Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 188          Година 25.02.2010        Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и шести януари две хиляди и десета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 266 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство е по реда на чл.6, ал.6 от ЗОСОИ.

            Образувано е по жалба на И.П.Д. *** против заповед № РД-09-11/11.02.2009 год. на Областен управител на област Бургас, с която е отказано да се утвърди представената експертна оценка вх. № 98-Б-3976/10.03.2008 год. за определяне на дължимото обезщетение за одържавено имущество на В.К.П. – наследодател на жалбоподателя, оставено на територията на Гърция, описано в клетвена декларация от 27.11.1944 год.. В жалбата се прави искане да се постанови решение с което да се отмени оспорената заповед и да се определи оценка, съгласно събраните в хода на производството доказателства. В съдебно заседание, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

            Ответникът – Областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в срока предвиден в чл.6, ал.6 от ЗОСОИ. Разгледана по същество, е основателна.

            С решение № РД-07-324/17.10.2000 год. на Областен управител на област Бургас, на основание чл.3, ал.3 и чл.6, ал.3 от ЗОСОИ е признато на И.П.Д., правото за обезщетяване с компенсаторни записи за стойността на описаното в клетвена декларация от 27.11.1944 год. движимо и недвижимо имущество в Гърция, бивша собственост на наследодателката му В. К.П., с изключение на описаната в същата декларация земеделска земя и гори.

            С писмо изх.№ 98-Б-3975/28.06.2007г. жалбоподателя е уведомен, че следва да представи документи относно стойността на имотите към момента на отчуждаването им, както и превод на представените такива до този момент, от лицензиран преводач. В писмото е посочено, че представените клетвени декларации не са достатъчни доказателства, за определяне стойността на дължимите обезщетения.

            Със заповед № РД-06-9/24.01.2008 год. на областен управител на област Бургас, на основание чл.6, ал.4 от ЗОСОИ и във връзка с влязлото в сила решение № РД-07-324/17.10.2000 год. е възложено изготвянето на икономическа експертиза, която съгласно установената в чл.4, ал.3, т.2 от ЗОСОИ методика, да определи размерът на дължимото обезщетение за одържавеното от наследодателя имущество в с.Кобалица, околия Драмска, Гърция, описано в клетвената декларация-опис, заверена от Централен държавен архив от 04.05.1992 год.. При изготвянето на експертната оценка вещото лице е посочил, че се позовава на приложените по преписката фотокопия на документи и в частност – на клетвената декларация на наследодателя, подробно описваща имуществото, оставено на гръцка територия, представляващо движимо и недвижимо имущество, по отношение на което е признато право на обезщетяване на обща стойност 546 500 лв.. Посочената сума е стойността, на база на която са направени изчисленията за определяне на дължимото обезщетение, като след приложението на определената в закона методика по чл.4, ал.3, т.2 от ЗОСОИ, вещото лице е посочило размер на обезщетението - 810 200 лв. в компенсаторни записи.

            На 08.09.2008г. комисия, назначена от областният управител, след като се е запознала с представената оценка е направила предложение да се откаже утвърждаване на представената експертна оценка.  

            Със заповед № РД-09-11/11.02.2009 год., Областният управител е отказал да потвърди предложената експертна оценка, като се позовал на обстоятелството, че по преписката липсва официален удостоверителен документ, издаден от надлежно натоварен с такива функции орган, относно стойността на имуществото при отчуждаването му.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с предоставените му по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ правомощия, при спазване на установената писмена форма и процесуалните изисквания, но в нарушение на материалноправните изисквания на закона.

             Производството по ЗОСОИ представлява сложен фактически състав и протича в две фази. Първата фаза е тази, в която се решава кои са правоимащите лица, какво е одържавеното имущество и видът на обезщетението. През втората фаза се определят обема на одържавено имущество и размерът на обезщетението съобразно наследствените квоти, посочени от правоимащите с представени от тях нотариално заверени декларации. Мотивът на административният орган да откаже да утвърди представената експертна оценка на отчужденото от наследодателя имущество поради това, че за неговата стойност липсва официално удостоверяване от орган, натоварен с такива функции, не само не намира законова опора в ЗОСОИ, като в тази връзка липсва и посочване на правното основание за постановения отказ, но и противоречи на целите на обезщетителното производство. Отказът да се оцени едно признато право на обезщетение, по същество обезсмисля самото право, т. е. постига се ефект на дерогиране на права, признати с една влязла в сила предходна заповед, с която право на обезщетение е констатирано и признато. Получава се така, че един и същ документ – клетвена декларация на наследодателя, се преценява от административния орган по два взаимноизключващи се начина в двете фази на производството – в първата фаза на производството клетвената декларация е кредитирана относно вида  и обема на имуществото, подлежащо на обезщетение, като не е поставено условие посоченото имущество да бъде удостоверено от официален орган, докато във втората фаза на производството, клетвената декларация, в частта относно стойността на същото имущество, се обвързва с изискването за официално удостоверяване. Доводът на административния орган противоречи и на разпоредбите на чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗОСОИ, тъй като законът разпорежда при признато право на обезщетение, неговата окончателна стойност да бъде определена от лицензирани лица, като получената стойност се утвърждава с акт на органа по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. В случая, с постановения отказ да се одобри оценката на имуществото и следващото се от нея обезщетение с компенсаторните записи,  принципът на обезщетителното производство не е спазен, тъй като на практика се отричат признатите от същия орган в първата фаза на обезщетителното производство права. Подобен подход очевидно противоречи на правната и житейска логика и е несъвместим с целта на закона.

            Назначената в хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза, изготвена от лицензиран оценител, вписан в списъка по чл.6, ал.4 от ЗОСОИ (обн. ДВ, бр.61/06.07.1999 год.), дава аналогично заключение за стойността на дължимото обезщетение – 810 200 лв. в компенсаторни записи. Към определената стойност на подлежащото на обезщетяване имущество, на основание чл. 6, ал. 4 изр. последно ЗОСОИ, следва да се прибави депозитът (350 лв.), изплатен от жалбоподателя за изготвеното по делото заключение, при което стойността на обезщетението следва да се определи в размер общо на 810 550 лв.

Обжалваната заповед на областния управител, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, като съдът, с оглед правомощията си по чл.6, ал.6, изр. последно от ЗОСОИ, следва да утвърди представената оценка и определи стойността на компенсаторните записи в размер на 810 550 лв. в полза на жалбоподателя, като единствен наследник на В. К. П. за одържавеното от нея имущество в с.Кобалица, околия Драмска, Гърция, описано в клетвена декларация от 27.11.1944 година.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-09-110/11.02.2009 год. на Областен управител на област Бургас.

УТВЪРЖДАВА представената оценка и ОПРЕДЕЛЯ стойността на обезщетението в компенсаторните записи в полза на И.П.Д. ***, с признато право на обезщетение с компенсаторни записи съгласно решение № РД-07-324/17.10.2000 год. на Областен управител на област Бургас, за стойността на описаното в клетвена декларация от 27.11.1944 год. от наследодателя В. К. П., починала на 30.11.1945 год., движимо и недвижимо имущество в с.Кобалица, околия Драмска, Гърция, в размер на 810 550 лв. в компенсаторни записи. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

      

СЪДИЯ: