Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      1476                                       15.10.2015 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2171 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, вр. с чл. 106 от ДОПК и е образувано по повод жалбата на С.К.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.М.С. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 1709828/21.07.2014 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 74/06.10.2014 г. на директора на ТД на НАП- Бургас.

С оспорения акт са установени допълнителни задължения на жалбоподателя С.К.А. за ревизирания период, както следва: ДОО за 2009 г. за довнасяне в размер на 156.78 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 110.43 лева; ДЗПО (ГИ) за 2009 г. в размер на 60.29 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 42.47 лева; ЗО (ГИ) за 2009 г. в размер на 96.48 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 41.85 лева. Жалбоподателят изразява несъгласие с  изводите на административния орган, че осигурителните вноски и данъци, декларирани от него в Приложение 3 и заплатени от възложителите по сключени граждански договори през 2009 г., е следвало да бъдат включени в окончателната годишна данъчна основа. Счита, че при прилагане на този механизъм ще се достигне до двойно данъчно облагане. Моли за отмяна на административния акт.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт.

Процесуалният представител на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С годишна данъчна декларация вх. № 18357/27.04.2010 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ жалбоподателят С.А. е декларирал за периода 2009 г. получени доходи от трудови правоотношения (Приложение 1 от ГДД) в размер на 11 867.15 лева, облагаем доход от дейност като едноличен търговец (Приложение 2 от ГДД) в размер на 3572.91 лева и доход от извънтрудови правоотношения в размер на 2715.00 лева, определен след приспадане на нормативно признатите разходи от 25% (Приложение 3 от ГДД). В приложените към ГДД таблици 1 и 2 за определяне на окончателния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, същият е попълнил колона 3- доход от трудови правоотношения, колона 4- осигурителен доход съгласно декларация образец 1 (самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като ЕТ) и колона 5.1- доход от стопанска дейност на едноличния търговец, като върху посочените в тях доходи е определил дължимите осигурителни вноски. Относно възнагражденията, получени по сключени граждански договори, същият е посочил в ГДД, че са приспаднати от възложителите по договорите, за което е представил копия от сметки за изплатени суми и служебни бележки.

Въз основа на резолюция № 1404593/02.04.2014 г. на началника на сектор „Прием и обработка на декларации“ и „ПУИ“ при дирекция „Обслужване“ е извършена проверка на посочените обстоятелства. В хода на същата е констатирано несъответствие, засягащо размера на основата за данъчно облагане, поради което на основание чл. 103 от ДОПК са дадени на жалбоподателя указания да представи коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г., като посочи в същата размера на общия осигурителен доход и дохода получен по гражданските правоотношения, както и да представи редовна декларация образец 6. Съобщението за тези указания с изх. № 1404593/03.04.2014 г. е връчено на 07.04.2014 г., но в определения срок те не са изпълнени.

За резултатите от проверката е съставен протокол № 140493/18.06.2014 г., в който са отразени констатираните обстоятелства и е формиран извод, че лицето е било задължено да декларира извънтрудови правоотношения към ГДД за 2009 г. и да определи окончателния месечен размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 6, ал.8 от КСО. С резолюция за извършване на проверка № 1409828/14.07.2014 г. е определен компетентен орган и срок за извършване на проверка и издаване на акт за установяване задължения по декларация по реда на чл. 106 от ДОПК. На 21.07.2014 г. е издаден оспореният АУЗД, с който е прието, че за 2009 г. жалбоподателят е следвало да определи окончателния месечен размер на осигурителния си доход като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО и да посочи получения доход от извънтрудови правоотношения в колона 5.5 от Таблици 1 и 2, и са определени дължимите суми за довнасяне, както следва: ДОО (годишно изравняване) за 2009 г.- остатък за довнасяне 156.78 лева и лихви за просрочие 110.43 лева; ДЗПО (ГИ) за 2009 г.- остатък за довнасяне 60.29 лева и лихви за просрочие 42.47 лева; ЗО (ГИ) за 2009 г.- остатък за довнасяне 96.48 лева и лихви за просрочие 41.85 лева.

С решение 74/06.10.2014 г. на директора на ТД на НАП- Бургас актът е потвърден. В решението се сочи, че на основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 6, ал. 8 от КСО, при извършване на извънтрудова дейност осигурителните вноски не се внасят от възложителя по гражданския договор, а са дължими от осигурения. По отношение на здравноосигурителните вноски решаващият орган е приел, че е приложим чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и същите следва да се определят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Формиран е извод, че с АУЗД правилно са определени задълженията по ЗЗО и КСО. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за липса на щета за фиска, поради заплащане на осигурителните вноски от възложителите по гражданските договори.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореният Акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроцесуалните правила. Актът е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят С.А. е получил за процесния период доходи от трудови правоотношения с РЗОК- Бургас в размер на 11867.15 лева; доход от дейност като едноличен търговец в размер на 3 572.91 лева; и доходи по сключени граждански договори в общ размер 2 715 лева, в т.ч. от „Дели 99“ ЕООД- 1 484 лева (намалени с 25% нормативно признати разходи същите възлизат на 1113 лева), от „Термал инженеринг“ ООД- 1336 лева (а намалени с НПР- 1002 лева) и от „НУМСИ „Проф. П.Владигеров“- 800 лева (намалени с 25% НПР- 600 лева). Страните не спорят, че върху получените доходи от трудови правоотношения са удържани и внесени от платеца на дохода дължимите осигурителни вноски, възлизащи на 1 547.59 лева, както и че осигурителните вноски върху доходите от дейността като ЕТ са в общ размер 928.96 лева, от които 811.20 лева внесени авансово и 117.76 лева- доначислени с ГДД. Не е спорно също така, че възложителите по гражданските договори „Дели 99“ ЕООД и „Термал инженеринг“ ООД са удържали и внесли осигурителни вноски в общ размер 236.88 лева. Спорен е въпросът какъв е окончателният размер на осигурителния доход за 2009 г., като основа за определяне на дължимите осигурителни вноски, респ. дължими ли са от жалбоподателя определените годишни изравнителни вноски. Според органа по приходите, доходите по сключените граждански договори следва да бъдат включени в окончателния осигурителен доход на задълженото лице, след приспадане на разходите за дейността, като дължимите върху тях осигурителни вноски следва да се внесат от последното, а не от възложителя на работата. Жалбоподателят счита, че осигурителните вноски, посочени в Приложение 3 и заплатени от възложителите по сключени граждански договори през 2009 г., не следва да бъдат отчитани при формиране годишния размер на осигурителния доход.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, по следния ред: доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 (т.1); осигурителен доход като еднолични търговци (т.2); доходи за работа без трудово правоотношение (т.3). Съобразно цитираната разпоредба, доходът на жалбоподателя по сключените граждански договори следва да участва при формиране на окончателния осигурителен доход. Видно от приложената по делото годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, жалбоподателят е декларирал доходи по извънтрудови правоотношения в общ размер 2 715 лева, но е пропуснал да отрази тези доходи в колона 5.5 на приложената към декларацията таблица 1, поради което и те не са били отчетени при определяне окончателния размер на осигурителния доход за 2009 г., респ. при определяне размера на осигурителните вноски за ДОО и ДЗПО. Тези доходи не са били отразени и в таблица 2 към ГДД, респ. не са били отчетени при формиране на окончателния размер на осигурителния доход за здравно осигуряване. Допуснатото несъответствие е следвало да бъде отстранено чрез коригираща декларация от задълженото лице, но тъй като такава не е била подадена, законосъобразно приходните органи са определили задълженията на лицето с оспорения акт. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, остатъкът за довнасяне възлиза на 315.46 лева. С оспорения акт са определени задължения за осигурителни вноски в по-нисък размер- 313.56 лева, поради което и с оглед забраната на чл.160, ал.5 от ДОПК, съдът приема, че следва да бъде довнесена именно тази сума.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с определените допълнителни задължения би се стигнало до двойно данъчно облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в определено съотношение. Доколкото за възложителите на работата, които са и платец на дохода (в случая „Дели 99“ ЕООД и от „Термал инженеринг“ ООД), не е съществувало задължение да удържат осигурителните вноски при плащане на възнаграждението и да внесат същите (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица), внесените от тях суми над припадащата им се част от осигуровките подлежат на връщане като недължимо платени.

Съдът намира за неоснователни също доводите, че доходите по сключените граждански договори следва да се отчетат като доход на едноличния търговец, доколкото задължението е определено въз основа на подадената от жалбоподателя декларация, в която те изрично са посочени като доходи от извънтрудови правоотношения, а и това обстоятелство не се отразява на окончателния размер на осигурителните вноски, който, както се посочи, се определя върху сбора от осигурителните доходи- чл. 6, ал. 11, т.2 и т.3 от КСО (аналогична е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, досежно здравните осигурителни вноски).

Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите осигурителни вноски в пълен размер, жалбоподателят дължи лихва за просрочие на основание чл.175, ал.1 от ДОПК в общ размер 194.75 лева.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.3 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 300 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съобразно нормата на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.М.С. със съдебен адрес:***-партер, против Акт за установяване на задължение по декларация № 1709828/21.07.2014 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 74/06.10.2014 г. на директора на ТД на НАП- Бургас.

ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТД на НАП- Бургас сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

  

Съдия: