Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Бургас, 22 май  2009г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                        ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  КАХД № 319/2009 Г.

 

Касаторът – Община Бургас, чрез процесуалният си представител Т.Н., обжалва Решение №115/05.02.2009 г., постановено по НАХД №2407/2008 г. на Районен съд – гр. Бургас. С решението е отменено Наказателно постановление №НП-577/04.06.2008 г. на Зам.-кмета на Община Бургас, с което на П.И.Ц. *** за нарушаване на чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, на основание чл. 16 и чл. 17 от същата наредба във вр. с чл. 53 от ЗАНН й е наложена глоба в размер на 1000 лева.

Касаторът в съдебно заседание поддържа тезата, изложена в жалбата по посочените в нея аргументи.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният си представител адвокат Г., намира първоинстанционния акт за законосъобразен.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира жалбата за основателна, като намира, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, така както е приел първоинстанционния съд.

Настоящият състав на съда намира жалбата за допустима – подадена в установения от закона срок и от легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

 

Настоящият състав на съда намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен като краен резултат, но по други съображения.

За да отмени наказателното постановление Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Това нарушение се изразявало в неправилно очертаване на хипотезите на нарушенията, които са констатирани с акта и за което е наложено наказание с наказателното постановление.

Този извод на съда не може да бъде споделен. В нормата на чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредбата действително са очертани две хипотези на изпълнителното деяние: забрана за извършване на търговска дейност на открито без разрешение или забрана за извършване на търговска дейност извън определените за целта места. Правилното тълкуване на волята на законодателя в случая, че елементът, визиран в нормата „на открито” е такъв от фактическия състав, както към първата форма на изпълнителното деяние, така и към втората. Поради това правилно в наказателното постановление наказващият орган е намерил, че следва да санкционира нарушителката за нарушение при втората хипотеза на чл. 9 , ал. 1, т. 9 от наредбата. Съдът не споделя довода, изложен в първоинстанционния акт, че с наказателното постановление органът е въвел нови обстоятелства. Няма пречка с АУАН да бъдат констатирани извършени две или повече нарушения, правомощия на наказващият орган е обаче да прецени за кое от тях са събрани достатъчно доказателства и за кое да наложи санкция на нарушителя, както в случая е сторено с наказателното постановление.

Съдът обаче намира, че с първоинстанционния съдебен акт неправилно е приложен закона, тъй като съдът е допуснал да обоснове извода си за  безспорна установеност на фактите при липсата на ангажирани достатъчно доказателства относно субективния елемент на състава на нарушението. В тежест на административния орган е да докаже, че нарушението е извършено от конкретен нарушител и че последният е действал виновно. Вината е психическо отношение на нарушителя към извършеното от него деяние и последиците от същото и може да се изразява под формата на умисъл или непредпазливост. В настоящия случай доказателства в тази насока наказващият орган не е ангажирал, като се има предвид, че нарушителят е физическо лице и изследването на наличието на субективния елемент от състава на нарушението е абсолютно задължително. Пред първоинстанционния съд още с подаване на жалбата са наведени доводи, че касаткорката в настоящото производство е извършвала търговска дейност върху определена площ въз основа на договор, сключен с „Апия плюс” ЕООД. Търговската площ, на която е осъществяване дейността, е била организирана по начин, който е обосновал у жалбоподателката извод, че се касае именно за място, на което извършването на търговска дейност е позволено. У нея не е имало никакво съмнение относно факта, че наемодателят й не е бил регистриран по Закона за стоковите борси и тържищата. Тези обстоятелства най-малкото навеждат на съмнение, че П.Ц. е имала съзнанието, че с действията си осъществява обективни елементи от състава на нарушението, а именно, че мястото на която извършва търговска дейност не е такова, разрешено за целта.

Следва да се отбележи, че наведените в касационната жалба аргументи са основателни, но те не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт по причина, че със същия е отменено незаконосъобразно наказателно постановление.

 

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №115/05.02.2009 г., постановено по НАХД №2407/2008 г. на Районен съд – гр. Бургас, с което е отменено Наказателно постановление №НП-577/04.06.2008 г. на Зам.-кмета на Община Бургас, с което на П.И.Ц. *** за нарушаване на чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, на основание чл. 16 и чл. 17 от същата наредба във вр. с чл. 53 от ЗАНН й е наложена глоба в размер на 1000 лева.

 

                                          

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: ………………………………………

 

                                                                                     ………………………………………