Р Е Ш Е Н И Е

№ 667

гр. Бургас, 12.06.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                          ХIІІ състав

на четиринадесети май април две хиляди и девета година

В съдебно заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: 1/ ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                2/ ЮЛИЯ РАЕВА

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯ РАЕВА кнах дело номер 363 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 253 от 25.02.2009 г., постановено по нахд № 292/2009 г. по описа на Бургаския районен съд, е потвърдено Наказателно постановление № 02-0200298/10.10.2008 г. на директора на Дирекция „Областна инспекция по труда”-гр. Бургас, с което на С.М.М. в качеството й на работодател ЕТ „Весли-333-С.М.” е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. по чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).

Решението на районния съд е обжалвано с касационна жалба от ЕТ „Весли-333-С.М.”.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба на изложените  в нея основания.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и изразява становище да бъде оставено в сила.

Административен съд-Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

Наказателното постановление е издадено за това, че С.М.М. в качеството й на работодател ЕТ „Весли-333-С.М.” на 14.07.2008 г. е допуснала до работа О.О.К. на длъжност „продавач на разносна търговия” преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Нарушението е установено при проверка на работодателя, извършена през периода 25.07.2008 г. – 11.09.2008 г.

В касационната жалба са изложени доводи, че субект на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ може да бъде едноличният търговец в качеството му на работодател или виновното длъжностно лице, като в случаите, когато се ангажира административнонаказателната отговорност на едноличния търговец наказанието е имуществена санкция, а когато субект на нарушението е длъжностно лице – предвиденото от закона наказание е глоба. Твърди се, че в случая незаконосъбразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно физическо лице в качеството му на рабоподател вместо на едноличния търговец. Твърди се още, че административнонаказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, при липса на доказателства, обосноваващи извършването на нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ.

Изложените доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са неоснователни.

Районният съд се е произнесъл при правилно установена фактическа обстановка. Въз основа на задълбочен анализ на представените по делото доказателства, е достигнал до извода, че в случая е безспорно установено извършването на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. За да достигне до този извод, районният съд се е позовал на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, съгласно чиято разпоредба връчването на уведомлението се доказва с подпис на работника срещу справката за заверените уведомления. В случая фактът на връчване на уведомлението не е доказан от касатора по установения ред, тъй като видно от приложената по делото справка подпис на допуснатия до работа работник липсва.

На следващо място, районният съд е изложил подробни мотиви по възраженията на административнонаказаното лице за допуснато нарушение при определяне на субекта на нарушението и вида на наказанието. Основавайки се на чл. 56 от Търговския закон, районният съд е посочил, че едноличният търговец представлява само разширяване на правоспособността на физическото лице. С учредяването на ЕТ не се признава създаването на нов правен субект, а ЕТ съставлява физическо лице с призната търговска правоспособност. По този начин ЕТ попада в категорията работодател - физическо лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение и при допуснати от него нарушения на трудовото законодателство, следва да му бъде наложено административно наказание от вида глоба. Посочва се още, че КТ е специален закон по отношение на ЗАНН, поради което законосъобразно е наложено административно наказание глоба на физическото лице в качеството му на работодател. Настоящият състав не споделя изложените мотиви от районния съд относно субекта на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ. Легалното определение за работодател по § 1, т. 1 от ДР на КТ не съдържа изчерпателно изброяване на всички организационно и икономически обособени образувания, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение. Едноличните търговци, макар и да не са посочени изрично в легалното определение за работодател, същите попадат на собствено основание в тази категория, а не като подвид на физическите лица, като при нарушение на КТ административнонаказателната им отговорност се реализира чрез налагане на имуществена санкция. В този смисъл са и последните изменения на КТ (чл. 412а от КТ-Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.), които макар и да не са действали към момента на издаване на наказателното постановление, изрично показват волята на законодателя. В настоящия случай субектът на нарушението е ЕТ и същият е индивидуализиран в достатъчна степен в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Допуснато е единствено нарушение при определяне на вида на полагащото се наказание. Това нарушение обаче не опорочава законосъобразността на процесното наказателно постановление и не представлява основание за неговата отмяна. При определяне на размера на наказанията глоба и имуществена санкция за нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ законодателят е посочил едни и същи стойности като минимум и максимум, поради което допуснатото нарушение не е съществено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Бургас, ХIII  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 253 от 25.02.2009 г., постановено по нахд № 292/2009 г. по описа на Бургаския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

                               

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

          2/