РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 09 март 2010 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 11 февруари 2010 год.,

 в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                   2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1738 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Бургас против Решение № 50/05.10.2009 год., постановено по НАХД № 13/2009 год. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдена Заповед № С-2-3657-2/05.12.2008 на министъра на околната среда и водите, с която е намалена наложената с предходно наказателно постановление № С-2-3657-1/29.10.2007 год. на същия административен орган текуща месечна санкция в размер на 7 437 лв. за заустване в Черно море на отпадъчни води от ПОСВ “Поморие”, превишаващи нормите, определени в Наредба № 8/2001 год. и е определена текуща месечна санкция в размер на 3 767 лв., поради констатирани по-ниски месечни стойности на замърсяване на отпадъчните води, за периода от 27.02.2008 год. до 02.07.2008 год.

Като касационни отменителни основания се сочат неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и постановяването му в нарушение на материалния закон. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че не е налице нарушение на административнонаказателната процедура. Като такива нарушения се сочат липсата на задължителни реквизити на издадената против дружеството заповед, както и липсата на необходими документи, които да установят по безспорен начин факта на осъществяване на нарушението. Посочва се, че заповедта не е издадена в предвидения от закона 1-месечен срок, както и това, че тя не е придружена с протоколи от лабораторни изпитвания. Възразява се, че процесното съоръжение – ПСОВ “Поморие” не е собственост на санкционираното дружество и задължение на община Поморие е да извърши необходимите дейности по подобряване на съоръжението. По съществото на спора се посочва, че фактът на нарушението не е доказан по безспорен начин. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или решаване на спора по същество, като се отмени издадената заповед. 

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.  

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с нормите на материалния и процесуален закон.

Въз основа на събраните по делото доказателства Поморийският районен съд по същество е приел, че е осъществен състав на нарушение по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗООС – замърсяване на околната среда над допустимите норми, като е установено, че отпадните води на изхода на ПСОВ “Поморие” не отговарят на изискванията на Наредба № 8/2001 год. по показатели – азот амониев, азот нитратен, азот нитритен и общ фосфор. Противно на възраженията на жалбоподателя, фактът на нарушението е безспорно установен в резултат на извършени проби, подробно описани от първоинстанционния съд, проведени изследвания и съставяне на констативни протоколи и протоколи за проверка. Допълнителни доказателства в тази насока са и депозираните показания от св.Т. и св.С., които посочват, че тъй като пречиствателната станция е въведена в експлоатация през 1998 год. и технологичната й схема е предвидена за втора категория водоприемник, то не е налице технологична възможност за пречистване на азот и фосфор. Районният съд е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно допуснати нарушения в хода на административнонаказателната процедура, които се поддържат и пред настоящата инстанция. Не се констатират твърдяните нарушения, които биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на издадената заповед на това основание. Предвидения от закона 1-месечен срок за издаване на заповедта по своя характер е инструктивен, а с оглед разпоредбите на ЗАНН, правнозначимият срок е този по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН, който е спазен. Що се отнася до възражението, че заповедта не е придружена със съответните документи, също е неоснователно, тъй като видно от административнонаказателната преписка за съставените протоколи за взети проби и извършени изследвания жалбоподателят е бил надлежно уведомен за получените резултати и в този смисъл, правото му на защита не е ограничено и не е злепоставено. Възражението, че в случая би следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на община Поморие, в качеството й на собственик на пречиствателното съоръжение, също е неоснователно, предвид данните по делото за учредено право на ползване за период от 10 години в полза на търговското дружество. Не се констатират и твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане от страна на първоинстанционния съд на съдебно-техническа експертиза, които да налагат връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В тази връзка съдът е посочил, че релевантните за спора фактически обстоятелства биха могли да бъдат установени посредством другите събрани по делото доказателства. Този извод се възприема и от настоящия съдебен състав, като следва да бъде допълнено, че видно от сезиращата районния съд жалба против заповедта, дружеството по същество не оспорва съставът на нарушение – констатираното замърсяване, а се позовава само на неспазен 1-месечен срок за издаване на заповедта, неприлагане на съпътстващи заповедта документи, както и се акцентира върху обстоятелството, че санкционираното дружество не е собственик на процесното съоръжение.

Поради липса на сочените отменителни основания, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ в сила Решение № 50/05.10.2009 год., постановено по НАХД № 13/2009 год. на Районен съд - Поморие.

 

         Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….                      ЧЛЕНОВЕ:1……………….

 

                                                                                                       2……………….