приета на заседание на ОбС – Созопол на 12.11.2004 година. Приемането е извършено с решение № 239/12.11.2004 година, отразено в протокол № 15/12.11.2004 година от 15-то заседание на ОбС – Созопол (лист 83 – 88). При гласуването Наредбата е приета с гласовете на 13 от общо 17 общински съветници.

Наредбата е изменена през 2008 година, но това изменение е извън предмета на спора по настоящото дело.

През 2014 година с докладна записка от 15.04.2014 година кметът на общината е предложил изменения на приетата наредба - на текстовете на чл. 9. Фактическото основание за предложените изменения е желанието на общинската администрация да се облекчи административната тежест върху собствениците на преместваеми обекти в частни имоти. Кметът е предложил да бъде удължен срока на издаваните разрешителни, като чрез презаверка на вече издадените – след представяне на документи, удостоверяващи продължаването на правата на лицата върху имотите – се избегне извършването на нова процедура по съгласуване и издаване на разрешение за монтаж (лист 59 - 60).

На 23.04.2014 година докладната записка е разгледана от същата комисия на ОбС – Созопол. Тя е приета без възражения, за което е съставен протокол (лист 61 - 64).

Изменението на Наредбата е гласувано на 29.04.2014 година от ОбС – Созопол с решение № 858/29.04.2014 година на 33-то заседание на съвета, оформено с протокол № 33/29.04.2014 година (лист 65 – 69, по – точно лист 68 - 69).

 

При така установените факти, съдът прави следните изводи относно процесуалната законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата.

Процесуална законосъобразност на чл. 5 ал.2, чл. 8 т.2 и чл. 9 ал.1 от Наредбата следва да бъде преценявана към датата на приемане на нормативния акт (12.11.2004 година).

Процесуалните правила за приемане на Наредбата през 2004 година, се съдържат в ЗНА и Указ № 883/21.05.1974 година за прилагане на ЗНА (Указа). Към този период, регламентацията на нормите, регулиращи процедурата по изработването и обнародването на подзаконови нормативни актове от общинските съвети, е архаична и не отразява адекватно настъпилите промени в обществените отношения. Съдът счита, че отношение към приемането на процесната Наредба имат чл.28 от ЗНА (в редакцията към 2004 година), както и част от разпоредбите на глава ІІ от Указа (в редакция към 2004 година).

Съгласно чл. 28 от ЗНА, законопроектът се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане.  Той се придружава от мотиви.

Според чл. 20 от Указа, при изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13. Планът по чл. 10 се съставя от органа, който трябва да издаде акта, а когато този орган е колективен - от неговия председател. Съответно, чл. 10-11 от Указа предвиждат, че в плана за изготвяне на законопроекта се определят: 1. наименованието на закона; 2. етапите и сроковете за изготвяне на законопроекта съобразно чл. 13; 3. съставителят на законопроекта. Съставител на законопроект може да бъде комисия или отделно лице. Съставителят на законопроект, включен в перспективния план, уведомява периодично Съвета по законодателството за хода на неговото изготвяне. Съгласно чл. 13 от Указа, изготвянето на законопроекта обхваща: 1. изготвяне на първоначален проект; 2. обсъждане на проекта; 3. изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект. Съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следващи варианти на проекта.

Прегледът на цитираните норми и съпоставката на приложимата част от тях с процесуалните действия на вносителя на проекта за наредба и действията на ОбС, показва, че в процедурата по приемането на Наредбата не са допуснати процесуални нарушения. Макар и с оскъдни мотиви, кметът на общината е внесъл за разглеждане в ОбС проекта на Наредбата (в първоначален вариант). Този проект е обсъден от съответната постоянна комисия в ОбС (по законност, обществен ред, сигурност, граждански права, молби и жалби), която се е произнесла с изрично протоколно решение по законосъобразността на проекта, като са направени предложения за неговото изменение и допълване. Тези предложения са отчетени в проекта, предложен за приемане от ОбС. Решението за приемане на Наредбата е взето с необходимото мнозинство от общински съветници. Затова, съдът приема, че към 2004 година не е било допуснато нарушение на приложимите процесуални правила при приемането на Наредбата, т.е. нормите на чл. 5 ал.2, чл. 8 т.2 и чл. 9 ал.1 от Наредбата са процесуално законосъобразни.

 

През 2014 година при приемането на изменението на чл. 9 от Наредбата, включително и протестирания с петитума чл. 9 ал.5, вече са действали други процесуални правила по изменението на подзаконовите нормативни актове.

Съгласно чл. 26 ал.1 - 2 от ЗНА (в редакцията му към 2014 година), Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Според чл. 28 от ЗНА (в редакцията си към 2014 година), проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

Видно от административната преписка, проектът на изменението на Наредбата е  публикуван на интернет – страницата на общината (лист 25). От ответника в производство, обаче, не са представени доказателства за публикуването в интернет на мотиви или доклад по чл. 28 от ЗНА, неразделна част от проекта, който следва да бъде предложен на общинските съветници.  Докладната записка на кмета на общината съдържа фактически основания относно причините за предложенията, които са направени, но в нея липсва последователност и изчерпване на всички изисквания, поставени от чл. 28 от ЗНА към мотивирания доклад, който следва да бъде изготвен. В записката липсва обосновка по чл. 28 ал.2 т.3 – 5 от ЗНА. Въпреки това, проектът е разгледан от комисията на ОбС – Созопол и е приети, при изменението - съответно общинските съветници са гласували за приемането на цитираните разпоредби, отново в нарушение на чл. 28 ал.3 от ЗНА.

Установените нарушения са съществени, защото са възпрепятствали реализирането на правото на заинтересованите лица да представят своите предложения и становища по проекта в срока по чл. 26 ал.2 от ЗНА, както и защото съветът е разгледал (и приел) проект, който противоречи на императивни процесуални норми, забраняващи обсъждането му при липсата на предпоставките по ЗНА.

Настоящият съдебен състав е обвързан с петитума на протеста, във връзка с който е образувано делото и не може да отмени чл. 9 ал.3 – 5 от Наредба при липсата на изрично искане в тази насока. Затова с решението следва да бъде констатирана единствено процесуалната незаконосъобразност на част от чл. 9 ал.5 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол.

 

Съответствие с приложимото материално право.

1. Прокурорът е протестирал изречение последно от чл. 5 ал.2 от Наредбата. Според този текст, поставянето на преместваеми обекти върху поземлени имоти – частна собственост се извършва след одобрение от главния архитект и издаване на разрешително за монтаж, след заплащането на определената в самото разрешително такса. При поставяне в имот, лична собственост се представят и документите за собственост на заявителя. При поставяне в чужд поземлен имот, се представя и изрично писмено нотариално заверено съгласие на собственика или нотариално заверен договор за наем.

Прокурорът твърди, че последното изречение от разпоредбата, което изисква нотариална форма за удостоверяване на съгласието или наличието на наемно правоотношение – за имоти чужда собственост, е в пряко противоречие с нормата на чл. 56 ал.5 от ЗУТ, която е по – висока по степен и която не изисква нотариална заверка на съгласието или договора за наем.

Протестът е основателен.

Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).

Според чл. 56 ал.5 от ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

В случая, с чл. 5 ал.2 от Наредбата ОбС – Созопол е дописал текста на закона, без да е налице каквото и да е основание за това, в нарушение на нормата на чл. 3 ал.3 от ЗОАРАКСД, според който при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.

След като законодателят с разпоредбата на чл. 56 ал.5 от ЗУТ е приел, че обикновената писмена форма за даване на съгласие или на сключване на договора за наем е достатъчна за гарантиране на правната сигурност на общественото отношение, в нарушение на закона и без каквито и да е мотиви в тази насока ОбС – Созопол е въвел режим, който е по – тежък и по – скъп за гражданите и търговците, желаещи да получат разрешение за поставяне (монтаж) на преместваем обект върху чужд имот.

 

2. Идентични са мотивите на настоящия съдебен състав относно нормата на чл. 9 ал.5 от Наредбата, в частта в която се изисква при презаверка на издадено разрешително за монтаж на преместваем обект да се представя нотариално заверено съгласие на собственика или нотариално заверен договор за наем за новия период. Разпоредбата е незаконосъобразна, защото установява ред за презаверка на разрешението, който е несъразмерно по – тежък от този, предвиден в закона. Парадоксално е, че изменението на чл. 9 ал.5 от Наредбата, предложено от кмета на общината и извършено от ОбС през 2014 година, е с мотиви да бъде намалена административната тежест върху гражданите и търговците.

Що се отнася до текста на изречение последно от чл. 9 ал.5 от Наредбата, в който е предвидено, че при презаверяване на разрешението се заплаща 50 на сто от предвидената такса по общия ред, съдът приема, че тази разпоредба е в съответствие с приложимото материално право. Не е налице неяснота на цитираната норма, защото при първоначалното издаване на разрешение за монтаж на преместваем обект, според чл. 9 ал.1 от Наредбата  следва да бъде заплатена годишна такса, съгласно тарифа, приета от ОбС. Текстът на чл. 9 ал.5 изречение последно от Наредбата установява размера на дължимата такса за презаверяване и той е половината от първоначално заплатената такса.

3. Прокурорът оспорва законосъобразността на чл. 9 ал.1 от Наредбата. Чл. 9 ал.1 от Наредбата установява компетентността на кмета на общината да издава разрешително за монтаж на обекти по чл. 2 ал.2 т.1 от Наредбата (павилиони, навеси или каравани с площ до 15 м² и височина до 3 метра за един модул) и да сключва договор след заплащане на определената годишна такса, съгласно приетата от Общински съвет тарифа. Прокурорът твърди, че чл. 9 ал.1 от Наредбата незаконосъобразно ограничава възможността на главния архитект на общината да издава разрешения.

Нормата на чл. 9 ал.1 от Наредбата не противоречи на материалния закон. Главният архитект на общината не издава разрешения за поставяне на преместваеми обекти по Наредбата. Съгласно чл. 9 ал.1 и чл. 10 ал.1 от Наредбата, тези разрешения се издават единствено от кмета на общината. В административното производство по издаването на разрешения за поставяне на преместваеми обекти главният архитект на общината  „одобрява“ предложенията на заявителите – чл. 5 ал.2 - 4 от Наредбата. Съдът тълкува израза „одобрява“, използван за волеизявлението на главния архитект в това производство, в смисъл „съгласува“, защото главният архитект е специализиран административен  орган, който подпомага кмета при издаването на актовете, от името на общината.

4. По твърдяната материална незаконосъобразност на чл. 8 т.2 от Наредбата, съдът приема следното.

Протестът е основателен в тази част. Нормите на Наредбата противоречат на материалното право.

Съгласно чл. 3 ал.3 от ЗОАРАКСД, при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.

Събирането от общината на съществуващи задължения от лицата, желаещи издаването на разрешения за разполагане на преместваеми обекти, не е сред целите, които си поставя ЗУТ – законът, въз основа на който е издадена Наредбата. ЗУТ има за цел да урегулира юридически обществените отношения във връзка с устройството на територията, в това число и реда и условията за разполагане на преместваеми обекти в имоти – частна, общинска и държавна собственост. И толкова. Събирането на публичноправни или частноправни задължения към съответната община не е сред целите на този закон. Затова, изискването на Наредбата – при кандидатстване лицето да представи цитираното удостоверение – няма своята законова опора в ЗУТ.

Въведеният с чл. 8 т.2 от Наредбата метод за събиране на дължими суми към общината може да е удобен за администрацията, но е материално незаконосъобразен. Публичноправните задължения към общината се събират на основание чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ по реда, предвиден в ДОПК, а частноправните задължения – по реда на ГПК. С оглед на изложеното, разпоредбата на чл. 8 т.2 от Наредбата се явява материално незаконосъобразна.

 

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху ответника – ОбС – Созопол, съобразно своевременно направеното искане от прокурора за присъждане на разноски по делото. ОбС – Созопол не разполага със собствен бюджет, а се обслужва от Община Созопол, затова неблагоприятните последици от съдебния акт, в частта за разноските, ще настъпят в нейната правна сфера. Община Созопол следва да заплати на Прокуратурата на Република България разноски в размер на 20 (двадесет) лева, за извършеното обнародване на оспорването.

С оглед на изложеното, на основание чл.193 ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ и чл. 8 т.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол на Общински съвет – Созопол.

 

ОТМЕНЯ чл. 5 ал.2 и чл. 9 ал.5 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на община Созопол на Общински съвет – Созопол в частта относно изразите „нотариално заверено“ и „нотариално заверен“.

 

ОТХВЪРЛЯ протеста в останалата му част.

 

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 20 (двадесет) лева – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: