Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  1140                15 октомври 2010 година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-осми административен състав, в публично  заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и  десета година, в състав:                                              

                                                                        Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Г.Д.

Прокурор  Станимир Христов

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  1820   по описа за  2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Буковец – Твърдица”АД,  ЕИК по Булстат 119506144 със седалище и адрес на управление – гр.***, представлявано от изпълнителния директор П.А.Н., против Ревизионен акт № 200900247- 1/04.09.2009  година, издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Сливен, частично потвърден с решение № РД – 10-287 от 19.11.2009 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, само в частта, с която са установени дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО,отм./ за периода от 01. 01. 2006 година до 31. 12. 2006 година -  главница в размер на 2 250.00 лева и лихви – 855.30 лева. Освен така установените задължения за цялата 2006 година, жалбоподателят оспорва още и размера на начислената лихва за невнесени в срок авансови вноски в размер на 66.16 лева, които с оглед направеното уточнение от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, проведено на 10.03.2010 г, а и видно от ревизионния акт, л.3, са включени в размера на законната лихва от 855.30 лева./ 767.38 лева + 66.16 лева /

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В сезиращата съда жалба твърди, че ревизионният акт, потвърден, в обжалваната му част с решение на Директора на Дирекция „ОУИ”Бургас, относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2006 г.,  е неправилен и незаконосъобразен и  моли съда да го отмени. Твърди, че определените с него данъчни задължения и лихвите върху тях са определени в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения. Не ангажира доказателства. Позовава се на тези събрани в административното производство.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли съда за нейното отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и  като съобрази закона, намира следното :

Жалбата е подадена в срок, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Видно от представената административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 900101/ 14. 03. 2009 година на Началник отдел „Контрол” в ТД на НАП - Сливен със срок на ревизията до 3 месеца от датата на връчване на заповедта/ заповедта е връчена на 23. 03. 2009 година, удължен до  23. 07. 2009 година със заповед за възлагане на ревизия № 900247 от 22.06.2009 г. и обхващащо следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода – 01. 01. 2003 година до 31. 12. 2007 година, ДДС за периода- 01. 12. 2003 година до 28.02.2009 година, вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01. 01. 2005 година до 28.02.2009 година, вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2005 година до 28.02.2009 година, вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за периода 01.01.2005 година до  28.02.2009 година и вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност” за периода 01.01.2005 година до 28.02.2009 година.

Ревизионният доклад № 900247 / 05.08.2009 година,  е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, и е връчен лично на изпълнителния директор на дружеството. Срещу ревизионния доклад, задълженото лице, е депозирало възражение, наречено жалба, в което изразява недоволство от установените и дължими данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО / отм./ / л.77 и 78 от делото/.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесният ревизионен акт № 200900247-1/ 04. 09. 2009 година, от компетентен орган на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № К 900247-1/25.08.2009 година, след извършена ревизия на жалбоподателя при особените правила на чл. 122 от ДОПК,   съгласно който, са направени следните констатации и правни изводи:

  По ЗДДС:

            Органът по приходите не е признал на жалбоподателя правото на данъчен кредит в размер на 397.00 лева за данъчен период юли 2007 г. по фактура № 0000000009/23.07.2007 г, на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1 от ЗДДС, издадена на „Аглика строй”ООД – гр. Твърдица, с предмет врата и прозорци, алуминиеви, комарник, врати МДФ, монтаж на врати и прозорци за апартамент, собственост на дружеството, тъй като жилището се е ползвало от служители на дружеството, които не са заплащали наем, поради което са налице безвъзмездни доставки на услуги по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗДДС, по които жалбоподателят е доставчик. Позовава се на нормата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на лицето.

          По ЗКПО :

За 2005 година, органът по приходите е констатирал, че парични средства в размер на 71170.00 лева са отчетени като получени дългосрочни заеми и заеми от физически лица с неустановен произход и са използвани от дружеството за компенсиране недостиг от средства  по сметка 501 – каса, поради което с установената сума с недоказан произход е увеличил размера на отчетените приходи и е преобразувал финансовия резултат на дружеството за 2005 година като е определил основата за облагане, съобразно нормата на чл.109, ал.5 от ДПК /отм. /, при което са установени допълнителни дължими данъчни задължения по ЗКПО в размер на 10675.50 лева- главница и 5150.60 лева – законна лихва.

За 2006 година, органът по приходите е установил, при проверка на задълженото лице за отчетния период – 2006 г., че задълженията му към финансови предприятия и доставчици превишават вземанията му от клиенти и предоставени заеми, като към края на отчетния период дружеството има непогасени задължения към трети лица. Констатирал е още прираст по сметка 159/4 – Заем от физически лица,  с които е компенсиран недостига по сметка 501 Каса от сметка 159/4 Заем физически лица от  суми, предоставени на дружеството  от физическите лица – С.И.В. – 12000.00 лева, П.Г.П. – 15000.00 лева, А.С.Т. – 7 277.00 лева, Д.П.И. – 29673.33 лева и П.Т.Т.– 20000.00 лева. На последните, за изясняване  произхода на предоставените в заем средства и реалното им предаване на задълженото лице, са изискани доказателства и обяснения като представените от тях, освен за сумата от 15 000.00 лева, предоставена от физическото лице П.П.,  е приел, че установяват техния произход и реалното им предоставяне на жалбоподателя, поради което не се налага корекция на финансовия резултат с тези суми.

В изпълнение на връченото искане № РД-09-1620 от 14.05.2009 г. за предоставяне на доказателства относно произхода на средствата и реалното им предоставяне на жалбоподателя, П.П. е представил обяснение, вх.№5955/22.05.2009 г. / л. 245 от делото /, от което се установява, че е предоставил на „Буковец – Твърдица” АД за месец юли 2006 г. сума в размер на 15 000.00 лева и че средствата са придобити от дългогодишна трудова дейност и лични спестявания. В подкрепа на твърденията си е представил копие от трудовата си книжка, л. 246 - 251от делото/ и удостоверение УП №30 от 25.10 2001 г. / л.252 от делото/. Освен, това в обяснение от 19.08.2009 г. / л. 102 от делото/, дадено във връзка с издадения ревизионен доклад № 900247 от 05.08.2009 г. твърди, че сума от 15 000.00 лева като заем е получил от П. К. на 20.06.2006 година срещу разписка, приложена по делото, и му е върнал парите на 10.10.2007 година./ л.103 от делото/. Приложено е още обяснение от П.Д.К., от което се установява, че същият е дал в заем сума, в посочения вече размер на П.П. на 20.06.2006 година, която му е върната от него на 10.10.2007 г. За произход на средствата сочи придобити трудови доходи в Испания. Представя банкови извлечения, от които е видно, че на  19.07.2006 г. е изтеглена сумата от 4450.00 евро и че на 29.07.2006 година салдото по сметката на К. е  5917.23 лева. От така представените доказателства, органът по приходите е приел, че не се подкрепят твърденията на П. К., че е дал заем в размер на 15 000.00 лева на П.П. и че операциите, които са извършени по банковите сметки на К. са с по- късни дати от датата 20.06.2006 г.,  на която се твърди, че е предадена сумата, поради което същите са съставени за целите на ревизионното производство и не могат да оборят констатациите, които е направил в хода на извършената ревизия.

След преценка на събраните доказателства от жалбоподателя и третите лица относно получените доходи и извършените разходи от жалбоподател и поради  липсата на съответствие между декларираните за отчетния период и получени от дружеството доходи  и имущественото и финансовото му състояние, органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което, и в съответствие с нормата на чл.124, ал.1 от ДОПК, на задълженото лице е връчено уведомление, изх. №ДР-09-3161 от 14.07.2009 година, получено на 16.07.2009 г. от упълномощено лице / л. 283 и 284 от делото/ за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК. В тази връзка е изискана и представена от него декларация за имуществено състояние  за 2006 година, съобразно нормата на чл.124, ал.3 от ДОПК./л.275 – 282 от делото/.   Ето защо и предвид наличието на неотчетени приходи в размер на 15 000.00 лева, е преобразувал финансовият резултат на дружеството за 2006 година като  е определил основата за облагане с данъци, съобразно нормата на чл.122, ал.4 от ДОПК, при което са установени допълнителни дължими данъчни задължения по ЗКПО в размер на 2250.00 лева- главница и 767.38 лева – законна лихва.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № РД- 10-287 / 19. 11. 2009 година на директора на Дирекция „ОУИ”-Бургас, в частта относно непризнаване право на приспадане на данъчен кредит, оттам и допълнително определен ДДС за внасяне в размер на 397.00 лева, на основание чл.69, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1 от ЗДДС за данъчен период  от 01.07.2007 г. до 31.07.2007 г. по фактура № 0000000009/23.07.2007 г., издадена на „Аглика строй”ООД – гр. Твърдица, с предмет врата и прозорци, алуминиеви, комарник, врати МДФ, монтаж на врати и прозорци за апартамент, собственост на дружеството и корпоративен данък за 2006 година в размер на 2250.00 лева- главница и 767.38 лева – законна лихва, като е отменил ревизионния акт, в частта относно корпоративния данък за 2005 година и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов рев. акт.

Пред настоящата инстанция, „Буковец Твърдица” АД оспорва само определените допълнителни задължения по ЗКПО/ отм./ за 2006 година. Жалбоподателят оспорва констатациите на органът по приходите. Твърди, относно задълженията по ЗКПО /отм./, че органът по приходите е направил необоснован  извод, че след като  сумата от 15 000.00 лева, получена като заем от физическото лице П.Г.П. не е заведена в аналитична отчетност в счетоводството му, същата представлява  недеклариран приход за 2006 година. Твърди още, че пред административния орган са представени достатъчно доказателства, които да обосноват  произходът и реалното предаване на сумата, получена като заем от П.. В подкрепа на своите твърдения не ангажира доказателства, различни от тези представени в административното производство.

С оглед така установеното съдът приема от правна страна следното:

В хода на ревизионното производство, органът по приходите е установил обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК, според която декларираните и/или получени приходи, доходи и източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предпоставките за определяне на данъчната основа са тези по ал. 2 от същ. разпоредба. Изводът, до който е достигнал органът по приходите и който е подкрепен от  представените по делото доказателства се споделя и от настоящия съдебен състав.

Спорът се свежда до произхода на сумата от 15 000.00 лева, за която се твърди, че е предоставена на  дружеството – жалбоподател в заем от физическото лице П.П..

От представените по делото доказателства не се установява извод, различен от този, до който е достигнал органът по приходите. Не се установява и не се доказва по безспорен начин, че лицето П.П., за който се твърди, че е предоставил заем в размер на 15 000.00 лева на „Буковец – Твърдица ”АД е разполагал с необходимите средства, както и е неизяснен техния произход. Представения  в хода на ревизията договор за заем, сключен между жалбоподателя и физическото лице от 27.06.2006 година, който по своята същност е реален договор / л.255 и 256 от делото/,   обясненията на П. и К., представената разписка за получената сума от 15 000.00 лева имат характера на частен документ по смисъла на чл. 144 от ГПК / отм. / и чл. 180 от ГПК и като такива се ползват с доказателствена сила само относно  обстоятелството, че изявленията, които съдържат са направени от лицата, които са ги подписали, но не и относно достоверността на тези изявления. Съобразно разпоредбата на чл.145, ал.1 от ГПК / отм. / и чл.181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Извлеченията от банковите сметки на третото лице К., доколкото са заверени от банката - издател сочат единствено и само на извод относно тяхната наличност и извършените операции на посочените в тях дати. А от представената трудова книжка, официален документ по смисъла на чл. 347 от КТ, удостоверява вписаните  в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника , в т.ч. и уговореното му трудово възнаграждение, но не дава информация за спестените от него парични средства, които лицето би могло да предастави като заем на дружеството – жалбоподател. В подкрепа на изложеното е и представения от жалбоподателя в хода на ревизията дневник на синтетични и аналитични сметки за периода от м. януари 2006 г.-м. декември 2006 г., в който се съдържа информация за счетоводните записвания на сметка 159 / Други заеми и дългове/. Видно от същата, получените от дружеството заеми от физическите лица П.Т.Т.– 20000.00 лева,   А.С.Т. – 7 277.00 лева, Д.П.И. – 45000.00 лева,  П.Г.П. – 15000.00 лева са посочени с основание „ получен заем, съгласно договор” получен заем, съгласно договор» като срещу този запис е посочено името на изброените по- горе физически лица.

За осчетоводените заеми в размер на 12000.00 лева, за които се твърди, че са получени от С.И.В. и в размер на 15000.00, получени от П.Г.П. е посочено основание „получен заем от физическо лице, съгласно договор”. Независимо от факта, че в цитираната ведомост името на С.В.И. не фигурира срещу осчетоводените заемни средства, органът по приходите е приел, че са налице достатъчно други документи, доказващи произхода на средствата, поради което не е извършена корекция на финансовия резултат със сумата от 12000.00 лева. За сумата обаче от 15000.00 лева, за която се твърди, че е предоставена като паричен заем от лицето П.П., извършените счетоводни записвания сочат единственно на извода,  че в касата на дружеството са постъпили заемни средства в размер от по 10000.00 лева на 28.06.2006 г. и 5000.00 лева на 30.06.2006 г., но описани по този начин не става ясно, дали същите са постъпили точно от физическото лице П.П.. В договора за паричен заем от 27.06.2006 г., сключен между П.Г.П. и „Буковец – Твърдица” АД е уговорено, че заемната сума се предава от заемодателя на заемателя при сключване на договора като заемателя декларира, че е получил горепосочената заемна сума,  и за получаването, на която издава на заемодателя квитанция. В този смисъл, извършените счетоводни записвания противоречат на удостовереното в договора обстоятелство, че сумата е предоставена еднократно именно на 27.06.2006 година. Ето защо, следва да се приеме, с оглед невъзможността да се установи произхода на предоставената като заем сума и нейното реално предаване на заемателя / в случая жалбаподателя/ и установените несъответствия между уговореното в договора за паричен заем от 27.06.2006 година и приложеното извлечение на сметка 159, че възражението на жалбоподателя за установен произход на сумата, нейното реално предаване и надлежно извършени счетоводни записвания по цитираната сметка, е неоснователно.

Предвид изложеното и с оглед резултатите от извършената ревизия, съдът намира, че органът по приходите правилно е приел, че сумата от 15 000.00 лева е с недоказан произход, поради което е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Следователно, установено е наличие на основания да бъде приложена законовата презумпция, формулирана в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което фактическите констатации, съдържащи се в оспорения ревизионен акт, в частта му относно определеното задължение за  корпоративен данък за 2006 г. в настоящото производство следва да се приемат за верни, освен ако са представени доказателства, с които същите да бъдат оборени. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства, с които да се удостоверяват различни от установените от ревизиращия орган факти, поради което констатациите на ревизионния акт не са опровергани.

По горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания ревизионен акт, в обжалваната част, е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода от спора и  направеното искане, на основание чл.161 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя  следва да се възложи и възнаграждение за администрацията - юрисконсултско възнаграждение в размер на  350.00 / триста и петдесет/ лева, определено съобразно Наредба № 1 /09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Административен съд- Бургас, VІІІ - ми състав

 

                                           РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на „Буковец – Твърдица”АД,ЕИК по Булстат 119506144със седалище и адрес на управление – гр.***, представлявано от изпълнителния директор П.А.Н., против Ревизионен акт № 200900247- 1/04.09.2009  година, издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Сливен, частично потвърден с решение № РД – 10-287 от 19.11.2009 година  на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени дължимите от жалбоподателя допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО,отм./ за периода от 01. 01. 2006 година до 31. 12. 2006 година -  главница в размер на 2 250.00 лева и лихви – 855.30 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Буковец – Твърдица”АД,  със седалище и адрес на управление – гр.***, представлявано от изпълнителния директор П.А.Н., с ЕИК по Булстат 119506144 ,  ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП  юрисконсулско възнаграждение в размер на  350.00 / триста и петдесет/  лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                                          СЪДИЯ :