Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 19 юли 2011г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                      

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 370 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл.216 ал.6 във вр. с чл. 215 ЗУТ във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на И.Д.Т., в лично качество и като представител на собствениците в бл. 3А, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас против Заповед №ДК- 10- 15/18.03.2009 г. на Началника на РДНСК – гр. Бургас, с която са отхвърлени жалби вх.№ ТИ- 501- 00- 342/2009г. и е оставено в сила разрешение за строеж № 368/28.07.2008 г. , издадено от главен инженер на Община Бургас за строеж: „изграждане и благоустрояване на улица и паркинг пред бл.3, кв.33, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас, допълнено на осн. чл.154 ал.2 т.8 ЗУТ ведно с одобрените проекти.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Овагемова поддържа жалбата, като твърди, че същата е материално незаконосъобразна, иска отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмено становище.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Костова, намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Заинтересованите страни община Бургас, Г.К.М., В.Т.- домоуправител на етажната собственост на административен адрес гр.Бургас, бл.3 Б, кв.33, ж.к. „Изгрев” и главен архитект на Община Бургас- не вземат становище по спора.

Жалбата е допустима , подадена е в установения от закона срок / с уточнението, че първоначално е била насочена против мълчалив отказ на началника на РДНСК да отмени разрешение за строеж № 368/28.07.2008 г. /,от лице с правен интерес от оспорването.

От фактическа и правна страна, съдът приема за установено следното:

За да остави  в сила разрешение за строеж № 368/28.07.2008 г. , издадено от главен инженер на Община Бургас за строеж: „изграждане и благоустрояване на улица и паркинг пред бл.3, кв.33, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас, допълнено на осн. чл.154 ал.2 т.8 ЗУТ ведно с одобрените проекти, издателят на оспорения акт е приел, че същото е в съответствие с действащия ПУП.

Според жалбоподателя разрешението за строеж е издадено в противоречие със закона и противоречи на действащия ПУП. Конкретно се твърди противоречие с разпоредбите на чл. 80 ал.5, т.1 ; 81 ал.1; 152 ал.2 ЗУТ и чл. 101 ал.1; чл. 115 ал.3 т.5 от Наредба № 2/ 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортните системи на урбанизираните територии. Твърди се и незаконосъобразност поради липса на задължителни за инвестиционните проекти компоненти - ВиК, озеленяване и електроснабдяване.

Възраженията са основателни.

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно са приложени материалните норми.

В хода на съдебното производство са установени следните факти, въз основа на които е издадено цитираното по-горе разрешение за строеж и потвърждаващата го заповед:

Със заповед № 39/17.01.1991 година е бил одобрен кадастрален и регулационен план на районен център в ж.к. „Изгрев” в гр. Бургас, в рамките на който е и блок № 3 и прилежащата му територия. Съгласно този регулационен план от север, запад и юг на блока са били предвидени обслужващи улици от шести клас, като улиците в участъка юг-югозапад попадат в поземлен имот на Министерството на отбраната. През 1995 година е било реализирано благоустрояване и озеленяване на вътрешно квартално пространство на жилищни блокове № 3, 4, 5 и 6 в ж.к. „Изгрев” – І етап, което е включвало и територията западно от блокове № 3 и 3а – озеленяване, паркиране и тротоарна настилка. Този проект не е бил реализиран само в територията, стопанисвана от Министерството на отбраната, като за предвиденото благоустрояване е било издадено разрешение за ползване. Със заповеди с №№ 1095 и 1096 от 27.12.1996 година е било одобрено ЧИ на ЗРП на кв. 33 и ЧКЗСП на парцели ІІ, ІІІ, ІV и V в кв. 33 по плана на ж.к.„Изгрев”, като е била извършена проекция на трасето на улица между о.т. 845 и 838. Във връзка с тази корекция е било предвидено и отпадане на предвиден паркинг в западната част на улицата, обособяване на нови парцели и предвиждане на нова застройка. Предвидено е увеличаване пешеходното пространство от източната страна на УПИ ІІ, ІІІ, ІV и V и това изменение на регулационния план е засегнало реализираното благоустрояване и паркоустройство западно от блок № 3 и блок № 3а. с тази последна промяна на уличната регулация са били определени всички бордюрни линии, тротоари, радиуси на криви, осови точки, като елементи на регулационния план. Впоследствие са били издадени заповеди за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ІV, V и VІ в кв. 33, съответно с №№ 595 и 596 от 19.05.2005 година, с които обаче се запазва уличната регулация за процесния участък от улицата западно от блок № 3 и блок № 3а, като е изместена само линията на застрояване на изток, което е довело да съвпадение с улично-регулационната линия. Последните две заповеди са били проверени по реда на съдебния контрол и влезли в сила.

Въз основа на така действащия ПУП е било издадено и оспореното пред Началника на РДНСК разрешение за строеж. Този административен орган е отчел влизането в сила на последните, посочени заповеди за изменение на устройствения план и е приел, че проектите и разрешението за строеж съответстват на плана.

В хода на съдебното дирене е ангажирана съдебно-техническа експертиза, като вещото лице заявява, че проектът, одобрен с процесното разрешение за строеж и допълнението към него съответства на влезлите в сила устройствени планове, касаещи действащата до момента улична регулация. В заключението е посочено, че проектът реализира част от уличната мрежа, като са отразени съответните параметри на строежа, който е разрешен с оспореното разрешение за строеж. В заключението се съдържат и констатации, че при изпълнение на строежа съобразно разрешението фактически ще се стигне до необходимостта от въвеждане в експлоатация на задънена улица с дължина 103 м, която да изпълнява функцията на задънен пожарен път, необходим за околното застрояване, като за тази улица не е предвидена изискуемата от закон площадка с размери 12м/12м за противопожарни цели.

Наред с това, вещото лице сочи, че към преработените части на проекта не се съдържат съответните елементи, касаещи озеленяване, ел и ВиК, които са задължителни.

В съдебно заседание арх. Л. уточнява, че уширение изобщо не е било предвидено, като единствената възможност да се съобрази проекта и разрешението за строеж в тази му част с изискванията на закона, е да бъде извършено допълване на проекта, тъй като самото уширение не би могло да бъде предмет на отделна разработка само по отношение на задънената улица, която фактически се получава при реализация на строителството по разрешението за строеж. Според нея това уширение може да бъде предвидено като част от благоустрояването, тъй като в действащия ПУП не е изрично предвидено така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗУТ.

При така установените факти съдът намира, че разрешението за строеж е издадено при неправилно приложение на закона. Действително формално според заключението на вещото лице, същото съответства на предвижданията на подробния устройствен план. Освен с тези изисквания, обаче, разрешението за строеж следва да бъде съобразено с всички останали правила и норми за извършване на строителството.

Без съмнение, в резултат на реализиране на предмета на разрешението за строеж, би се стигнало до образуване на задънена улица. Тази задънена улица за периода на съществуването си, ако се приеме тезата на ответника, че след реализиране на предмета на разрешението за строеж следва включване на улицата в общата мрежа, следва да отговаря на изискванията на закона, а именно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, което в случая не е налице. Нито с разрешението за строеж, нито с одобрените проекти е предвидено уширение в края на улицата, което да осигурява нормалното обръщане на автомобилите в обратна посока и съответно да е съобразено с изискванията за пожарна безопасност.

На следващо място е налице нарушение на закона, предвид липсата на задължителни за проекта части – ВиК, озеленяване и електроснабдяване.

Съдът споделя становището на жалбоподателя, изложено в писмените бележки, че не намира подкрепа в доказателствата по делото и в закона тезата на ответника, че разрешението за строеж в този си вид касае само етап от извършеното строителство, тъй като се отнася до част от уличната мрежа. След като се касае до етап, то по силата на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ разрешението за строеж следва да се издаде за такава част, която да може да се изпълнява и използва самостоятелно. Това означава, че тази част би следвало самостоятелно да може да бъде въведена в експлоатация, което в случая не може да бъде извършено именно поради липса на предвидено за изграждане уширение на задънената улица така, както изисква закона.

Отделно от това следва да се отбележи, че в предмета на оспореното разрешение за строеж е включено и изграждане на паркинги пред жилищен блок № 3 в кв. 33. В тази връзка, обаче, вещото лице по съдебно-техническата експертиза В. не е установила достатъчно данни в одобрения проект, въз основа на които да може да се прецени спазени ли са или не изискванията на чл. 24 от Наредба № 2/29.06.2004 година по отношение на предвижданията за изграждане на паркинги.

По изложените съображения съдът намира, че след като е оставил в сила разрешението за строеж Началникът на РДНСК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Следва да бъде отменено и разрешението за строеж като издадено в противоречие на материалния закон.

Предвид изхода на спора следва да бъдат уважени, направените искания за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, които са в размер на 460 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

ОТМЕНЯ  Заповед №ДК- 10- 15/18.03.2009 г. на Началника на РДНСК – гр. Бургас, с която са отхвърлени жалби вх.№ ТИ- 501- 00- 342/2009г. и е оставено в сила разрешение за строеж № 368/28.07.2008 г. , издадено от главен инженер на Община Бургас за строеж: „изграждане и благоустрояване на улица и паркинг пред бл.3, кв.33, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас, допълнено на осн. чл.154 ал.2 т.8 ЗУТ ведно с одобрените проекти и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разрешение за строеж № 368/28.07.2008 г. , издадено от главен инженер на Община Бургас за строеж: „изграждане и благоустрояване на улица и паркинг пред бл.3, кв.33, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас, допълнено на осн. чл.154 ал.2 т.8 ЗУТ ведно с одобрените проекти.

Осъжда РДНСК Югоизточен район да заплати на  И.Д.Т., в лично качество и като представител на собствениците в бл. 3А, ж.к. „Изгрев”, гр. Бургас сума в размер на 460 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            СЪДИЯ: