Р Е Ш Е Н И Е

№ 666

гр. Бургас, 12.06.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                          ХIІІ състав

на четиринадесети май април две хиляди и девета година

В съдебно заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: 1/ ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                2/ ЮЛИЯ РАЕВА

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯ РАЕВА кнах дело номер 415 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 221 от 12.03.2009 г., постановено по нахд № 293/2009 г. по описа на Бургаския районен съд, е потвърдено Наказателно постановление № 02-0200296/10.10.2008 г. на директора на Дирекция „Областна инспекция по труда”-гр. Бургас, с което на С.М.М. в качеството й на работодател ЕТ „Весли-333-С.М.” е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. по чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

Решението на районния съд е обжалвано с касационна жалба от ЕТ „Весли-333-С.М.”.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба на изложените  в нея основания.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и изразява становище да бъде оставено в сила.

Административен съд-Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

Наказателното постановление е издадено за това, че С.М.М. в качеството й на работодател ЕТ „Весли-333-С.М.” не е извършила оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите в склад за парфюмерия “Мага”, *** , с което е извършила нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ.

В касационната жалба са изложени доводи, че субект на административното нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ може да бъде едноличният търговец в качеството му на работодател или виновното длъжностно лице, като в случаите, когато се ангажира административнонаказателната отговорност на едноличния търговец наказанието е имуществена санкция, а когато субект на нарушението е длъжностно лице – предвиденото от закона наказание е глоба. Твърди се, че в случая незаконосъбразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно физическо лице в качеството му на рабоподател вместо на едноличния търговец. Твърди се още, че административнонаказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, при липса на доказателства, обосноваващи извършването на нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ.

Изложените доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са неоснователни.

Задължението на работодателя за оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите е нормативно закрепено в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, като неизпълнението му е въздигнато в административно нарушение в чл. 413, ал. 2 от КТ. В случая не са представени доказателства, а и не се твърди, че касаторът е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. Изнесените доводи за липса на извършено нарушение са формално направени и необосновани.

Не могат да бъдат споделени и доводите за допуснато нарушение при определяне на субекта на нарушението и вида на наказанието.

Легалното определение за работодател по § 1, т. 1 от ДР на КТ не съдържа изчерпателно изброяване на всички организационно и икономически обособени образувания, които самостоятелно наемат работници или служители по трудово правоотношение. Едноличните търговци, макар и да не са посочени изрично в легалното определение за работодател, същите попадат на собствено основание в тази категория, а не като подвид на физическите лица, като при нарушение на КТ административнонаказателната им отговорност се реализира чрез налагане на имуществена санкция. В този смисъл са и последните изменения на КТ (чл. 412а от КТ-Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.), които макар и да не са действали към момента на издаване на наказателното постановление, изрично показват волята на законодателя. В настоящия случай субектът на нарушението е ЕТ и същият е индивидуализиран в достатъчна степен в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Допуснато е единствено нарушение при определяне на вида на полагащото се наказание. Това нарушение обаче не опорочава законосъобразността на процесното наказателно постановление и не представлява основание за неговата отмяна. Размерът на наложеното наказание – глоба от 1 500 лв. попада в границите на предвидените минимум и максимум за имуществената санкция, предвидена в чл. 413, ал. 2 от КТ, поради което допуснатото нарушение не е съществено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Бургас, ХIII  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221 от 12.03.2009 г., постановено по нахд № 293/2009 г. по описа на Бургаския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

    2/