Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  881

 

гр. Бургас, 18 май  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2623 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Б.Т. *** против Решение № 339/19.09.2014 г. на Комисия за защита от дискриминация, Четвърти специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено, че : 1. Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщения (МТИТС), с изготвяне на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, не е осъществило пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на основата на признак „обществено положение“ по смисъла на чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр. Във връзка § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., спрямо Г.Б.Т.; 2. Министерство на образованието и науката, с изготвяне на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, не е осъществило пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на основата на признак „обществено положение“ по смисъла на чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр. Във връзка § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., спрямо Г.Б.Т. и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-1976 от 10.05.2013 г. и допълнения към нея с вх. № 44-00-2912 от 01.07.2013 г., вх. № 44-00-3624 от 02.09.2013 г., вх. № 44-00-825 от 20.02.2014 г. и вх. № 44-00-2080 от 10.05.2014 г. по описа на КЗД, подадени от Г.Б.Т..

Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на основата на признак „обществено положение“. Иска отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата. Претендира присъждане на  разноски.

Ответникът по оспорването – Комисия за защита от дискриминация, редовно призован не изпраща представител. Представя писмено становище (л.14).

Заинтересованата страна – Министерство на транспорта и информационните технологии, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна – Министерство на образованието и науката, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес от оспорване и в предвидения от закона срок.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна приема следното:

Административното производство е образувано с Разпореждане № 513 от 17.07.2013 г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация по повод инициативен документ с вх. № 44-00-1976 от 10.05.2013 г. и допълнителни приложения към него с вх. № 44-00-2912 от 01.07.2013 г., вх. № 44-00-3624 от 02.09.2013 г., вх. № 44-00-825 от 20.02.2014 г. и вх. № 44-00-2080 от 10.05.2014 г. по описа на КЗД, подадени от Г.Б.Т.. Инициативният документ е определен като жалба по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., която отговаря на изискванията за редовност и допустимост по чл. 51 от ЗЗДискр.

В жалбата си Г.Т. излага твърдения за неравно третиране на преподавателите (инструкторите) и обучаващите се водачи на моторни превозни средства (МПС) в частните фирми, спрямо учениците и училищата, издържани от данъкоплатците. Твърди, че в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № 37 на министерството на транспорта, тенденциозно са въведени изисквания за  размер на офис от минимум 9 кв.м., кабинет от минимум 20 кв.м. и само дневна работна смяна. Счита, че няма равнопоставеност и при прилагане на принудителните мерки. Сочи се дискриминация на жалбоподателя спрямо училищата на бюджетна издръжка на основание общественото им положение, тъй като те са освободени от такси, без разходи за издръжка на персонал, сгради и консумативи и са проверявани само в присъствието на служител от регионалния отдел на „Просвета“, а за частните фирми – доставчици на услугата „обучение на водачи на МПС“ в ЗДвП са предвидени разходи за офис, кабинет, сътрудник и над 30 причини за глоби от страна на държавните служители.

На основание чл. 55 и чл. 56 от ЗЗДискр. са изискани писмени становища от Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщения (МТИТС) и Министерство на образованието и науката (МОН). Съгласно становищата на МТИТС и МОН, жалбата на Г.Т. е неоснователна и недоказана, изложени са подробни съображения в тази насока. На основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр. е дадена възможност на страните да се запознаят със събраните по преписката материали. На основание чл. 60 от ЗЗДискр. докладчика по образуваната преписка е изготвил заключение, което ведно с преписката е изпратил до председателя на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав.

На 28 април 2014 г. е проведено открито заседание с участието на жалбоподателя Т. и ответните страни – МТИТС и МОН, за което е съставен протокол. В определения за това срок, са представени писмени бележки от Т. и МТИТС. В резултат на така проведеното административно производство, Четвърти специализиран постоянен заседателен състав при Комисията за защита от дискриминация е постановил решение № 339/19.09.2014 г., чиято законосъобразност е предмет на настоящото производство.

Решението е мотивирано с липсата на разделение между „частните“ и „държавните“ институции, обучаващи водачи на МПС. Изложени са съображения за липса на сравнимо сходни обстоятелства за длъжностите „преподавател/инструктор“ и „учител“. Правният интерес на жалбоподателят е приет за недоказан, тъй като не са представени доказателства за това, че е засегнат от оспорените разпоредби.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави  следните правни изводи:

Решение № 339 от 19.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. В съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 54 от ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД, е определен с Разпореждане на председателя на КЗД № 513/17.07.2013 г.

Оспореният акт е изготвен в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани с нормите на глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр.

Производството е образувано въз основа на жалба, по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства. В хода на това производство са представени писмени становища от МТИТС и МОН. Страните са били поканени да се запознаят със събраните материали, да изразят становища по тях, както и да ангажират допълнителни доказателства и изложат твърденията си. Процедурата по събиране и проучване на доказателства е приключила с доклад по преписка № 228/2013 г.  Изготвен е Протокол от 28.04.2014 г. на КЗД, четвърти постоянен специализиран състав, във връзка с проведено на 28.04.2014 г. открито заседание, с участието на жалбоподателя и на ответните страни, които са изслушани в съответствие с разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗДискр. Въз основа на събраните в производството писмени доказателства и становищата на страните решаващият състав е постановил Решение № 339 от 19.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Съдът приема, че оспорваният в настоящото производство акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Според чл. 3 от ЗЗДискр., законът защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България, сдружения на физически лица, както и юридически лица, като по отношение на юридическите лица е посочено, че се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

В този смисъл, преценката за пряка или непряка дискриминация следва да се извършва само по отношение на физически лица.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В конкретния случай основните възражения на жалбоподателя са за неравнопоставеност между „частните учебни центрове“ за подготовка на водачи на моторни превозни средства  и държавните такива.

Според съда, Наредба № 37 от 2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на Министъра на транспорта, не прави разграничение и не поставя различни изисквания към преподавателите и инструкторите в „частните“ учебните центрове и тези в „държавните“ такива. 

Чл. 2 от Наредбата определя кръга на лицата, които извършват обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като впоследствие не прави разграничение между тези лица при определяне на условията и реда за  обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

Според чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Легално определение на понятието „неблагоприятно третиране” е дадено с разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗдискр. Това е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

Действащата нормативна уредба поставя пред всички лица, които имат право да извършват обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, еднакви квалификационни изисквания- чл. 12 и чл.13 от Наредба № 37 от 2002 г..

В процесния случай жалбоподателят не е представил, нито посочил доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че при сравними сходни обстоятелства с други лица, е имало по - неблагоприятно третиране на основата на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на друг признак, установен в закон или в международен договор.

По същество, с жалбата се цели да бъде обоснован дискриминационен подход към отделните правноорганизационни структури, чийто персонален състав има право да провежда обучение за придобиване на правоспособност, като се акцентира върху изискванията за материална база към ЮЛ, които са регистрирани по ТЗ и ЗЮЛНЦ. Т.е. прави се опит да бъдат „заменени“ обществените отношения, които урежда ЗЗДискр.

Тук следва да се посочи, че въпросът за законосъобразността на изискванията към материалната база, посредством която следва да се реализира процеса на обучение за придобиване на правоспособност, е разрешен с влязъл в сила съдебен акт- Решение № 9300/ 15.09.2008г. по адм. дело № 4470/2008г. по опис на ВАС.

Предвид изложеното съдът, счита за законосъобразен изводът на Комисията, че не е осъществена пряка дискриминация под формата на неблагоприятно третиране на основата на признак – „обществено положение“. Решение № 339 от 19.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация е законосъобразно и не са налице твърдените основания за неговата отмяна.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Т. *** против Решение № 339/19.09.2014 г. на Комисия за защита от дискриминация, Четвърти специализиран постоянен заседателен състав.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: