ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 1836                             дата 13 септември 2013 год.                  град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,      ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 13 септември 2013 год.,

 в следния състав:

 

                                                                               Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА         

    Секретар: …………………..

     Прокурор: …………………

                                        

 разгледа адм. дело № 1721 по описа за 2013  година,

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК.

            Образувано е по жалба (наименована възражение) на Ж.С.Д. *** против Решение № 94-01-20243/1/21.06.2013г. на Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци и такси и реклама” към Община Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 94-01-20243/ 12.06.2013г. срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ007508/10.10.2012г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, както и против Изпълнителен лист по дело № 778/2013г. на ЧСИ Г.М..

            Жалбоподателят оспорва решението като счита, че е издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.32 от ДОПК, касаеща особен ред за връчване на административни актове, като се позовава на нормата на чл.29 от с.к., която намира за относима в конкретния случай. Посочва, че производството за установяване на задължения за данъци и лихви към тях е образувано в нарушение на чл.109 от ДОПК, тъй като за същите е изтекла петгодишна давност.

С последващо заявление вх.№ 6827/12.07.2013г. уточнява, че оспорва изцяло издадения АУЗД № АУ007508/10.10.2012г., както и неправилното приложение на чл.32 от ДОПК.

Ответникът - Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци и такси и реклама” към Община Бургас не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е основателна.

Видно от административната преписка, с Акт за установяване на задължение по декларация № АУ007508/10.10.2012г. издаден от гл.експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, в тежест на Ж.С.Д. *** е установено данъчно задължение за внасяне (данък върху превозните средства и пътен данък) общо в размер на 16,83лв. и лихвите за просрочие към тях в размер на 17,16лв.

С известие за доставяне № 4000163547 (с пощенско клеймо от 12.10.2012г.) на пощенски оператор „T post АУЗД с №7507,№7508 и №7509 от дата 10.10.2012г.  са изпратени до Ж.Д. ***. В известието за доставяне са посочени две посещения, съответно на 17.10.2012г. и 26.10.2012г., като в последствие същото е върнато с отбелязване „получателят отсъства при посещение”. Предприето е връчване на горепосочените актове по реда на чл. 32 от ДОПК, като за целта е изготвено Съобщение № 7507 от дата 14.11.2012г. Съобщението е поставено на същата дата на определеното за целта място в община Бургас, като е свалено на 29.11.2012г., както и е публикувано и в Интернет страницата на общината.

С известие за доставяне № 4000183777 (с пощенско клеймо от 18.12.2012г.) на пощенски оператор „T post покани за доброволно изпълнение № ПДП009610, № ПДП009611 (касаеща АУЗД №АУ007508/10.10.2012г.) и ПДП 009612 от дата 15.12.2012г. са изпратени до Ж.Д. ***. В известието за доставяне са посочени две посещения, съответно на 19.12.2012г. и 28.12.2012г. и същото е върнато с отбелязване „получателят отсъства при посещение”. По аналогичен начин е предприето връчване по реда на чл.32 от ДОПК на поканите за доброволно изпълнение като за целта е изготвено Съобщение №9610/22.01.2013год., поставено на същата дата на определеното за целта място в община Бургас и свалено на 06.02.2013г. Изготвена е и покана изх. №9610/22.01.2013г. изпратена до жалбоподателя Д., на горепосочения адрес. Видно от Известие за доставяне № 4000186907 (с пощенско клеймо от 23.01.2013г.) на пощенски оператор „T post поканата е връчена на С. Д. – син на жалбоподателя на 24.01.2013год. в 12,15ч.

АУЗД № АУ007508/10.10.2012год. (неправилно посочен от жалбоподателя с № 708 от 10.10.2012г.) е обжалван пред Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци и такси и реклама” към Община Бургас с жалба, наименована възражение с вх.№ 94-01-20243/12.06.2013год.

С Решение № 94-01-20243/1/21.06.2013г. на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци и такси и реклама” към Община Бургас жалбата на Ж.С.Д. срещу АУЗД № АУ007508/ 10.10.2012год. издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас е оставена без разглеждане. Изложени са мотиви, че органа по приходите издал обжалвания акт е приложил законосъобразно предвидената в чл.32 от ДОПК процедура, тъй като жалбоподателят Д. не е намерен на посочения постоянен адрес при извършени две посещения през повече от 7 дни. Предвид факта, че съобщение № 7507/4.11.2012г. (по реда на чл.32 от ДОПК) е свалено от отреденото табло за уведомления на 29.11.2012г. е обоснован извод, че след като жалбата е подадена на 12.06.2013год., то същата се явява просрочена - подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл.107, ал.4 от ДОПК, тъй като е последния ден, в който може да се упражни правото на жалба е 14.12.2012г. В подкрепа на този извод от административният орган са изложени и допълнителни доводи за просрочие, като е посочено, че жалбоподателят е редовно уведомен за  покана за доброволно изпълнение № ПДП 009611/15.12.2012год. на дата 24.01.2013год.(връчена на сина му), в която покана изрично е указано, че изискуемото задължение е от данък върху превозните средства и пътен данък установени с АУЗД № АУ007508/10.10.2012год., с оглед на което на посочената дата същият е узнал за процесния АУЗД и е можел да го обжалва в законоустановения 14-дневен срок.

Решението е незаконосъобразно.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация /АУЗД/ по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължения за публични общински вземания - данък върху превозните средства и пътен данък по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. В чл.107, ал.4 от ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Спорът в настоящото производство е дали е налице редовно връчване на Акт за установяване на задължение по декларация № АУ007508/ 10.10.2012год., оспорен от жалбоподателя с жалба вх.№ 94-01-20243/ 12.06.2013г., която е оставена без разглеждане от компетентния админист ративния орган като просрочена.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е бил редовно уведомен за издадения Акт за установяване на задължение по декларация АУЗД № АУ007508/10.10.2012год., поради което следва да се приеме, че срокът  за обжалване не е изтекъл към момента на подаване на възражението.

В административната преписка се съдържа известие за доставяне № 4000163547 (с пощенско клеймо от 12.10. 2012г.) на пощенски оператор „T post”, видно от което, за връчването на АУЗД с №7508 от 10.10.2012г., са документирани две посещения на посочения за кореспонденция адрес, съответно на 17.10.2012г. и 26.10.2012г., като е налице отбелязване „получателят отсъства при посещение”. Цитираното известие действително сочи на предприети действия по посещение на адреса на жалбоподателя, но липсват данни, след като лицето не е намерено на адрес, да са предприети и такива по уведомяването му за извършеното посещение и целта на същото. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за пощенските услуги „Пощенските пратки и пощенските колети по чл.34 се доставят: в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите” и ал.2 „Условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщения та”. Видно от чл.5, ал.1 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (Приети с Решение № 581 от 27.V. 2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията) Препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис”, като съгласно ал.3 от същата разпоредба „Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал.1 или лицето по ал.2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне”. Видно от поставената маркировка на оператора T post” пратката е такава „с известие”, но операторът е отбелязал само, че адресатът отсъства при посещение, но няма данни да е оставил известие, че адресът е посетен, за да узнае лицето, че до него има адресирана пратка.

Обективно погледнато, няма как от една страна даден адресат да осигури непрекъснато присъствие на постоянния си адрес/адрес за кореспонденция, а от друга страна, при положение, че отсъства от адреса, не може да узнае за извършено посещение на него, ако не бъде уведомен посредством някакво известие. Ако такова известие е оставено, тогава е въпрос на полагане на дължимата грижа от лицето да се яви, за да получи адресираната от него пратка, но в противен случай се поставя в ситуация, в която от него се очаква знание за извършено посещение, за което не е оставена индикация. Уведомяването на лицето за издаден против него административен акт, още повече, когато с него се установяват публични задължения, не следва да се извършва формализирано от външна страна, а следва да е резултат на действително положени усилия от страна на администрацията.

Съдът намира за нужно да отбележи, че дори и да се възприеме подходът на приходната администрация относно предприетото по реда на чл. 32 от ДОПК връчване на АУЗД, то процедурата по посочената разпоредба не е надлежно спазена. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК връчването чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В ал.2 е предвидено, че обстоятелствата по ал.1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. В случая, видно от административната преписка протоколи за осъществени най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция на жалбоподателя липсват. Извършено е само отбелязване върху известието за доставка, направено от куриер, което не отменя задължението на административния орган, да състави протоколи по чл.32, ал.2 от  ДОПК, с които да документира извършените посещения. В настоящия случай, липсват надлежно съставени протоколи, удостоверяващи извършените от административния орган най-малко две посещения на адреса на лицето, което от своя страна представлява нарушение на регламентираните в чл.32 от ДОПК процесуални правила, поради което уведомяването по този ред също не е надлежно извършено.

На следващо място не се споделя становището на горестоящия административен орган, че жалбоподателят е узнал за издаването на АУЗД при връчването на поканата за доброволно изпълнение, като по този начин органът излага разбирането си за философията на връчване то, при което е заложена идеята, че фактът на издаване на спорния акт трябва да стигне до знанието на своя адресат. Съдът не споделя в пълна степен това разбиране. За упражняване правото на жалба е необходимо не просто адресатът да узнае за издадения против него акт, но е необходимо също така той да узнае съдържанието на акта. Узнаването на съдържанието е възможно чрез връчването на акта. Посочването в поканата за доброволно изпълнение, че е издаден АУЗД не може да се приравни на връчване на административния акт с цел узнаване на съдържанието му, дори и поканата да носи информация за размера на задължението, тъй като поканата не съдържа данни за фактическите и правни основания за издаване на акта, против които всъщност лицето може да се защитава при упражняване правото на жалба.

С оглед нередовното връчване на административния акт следва да се приеме, че срокът за неговото обжалване не е изтекъл, поради което жалбата не се явява просрочена.

С оглед гореизложеното, оспорваното решение следва да бъде отменено, а преписката да се  върне на административния орган за разглеждане по същество, поради което и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 94-01-20243/1/21.06.2013г. на Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци и такси и реклама” към Община Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 94-01-20243/ 12.06.2013г. срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ007508/10.10.2012г. издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас.

ВРЪЩА административната преписка на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас за разглеждане на жалба с вх.№ 94-01-20243/12.06.2013г., подадена от Ж.С.Д..

 

            Определението не подлежи на обжалване.         

   СЪДИЯ: