Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 23 февруари 2010г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1666 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 172 ал.4 ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А.А.М. против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки  №675/ 28.072009г. на Началник на РУ на МВР гр.Карнобат. Със заповедта на осн. чл. 171 т.2 б.”в”ЗДвП е спряно от движение МПС- мотопед № А2697М собственост на  А.А.М..

С жалбата се иска отмяна на Заповедта, като се твърди че е издадена при нарушение на материалния закон.Претендират се разноски.

Жалбоподателят в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т., поддържа становището си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът- не взема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок.

От фактическа и правна страна приема следното:

Заповед №675/ 28.072009г. на Началник на РУ на МВР гр.Карнобат ,е издадена на осн. чл. 171 т.2 б.”в”ЗДвП, за това че М. „ притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с чл. 249 т.1, с което виновно е нарушил чл. 259 ал.1 т.1 КЗ”, като е разпоредено спиране на МПС.

С АУАН № 675/21.07.2009г. е констатирано, че на 21.07.2009г. А.М. управлява мотопед „Симсон 50” с рег № А 2697М ,като не притежава валидна застраховка Г.О. Прието е, че с това деяние е нарушена разпоредбата на чл. 249 от КЗ и е иззето свидетелство за регистрация № 5885212.

Жалбоподателят твърди че при проверката не е носел в себе си документа удостоверяващ сключен договор за застраховка, но в деня следващ датата на съставяне на АУАН, е представил на актосъставителя полица за сключена засраховка „гражданска отговорност” № 031093064875, валидна от 19.07.2009г. и добавка №1 от Булстрад.

Заверени преписи от посочените документи представя като доказателства по делото и заявява чрез процесуалния си представител  липса на основания за налагане на принудителната административна мярка.

По смисъла на чл. 171 ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

Такова доказване е проведено и в настоящото производство . С АУАН е прието, че на 21.07.2009г. жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава валидна застраховка „гражданска отговорност”.

Представените по делото доказателства оборват тази констатация, тъй като към датата на проверката застраховката е била валидна.

При това положение, административния орган неправилно е приложил закона, като е наложил принудителна административна мярка „спиране от движение”.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 249 т.1 КЗ посочва видовете задължителни застраховки, тя не съдържа признаци на състав на административно нарушение. Аналогична е разпоредбата и на чл. 259 ал.1 т.1 КЗ, очертаваща хипотеза при която съществува задължение за сключване на застраховка „гражданска отговорност”.

В този смисъл е налице и съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, тъй като административния орган не е изпълнил задължението си да мотивира акта, като посочи точно за какво нарушение от ЗДвП налага принудителната мярка.

Изложените съображения дават основание да се приеме, че оспорването е основателно.

Съобразно изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 10 лв. държавна такса, при своевременно направено искане за това. Възнаграждение за адвокат не следва да се присъжда поради липса доказателства за плащане да договорената сума от 200 лв.

Поради това и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителни административни мерки  №675/ 28.072009г. на Началник на РУ на МВР гр.Карнобат, с която на осн. чл. 171 т.2 б.”в”ЗДвП е спряно от движение МПС- мотопед № А2697М собственост на  А.А.М..*** да заплати на А.А.М. сума в размер на 10 лв. ,направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                            СЪДИЯ: