РЕШЕНИЕ

 

№147                           дата 08 февруари 2017 год.                   град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 януари  2017 год.,

в следния състав:

 

                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 2047 по описа за 2016год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 21400547/30.06.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” и инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 260/15.09.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на търговското дружество “ТОП ТРАВЪЛ” ООД, гр.Бургас, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011г. и 2012г., както и задължения за ДДС относими за данъчни периоди м.08.2011г., м.09.2011г., м.06.2012г, м.07.2012г., м.08.2012г., м.09.2012г., м.06.2013г., м.07.2013г., м.08.2013г. и м.09.2013г. Начислени са съответните лихви. 

Жалбоподателят “ТОП ТРАВЪЛ” ООД обжалва издадения ревизионен акт като възразява, че не са били налице материалните предпоставки за провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК и свързаните с това фактически констатации на органа по приходите, относно определяне броя на участниците в мероприятието BAR CROWL  и единичната цена на тази услуга на човек, в резултат на което са били определени новите данъчни основи за облагане, въз основа на които са били определени процесните  публични задължения. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства посредством назначаване на съдебно-икономическа експертиза, депозира подробни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП”– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, отрича основателността на възраженията за липсата на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред, като се позовава на констатациите на органа по приходите за наличието на данни за укрити приходи, поради което пледира за отхвърляне на жалбата, както и претендира възнаграждение. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. 

Настоящото разглеждане на делото е в хипотезата на чл.222, ал.2 от АПК. При първоначалното гледане на спора съдът е постановил Решение № 1266/17.07.2015г. по адм.дело № 1982/2014г. на Административен съд Бургас, с което ревизионният акт е бил отменен. По реда на инстанционния съдебен контрол Върховният административен съд е отменил този съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане, като е постановил Решение № 11010/19.10.2016г. по адм.дело № 11617/2015г. по описа на този съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповед № 1302558/13.11.2013г. на началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Бургас,  е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „ТОП ТРАВЪЛ” ООД, с предметен обхват – установяване на задължения за корпоративен данък за периода 14.02.2011г. – 31.12.2012г., данък по чл.194-204 от ЗКПО за същия период, както и задължения за ДДС за периода 08.08.2011г. – 30.09.2013г. Резултатите от  ревизията са обобщени в съставен РД № 1400547/07.05.2014г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният Ревизионен акт № 21400547/30.06.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” и инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на търговското дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2011г. в размер на 11 908,71лв., за отчетната 2012г. задължението за корпоративен данък е установено в размер на 10 357,47лв., както и на основание чл.122 от ДОПК, чл.86, във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС и по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС са установени задължения за ДДС в размер на 3 168,55лв. в данъчен период м.08.2011г., ДДС в размер на 798,75лв. в данъчен период м. 09. 2011г.,  ДДС в размер на 2 943,50лв. в  данъчен период м. 06. 2012г., ДДС в размер на 11 983,40лв. в данъчен период м.07.2012г.,  ДДС в размер на 4 962,80лв. в данъчен период м.08.2012г., ДДС в размер на 826,25лв. в  данъчен период м.09.2012 г., ДДС в размер на 696,80лв. в данъчен период м.06.2013г., ДДС в размер на 6 234,17лв. в данъчен период м.07.2013г., ДДС в размер на 1682,66лв. в данъчен период м.08.2013г. и  ДДС в размер на 318,50лв. в данъчен период м.09.2013г. Начислени са и съответните лихви върху задълженията. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 260/15.09.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.

Установено е в хода на ревизията, че през 2011г., 2012г. и 2013г. жалбоподателят „ТОП ТРАВЪЛ” ООД е предоставял услугата BAR CRАWL (организирани групови посещения на множество барове) на територията на к.к. „Слънчев бряг – изток“, като за целта е сключил договори със „Слънчев бряг” АД от 20.05.2011г., от 08.06.2012г. и от 17.06.2013г., съгласно които е имал право да проведе многократно мероприятието в обособени групи с максимален брой участници 195 -200 човека, при  заплащане на договорена между страните такса, която за 2011г. е била 40лв. с ДДС за групи под 100 човека и 70лв. за групи над 100 човека, съответно за 2012г. и 2013г. таксата е договорена в размер на  45лв. с ДДС за групи до 100 човека, а при групи над 100 човека - по 75лв. с ДДС, както и е договорено и одобряване на маршрута на групата от страна на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД. Съгласно сключените договори „ТОП ТРАВЪЛ” ООД се е задължил да представи най-късно до 19.30часа (за 2013г. - до 16:00часа) в деня на провеждане на мероприятието точния брой на лицата, записали участие в мероприятието; имената на служителя, придружаващ групата; копие от договорите с туристическите обекти, които са част от маршрута на мероприятието и да заплати уговореното възнаграждение (такса) на „Слънчев бряг” АД. Тези задължения кореспондират на правата на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД да изисква и получи уговореното възнаграждение; точния брой участници в мероприятието; маршрута на групите; служителя, придружаващ групата; копие на билетите за конкретното мероприятие с данни за търговския обект и да извършва постоянен контрол върху провеждането на мероприятията на територията на комплекса. За  установяване на фактите и обстоятелствата относно организирането, провеждането и счетоводното отразяване на получените приходи от организираните мероприятия BAR CRАWL, ревизиращият орган е изискал от жалбоподателя да представи документи, удостоверяващи извършените услуги, счетоводно отразяване на получените приходи; документи за платените такси към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД, начина на осчетоводяване и др. В изпълнение ревизираното дружество е представило договори за франчайз с дружествата „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и „КЮУЪРК” ООД, видно от които договорена е комисионна в размер на 0,10лв. на участник, както и писмени обяснения, в които е посочил, че мероприятията BAR CRАWL са били организирани от тези две дружества и тъй като тези две дружества нямат лиценз за туроператорска дейност, каквото е изискването на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД, със сключените договори за франчайз „ТОП ТРАВЪЛ” ООД е преотстъпил своето право за организиране на мероприятието BAR CRАWL.  В тази връзка органът по приходите е  отправил запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения и от „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД, „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и „КЮУЪРК” ООД.  От страна на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД са били  представени сключените с жалбоподателя „ТОП ТРАВЪЛ” ООД договори за предоставяне право за организиране и провеждане на мероприятия BAR CRАWL на територията на к.к. Слънчев бряг- изток, копия от уведомленията за организираните от „ТОП ТРАВЪЛ” ООД мероприятия с точния брой участници в тях, издадените към дружеството фактури за платени такси във връзка с проведените мероприятия BAR CRАWL в зависимост от числеността на групите, както и банкови извлечения за извършените плащания на таксите към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД, както и писмени обяснения. Във връзка с твърденията за сключени договори за франчайз органът по приходите е извършил насрещни проверки и е изискал представяне на документи и писмени обяснения от „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и от „КЮУЪРК” ООД, които да удостоверят, че те са фактическите организатори на BAR CRАWL мероприятията, както и да представят документи за предоставяне на услугите на участниците в мероприятията/билети за платени такси; протоколи и др. документи, удостоверяващи точния брой на получателите на услугата/, както и съответната счетоводна документация за счетоводното им отразяване, също и доказателства как са уредени търговските и финансови отношения между дружествата по договорите за франчайз,  какви счетоводни операции са взети в тази връзка, какви първични счетоводни документи са издадени; има ли плащане между страните, както и всички други съществуващи документи, свързани с организирането и предоставянето на BAR CRАWL услугите от тези дружества. В указаните срокове  „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и „КЮУЪРК” ООД не са представили исканите от тях документи, поради което органът по приходите е извършил служебна проверка в информационната система на НАП - ПП VАТ- дневници за покупки и продажби на „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и на „КЮУЪРК” ООД, при което е установил, че тези дружества нямат както отразени в дневниците си за продажби фактурирани услуги BAR CRАWL към свои клиенти, така и отразени в дневниците си за покупки фактурирани към тях от „ТОП ТРАВЪЛ” ООД суми във връзка със сключените договори за франчайз, както и префактурирани такси платени от жалбоподателя към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД. При тези фактически данни органът по приходите е приел, че по представените договори за франчайз, сключени между жалбоподателя „ТОП ТРАВЪЛ” ООД, в качеството на франчайздател и „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и „КЮУЪРК” ООД като франчайзполучатели за услугите BAR CRАWL, няма фактическо изпълнение. Това е било допълнително установено и от  счетоводната отчетност на „ТОП ТРАВЪЛ” ООД, където липсвали издадени от него фактури към тези две дружества във връзка с договорите за франчайз и съответно липса на отчетени приходи от комисионни (по този въпрос жалбоподателят е дал обяснение, че поради минималната сума по договорите не е предявил претенции за дължимите суми), както и липсва префактуриране на платените от жалбоподателя към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД такси за мероприятията BAR CRАWL, като тези такси са били осчетоводени като текущ разход за дружеството-жалбоподател и за тях той е упражнил правото на данъчен кредит по ЗДДС. Допълнително е установено също така и наличието на договорни отношения през 2011г., 2012г. и 2013г. между жалбоподателя „ТОП ТРАВЪЛ“ ООД и дружеството  „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД, чийто предмет на дейност е да доставя услуги за пристигащи туристи, като с жалбоподателя е било договорено осъществяване на мероприятие „БАР ТУР“ с анимационна програма в размер на 7,50лв. за м.06. и м.09.2011г. и в размер на 10лв. за м.07. и м.08.2011г., на човек. За мероприятията проведени през тези четири месеца дружеството-жалбоподателя е издало към  „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД четири фактури, в които е фактурирал участия на 616 бр. участници в услугата „БАР ТУР“. Същевременно е установено, че през тези четири месеца на 2011г. заявените участници пред „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД са били 14104 човека. За 2012г. между жалбоподателя ТОП ТРАВЪЛ” ООД и дружеството „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД също е била договорена аналогична услуга, на същата цена, като издадените за м.06., 07, 08 и 09. 2012г. фактури към „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД сочат, че е била фактурирана услуга за 613 броя участници в мероприятието, докато към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД е била подадена информация за 13800 участници. За 2013г., при наличието на същото договаряне за извършване на услугата и при същата единична цена, жалбоподателят е издал четири фактури към „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД, с които е фактурирал участие на 3310 броя лица, докато към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД е заявил участието на 8843 бр. лица. В дадените писмени обяснения управителят на ревизираното дружество е посочил, че разликите се дължат на оптимистични прогнози и на по-голям проявен интерес от страна на туристите, които в крайна сметка не се явявали на сборния пункт.   Установено е също така в хода на ревизията, че в сходни търговски взаимоотношения жалбоподателят е встъпил и с „ДК РЕЙЗ“ Дания, който е туроператор и в създавания от него пакетен туристически продукт е включил и мероприятие от типа BAR CROWL, която услуга да се извърши от жалбоподателя в полза на пристигащите от този оператор датски туристи. Между страните е бил сключен договор от 30.04.2013г., с уговорена цена за тази услуга на стойност 2лв. с ДДС (1,67лв. без ДДС).

При тези фактически установявания органът по приходите е обосновал извод за наличие на данни за укрити приходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което е преминал към особения ред на извършване на ревизията по чл.122 и сл. от ДОПК.  В този случай основата за облагане е формирана след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК, за които е преценено, че дават възможност да се определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. Върху така определената  данъчна основа по чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, на основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.1 и ал.2,във връзка с чл.25, ал.1, ал.2, ал. 5, т.1 от ЗДДС, органът по приходите е определил допълнително дължим данък добавена стойност за ревизираните данъчни периоди м.август 2011г. в размер на 3 168,55лв., м.септември 2011г. в размер на  798,75лв., м.юни 2012г. в размер на 2 943,50лв., м.юли 2012г. в размер на 11 983,40лв., м.август 2012г.в размер на 4 962,80лв., м.септември 2012г. в размер на 826,25лв., м.юни 2013г. в размер на 696,80лв., м.юли 2013г. в размер на 6 234,17лв., м.август 2013г. в размер на 1 682,66 лв. и м.септември 2013г. в размер на 318,50 лв. Задълженията са определени за констатираните разлики, като органът по приходите се е ръководил от броя на участниците в мероприятието BAR CROWL, които са били заявявани от жалбоподателя пред „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД и спрямо този брой е приложил стойността на услугата – съответно за месеците юни и септември в размер на 6,25лв. без ДДС (7,50лв. с ДДС, както е по договора с „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД), респ. за месеците юли и август в размер на 8,33лв. без ДДС (10 лв. с ДДС, както е по договора с „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД). Определени са и задължения за корпоративен данък за 2011г. в размер на 11908,71лв. и за 2012г. в размер на 10357,47лв., тъй като финансовият резултат е увеличен с размера на недекларираните приходи. Начислени са съответните лихви.

Ревизионният акт е законосъобразен.

Основните възражения на жалбоподателя, че в случая не са били налице материалните предпоставки за повеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, съдът счете за неоснователни. След като безспорно е установено, че дружествата „ВИКИНГ ИНВЕСТ” ЕООД и „КЮУЪРК” ООД, към които жалбоподателят е препратил с твърдението, че те са извършвали дейностите по услугата BAR CRАWL, не са извършвали тази дейност и по представените с тях договори няма фактическо изпълнение, това безспорно обосновава извод, че дейностите са били извършвани изцяло именно от ревизираното дружество, но за тях не е била водена адекватната счетоводна отчетност, респ. приходите от тази услуга частично не са били отчитани. Установено е също така несъответствие между информацията, подавана към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД и броя на участниците, за които са фактурирани услуги.  Това несъмнено обосновава извод за наличие на данни за укрити приходи и изпълва хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. В тази връзка, следващите възражения на страната са свързани с това, че органът по приходите неправилно е определил броя на участниците в мероприятията, както и цената на услугата на човек.  Възражението е неоснователно, като съдът напълно споделя начина, по който е процедирал органът по приходите при определянето на броя на участниците и единичната цена на услугата.  

Органът по приходите се е позовал на информацията, съдържаща се в уведомителните писма до „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, където дружеството е посочвало броя на участниците, защото съобразно този брой е била дължима и съответната такса, т.е. това е източникът, въз основа на който е бил определен броя на участниците в мероприятията. Обяснението, че това не е отговаряло на действителния брой лица, като към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД е била подавана информация за завишен брой участници, основаваща се на оптимистични прогнози, че по-голям брой туристи ще се възползват от услугата, респ. част от тях впоследствие не се явявали на сборните пунктове, е неприемливо от една страна като обяснение да се подава информация според собствените очаквания за броя туристи, а от друга страна задължението за уведомяване за точния брой туристи в мероприятието и маршрута, по който те ще се движат е именно преди започването на самия тур, т.е. тогава със сигурност става ясно дали оптимистичната прогноза съвпада с действителния брой на наличните участници, които се обявяват пред дружеството стопанисващо комплекса. Казано по друг начин, преди започването на тура дружеството-жалбоподател вече разполага с обективните данни за броя участници, поради което няма основание да заявява хипотетична по-висока бройка, базирана на неговите очаквания. В този смисъл, съдът приема, че именно информацията подавана  пред „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД за броя на лицата, участващи в мероприятието, следва да се счита за обективния източник, досежно установяването на този факт. При извършената съпоставка между така подадената информация и фактурираното от жалбоподателя безспорно е налице разлика, която съдът посочи по-горе, а именно – през 2011г. са били заявени 14104 лица, участвали в мероприятието, а са били издадени фактури за услуги за 616 лица, през 2012г. са били заявени 13800 туристи, а са били фактурирани услуги, съответстващи на 613 лица, както и за 2013г. е била подадена информация за 8843 броя лица, а са били фактурирани услуги на стойност, съответстваща на 3310 участници. Относно цената на услугата жалбоподателят също възразява, като посочва, че дори и да се вземе предвид бройката на лицата, съобразно информацията подавана от него към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, то не следва тя да се изчислява на стойност 6,25лв. без ДДС, респ. 8,33лв. без ДДС, а следва да се вземе предвид стойността, която е договарял с „ДК РЕЙЗ“ Дания – 1,67лв. без ДДС, както и е предложил алтернативен вариант - стойността да бъде изчислена като осредняване между договореното с „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД – 6,25лв. без ДДС, 8,33лв. без ДДС и договореното с „ДК РЕЙЗ“ Дания – 1,67лв. без ДДС, в какъвто смисъл е ангажирал и съдебно-счетоводната експертиза по делото. Това възражение съдът също счете за неоснователно. При определяне стойността на услуга органът по приходите също се е позовал на достоверна документация – сключените договори с дружеството „МТС ИНКОМИНГ БТС“ ООД, както и отразеното в издадените от жалбоподателя към този контрагент фактури през 2011г., 2012г. и 2013г., като всички тези документи сочат цена на договорената услуга 7,50лв. с ДДС за месеците юни и септември, респ. 10лв. с ДДС за месеците юли и август. Именно въз основа на частично фактурираното от жалбоподателя органът по приходите е възприел цената на услугата, без да търси друга по-висока стойност. Съответно, няма никакво основание да се извършва осредняване на цената на услугата, като се прави комбинация между различни източници. Издадените фактури сочат, че през м.06 и м.09 на 2011г., 2012г. и 2013г. жалбоподателят е фактурирал стойност на услугата 6,25лв. без ДДС, а през м.07 и м.08. на 2011г., 2012г. и 2013г. - 8,33лв. без ДДС, поради което правилно органът по приходите е отнесъл тези стойности към установения от него брой на участниците в мероприятията през тези месеци именно на тези стойности фактурирани и от жалбоподателя, но само за част от участниците. В този смисъл няма и основание да се търси осредняване на цената на услугата, след като за нейната точна стойност има достоверни данни, а именно осредняването би довело до възможни несъответствия с действително случилото се. Предвид обстоятелството, че ревизията законосъобразно е била проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК и установените в нея фактически констатации се считат за верни, то от страна на дружеството-жалбоподател не се ангажират успешно доказателства, които да опровергаят тези данни. В частност, от негова страна не се установява по несъмнен начин, че предлаганите от него, но нефактурирани услуги за участниците в мероприятието BAR CROWL е била приложима цена на услугата на стойност 1,67лв. без ДДС, в какъвто смисъл претендира да бъдат установени задълженията, съобразно тази цена.

На основание изложените мотиви следва да се приеме, че по приложението на ЗДДС ревизионният акт е законосъобразен, като в хипотезата на безспорно установени обстоятелства по чл.122 от ДОПК органът по приходите е установил допълнителни задължения за ДДС в ревизираните данъчни периоди, възникнали като разлика между фактурираното от дружеството като брой лица, участвали в мероприятието и обективно установения брой на участниците посредством подаваната към „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД информация, спрямо който допълнителен брой участници е приложена съответната цена на услугата в зависимост от месеца, през който е била извършена. Жалбата, в тази нейна част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.    

Ревизионният акт е законосъобразен и в частта относно приложението на ЗКПО.

В тази част от ревизионното производство органът по приходите е определил и задължение за корпоративен данък за отчетните 2011г. и 2012г. При аналогичност на фактическите установявания е прието, че са налице данни за укрити приходи, поради което ревизията и в тази нейна част е проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК, в хипотезите на т.2 и т.4 на правната норма. По обсъдения вече по-горе в мотивите начин е установено несъответствието между фактурираното от една страна като брой участници в мероприятието BAR CROWL и действително установеното, съобразно уведомленията до „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, като така формираната разлика представлява неотчетени приходи от продажбата на тази услуга, с чийто размер е увеличен финансовият резултат на дружеството за тези две отчетни години, съответно за 2011г. със сумата от 119087,15лв., а за 2012г. – със сумата от 103574,75лв.. След формирането на новия данъчен финансов резултат са определени и новите задължения за корпоративен данък в размер на 11908,71лв. за 2011г. и в размер на 10357,47лв.  Материалноправните основания за определяне на задълженията за корпоративен данък в хипотезата на чл.122 от ДОПК в случая са налице, съобразно мотивите изложени по-горе относно процедирането при косвения данък. Налице са неотчетени приходи от продажбата на процесната услуга, поради което законосъобразно с тяхната стойност е бил увеличен финансовият резултат на дружеството, обосноваващ и нов размер на задължението за корпоративен данък. Жалбата, в тази нейна част, също следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание изложените мотиви жалбата против ревизионния акт следва да се отхвърли като неоснователна, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото в размер на 2503лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТОП ТРАВЪЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, бул.“Цар Симеон“ № 59, ет.1, ап.2 против Ревизионен акт № 21400547/30.06.2014г., издаден от началник сектор „Ревизии” и инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 260/15.09.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.

ОСЪЖДА „ТОП ТРАВЪЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, бул.“Цар Симеон“ № 59, ет.1, ап.2, с ЕИК 201429008 да заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП сумата от 2503лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         СЪДИЯ: