Р Е Ш Е Н И Е

 

  /14.09.2011 година, град Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и единадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Веселин Енчев адм.д. № 1668/2009 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „МЕЛ АГРО 2003” ООД –  село Тамарино, община Стралджа с ЕИК 119613993 и с адрес – община Стралджа, село Тамарино, Зърнобаза Тамарино, представлявано от адвокат Г.Г. ***, против ревизионен акт № К – 900083/06.08.2009 година (РА) на орган по приходите при НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-251/15.10.2009 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

С оспорената част от РА на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) -  за август 2008 година – 23 300,25 лева главница и 2958,20 лева – лихва; за септември 2008 година – 3231,09 лева – главница и 369,06 лева – лихва; за ноември 2008 година – 1 013,94 лева главница; за декември 2008 година– 2342,68 лева главница  и за януари 2009 година  1211,22 лева главница. Оспорват се и констатациите по ЗКПО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Поддържа се, той е издаден при съществени процесуални нарушения – след изтичане на срока по чл.119 ал.3 от ДОПК и при несъобразяване със срока за връчване, предвиден в чл.119 ал.4 от ДОПК, а също и с неправилно посочване на лицето, което представлява дружеството. Материалната незаконосъобразност на РА се обосновава с това, че издателят му не е тълкувал коректно приложимото материално право - § 1 т.3 от ДР на ДОПК - във връзка с установяване на свързаност между ревизираното лице и негови съконтрахенти. Твърди се, че органите по приходите са използвали неправилно статистическа информация относно цените на земеделска продукция, за да определят допълнителни данъчни задължения по сделки, реализирани от дружеството в ревизираните периоди.

Иска се отмяна на оспорената част от РА. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът пледира частична основателност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

В жалбата не се оспорва изрично компетентността на издателя на РА, но в съответствие с разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът извърши проверка на това обстоятелство в рамките на настоящото производство.

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 9000083/01.07.2009 година (лист 63), А.Т.(на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД - Ямбол на НАП) е определен да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Предвид установените факти, съдът приема, че РА е издаден от компетентен орган.

Ревизионното производство е започнало с издаването на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 900083/26.02.2009 година (лист 124 - 125). Тя съдържа реквизитите по чл.113 ал.1 от ДОПК, а определения в нея срок за извършване на ревизията не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК. В съответствие с чл.113 ал.2 от ДОПК, заповедта е връчена на ревизираното лице, чрез пълномощник,  на 13.03.2009 година.

Ревизионният доклад (РД) е съставен на 30.06.2009 година (лист 206 - 262) - в съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя чрез упълномощеното лице С.С. (лист 262 и 33).

Срещу РД е подадено възражение, на основание чл.117 ал.5 от ДОПК (лист 109 - 111).

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА.

На 06.08.2009 година органът по приходите е издал РА (лист 34 -58), част от който е оспорена в настоящото производство. В него са изложени констатации в обхвата на ревизията – по ЗДДС и ЗКПО и са обсъдени възраженията на ревизираното лице срещу установеното с РД. РА съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

Жалбоподателят е уведомен за издаването на РА и е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП (лист 19 - 29).

Директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението,  са обсъдени доводите на ревизираното лице и направен е анализ на доказателствата. РА е отменен частично – в частта по ЗДДС (отм.) – за данъчен период септември 2006 година и в частта по ЗКПО  - за 2007 година.

При насрещните проверки, извършени в хода на ревизионното производство, не са допуснати процесуални нарушения.

В съдебно производство, от страна на жалбоподателя се претендира извършването на три съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Първо – РА е издаден след изтичане на срока по чл.119 ал.3 от ДОПК; второ – връчен е на ревизираното лице след изтичане на срока за връчване, предвиден в чл.119 ал.4 от ДОПК и трето – в него неправилно е посочено/индивидуализирано лицето, което представлява дружеството. За първия порок се поддържа, че води до недействителност на РА, но се претендира единствено отмяната му. За другите две процесуални нарушения се твърди, че обуславят незаконосъобразност и са основания за отмяна на РА. Неправилното посочване в РА на лицето, представляващо „МЕЛ АГРО 2003” ООД, е квалифицирано от жалбоподателя като съставяне на “документ с невярно съдържание” от страна на издателя на акта.

След като се запозна с възраженията и съпостави фактите по делото с относимите норми на процесуалния закон, съдът приема, че посочените нарушения не са  съществени и не са основание за прогласяване нищожността или отмяната на РА. Сроковете по чл.119 ал.3 и ал.4 от ДОПК са инструктивни, а не преклузивни и изтичането им няма за правна последица невъзможност за реализиране на правоотношенията, описани в тези норми. Що се отнася до посочването в РА, като представляващ дружеството, на лице, което към този момент не е представлявало „МЕЛ АГРО 2003” ООД, съдът счита, че това по никакъв начин не е засегнало правата на ревизирания субект – адресат на РА. В хода на ревизионното производство, волеизявленията на органите по приходите не са били приемани от Г.И., описана като представляващ, а са били приемани от упълномощеното лице – С.П.С.. Това лице е упълномощено от управителя на дружеството с пълномощно рег. № 1365/25.03.2009 година - с нотариална заверка на подписа от нотариус  № 524 на Нотариалната камара. С.С. е получил и РА, оспорен по административен ред в законоустановения срок. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за оттегляне упълномощаването на С. в хода на ревизията, но доколкото РА е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, погрешното посочване на представляващия дружеството, не е основание за отмяната му от съда.

В жалбата до съда ревизираното е оспорило констатациите в РА по ЗДДС както и по ЗКПО (за 2006 и 2007 година).

Съгласно чл.156 ал.3 от ДОПК, РА не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия орган.

Видно от материалите по делото, при оспорването по административен ред, директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП е уважил жалбата на дружеството в частта по ЗКПО и е отменил РА – за тези констатации. Затова, на основание чл.156 ал.3 от ДОПК, жалбата на „МЕЛ АГРО 2003” ООД следва да се остави без разглеждане в тази си част.

 

Относно материалната законосъобразност на РА по ЗДДС.

За данъчен период август 2008 година.

В хода на ревизията, органите по приходите са приели, че за този данъчен период „МЕЛ АГРО 2003” ООД е извършило сделки с лице, което се явява “свързано” с дружеството, по смисъла на § 1 т.3 от ДОПК.

Това са сделките по фактура № 181/05.08.2008 година (лист 117), издадена от ревизираното лице на “Мелница Сливен 2003” ООД, с предмет на извършената продажба “1 277 861 кг пшеница реколта 2008 година”, данъчна основа 306 686,64 лева и 61 229,52 лева – ДДС, и по фактура № 182/05.08.2008 година (лист 117), издадена от ревизираното лице на “Мелница Сливен 2003” ООД, с предмет на извършената продажба “698 575 кг пшеница реколта 2008 година”, данъчна основа 176 739,48 лева и 35 374,90 лева – ДДС.

При извършена проверка за свързаност, ревизорите са установили, че към 05.08.2008 година, получателят по доставките - “Мелница Сливен 2003” ООД - е съдружник с Й.И.В. с ЕГН ********** в “Й.В. – База Ямбол” ООД с 51 % от дружествените дялове, а Й.И.В., от своя страна, притежава 24 % от дружествените дялове в ревизираното лице.

 

 фиг.1

При тези факти, ревизионният екип е изискал информация от “Териториално статистическо бюро” – Ямбол (ТСБ - Ямбол) на НСИ, за средностатистическа цена на пшеница – за третото тримесечие на 2008 година. В отговор е предоставена информация, че средната цена на производител,  на килограм, е 0,30354 лева (лист 97).

Предвид обстоятелството,  че по процесните фактури пшеницата е продадена по цена 0,24 лева/килограм (фактура № 181) и по 0,253 лева/килограм (по фактура № 182), ревизионният екип е пристъпил към изчисляване на пазарната цена на продадените количества пшеница, въз основа на данните от ТСБ – Ямбол. Така, по фактура № 181/05.08.2008 година е определена нова стойност на пшеницата – 387 881,93 лева и съответно нов размер на ДДС  - 77 576,39 лева, както и разлика за довнасяне – 16 239,06 лева ДДС. По фактура № 182/05.08.2008 година е определена нова стойност на пшеницата – 212 045,46 лева и съответно нов размер на ДДС  - 42 409,09 лева, както и разлика за довнасяне – 7061,19 лева ДДС.

Определен е общ размер на допълнително дължимия ДДС по двете фактури – 23 300,25 лева.

В ревизионното, а в последствие и в съдебното производство, жалбоподателят оспорва, както установена “свързаност”, така и допълнително определената пазарна цена на продадената пшеница, като твърди, че информацията от ТСБ – Ямбол не е точна, защото в цената на НСИ се вземат предвид и непазарни фактори. Цитира методологични бележки от интернет – страницата на НСИ. Представя информация за борсовите цени на Софийска стокова борса – за периода.

В съдебното производство са допуснати две съдебно – счетоводни експертизи (ССЕ) за установяване цената на фактурираната пшеница. Според първата (лист 263-272), изкупната цена на пшеницата - за август 2008 година – е 257 лева на тон (т.е. 0,257 лева/кг). Втората експертиза (лист 315-324) е изследвала сделки между несвързани лица и е установила, че в този времеви интервал цената на килограм пшеница се е движила  в порядъка 0,22 – 0,26 лева. В хода на делото, от Областна дирекция “Земеделие” - Бургас е представена и справка (лист 293) за цената на хлебната пшеница, реколта 2008 година, която е идентична с цената, установена от първоначалната ССЕ – 0,257 лева/кг.

Жалбата е основателна.

Съдът счита, че сделките, осъществени между ревизираното лице и “Мелница Сливен 2003” ООД, са сделки между “свързани” лица, по смисъла на § 1 т.3 б.”м” от ДР на ДОПК. Към момента на осъществяването им, “МЕЛ АГРО 2003” ООД е управлявано от Й.В., която, съвместно с насрещния  съконтрахент по двете сделки е контролирана и третото лице - “Й.В. – База Ямбол” ООД. В този смисъл, органите по приходите законосъобразно са приели, че сделките, във връзка с които са издадени фактура № 181/05.08.2008 година и № 182/05.08.2008 година, са реализирани от “свързани лица”.

От друга страна, обаче, съдът приема, че в хода на съдебното производство жалбоподателят проведе успешно насрещно доказване и обори констатациите в РА относно размера на пазарната цена на продадената пшеница, възприет от органите по приходите. Видно от допуснатите експертизи, стойността на продадената пшеница не се различава от установените минимални и максимални продажни цени, на производител, за данъчния период. И двете заключения се характеризират с пълнота и конкретност на изложението. В първото заключение (на в.л. А.) е обоснован теоретично размерът на установените стойности на продукцията, а във второто (на в.л. Л.) е работено изключително с конкретни примери – с детайлно посочване на индивидуализиращите особености на съответните сделки. От друга страна,  методологията, използвана от НСИ, за установяване цените на земеделските продукти, се характеризира с отчитането и на непазарни статистически фактори - напр. при липса на сделка са съответния период в статистиката се повтаря цената на продукта от предходния период, а цената на действителните сделки се отразява единствено при сделки с плодове и зеленчуци (но не и със зърнени култури, както е в настоящия случай). Затова, съдът счита, че следва да кредитира двете експертизи, допуснати в съдебната фаса от оспорването на РА, за сметка на информацията, предоставена от ТСБ – Ямбол на НСИ. Тези мотиви за процесуалната стойност на двете експертни заключения в съдебното производство са относими към всички разглеждани данъчни периоди.

Съдът приема, че цената, отразена във  фактура № 181/05.08.2008 година и № 182/05.08.2008 година, е реалната пазарна цена, въпреки че сделката е била реализирана от “свързани лица”. Така допълнително установения ДДС за внасяне, съобразно констатациите в РА, се явява незаконосъобразно определен. РА следва да се отмени - в частта за данъчен период август 2008 година.

 

За данъчен период септември 2008 година.

И за този данъчен период органите по приходите са приели, че „МЕЛ АГРО 2003” ООД е извършило сделка с лице, което се явява “свързано” с дружеството, по смисъла на § 1 т.3 от ДОПК.

Това е сделката по фактура № 185/01.09.2008 година (лист 118), издадена от ревизираното лице на “Мелница Сливен 2003” ООД, с предмет на извършената продажба “566 065 кг пшеница” реколта 2008 година, данъчна основа 155 667,80 лева и 31 133,58 лева – ДДС.

При извършена проверка за свързаност, ревизорите са установили, че към 01.09.2008 година, получателят по доставките - “Мелница Сливен 2003” ООД - е съдружник с Й.И.В. с ЕГН ********** в “Й.В. – База Ямбол” ООД с 51 % от дружествените дялове, а Й.И.В., от своя страна, притежава 24 % от дружествените дялове в ревизираното лице (фиг.1).

Изискана е информация от ТСБ - Ямбол на НСИ, за средностатистическа цена на пшеница – за третото тримесечие на 2008 година. В отговор е предоставена информация, че средната цена на производител,  на килограм, е 0,30354 лева (лист 97).

Предвид обстоятелството,  че по фактурата пшеницата е продадена по цена 0,275 лева/килограм, ревизионният екип е пристъпил към изчисляване на пазарната цена на продадените количества пшеница, въз основа на данните от ТСБ – Ямбол. Така, по фактура № 185/01.09.2008 година е определена нова стойност на пшеницата – 171 823,37 лева и съответно нов размер на ДДС  - 34 364,67 лева, както и разлика за довнасяне – 3231,09 лева ДДС.

Жалбоподателят оспорва РА – в тази му част – с аргументите, които е изложил за данъчен период август 2008 година.

В хода на съдебното производство, от допуснатите експертизи, е установено, че изкупната цена на пшеницата за септември 2008 година - на производител – е 0,266 лева/кг (според в.л. С.А. – лист 267) или се е движила в интервала 0,250 – 0,280 лева/кг (според в.л. М.Л.).

Съдът приема, че сделката е осъществена между “свързани лица”, по мотиви, които е изложил за предходния данъчен период, но пазарната цена на фактурираното количество пшеница не се различава от тази, която е установена от двамата експерти в настоящото производство. По фактурата, “МЕЛ АГРО 2003” ООД е продало на “Мелница Сливен 2003” ООД пшеницата на цена 0,275 лева/кг, която цена е по – висока от цената, установено от в.л. А. и близо до  максимума – установен от в.л. Л., за периода.

Предвид изложеното, РА следва да се отмени като материално незаконосъобразен в частта относно допълнително установеното задължение за внасяне на ДДС -  за данъчен период септември 2008 година.

 

За данъчен период ноември 2008 година

За периода органите по приходите са приели, че „МЕЛ АГРО 2003” ООД е извършило две сделки с лица, които се явяват “свързани” с дружеството, по смисъла на § 1 т.3 от ДОПК.

Първата е сделката по фактура № 189/25.11.2008 година (лист 119), издадена от ревизираното лице на “ФЗ Дражево” ООД, с предмет на извършената продажба “20 тона царевица”, данъчна основа 4000 лева и 800 лева – ДДС.

При извършена проверка за свързаност, ревизорите са установили, че “Агро Инвест - България” ООД притежава 49% от дружествените дялове в получателят по доставката “ФЗ Дражево” ООД. От друга страна,  “Агро Инвест - България” ООД е съдружник с Й.И.В. с ЕГН ********** в “Й.В. – База Ямбол” ООД, а Й.И.В., от своя страна, притежава 24 % от дружествените дялове в ревизираното лице.

 

(фиг.2)

 

 

 

Изискана е информация от ТСБ - Ямбол на НСИ, за средностатистическа цена на царевица – за четвъртото тримесечие на 2008 година. В отговор е предоставена информация, че средната цена на производител,  на килограм, е 0,26386 лева (лист 97).

Предвид обстоятелството,  че по фактурата царевицата е продадена по цена 0,20 лева/килограм, ревизионният екип е пристъпил към изчисляване на пазарната цена на продадените количества, въз основа на данните от ТСБ – Ямбол. Така, по фактура № 189/25.11.2008 година е определена нова стойност на стоката – 5277,20 лева и съответно нов размер на ДДС  - 1055,44 лева, както и разлика за довнасяне – 255,44 лева ДДС.

Втората сделка е сделката по фактура № 191/27.11.2008 година (лист 120), издадена от ревизираното лице на “Й.В. – база Ямбол” ООД, с предмет на извършената продажба “51 860 кг ечемик”, данъчна основа 9853,40 лева и 1970,68 лева – ДДС.

При извършена проверка за свързаност, ревизорите са установили, че Й.И.В., притежава 24 % от дружествените дялове в ревизираното лице, както и 49 % от дружествените дялове в получателя по доставката - “Й.В. – База Ямбол” ООД.

 

(фиг.3)

 

Изискана е информация от ТСБ - Ямбол на НСИ, за средностатистическа цена на ечемика – за четвъртото тримесечие на 2008 година. В отговор е предоставена информация, че средната цена на производител,  на килограм, е 0,26313 лева (лист 97).

Предвид обстоятелството,  че по фактурата ечемикът е продаден по цена 0,19 лева/килограм, ревизионният екип е пристъпил към изчисляване на пазарната цена на продадените количества, въз основа на данните от ТСБ – Ямбол. Така, по фактура № 191/27.11.2008 година е определена нова стойност на стоката – 13 645,92 лева и съответно нов размер на ДДС  - 2729,18 лева, както и разлика за довнасяне – 758,50 лева ДДС.

Жалбоподателят оспорва РА – в тази му част – с аргументите, които е изложил за данъчен период август 2008 година.

В хода на съдебното производство, от допуснатите експертизи, е установено, че изкупната цена на царевицата - за ноември 2008 година - на производител – е 0,192 лева/кг (според в.л. С.А. – лист 270). Вещо лице М.Л. не открил данни за реализирани количества царевица през ноември 2008, но е установил, че за октомври 2008 година цената на царевицата е била 0,250 лева/кг, а за декември 2008 година – 0,18 лева/кг (лист 322). По отношение на ечемика, М.Л. не е установил реализирани продажби, а С.А. е установила цена -  0,219 лева/кг.

Съдът приема, че двете сделки са осъществени между “свързани лица”, по мотиви, които е изложил за данъчен период август 2008 година, но пазарната цена на фактурираните количества царевица и ечемик не се различава от тази, която е установена от двамата експерти в настоящото производство.

По фактурата за продажба на царевица, “МЕЛ АГРО 2003” ООД е продало стоката на цена 0,20 лева/кг, която е по – висока от цената, установена от в.л. А. и в съответствие с тенденцията за понижение на изкупните цени в интервала септември – декември 2008 година, установена от в.л. Л.. Същият извод следва да се направи и за продаденото количество ечемик, чиято цена, установена от вещо лице А., е съпоставима с тази, посочена като продажна, по оспорената сделка.

С оглед на изложеното, РА следва да се отмени като материално незаконосъобразен в частта относно допълнително установените задължения за внасяне на ДДС -  за данъчен период ноември 2008 година.

 

За данъчен период декември 2008 година.

За периода органите по приходите са приели, че „МЕЛ АГРО 2003” ООД отново е извършило сделки с лице, което се явява “свързано” с дружеството, по смисъла на § 1 т.3 от ДОПК.

Всичките сделки са между „МЕЛ АГРО 2003” ООД и “Й.В. – База Ямбол” ООД, като е установено, че в двете дружества собственик на дружествени дялове е Й.И.В. с ЕГН ********** (фактическа обстановка, идентична с описаната за ноември 2008 година – фиг.3).

Установено е, че на “Й.В. – База Ямбол” ООД са издадени фактура № 197/15.12.2008 година (лист 120) с предмет на извършената продажба “20 тона пшеница”, данъчна основа 3180 лева и 636 лева – ДДС (т.е по 0,16 лева/кг); № 198/15.12.2008 година (лист 121) с предмет на извършената продажба “20 тона ечемик”, данъчна основа 3800 лева и 760 лева – ДДС (т.е. по 0,19 лева/кг); № 430/09.12.2008 година (лист 121) с предмет на извършената продажба “68 541 кг овес”, данъчна основа 13022,79 лева и 2604,56 лева – ДДС (по 0,19 лева/кг) ; № 431/15.12.2008 година (лист 122) с предмет на извършената продажба “19 460 кг пшеница”, данъчна основа 3094,14 лева и 618,83 лева – ДДС (по 0,159 лева/кг) и № 432/15.12.2008 година (лист 122) с предмет на извършената продажба “25 660 кг царевица”, данъчна основа 4618,80 лева и 923,76 лева – ДДС (по 0,18 лева/кг).

Предвид установената свързаност, ревизионният екип е изискал информация от ТСБ - Ямбол на НСИ, за средностатистическа цена на фактурираните зърнени култури - за четвъртото тримесечие на 2008 година. В отговор е предоставена информация, че средната цена на производител,  за килограм пшеница е 0,25902 лева, за килограм ечемик е 0,26313 лева, за царевица е 0,26386 лева и за овес е  0,25058 лева (лист 97).

При така предоставените цени на зърнени култури от ТСБ, ревизионният екип е извършил преизчисление на данъчната основа по фактурите и е определил допълнителен ДДС за внасяне в размер на 2342,68 лева.

В хода на съдебното производство, от назначените вещи лица са установени цени на пшеницата, царевицата, ечемика и овеса, различни от установените от ревизорите. Вещо лице С.А. е използвала информация от МЗХ – дирекция “Държавни помощи и регулаторни режими”, дирекция “Агростатистика” и “Аграрен доклад 2009 година”, както и статистическа информация от “САПИ” ООД. Тя е установила, че за периода изкупната цена на пшеницата е 0,192 лева/кг, на ечемика е 0,194 лева/кг, на царевицата е 0,186 лева/кг, а на овеса е 0,230 лева/кг (лист 267 - 268). Вещо лице М.Л. е изследвал единствено данни за реализирани количества пшеница, царевица и ечемик и при използването на метода на сравнимите неконтролирани цени е установил, че за данъчния период цената на пшеницата е била 0,170 лева/кг, а на царевицата е била 0,180 лева/кг. По отношение на ечемика, М.Л. не е установил реализирани продажби.

При съпоставката на данните в двете експертизи, изготвени от в.л. С.А. и от в.л. М.Л., съдът счита, че следва да даде приоритет на данните установени от в.л. Л.. Експертизата на в.л. А. е задълбочена, но представлява теоретично обобщение на данни за цялата страна – за съответния данъчен период, без да се отчитат спецификите на съответния район (възможностите за отглеждане на зърнени култури, релефа, вида на почвите и климатичните условия). В експертизата на в.л. Л. също не е направено такова изследване, но с оглед местоположението на установените производители – Сливен и села в общината; село Искрица, Оряховица, Главан (област Стара Загора); село Меден кладенец и село Межда (област Ямбол) – работещи в географския район на дейност на ревизираното лице, съдът счита, че данните на този експерт са най – близо до реалната пазарна ситуация по оспорените продажби. Затова, съдът счита - за меродавна пазарна цена - цената на пшеницата и царевицата, установена от в.л. Л.. Що се отнася до цената на фактурирания овес и ечемик, съдът приема, че следва да бъде взета предвид пазарната цена, опредена от в.л. А. по мотиви, които е изложил за предходни данъчни периоди.

С оглед тези правни мотиви, след съпоставка на цените на фактурираните количества селскостопанска продукция и пазарните цени, установени от експертите в съдебното производство, съдът констатира, че ревизионният екип неоснователно е определил нов размер на данъчната основа по фактура № 197/15.12.2008 година, № 431/15.12.2008 година и № 432/15.12.2008 година (с предмет “пшеница”), и по фактура № 198/15.12.2008 година (с предмет “ечемик”). Допълнителният ДДС за внасяне по тези фактури е незаконосъобразно определен.

По фактура № 430/09.12.2008 година с предмет на извършената продажба “68 541 кг овес”, данъчна основа 13022,79 лева и 2604,56 лева – ДДС (по 0,19 лева/кг), съдът счита, че като реална пазарна цена следва да се възприеме не цената на ТСБ – Ямбол (0,25058 лева/кг), а цената, определена от в.л. А. - 0,230 лева/кг. Така, данъчната основа по сделката следва да се определи на 15 764,43 лева (68 541 кг х  0,230 лева/кг), вместо на 17 175 лева (по РА), а размерът на дължимия ДДС – на 3152,89 лева (с 282,11 лева по-малко от посоченото в РА). След приспадане на заплатения ДДС по фактурираната цена на ревизираното лице следва да се определи ДДС за довнасяне, за периода – в размер на 548,33 лева.

Останалата част от общия размер ДДС, установен за внасяне за декември 2008 година, е незаконосъобразно определена и РА следва да се измени. 

 

За данъчен период януари 2009 година.

За периода органите по приходите са приели, че „МЕЛ АГРО 2003” ООД отново е извършило сделки с лица, които се явяват “свързани” с дружеството, по смисъла на § 1 т.3 б. “м”от ДОПК.

Три от сделките са между „МЕЛ АГРО 2003” ООД и “Й.В. – База Ямбол” ООД, като е установено, че в двете дружества собственик на дружествени дялове е Й.И.В. с ЕГН ********** (фактическа обстановка, идентична с описаната за ноември 2008 година – фиг.3). Една сделка е реализирана с “ФЗ Дражево” ООД (фактическа обстановка, идентична с описаната за ноември 2008 година – фиг.2) и една сделка  - с “ФЗ Елхово” ООД, чиито отношения на свързаност са идентични с отношенията на “ФЗ Дражево” ООД.

Установено е, че на “Й.В. – База Ямбол” ООД са издадени фактура № 378/12.12.2009 година (лист 115) с предмет на извършената продажба “6080 кг ечемик”, данъчна основа 1155,20 лева и 231,04 лева – ДДС (т.е по 0,19 лева/кг); № 379/12.01.2009 година (лист 115) с предмет на извършената продажба “38 780 кг царевица”, данъчна основа 6592,60 лева и 1318,52 лева – ДДС (т.е. по 0,17 лева/кг) и № 381/28.01.2009 година (лист 113) с предмет на извършената продажба “72 930 кг царевица”, данъчна основа 14 586 лева и 2917,20 лева – ДДС (по 0,20 лева/кг) ;

На “ФЗ Дражево” ООД е издадена фактура  377/12.01.2009 година (лист 116) с предмет на извършената продажба “20 000 кг царевица”, данъчна основа 3400 лева и 680 лева – ДДС (по 0,17 лева/кг).

На “ФЗ Елхово” ООД е издадена фактура № 383/29.01.2009 година (лист 113) с предмет на извършената продажба “15 000 кг царевица”, данъчна основа 3000 лева и 600 лева – ДДС (по 0,20 лева/кг).

Предвид установената свързаност, ревизионният екип е изискал информация от ТСБ - Ямбол на НСИ, за средностатистическа цена на фактурираните зърнени култури - за четвъртото тримесечие на 2008 година. В отговор е предоставена информация, че средната цена на производител,  за килограм ечемик е 0,24960 лева, а за царевица е 0,22679 лева (лист 97).

При така предоставените цени на зърнени култури от ТСБ, ревизионният екип е извършил преизчисление на данъчната основа по фактурите и е определил за периода допълнителен ДДС за внасяне в размер на 1211,22 лева.

В хода на съдебното производство вещо лице Л. не е установил продажби на царевица и ечемик за януари 2009 година. Вещо лице С.А. е използвала информация от МЗХ. Тя е установила, че за периода изкупната цена на ечемика е 0,186 лева/кг, а на царевицата е 0,182 лева/кг.

С оглед на обстоятелството, че съдът е кредитирал заключенията на експертите в съдебното производство, за сметка на информацията, предоставена от ТСБ – Ямбол на ревизионния екип, РА следва да се отмени в частта относно данъчен период януари 2009 година.

Съдът възприема изводите на ревизорите, че всички оспорени сделки в данъчния период са извършени между свързани лица. Въпреки установената свързаност между доставчика и третите лица – получатели по фактурите, обаче, цената, на която са продадени стоките е по - висока или много близка (разлика от 10 лева на тон) от/до пазарната цена на царевицата и ечемика, установена от вещо лице А. за периода. Съдът счита, че такъв размер на разликата между фактурираната цена и приетата за пазарна цена е пренебрежимо малък и не е основание за отхвърляне на жалбата срещу констатациите в РА по ЗДДС - за януари 2009 година.

РА следва да се отмени в частта по ЗДДС - относно констатациите за данъчен период август 2008, септември 2008, ноември 2008 и януари 2009 година.

Размерът на задължението за внасяне на ДДС – за декември 2008 година – следва да се измени от 2342,68 лева на 548,33 лева, като върху този размер не се начислява лихва за забава.

Жалбата следва да се остави без разглеждане относно възраженията по ЗКПО, предвид отмяната на РА – в тази му част – от решаващия орган.

Изходът на оспорването обуславя и съответното разпределение на разноските по делото между страните, съобразно уважената част от жалбата..

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 3361,40 (три хиляди триста шестдесет и един лева и четиридесет стотинки) лева – за заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение, без претендираните разноски за пътни разходи, предвид липсата на доказателства в тази насока.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 68,60  (шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки) лева – за заплатено възнаграждение на вещо лице.

По изложените съображения, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МЕЛ АГРО 2003” ООД –  село Тамарино, община Стралджа с ЕИК 119613993 против ревизионен акт № К – 900083/06.08.2009 година на орган по приходите при НАП, в частта му относно констатациите по ЗКПО за данъчен период 2007 година.

 

            ПЕРКРАТЯВА адм.д. № 1668/2009 година в тази част.

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № К – 900083/06.08.2009 година на орган по приходите при НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-251/15.10.2009 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, относно данъчни периоди по ЗДДС - август 2008, септември 2008, ноември 2008 и януари 2009 година.

 

ИЗМЕНЯ ревизионен акт № К – 900083/06.08.2009 година на орган по приходите при НАП, в частта му, в която е потвърден с решение № 10-251/15.10.2009 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП, относно данъчен период по ЗДДС - декември 2008, като вместо определеното задължение за внасяне на данък в размер на 2342,68 лева, ОПРЕДЕЛЯ данък за внасяне в размер на 548,33 лева.

 

ОСЪЖДА „МЕЛ АГРО 2003” ООД –  село Тамарино, община Стралджа с ЕИК 119613993 да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 68,60  (шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки) – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати на „МЕЛ АГРО 2003” ООД –  село Тамарино, община Стралджа с ЕИК 119613993 сумата от 3361,40 (три хиляди триста шестдесет и един лева и четиридесет стотинки) лева – разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, а в частта, имаща характер на определение – в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: