Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 473                  Година 16.03.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                      2.В. ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.А.

Прокурор Величка Костова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2552 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от В.Н.Н. ***, против решение № 175 постановено на 15.11.2016г. по н.а.х.д. № 1254 по описа за 2016г. на Районен съд Царево. Съдебното решение се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, при явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Районно управление на МВР гр.Царево при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление № 16-0302-000265/15.08.2016г., издадено от Началник РУП гр.Царево, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора кумулативно са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.7 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като е преценил, че нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са описани пълно и ясно в акта и наказателното постановление, а фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество съдът е обосновал извод, че соченото за нарушител лице е извършило вменените му нарушения, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Наложените административни наказания са намерени за правилно определени по вид и размер и в съответствие с целите на чл.12 от ЗАНН и с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

 Възраженията на касатора са частично основателни.

 Правилно първоинстанционният съд е потвърдил оспореното наказателно постановление, в частта относно установеното нарушение по чл.103 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и място, Н. не се подчинил на подадения от служители на ГПУ звуков сигнал да преустанови движението си, а напротив направил е опит да избяга. След като касаторът не е изпълнил вмененото му с цитираната норма задължение, същият от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Ето защо, правилно на лицето са наложени при кумулативност административните наказания предвидени в санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението на касатора, че за едно и също деяние е санкциониран два пъти в наказателно и административнонаказателно производство. Действително според нашето законодателство не е допустимо едновременно прилагане на наказателна и административна отговорност за едно и също деяние, но в случая са налице две различни деяния. Видно от протоколно определение от 07.08.2016г. по НОХД № 840/2016г. на Районен съд Царево, с което е одобрено споразумение по реда на  чл.381 от НПК, В.Н. е признат за виновен в това, че на 05.08.2016г. от землището на с.Синеморец, община Царево и по път III-9901 от с.Синеморец - гр.Царево, с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал група от 5 лица чужденци, граждани на Ислямска Република Ирак и Ислямска Република Иран да пребивават и да преминават през територията на Република България. Това деяние е престъпление, чийто обект са установения в страната ред за преминаване на държавната граница. Същевременно с издаденото наказателно постановление, касатора е санкциониран за това, че не е изпълни полицейско разпореждане по ЗДвП, при подаден сигнал да спре, която деяние е административно нарушение по ЗДвП и е различно от деянието за което е санкциониран в наказателното производство. 

По отношение на второто установено административно нарушение, неправилно първоинстанционния съд е потвърдил наказателното постановление, в тази му част.

В.Н. е санкциониран за нарушение на чл.133, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба забранява превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, като на основание чл.181, т.7 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че превозва по-голям брой пътници от определения в талона за регистрация на МПС.

Видно от изложеното, нормата на чл.133, ал.1 от ЗДвП е бланкетна и изисква попълването и́ с конкретно съдържание, като в случая тя е възпроизведена дословно, като нито в АУАН, нито в НП, са посочени както броя на пътниците, които може да се превозват в управляваното от лицето МПС, нито броя на действително превозваните. Липсата на посочените факти поставя в невъзможност съда да извърши проверка дали касатора действително е извършил вмененото му административно нарушение, съответно правилно ли е била ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, за това нарушение. Също така е нарушено и правото на защита на санкционираното лице, тъй като то следва да се защитава срещу фактите изложените в АУАН и НП, а такива в случая липсват. Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, в тази му част и вместо него да се постанови друго с което да се отмени частично обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 175/15.11.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1254 по описа за 2016г. на Районен съд Царево, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 16-0302-000265/15.08.2016г. издадено от Началник РУП гр.Царево към ОД на МВР гр.Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.133 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.7 от ЗДвП, на В.Н.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0302-000265/15.08.2016г. издадено от Началник РУП гр.Царево към ОД на МВР гр.Бургас, в частта в която за нарушение на чл.133 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.7 от ЗДвП, на В.Н.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/15.11.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1254 по описа за 2016г. на Районен съд Царево, в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                  2.