ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2016, 05.12.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                      V Административен състав

На пети декември                                   две хиляди и шестнадесета година

В заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Друмева

Административно дело номер 2125 по описа за 2016 година

 

На именното повикване в 16:27 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.К.К., редовно уведомен, се явява лично. Представлява се от адвокат В., надлежно упълномощена, представя пълномощно.

 

ОТВЕТНИКЪТ С. Д.Н. – главен специалист в отдел „Общофункционален контрол“  към дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ на община Бургас, редовно уведомена, се явява лично. Представлява се от юрисконсулт Р., надлежно упълномощена, представя пълномощно.

 

По хода на делото:

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните и заявеното в днешно съдебно заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА жалбата на Г.К.К. срещу принудителна административна мярка „Принудително преместване на паркиран автомобил“ с техническо средство тип „паяк“ от мястото на паркирането до наказателния паркинг, с искане за прогласяване за нищожна на принудителната административна мярка или отмяна на същата като незаконосъобразна, нецелесъобразна и неправилна.

 

АДВОКАТ В.: Поддържам изцяло жалбата на основанията, които току що изредихте. Липсват изцяло фактически предпоставки, заложени в закона, за да се осъществи индивидуалния административен акт, тоест принудително преместване на МПС. Твърдим, че автомобилът е бил паркиран абсолютно правилно, извън зона на действие на знак В27 и то значително, с нищо не е затруднявал движението и не е създавал опасност за другите участници в движението.

Самото местоположение на автомобила можем да установим със свидетелските показания на г-н Марин Станев, който е съсед и е бил свидетел на това къде точно е била паркирана колата, ако съдът прецени, че са необходими тези показания.

Освен това твърдим, че пътен знак В27 е поставен неправилно в нарушение на ЗДвП и правилата за поставяне на пътни знаци. Той не е поставен от дясната страна на пътя на ***, чийто единствен вход е от *** и няма изход, а е поставен от лявата страна на ***, буквално прилепен към жилищната кооперация с административен адрес ***. По принцип законът допуска поставяне отляво, но само ако пътният знак е дублиран, тоест да го има отдясно и ако има някаква причина за поставяне отляво, защото не може да бъде възприет от водачите, тогава се допуска дублиране. В случая вдясно липсва такъв знак. Освен това, така поставеният отляво знак не е поставен напречно по посока на автомобилите, а странично, тоест липсва каквато и да е видимост за участниците в автомобилното движение.

Моят доверител е обяснил пред С. Д.Н., която е разпоредила принудителното преместване, и се е мотивирал защо автомобилът му е бил паркиран правилно. Това е станало в същия ден късно след обед на наказателния паркинг, като дори е уточнил, че тъй като живее там, паркира винаги на едно и също място, както и съседите му, и са измерили разстоянието от знака до мястото, където паркира той и останалите съседи, като измереното разстояние е повече от 12,5 метра.  С. Найденова е отговорила, че не е длъжна да носи рулетка и да мери разстоянието. Не са се съобразили с възраженията, които доверителят ми прави почти веднага.

ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Уважаема госпожо председател, оспорвам жалбата на първо място като недопустима по отношение на нейната незаконосъобразност, тъй като мярката е наложена на  03.10.2016г., а жалбата пред административния орган е подадена на 27.10.2016 г. – след законоустановения срок за подаване на жалба пред административния орган.

По отношение на предявената нищожност на административния акт, считам жалбата за неоснователна. Ако приемете, че и в двата случая жалбата е допустима, моля да я отхвърлите като неоснователна.

Моля да не бъде приет снимковият материал от жалбоподателя, тъй като същият е без посочени дати и не е от момента на извършеното репатриране на автомобила.

По отношение на искания свидетел, считам, че е налице снимков материал, представен от наложилия мярката, който удостоверява положението на автомобила към момента на прилагане на мярката, поради което се противопоставям на разпита на такъв свидетел, за което вече има материали по делото. В случай, че допуснете свидетеля, ще помоля за свидетел, който да доведем в следващо съдебно заседание при режим на довеждане, с който ще удостоверим, че автомобилът е бил в зоната на действие на знака.

По отношение на заявеното за това, че знакът е поставен в нарушение на закона, Наредба № 18 допуска поставянето на знака да бъде успоредно на пътното платно и освен това считам, че това е ирелевантно към момента на прилагане на принудителната административна мярка.

 

СЪДЪТ, след като съобрази подадената жалба, приложените по дело писмени доказателства и становищата на страните, намира за основателно възражението на ответника за недопустимост на жалбата в частта, с която се оспорва като незаконосъобразна приложената по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка.

Съдът даде възможност на жалбоподателя да предостави информация и доказателства относно срочността на жалбата. В постъпило по делото писмено становище същият сочи, че действително принудителната административна мярка му е наложена на 03.10.2016 г., а жалбата до съда, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 27.10.2016 г. Четиринадесетдневният срок за оспорване на индивидуалния административен акт – приложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, започва да тече от 04.10.2016 г. и изтича на 17.10.2016 г.  В случая жалбата е подадена след изтичане на този срок и е процесуално недопустима в тази част на основание чл.159, т.5 от АПК.

Съдът намира за неоснователно изложеното в становището на жалбоподателя от 21.11.2016 г. твърдение, че е оспорил административния акт пред горестоящия административен орган, за което свидетелства възражение, входирано от него лично в деловодството на Община Бургас на 04.10.2016 г., с оглед на което и предвиденият в чл. 97, ал. 1 АПК срок за отговор от общината е изтекъл и е налице мълчалив отказ за произнасяне. Съответно, броен по правилата на чл. 149, ал. 2 и ал. 3 АПК този срок не е изтекъл към момента на подаване на жалбата до съда.

Действително жалбоподателят е депозирал на 04.10.2016 г. в Община Бургас писмено възражение, но от екземпляра на това възражение, приложен по делото като част от административната преписка, е видно, че възражението не е срещу приложената принудителна административна мярка, а единствено срещу акт за установяване на административно нарушение № 084198/03.10.2016 г. Доводите, изложени в него, са изцяло във връзка със случая на 03.10.2016 г., за който е съставен и този АУАН. Така и искането на жалбоподателя в това възражение е Директорът на дирекция УКОРС при Община Бургас да отмени акта за установяване на административно нарушение. Това е право на жалбоподателя да подава възражение срещу съставения му АУАН в 3-дневен срок от връчването му, но касае друго производство по реда на ЗАНН. Настоящото производство е административно такова, по което се оспорва административния акт – заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

С оглед изложеното жалбата в частта, с която се оспорва незаконосъобразността на административния акт следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази част да бъде прекратено.

Тъй като в жалбата е направено и искане за проверка от съда по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на компетентността на органа, издал оспорения акт, с искане за обявяване на нищожността му, което е без ограничение във времето, съдът намира жалбата в тази част за процесуално допустима и  производството следва да продължи в тази му част.

Воден от горното, на основание чл. 149, ал. 5 АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.К.К. против наложената му на 03.10.2016 г. принудителна административна марка преместване на МПС с техническо средство тип „паяк“ от мястото да наказателния паркинг, обективирано в протокол от същата дата, в частта, с която се оспорва същата като незаконосъобразна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2125/20016 г. по описа на Административен съд – град Бургас в тази му част.

Определението, с което жалба е оставена без разглеждане и производството частично прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховен административен съд на Република България в седмодневен срок, считано от днес.

Продължава производството по жалбата на Г.К.К. против наложената му на 03.10.2016 г. принудителна административна марка преместване на МПС с техническо средство тип „паяк“ от мястото да наказателния паркинг, обективирано в протокол от същата дата, в частта, с която се оспорва нейната действителност.

По исканията по доказателствата, касаещи законосъобразността на оспорения административен акта, съдът ще се произнесе в следващо съдебно заседание.

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.02.2017 г. от 14:30 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 16:49  часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                           СЪДИЯ: