Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                          15.04.2010 г.                     град Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

Административен съд – град Бургас, ХІІІ-ти административен състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в публично заседание в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     АТАНАС ВЪЛКОВ

  ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА

              2. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

 

при секретар Г.Ф., с участието на прокурор СТАНИМИР ХРИСТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВЪЛКОВ касационно наказателно адм. характер дело № 1870 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Областна Дирекция на МВР –  Сектор „ПП” ***, представлявана по пълномощие от А. А. против решение № 1478/23.11.2009 година на Районен съд – гр. Бургас, постановено по НАХ дело № 2889 по описа за 2009 година на БРС, с което е отменено Наказателно постановление № 5080/26.05.2009 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – гр. Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване ***  са наложени наказания - „глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

Касаторът - Областна Дирекция на МВР –  Сектор „ПП” гр. Бургас, оспорва решението на районния съд като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна.

Административен съд - Бургас, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.05.2009 г. около 16.36 часа на път І-9 преди кв. „Сарафово” в посока гр. Поморие свидетелят А.С.С. засича със схема за видеоконтролTSS” управлявания от касатора автомобил „Хюндай”, който се движи със скорост от 114 км/ч при разрешени 80 км/ч, сигнализирани с пътен знак В-26. Водачът е спрян и му е показан клипът.

Видно от справка от Български институт по метрология в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване не е вписана система за видеоконтрол тип „TSS”.

Видно от представената по делото ежедневна ведомост на личния състав на 09.05.2009 г. свидетелят А.С. е следвало да изпълнява служебните си задължения за времето от 14.00 часа до 22.00 часа на път І-9, заедно с колегата си А.И..

От представената извадка от наряден дневник за дата 09.05.2009 г. се установява, че А.С. и А. И. от 15.30 часа до 16.30 часа са осъществявали видеоконтрол на път І-9/І-6, като от 16.30 до 18.00 часа са изпълнявали задълженията си на път І-6 Ветрен.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от разпита на свидетеля А.С. При тези обстоятелства е било издадено наказателно постановление. Бургаският районен съд го е отменил, защото техническото средство, с което е извършено измерването не е ясно посочено и не е индивидуализирано. Отделно от това е посочен тип на техническото средство, което не съществува.

В касационната жалба се излагат оплаквания относно това, че системата за видеоконтрол на пътя е одобрена от БИМ и по този начин нарушението е резонно установено.

Съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Системите за видеоконтрол и измерване на скорост подлежат на метрологичен контрол (одобряване на тип, първоначална проверка и последваща проверка) по реда на глава ІV от Закон за измерванията и раздел ХХХVІ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Одобряването на типа на системите се провежда от Български институт по метрология. Първоначалната проверка и последващата проверка на този тип средства за измерване се извършва от БИМ или от оправомощени лаборатории. Периодичността на последващата проверка е една година. В конкретният случай нито в АУАН, нито в наказателното постановление не са посочени индивидуализиращи белези на техническото средство, с което е измерена скоростта. Такива белези, които да го правят уникално – пълното му легално наименование, фабричен номер, респективно инвентарен номер. Служебно известен факт е, че система за видеоконтрол такава, каквато е посочена TSS  не съществува, може само да се предположи, че това е частична абревиатура от името на фирмата-производител, а системата за измерване е вероятно „мобилна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения”. След като конкретно техническо устройство, с което е измерена скоростта на МПС не е достатъчно подробно индивидуализирано, то може да се направи извод, че правото на защита на жалбоподателя П. е нарушено. Това е така, защото не може да се установи дали този апарат е технически изправен след като не се знае конкретно кой е той.

Предвид на това, съдът намира касационната жалба за неоснователна и недоказана и затова трябва да бъде отхвърлена, а решението на БРС да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – град Бургас, ХІІІ–ти административен състав

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1478/23.11.2009 година на Районен съд – гр. Бургас, постановено по НАХ дело № 2889 по описа за 2009 година на БРС.

Решението е окончателно и поради това необжалваемо.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

          ЧЛЕНОВЕ:    1.                           

                                           2.