Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №364

 

гр. Бургас, 6 март 2017г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                        СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 2352 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

     Образувано е по жалба, подадена от В.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-433/24.11.2016 год., издадена от С.Х.П., младши експерт при сектор СПС, ОД МВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), П. е бил задържан за срок от 24 часа.  

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност. Оспорва компетентността на издателя на заповедта. Претендира присъждане на разноски.

     В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

     Ответникът С.Х.П., младши експерт при сектор СПС, ОД МВР Бургас, намира оспорването за неоснователно. Аргументи излага в писмено становище.

     Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 23.11.2016г. мл. експерт Стоян П. бил назначен в наряд, като „Гама 3“ съвместно с полицай Р. Кичуков и полицай Ст. Димитров.

На същата дата около 23.50ч. оперативен дежурен „24“ изпратил служителите от автопатрул „Бреза 4“(мл. инспектор Д.Б. и  мл. инспектор К.В.), по сигнал в заведение „Воеводите“, намиращо се в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“, в което група лица създавали проблеми.

След известно време П. чул в ефир, че „Бреза 4“ иска съдействие. Свързал се с патрул „Гама 2“ и се насочили към заведението.

При пристигането си на място заварили колеги от ІІ РУ. От тях разбрали, че в заведението има криминално проявени лица, които колегите им били проверили и предупредили да не създават проблеми. В момента на разговора между полицаите, в заведението била увеличена музиката до степен, нарушаваща общественото спокойствие. Поради това решили да влязат в заведението. В същия момент отново получили сигнал от оперативния дежурен за висока музика.Влезли в заведението с екипа на „Бреза 4“. Били посрещнати от собственика, който ги насочил към масата на лицата, създаващи проблеми. Установили, че това са В.Г.Т., А.И.Ф., Ж.П.Д., К. Г. С. и К. Х. С.. Разпоредили им да не нарушават нощната тишина, като не увеличават музиката. След отправяне на разпореждането В.Т., който бил в явно нетрезво състояние, започнал да крещи и заплашва полицаите с уволнение. С. П. му разпоредил да излезе от заведението, за да му бъде извършена проверка за забранени вещества и предмети. Т. не изпълнил разпореждането, а започнал да ръкомаха срещу полицаите и да удря с юмрук по масата. Това наложило употреба на физическа сила и помощни средства(белезници). Въпреки, че Т. оказвал съпротива, бил отведен в ІV-то РУ.

Изложените факти съдът намира за доказани, предвид представените с административната преписка доказателства: докладна записка рег.№ 292 ДП- 1108/24.11.2016г., изготвена от мл. експерт С. П.; докладна записка рег.№ 3292р- 10904/24.11.2016г., изготвена от мл. инспектор К.В.; сведение от Е.С.Д. ( посетител на заведението, присъствал по време на полицейската проверка); сведение от К.Д.П. (собственик на заведение „Войводите“).

След отвеждането на В.Г.Т. в ІV-то РУ, мл. експерт С. П. издал Заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-433/24.11.2016 год., с която разпоредил задържане за срок от 24 часа на лицето, на основание  чл. 72, ал. 1, т.2  от ЗМВР. Според мотивите на заповедта, Т. бил задържан, за това че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба на 24.11.2016г. около 0.30ч. в заведение „Войводите“, находящо се в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“ до бл.8.

Лицето било освободено на 24.11.2016г. в 13.45ч.

На задържаното лице е бил извършен обиск, за което е бил съставен протокол (л.13). На 24.11.2016г.  в 00.00ч. Т. е подписал декларация, с която е заявил желание да ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка, да му бъде извършен медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, да бъде уведомен член от семейството му. Посочил е, че няма здравословни проблеми и не се нуждае от специална храна. Отбелязал е, че желае да бъде защитаван от адв. П., но незнае номера му(л.14). С друга декларация, подписана на същата дата е заявил желание да ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка (л.15).

На 24.11.2016г. в 2.00ч. (според талон №157, подписан от дежурен лекар СО), на Т. е бил извършен медицински преглед, приключил със заключение „ може да бъде задържан за срок от 24 часа“ (л.16).

ІІ. ПРАВОТО:

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 57от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6, ал.1, т,2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР- командир на отделение в група „01“ към сектор „Специализирани полицейски сили“, при отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Бургас ( удостоверение № 291000-28913/16.12.2016г., издадено от ОД МВР Бургас- л.11).

Спазена е изискуемата с нормата на  чл. 74 ал.1 ЗМВР, форма. Издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й.

Съдът не намери, допуснати в хода на административното производство и при издаване на оспорената заповед, съществени нарушения на процесуалните правила, както твърди жалбоподателят.

В оспорения акт ясно са посочени фактическите и правни основания за издаването й-  „след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба на 24.11.2016г. около 0.30ч. в заведение „Войводите“, находящо се в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник“ до бл.8“, т.е. при осъществена хипотеза на чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР.

Не отговаря на действителното положение твърдението в жалбата, че в заповедта не е посочен час на задържане и час на освобождаване на лицето. Заповедта е издадена в 00.30ч. на 24.11.2016г. Факта на освобождаване жалбоподателят е удостоверил с подписа си, положен върху „разписка“ (на втора страница на акта)- 24.11.2016г. в 13.45ч.

Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата, за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции.

В случая наличието на посочените предпоставки е доказано. При извършване на проверката в заведение „Войводите“, полицаите са изпълнявали задължение по служба, по охрана на обществения ред (чл.6 ЗМВР). Нещо повече, проверката е била извършена в изпълнение на нареждане, дадено от дежурен офицер.

Доказано е и отправено към жалбоподателя разпореждане- да преустанови нарушаването на обществения ред, като не увеличава музиката в заведението и да излезе извън него, за да му бъде извършена проверка.

Съдът отбелязва, че нормата на чл.64, ал.2 ЗМВР, предоставя право на полицейския орган, при невъзможност да издаде писмено разпореждане да стори това устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

В случая, с оглед установените факти е очевидна невъзможността за даване на писмено разпореждане. Било е извършено устно, но смисълът му е бил напълно разбираем за жалбоподателя.

Разпореждането не е било изпълнено. Факт, който е удостоверен не само от лица, участвали при извършване на проверката, но и от посетител на заведението.

Горното налага извод, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на закона и възраженията на последния в обратен смисъл, са неоснователни.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата,  подадена от В.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-433/24.11.2016 год., издадена от С.Х.П., младши експерт при сектор СПС, ОД МВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), П. е бил задържан за срок от 24 часа.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София с касационна жалба  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                               СЪДИЯ: