Р Е Ш Е Н И Е

 

 

       Номер          960/29.05.2015  г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря М.В. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 2371 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.215, вр. с чл.225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. З. Ж. *** против заповед № РД-16-1072/30.10.2014г., издадена от кмета на Община Поморие, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж – пристройка с две помещения към жилищна сграда – югоизточна стена, изпълнен до жилищна сграда – източен близнак в УПИ VII-1504, кв.107 по плана на гр.Поморие. Иска се от съда да отмени процесаната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М. от БАК, който поддържа оспорването и ангажира доказателства.

Ответната страна – кметът на Община Поморие се представлява в процеса от адвокат А. от БАК, която пледира за отхвърляне на жалбата. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № РД-16-1072/30.10.2014г., издадена от кмета на Община Поморие, с правно основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. В мотивната част на заповедта се сочи, че жалбоподателят е извършил строеж в поземлен имот с идентификатор 57491.507.340 по КККР на гр.Поморие, УПИ № VII-1504 в кв.107, който е съсобствен между него, К. З. Ж. ***. Строежът представлява пристройка с две помещения, допряна до основното застрояване на двуетажната жилищна сграда с приземен етаж – източен близнак, която е изпълнена без строителни книжа и без разрешение за строеж. Фактическите данни се подкрепят от представените по делото доказателства за правото на собственост върху имота и от констативен акт № 23/11.09.2014г., съставени от специалисти в отдел „Строителство” при Община Поморие.

В жалбата, с която е поставено началото на съдебното производство, В. З. релевира оплакване за противоречие на процесната заповед с чл.4, ал.2 и чл.30 от Конституцията на Република България, с чл.4, т.1 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и с чл.38, т.5 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Представя доказателства, от които е видно, че е претърпял „мозъчен инфаркт“ и се нуждае от медицинска рехабилитация.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Заповед № РД-16-1072/30.10.2014г. е издадена от кмета на Община Поморие в пределите на материалната му компетентност, регламентирана в чл.225а, ал.1 от ЗУТ и в изискуемата от закона писмена форма.

При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, разписани в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт, в който е обективирано и онагледено фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в Община Поморие, които са овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя надлежно. Против констатациите в акта е направено възражение, което е обсъдено от издателя на заповедта и е преценено като неоснователно.

Заповед № РД-16-1072/30.10.2014г. е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ овластява кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Според правилото на тази норма строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажни работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането му в съответствие с изискванията на ЗУТ; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и ал.3. В настоящия случай заповед № РД-16-1072/30.10.2014г. е издадена в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което на установяване подлежат следните юридически факти: строеж и липса на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Понятието строеж е дефинирано в нормата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ като надземна, полуподземна, подземна и подводна сграда, постройка, пристройка, надстройка, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техничесата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

За установяване на релевантните за спора юридически факти по делото е извършена и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж.Ч. се установява, че процесният обект представлява едноетажна пристройка от юг към източния близнак на еднофамилната триетажна сграда, изпълнена в УПИ VII-1504 в кв.107. Пристройката е изпълнена под терасата на първи жилищен етаж (втори надземен) етаж и се състои от антре и санитарен възел като антрето служи за предверие пред двете стаи на първия (приземен етаж). Санитарният възел е с размери 1,30м./1,85м. и височина 2,35м., изпълнен е от тухлена зидария и плосък стоманобетонов покрив. Антрето е изпълнено с остъклена метална конструкция (винкел), като за таван служи плочата на терасата на по-горния етаж, а от юг под остъклената част има стеничка от тухлена зидария ½ тухла с височина 70см. Височината на антрето е 1,90м. Изпълнени са външна и вътрешна мазилка, метална врата, електрическа и ВиК инсталация. Пристройката е строеж от пета категория. Настоящият съдебен състав възприема заключението на вещото лице като обективно, задълбочено и компетентно извършено, поради което кредитира доказателствената стойност на обективираните в него факти. Изложените в това заключение фактически данни обосновават категоричен извод за наличие на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което на изследване подлежат отрицателните факти по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – липса на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.

От представените по делото писмени доказателства и от проверката на вещото лице в Община Поморие се установява, че за пристройката не е одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж. При това положение, не може да има съмнение, че е осъществена и втората предпоставка на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и премахването на пристройката е разпоредено правилно. Обстоятелството, че жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност не променя този извод, тъй като това не е предпоставка за търпимост на строежа. Не са налице и условията за приложение на §16, §184 и §127 от ДР на ЗУТ, защото според заключението на СТЕ отстоянието на санитарния възел от страничната регулационна линия е 1,50 м. при допустими 3,00м. по действащите към момента на извършването и към настоящия момент правила и норми.

Предвид гореизложеното, жалбата на В.Ж. се явява неоснователна и трябва да се отхвърли.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. З. Ж. *** против заповед № РД-16-1072/30.10.2014г., издадена от кмета на Община Поморие, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж – пристройка с две помещения към жилищна сграда – югоизточна стена, изпълнен до жилищна сграда – източен близнак в УПИ VII-1504, кв.107 по плана на гр.Поморие.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:……………………….