Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  25.02.2010г.            град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на втори декември две хиляди и девета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 412 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. с § 4к от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Т.И.Т. *** против отказ на кмета на Община Бургас да издаде заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх.№ 94-Т-606/04.03.2009г. Иска се от съда да отмени процесния отказ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Марчева от БАК, която поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – кмет на Община Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Д, който оспорва основателността на жалбата и настоява за отхвърлянето й.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата изхожда от надлежна страна, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред кмета на Община Бургас е инициирано по искане на Т. да се издаде заповед за възстановяване „правото на собственост върху новообразувани имоти с номера 117.230, 117.231, 117.232, 117.233, 117.236 от плана на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „Брястите”. Претенцията се основава на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. В обстоятелствената част на сезиращото искане жалбоподателят сочи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том ІІ, дело № 471/06.11.1953г. на нотариус при БРС е придобил правото на собственост върху нива с площ от 8,820 дка, находяща се в местността „Брястите”, землището на Меден рудник, представляваща част от нива с обща площ- 22 дка. Със заявление № 107/02.09.1991г. е поставено началото на реституционно производство пред Поземлена комисия – Бургас и е поискано възстановяване на имота. С протоколно решение № 10777/20.07.1993г., ПК – Бургас отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива с площ от 8,82 дка в местността „Брястовете”, тъй като същата попада в земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и постановява обезщетение по §4ж, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. Пред административния орган Т. твърди, че за територията, в която попада процесния имот е изработен помощен план и е одобрен план на новообразуваните имоти с регистър към него. Според предвижданията на плана в границите на бившата нива попадат следните новообразувани имоти: 117.176, 117.191, 117.208, 117.209, 117.215, 117.230, 117.231, 117.232, 117.233, 117.236, 117549, 117.571, 117.572, 117.573, 117.636, 117.643, 117.694, 117.695, 117.696, 117.697, 117.701 и 117.702. Анализира разпоредбите на закона, които дават право на ползвателите да придобият собствеността върху имотите и заявява, че липсват молби за закупуването им като се позовава на съдържанието на писмо № 94-Т-606/23.01.2009г., изходящо от началника на отдел „УТКР” в Община Бургас. Цитира издадени от кмета на Община Бургас заповеди с правно основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с които в полза на различни лица е възстановено правото на собственост върху новообразувани имоти и твърди, че спрямо него са налице предпоставките за произнасяне на такава заповед. С писмо изх.№ 94-Т-606/04.03.2009г. кметът на Община Бургас отказва да издаде претендирания акт като се позовава на спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на процесния отказ, съдът констатира, че той е произнесен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбата на § 4к, ал.1 от ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Според алинея седма възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Уредбата на визирания процесуален ред е доразвита с нормата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която заповедта се издава въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. Правилото на алинея втора предвижда, че бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателят не притежава качеството на ползвател, чието право е трансформирано в собственост по реда и при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че същият притежава земеделска земя, реституцията на която е завършила с решение № 10777/20.07.1993г. на ПК – Бургас, постановяващо обезщетяване по §4ж, ал. и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение, не съществува съмнение, че по отношение на Т. не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост, възникнало в резултат на трансформирано право на ползване и отказът на кмета на Община Бургас за издаде претендираната заповед е законосъобразен.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.И.Т. *** против отказ на кмета на Община Бургас да издаде заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх.№ 94-Т-606/04.03.2009г.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:………………………