Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  999

 

гр. Бургас, 25 май 2016г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                         СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2048 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл.220 от ЗМ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, ЕИК 812114069, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8104, представлявано от председателя на управителния съвет С.М.А. против решение № 32-103046/03.09.2014 година на началника на МП ”Пристанище Бургас  център”. С решението, на осн. чл.20, §3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92,  е определено тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение на стоката, обект на лабораторен анализ из допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД MPH 13BG001007H0002579/20.01.2013г. – код ТАРИК: 2707 99 99 00 и на осн. чл. 201, §1 б. „а“ от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 20, ал.2, т.5 ЗАДС и чл. 54 ал.1 ЗДДС, е определен размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, и вид и размер на дължими суми за плащане, както следва: ДДС в размер на 96 844,71 лв. и мито в размер на 484 223,54 лв.

Жалбоподателят иска отмяна на решение № 32-103046/03.09.2014 година на началника на Митнически пункт ”Пристанище Бургас - Център” към Митница Бургас и присъждане на направените по делото, разноски /вкл. юрисконсултско възнаграждение/. Счита, че актът е постановен при допуснати в хода на административното производство, съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представители юрисконсулт М. и И., поддържа жалбата и заявените с нея, искания. Подробни съображения, в подкрепа на застъпената позиция по спора излага в писмени бележки.   

Ответникът по оспорването – началник на МП ”Пристанище Бургас  център”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. и Г., изразява становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. 

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Решение № 32-103046/03.09.2014 година на началника на МП ”Пристанище Бургас център” е било връчено на жалбоподателя на 16.09.2014г. (л.80,81).

На 17.09.2014г. „Лукойл Нефтохим Бургас” АД е подало жалба срещу съобщения му акт, чрез началника на МП ”Пристанище Бургас  център” до началника на Митница Бургас. Последният се е произнесъл с Решение № 32-117446/03.10.2014г. (връчено на жалбоподателя на 07.10.2014г. - л.39,41), с което жалбата е отхвърлена и е спряно изпълнението на Решение № 32-103046/03.09.2014г.

На 13.10.2014г., жалба против решение № 32-103046/03.09.2014 г., е подадена до Административен съд гр. Бургас и въз основа на нея, е образувано настоящото производство.

При тези факти съдът намира, че жалбата е допустима.

Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона срок при хипотезата на чл. 97, ал.5 и чл. 149, ал.2 АПК.

ІІ. ФАКТИТЕ:

На 20.01.2013г. в Митнически пункт „Пристанище Бургас център”, на осн. чл.253, §1 и чл. 254 - 257 от Регламент /ЕО/ 2454/93, с опростена митническа декларация ЕАД MPH 13BG001007H0002579/20.01.2013г. жалбоподателят „Лукойл Нефтохим България” АД, е декларирал за допускане за свободно обръщение и крайно потребление стока, описана в кл.31 като „тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка“ – 29 847 158 литра (28 092 145 кг. бруто ваккум). Изпращач по декларацията е „Литаско” АД, Женева, Швейцария, а получател - жалбоподателят. Последният е декларирал продукта с код 2710 19 71 (кл.33).

След приключване на разтоварването, е издаден Генерален акт № 8 и Акт известие № 8/1 от 22.01.2013г. за разтовареното количество стока от танкера – 29 774 059 литра и 28 011 435 кг. бруто вакуум.

Стоката е била приета и складирана в лицензиран данъчен склад.

След приемане на продукта в склада, митническата администрация е извършила документална проверка на вноса, при която е констатирано, че документите не позволяват еднозначно тарифно класиране на стоката по заявената позиция в КН. Затова на основание чл.68 от Регламент (ЕС) 2913/92г., от продукта е иззета проба, която е изпратена за анализ в Митническа лаборатория Русе. Пробите са взети в присъствието на митнически служител, от представител на „Сейболт България” ЕООД – дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя „Лукойл Нефтохим България” АД, като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 66/22.01.2013г. (л.128). Представителят на жалбоподателя е удостоверил с подписа си, че е присъствал при вземане на пробата и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. Последната е изпратена за анализ на Митническа лаборатория Русе със заявка за анализ и контрол № 66/22.01.2013г. (л.127). В заявката е посочено, че се отнася за стока мазут, а целта на изследването е „акцизен контрол“. Приложено е копие от ЕАД MPH 13BG001007H0002579/20.01.2013г.

С Решение № 931/13.02.2013г., съгласно чл.29, §1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, е била определена митническа стойност за стоката – 28 483 737,36 лева и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201, §1 б. „а“ от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и чл. 54 ал.1 ЗДДС. Дължимите митни сборове и други публични държавни вземания, съгласно декларирания код по КН, са били начислени и заплатени от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД при условията на режим допускане за свободно обръщение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз с 2 броя платежни нареждания от 21.02.2013г. и 31.01.2013г. на „Ситибанк“, както следва: Мито/АОО/ - 0,00лв.; Акциз/100/ - 0,00лв. и ДДС/В00/ - 5 696 747,47 лв.

С писмо вх. № 2297/23.04.2013г. на Митница Русе е получена МЛЕ №87/07.02.2013/15.04.2013г. (л.153-154).

Според резултатите от тази експертиза, процесният продукт според органолептичното описание представлява черна, вискозна, подвижна течност с мирис на нефтопродукт. Останалите показатели, резултати и използвани методи са следните:

ü  дестилация: до 250°С дестилират, об.% (вкл. загубите)– 0; край на кипене °С - > 315, определено по  EN ISO 3405

ü  плътност при 15°С,kg/м3 – 969.4, определено по БДС EN ISO 3675

ü  съдържание на ароматни съставки в продукта, чиято крайна температура на дестилация е над 315 °С, тегл.% - 57,7 % ароматни въглеводороди и 42,3 % неароматни въглеводороди, определено по метода в Приложение А към Обяснителните бележки към глава 27 на КН

ü  съдържание на сяра, mass % - 0.856, определено по ASTM D 4294.

Според коментара на експертизата на МЛ Русе, на база определените показатели изпитаната проба се охарактеризира като продукт от преработката на нефта с въглеводороден състав, в който тегловно преобладават ароматните съставки (57,7 тегл.%) спрямо неароматните и не отговаря на Забележки т.2 към глава 27 на Комбинираната номенклатура. Становището е следното: въз основа на получените резултати, данните в приложените документи и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 от Комбинираната номенклатура, изпитаната проба описана като „мазут“, представлява минерално масло – продукт от преработката на нефта – с въглеводороден състав, в който ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните; различно от бензин, толуен, ксилени, нафтален; различно от други смеси на ароматните въглеводороди които при дестилация по метод ASTM D 86, до 250 °С дестилират 65 обемни % или повече (вкл. загубите), от креозотни и сурови масла; от сяросъдържащи фракции; антрацен; от продукти с основен характер и от феноли.

Въз основа на резултатите от МЛЕ №87/07.02.2013/15.04.2013г., предвид правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2 към глава 27 на КН и текста на позиция 2707 „масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните”, и като е съобразил обяснителните бележки (ОБ) към Хармонизираната система (ХС) за позиция 2707 и 2710, административния орган е приел, че процесния продукт не следва да бъде класиран в група 2710, а следва да получи тарифен код 2707 99 99, защото в обхвата на група 2710 се включват продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните, а от експертизата е установено, че при процесния продукт е обратно.

С Решение № 4245/19.07.2013 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Началникът на МП „Пристанище Бургас център“ е постановил спиране на образуваното административно производство по ЕАД 13BG001007Н0002579/20.01.2013 г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване по адм. д. № 2498/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, отправено с Определение № 1148/28.05.2013 г. по посоченото административно дело, което запитване се отнася до спор, идентичен по страни и по същество с този на спряното административно производство.

С Решение № 966555/12.06.2014 г., по дело № С-330/2013 г.,  СЕС е решил следното:

1)Критерият, по който продукт с характеристики като на този в главното производство следва да се класира в позиция 2707 или в позиция  2710 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., е тегловното съотношение на ароматните съставки спрямо неароматните.

2) Понятието „ароматни съставки“, фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди“.

3) По принцип националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011.

4) Точка 1 от Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, за подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99 трябва да се тълкува като неизчерпателна, така че продукт, който попада в позиция 2707 от посочената комбинирана номенклатура, но не може да се класира в конкретна подпозиция, трябва да се класира в подпозиция 2707 99 99 от тази комбинирана номенклатура.

С Решение № 32-98135/25.08.2014 г. Началникът на МП „Пристанище Бургас център“ на основание чл. 55, ал. 1  от АПК е възобновил спряното административно производство.

Съобразявайки резултатите от МЛЕ, Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, текста на позиция 2710 и позиция 2707 и съответните Обяснителни бележки на Хармонизираната система (ОБХС) и решението на СЕС по дело № С-330/2013 г. административният орган е достигнал до извода, че процесната стока следва да се тарифира в подпозиция 2707 99 99.

С промяната на тарифния код на продукта са променени и елементите на облагане на стоката – определено е мито при ставка 1,7% по КН и съответен дължим ДДС.

По делото са допуснати и приети една основна съдебно-химична експертиза и една допълнителна.

Според заключението по първата експертиза, за изготвянето на МЛЕ в Митническа лаборатория гр.Русе са използвани следните методи на изпитване: органолептично описание (визуален метод); дестилация – по БДС EN ISO 3405; дестилация – по БДС EN ISO 3405; плътност при 15°С – по БДС EN ISO 3675 (различен от този в обхвата на акредитацията); съдържание на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315 0С, тегл.% (определение съгласно Приложение А от обяснителните бележки към глава 27 на Комбинираната номенклатура); сяра – по ASTM D 4294 и др. Митническа лаборатория гр.Русе е била акредитирана със Сертификат № 72 ЛИ от 23.07.2012г., валиден до 31.07.2016г. и приложена заповед към него с включено в обхвата на акредитацията изпитване на “Суров нефт и течни нефтопродукти“ по показатели: дестилационни характеристики по метод БДС EN ISO 3405 (ASTM D 86), плътност – по БДС EN ISO 12185, сяра – по ASTM D 4294 и др. МЛ – гр.Русе не е била акредитирана от БСА да извършва изпитване на нефтопродукти по всички включени в МЛЕ показатели. За този вид продукти, лабораторията е имала акредитация за определяне на дестилационните характеристики, за изпитване по плътност и съдържание на сяра. 

За определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните, МЛ гр.Русе е използвала метод, посочен в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН. Притежавайки акредитация от БСА, в обхвата на лабораторията този показател (съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните) и методът му за определяне не е включен.

Методите за преработването на нефта са първични и вторични, като основният първичен процес е разделянето на нефта на фракции, т.е. неговата дестилация, а към вторичните методи за преработка спадат процесите на деструктивно (дълбочинно) преработване на нефтените фракции. По физико-химични характеристики и състав процесният продукт – пряко дестилатен мазут, доставян за специфична преработка, представлява тежко масло – фракция, смес от въглеводороди, получена след първично преработване на нефт.

Анализът на данните за процесния продукт, че стойностите на показателите Бромно число до 8 г Br/100г, толуенов еквивалент – не повече от 32, ксиленов еквивалент – до 32/35 и пептизационно число – минимум 1,9 са в нормите, характеризиращи продуктите от първична преработка на нефт.

Висококипящите фракции от нефтопродукти и от високотемпературните каменовъглени катрани имат аналогичен качествен елементен състав – двата вида продукти съдържат химичните елементи въглерод, водород, сяра, азот, кислород и групов въглеводороден състав – съдържание на парафинови, нафтенови, ароматни въглеводороди, асфалтени и други групи.

Процесният продукт – мазутът не стоков продукт. Използва се като суровина за допълнителна дълбочинна преработка, включваща термични и каталитични методи с предварителна ваккумна дестилация, хидроочистка и други процеси.

Съгласно Митническата лабораторна експертиза ароматните съставки в процесния продукт преобладават над неароматните. Качественият му елементен състав и груповият въглеводороден състав е аналогичен на висококипящите продукти, получени при първична дестилация на високотепмературните каменовъглени катрани. Поради това процесният продукт би могъл да се определи като сурово масло по смисъла на тарифен код 2707 9919 от ОБ на КН.

Основните показатели за характеризиране качествата на нефтени фракции и продукти от каменовъглен произход и методите за определянето им са едни и същи. По дестилационни характеристики процесният продукт може да се сравнява с висококипящите фракции на каменовъглените катрани. Качественият му елементен състав и груповият въглеводороден състав е аналогичен на висококипящите продукти, получени при първична дестилация на високотемпературните каменовъглени катрани. Данните от Сертификата за качество, протокола от изпитването в лабораторията на Saybolt и МЛЕ са доказателство, че процесният продукт е фракция – смес от въглеводороди от нефтен произход.

Данните от изпитването на процесния продукт съгласно Сертификата за качество, протокола от изпитването в лабораторията на Saybolt и МЛЕ показват, че той не притежава свойства на посочените в подточки от а) до г) продукти по показател „плътност“, както и не притежава характеристики на продуктите от подпозиция № 2715 00 00 по КН, поради това не може да бъде определен като „тежки масла“ (различни от суровите), получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла.

Към експертизата, в приложение 2 е направен сравнителен анализ на характеристиките на процесния продукт с тези на продукти от подкласове на 2707. При анализа се установява, че процесния продукт може да се отнесе към подпозиция 2707 99 19 – сурови масла.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че позицията, която най-точно описва процесния продукт е 2710, тъй като е продукт от нефтен произход, нефтена фракция, съдържаща висококипящи въглеводороди с температура на начално кипене над 350  0С и отговаря на класификацията на тежки масла, съгласно Обяснителнителните бележки на Комбинираната номенклатура за код 2710 1971. Посочва, че процесния продукт може да се класира и като аналогичен продукт на сурово масло в позиция 2707 9919.

Според заключението по допълнителната съдебно-химична експертиза, въз основа определяне на качествения състав (елементен и групов въглеводороден) може да се направи извода, че за процесния продукт е еднакъв на качествения състав на продукти, получени при първичната дестилация на високотемпературните каменовъглени катрани. Резултатите от изпитването по показател плътност показват, че продуктът не отговаря на изискването при 15 0С да има плътност по-голяма от 1,000 г/см3. Резултатите от изпитването по показател иглена пенетрация показват, че продуктът не отговаря на изискването при 25 0С да има иглена пенетрация по метода EN 1426 (алтернативен ASTM D5), равно или по-голяма от 400.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за определянето на групите въглеводороди – наситени въглеводороди, ароматни въглеводороди, полярни съединения и асфалтени в процесния продукт са приложени два метода – предварително определяне и отделяне на асфалтените по метод ASTM D 6550 и след това прилагане на стандарт ASTM D 2549 за определяне на наситените въглеводороди, ароматните въглеводороди и полярните съединения, като са посочени подробно причините за използването на този метод. От посочените групи неароматни въглеводороди са наситените въглеводороди и полярните съединения, а ароматни са ароматните въглеводороди и асфалтените. Само на база този метод е посочено, че не може да се каже каква част в тегловно отношение са ароматните съставки и каква част са неароматните. Разликата в резултата от митническата лабораторна експертиза и тази на вещото лице в съдебно заседание се дължи на използване на различни методи на изслезване. Изпитването по стандарта ASTM D 2549 e извършено в „SGS България“, която има акредитация, но в обхвата на лабораторията този метод не е включен.

Съдът, възприема изцяло заключенията по представените и приети съдебни експертизи, въпреки направеното от страна на ответника възражение. На първо място, защото това оспорване е необосновано и на второ - защото вещото лице, изготвило съдебните експертизи прави изключително детайлен анализ на процесния продукт.

Съдебните експертизи не опровергават заключението на МЛЕ. Те до голяма степен го уточняват, с оглед използваните методи за анализ.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

В хода на административното производство и при издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушени процесуални норми поради изследване на продукта в лаборатория, определена от митническия орган, която не е лицензирана.

Обстоятелството, че МЛЕ е извършена от лаборатория, която не е акредитирана да извършва изпитване на нефтопродукти по всички включени в МЛЕ показатели според ЗНАООС, не може да предпостави извод за липса на компетентност за извършване на изследването. От една страна, разпоредбата на чл. 24 от  Наредба №3 от 18.04.2006г. изрично сочи, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в София или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност.

Тук следва да се посочи, че приетите съдебни експертизи, разширяват параметрите на изследването и детайлно характеризират продукта с оглед химико-физичния му състав. В този смисъл, съдът намира, че МЛЕ е по-скоро непълна, но не и некомпетентно изготвена. Наличието или липсата на акредитация именно поради това, не се отразява върху крайния резултат. Този въпрос би бил от съществено значение само в случай, когато две лаборатории при изследване на едни и същи параметри на продукт, и при приложение на едни и същи методи, достигат до съществено различаващи се резултати. Подобна хипотеза обаче, не е налице.

Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“.

Жалбоподателят, в кл.33 на декларацията, е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, докато митническия орган приема, че същия продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 2707 99 99.

В хода на съдебното оспорване жалбоподателят изразява и становище за възможно класиране на продукта в подпозиция 2707 99 19, тъй като е получен в резултат на първична дестилация на нефт.

Според назначената по делото съдебно-химическа експертиза и допълнителната такива, продуктът, внесен в страната от жалбоподателя с процесното ЕАД, е вид нефтено масло, има изцяло нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта, получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. Възраженията в полза на тарифното класиране на продукта в позиция 2710 се основават на факта, че той има нефтен произход и като такъв представлява нефтено масло, съгласно термините употребени в тази позиция. Според първата хипотеза от забележка 2. В т.2, б.”г” от Допълнителните забележки към глава 27 на КН, по смисъла на позиция 2710 се считат като тежки масла (подпозиция 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 2011 до 2710 20 90), маслата и препаратите, които при дестилация по метода на ISO 3405 до 250 градуса по Целзий дестилират по-малко от 65 обемни процента, вкл. загубите, или за които процеса на дестилация при 250 градуса по Целзий не може да бъде определен по този метод.

Процесният продукт, представляващ мазут, се получава от преработката на нефт и представлява нефтено масло. По отношение на него може да се приложи термина „нефтени масла” по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН. От съдебно-химическата експертиза се установява, че продукта до 250 градуса по Целзий дестилира по-малко от 65 обемни  процента, вкл. загубите, каквото е изискването за класиране в позицията 2710, подпозиция 2710 19 71, съгласно т.2 буква „г” от допълнителните забележки към глава 27 на КН.

Продуктът се използва за производство на продукти и полуфабрикати след специфична преработка, като се подлага на вакуумна дестилация и каталитичен крекинг (съгласно т.5, б.”а” и б.”в” от Допълнителните забележки на глава 27 на КН).

Същото се установява и от допълнителната съдебно-химическа експертиза, според която мазутът не е стоков продукт. Той се използва като суровина за допълнителна дълбочинна преработка на петролни продукти в нефтени рафинерии, включваща термични каталитични методи с предварителна вакуумна дестилация, хидрочистка и други дестоктивни процеси.

В позиция 2707 от КН са класирани масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани; аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните, като за определяне на ароматните съставки следва да се съобразят обяснителните бележки към забележка 2 от глава 27 на КН. Според тази забележка, определяне на съдържанието на ароматните съставки се извършва по следните методи: продукти чиято крайна точка на дестилация е по-ниска или равна на 315 градуса по Целзий по метода АSTM D 1319-70, продукти чиято крайна точка на дестилация е по-висока от 315 градуса по Целзий съгласно Приложение А на Обяснителните бележки за глава 27 от КН.

Според обяснителните бележки към подпозиции 2707 99 91 и 2707 99 99, в тези подпозиции могат да се класират продукти, съставени от смеси на въглеводороди, между които могат да се упоменат т.1 „тежки масла” (различни от суровите) получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла при условие, че те: а/ дестилират по-малко от 65% от обема си до 250 градуса по Целзий по метода АSTM D 86-67 (коригиран през 1972г.) и б/ имат плътност при 15 градуса по Целзий по-голяма от 1000гр./куб.см. , в/ при 25 градуса по Целзий имат иглена пенетрация по метода АSTM D 5, равна или по-голяма от 400 и имат характеристики, различни от тези на продуктите с код 2715 00 00.

В процесният случай от назначените химични експертизи се установи, че продуктът, внесен от жалбоподателя, има по показател плътност при 15 градуса по Целзий 937,3 кг/куб.м. , което означава, че той не отговаря на условие „б” ( да има плътност при 15 градуса 1000гр./куб.см).

При направеното изпитване по показателя „иглена пенетрация”, резултатът е, че продукта не е издържал изпитването поради много ниския си вискозитет, което означава, че той не отговаря и на условие „в” .

Експертизата е установила, че продуктът не отговаря и на условие „г”, защото не притежава свойствата на продуктите от посочения код по показатели пенетрация, плътност и дестилационни характеристики. Така, според допълнителната съдебно-химическа експертиза продуктът не отговаря на три от четирите условия. Доколкото тези условия в обяснителните бележки са описани със съюза „и” следва да се приеме, че те трябва да са кумулативно налични, т.е. продукта трябва едновременно да отговаря на четирите условия за да бъде класиран като тежко масло в подпозиция 2707 99 99 – получено при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани или аналогични продукти на тези масла.

В обяснителните бележки към същата подпозиция е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията по т.”а” до т.„г” се класират според техните характеристики, напр. в подпозиции 2707 10 10 до 2707 30 90, 2707 50 10, 2707 50 90, в позиция 2708, в подпозиции 2710 19 31 до 2710 19 99, 2713 20 00 или в 2715 00 00.

Жалбоподателят е класирал тарифно продукта в митническата декларация с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са налични възражения от страна на митническата администрация.

Ответният митнически орган е приел, че след като посредством митническата лабораторна експертиза, назначена в хода на административното производство, е установено, че ароматните съставки на продукта преобладават тегловно по отношение на неароматните, продукта следва да се класира в позиция 2707 и тъй като не отговаря на никоя от подпозициите в тази позиция, е класиран в подпозиция „други”. С посочената митническа лабораторна експертиза са изследвани само ароматните съставки. Други свойства и характеристики на продукта не са изследвани, в т.ч. не е установено и дали той отговаря на четирите изисквания от „а” до „г”, дадени кумулативно в обяснителните бележки към подпозиция 2707 99 99.

За процесния продукт без съмнение е установено, че по своя произход е нефтено масло и отговаря на характеристиките за позиция 2710 от КН „Нефтени масла или масла от битуминозни материали, различни от суровите”. Същевременно обаче, според митническата лабораторна експертиза, оспорена от жалбоподателя, продуктът съдържа ароматни съставки, които преобладават тегловно спрямо неароматните.

При разпита в съдебно заседание вещото лице обаче посочва, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези, при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут.

Така според произхода си, продуктът следва да бъде класиран в позиция 2710, но ако се възприеме констатацията на МЛЕ за съотношението на ароматни спрямо неароматни съставки, продукта следва да се класира в позиция 2707. 

Такова тълкувание е дадено с Решение на СЕС от 12.06.2014г. по дело С-330 /13, където в т.38 е казано, че позиции 2707 и 2710 от КН, тълкувани в светлината на забележка 2 от глава 27 от КН и ОБ към Хармонизираната система за позиция 2710, следва че определящ критерии за класифициране на даден продукт е ароматните съставки, които за 2707 следва да преобладават, а 2710 преобладаването следва да е на неароматните съставки.

СЕС обаче, изрично подчертава в т.34, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на продуктите по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата, с уточнението в т.51, че Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила и в този смисъл, посочените в тях методи за изследване на обективните характеристики и свойства на продуктите не следва да се считат за единствено приложими за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт. Според този съд, националните юрисдикции са тези, които следва да решат кой е най-подходящият метод за определяне на съдържанието на ароматните съставки в даден продукт, с оглед на класирането му в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН.

Съгласно Общите правила за тълкуване на КН , дял І, т.3, б.”а”, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение.

В процесният случай, според съда, най-специфично описва процесната стока нейния произход – фактът, че тя представлява нефтено масло, което отговаря на критериите дадени с ОБ към КН за позиция 2710, що се касае до нефтените масла (тежките масла).

Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия отговаря само на подусловие „а”, не дава възможност въобще да се приеме, че притежава характеристики, които могат да го класират тарифно в тази подпозиция.

В ОБ към въпросната подпозиция се съдържа още един аргумент в полза на разбирането, че правилното тарифно класиране е това, което жалбоподателя е посочил в митническата декларация. В тези бележки е посочено, че продуктите, които не отговарят на условията на по т.”а” до „г” се класират според техните характеристики в примерно изброени подпозиции, между които 2710 19 71. Доколкото характеристиките на процесния продукт, изследван посредством назначените съдебно-химически експертизи, дават възможност той да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, следва и въз основа на препратката, съдържаща се в ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99 да се приеме, че процесния продукт следва да се класира в позиция 2710 19 71. 

Отделно следва да се посочи, че митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Както вече бе посочено, МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното, посочва СЕС в т.2 на диспозитива на Решение С-330/13: “ Понятието „ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди".

Т.е. по-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Тук съдът отчита и позицията на вещото лице по съдебните експертизи, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут.

Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът намира за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.

По делото е представено предложение на генералния секретар на Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз за приемане на регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99.  Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 „масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1,7%. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27.”

Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през „конкретен процес”, както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т.н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т.2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 04.04.2013г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707.

На 19.05.2015г. регламентът е приет.

Този факт е допълнителен, косвен аргумент в подкрепа на тезата, че до 04.04.2013г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика.

Настоящият съдебен състав счита, че доколкото процесния внос е извършен преди 04.04.2013г. следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най- точно го описва.

Отделно следва да се посочи, с оглед изложеното по- горе, че след като митническия орган, както сам е посочил в оспореното решение, е имал съмнение относно възможността за еднозначно тарифно класиране на продукта, е следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл. 13 АПК, която прогласява принципа за последователност и предвидимост в дейността на администрацията. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя.

Това е така, защото не е спорно между страните, че „Лукойл Нефтохим Бургас“АД в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71.

Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта.

Нарушаването на основен принцип в административното производство, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в доказан размер на 10 456 лв. (50 лв. - държавна такса пред БАС; 550лв. - възнаграждение на вещо лице по изготвените основно и допълнително заключение по съдебно техническата (химическа) експертиза; 1 515 лв. - разноски за извършване на химическо изследване; 8 341 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8 ал.1 т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 32-103046/03.09.2014  година на началника на МП ”Пристанище Бургас център”.

ОСЪЖДА Митница – Бургас да заплати на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД с ЕИК 812114069, със седалище и адрес на управление – град Бургас, разноски по делото в размер на 10 456 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: