Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1488

 

гр. Бургас, 03 юли  2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на тридесети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 280/2013 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Директор на РИОСВ гр. Бургас против Решение №1889/05.12.2012 година, постановено по н.а.х.д. №3735 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 5/12.07.2012 г., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за извършени от ЕТ „ТИТ – Т.Т.” гр. Камено нарушения на чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗУО (отм.) и чл. 7, ал. 6 във връзка с чл. 5, ал. 1, буква „в” от Наредба № 9/28.09.2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейности по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационни документи и на закритите обекти и дейности и чл. 42, ал. 2 от ЗУО (отм.), на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗУО (отм.) за първото на нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева и на основание чл. 106, ал. 2, т. 4 от ЗУО (отм.) за второто нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Касаторът се оплаква от неправилно приложение на материалния закон при постановяване, на оспорения от него акт. Твърди, че не са налице посочените от съда съществени нарушения на процесуалните правила, като изрично посочва, че констативните протоколи , макар и да установяват релевантни за административнонаказателното производство факти, не съдържат квалификации, въз основа на които санкционираното лице да може да бъде определено като нарушител. Затова счита, че с тях не се установява нарушението и извършителя му, така както е приел първоинстанционният съд, за да приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., поддържа жалбата си.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адвокат Т., счита, не са налице заявените с жалбата нарушения на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна. Посочва, че е законосъобразна преценката на районния съд за издаване на АУАН извън предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок.

Според съда, касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна с право и интерес от обжалването.

Настоящият състав на съда намира, наведените с касационната жалба възражения за неоснователни. Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че АУАН е издаден извън тримесечния срок, определен с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от датата, когато нарушителят е станал известен на контролния орган.

По делото е установено, че преди съставянето на АУАН №5/05.03.2012г., с който е поставено началото на административнонаказателното производство, приключило с издаване на наказателно постановление № 5/12.07.2012 г., контролните органи, съставили АУАН, са изготвили и констативен протокол, удостоверяващ резултати от извършена от тях проверка на 29.09.2011 г., по реда на текущия контрол във връзка с изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни документи. Впоследствие, отново са били извършвани проверки на санкционираното лице, съответно на 01.12.2011 г. и 14.12.2011 г., като тези две проверки са по реда на последващия контрол.

Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че извършителят на нарушенията, посочени в АУАН, е станал известен на компетентните органи от РИОСВ гр. Бургас най-късно на 01.12.2011 г., тъй като с този протокол е била извършена проверка дали са изпълнени дадените на 29.09.2011 г. предписания. Ето защо, това е и началната дата, от която за наказващия орган е възникнало право и задължение да започне законосъобразно административнонаказателно производство срещу едноличния търговец за констатираните нарушения. Въпреки това актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 05.03.2012 г., т.е. след изтичане на законово регламентирания тримесечен срок, което обстоятелство без съмнение е пречка за законосъобразното развитие на производството.

Настоящият състав на съда изцяло споделя и извода на първоинстанционния съд, че липсата на посочване на дата, на която са извършени нарушенията, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото води до невъзможност да бъде извършена преценка и за изтичането евентуално на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, ако се приеме тезата на настоящия касатор.

По изложените съображения, съдът намира, че оспореното първоинстанционно решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 АПК, ХІІІ състав на Административен съд гр. Бургас,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №1889/05.12.2012 година, постановено по н.а.х.д. №3735 по описа за 2012 година на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: