Р Е Ш Е Н И Е № 1537

 

гр. Бургас, 3.10.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 422 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), вр. чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Р.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против ревизионен акт № 22/02.12.2015г., издаден от Р.Г.И. на длъжност началник отдел „Контрол и принудително събиране“ – възложила ревизията, и Г.П.Я. на длъжност главен експерт – ръководител на ревизията, в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Бургас в частта, относно установените за данъчните периоди от 1.01.2010г. до 31.12.2014г. задължения за данък върху недвижимите имоти общо в размер на 160.22 лв. и лихва върху тази сума общо в размер на 53.22 лв., и задължения за такса битови отпадъци общо в размер на 2 022.18 лв. и лихва върху тази сума общо в размер на 701.91 лв., дължими от Р.Д.Г..

Ревизионният акт, в потвърдената от решаващия орган част, се оспорва като неправилен и незаконосъобразен, с искане за отмяната му от съда. Според жалбоподателя, от ревизионния акт и решението на кмета на общината не става ясно коефициента за местоположение 72.10 за търговски обект за цялата сграда ли е взет предвид при определяне на данъчната оценка на самостоятелните обекти в нея или само за определяне на данъчната оценка на търговския обект кафе, деклариран на ред O_1, с площ 16.86 кв.м. Излага доводи, че начинът, по който е формирана данъчната оценка на част от декларираните обекти в сградата е неправилен, а оттам неправилно е изчислен и размера на дължимия от жалбоподателя ДНИ и ТБО за тези обекти. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – кметът на община Бургас, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ù от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена пред компетентния съд, от надлежно легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, при спазване на чл.156, ал.2 от ДОПК относно обжалването на ревизионния акт по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по административната преписка се установява, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 22/15.09.2015г., издадена от Румяна Иванова – началник отдел „КПС“ в Д „МПДТР“ при община Бургас,  оправомощена със заповед № 08-00-56/13.00.2014г. на директора на Д „МПДТР“ при община Бургас. Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № 22/10.11.2015г., съставен от ревизиращия екип на основание чл.117 от ДОПК, който е неразделна част от издадения на основание чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионен акт №  22/02.12.2015г. Актът е обжалван пред кмета на община Бургас в частта, относно установените задължения на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) и е потвърден като законосъобразен в тази част с решение № 141/19.01.2016г.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт. В тях са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДНИ и ТБО, доразвити в решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Бургас. От съдържанието им става ясно, че с ревизионния акт е установен размер на публични задължения на жалбоподателя като съсобственик в сграда с административен адрес: гр.Бургас, кв.„Акациите“, ул.„Пеликан“ № 3, за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010г.-2014г. Размерът на задълженията съставлява разликата между заплатени за периода ДНИ и ТБО, определени за недвижимия имот като жилищен обект, въз основа на данните от първоначално подадена от ревизираното лице декларация по чл.14 от ЗМДТ и преизчислени такива задължения за същия период за самостоятелен обект от сградата – кафе като за търговски, нежилищен обект, и преизчислени задължения за ТБО за още два самостоятелни обекта в сградата като за нежилищни обекти, находящи се на етаж първи и втори, всеки с площ 45.43 кв.м. Разликата е доначислена с ревизионния акт въз основа на събрани в хода на ревизионното производство доказателства за промяна в статута и предназначението на посочените самостоятелни обекти в сградата, за което ревизираното лице е подало и коригираща декларация в хода на ревизионното производство. Видно от обстоятелствената част на решението на решаващия орган, разликата за довнасяне се дължи на две причини: на изчисления, направени на база по-висока данъчна оценка, при определянето на която е използван по-висок коефициент за местоположение само за един от декларираните самостоятелни обекти – кафе, както и на прилагане на ставки за ТБО като за нежилищен имот за посочения търговски обект и за още два от обектите, посочени в коригиращата декларация. Неразделна част от ревизионния доклад са разпечатки на данъчните оценки на недвижимите имоти, формирани въз основа на данните, съдържащи се в декларация с вх.№ 20539/24.01.2006г. и дубликати на документи за платените ДНИ и ТБО за ревизираните години, както и разпечатките на данъчните оценки на недвижимите имоти, формирани съгласно данните от коригиращата декларация. В тях са посочени използваните от органа по прихода корекционни коефициенти при изчисляване на данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО за всяка от годините включени в обхвата на ревизията. С оглед изложеното, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ревизионния акт.

Относно съответствието на ревизионния акт с приложимия материален закон съдът установи следното:

С ревизионния акт в обжалваната част, на жалбоподателката са определени задължения за ДНИ общо в размер на 160.22 лв. и лихва за забава в размер на 53.22 лв., и ТБО общо в размер на 2 022.18 лв. и съответната лихва в размер на 701.91 лв. за периода 2010г.-2014г. В хода на ревизията е  установено, че по силата на нотариален акт № 135, т.II, рег.№ 7658 от 5.12.2003г. Р.Д.Г. притежава ½ ид.ч. от 114 кв.м. идеални части от дворно място, урегулирано в парцел VI, пл.№ 923, кв.10, по плана на гр.Бургас, кв.„Акации“, ул.“Пеликан“ № 3, цялото с площ от 228 кв.м. По силата на договор за доброволна делба на недвижим имот и за разпределение правото на ползване на УПИ от 30.01.2006г. Р.Д.Г. и Д.Р.Г. са придобили при равни квоти правото на собственост върху северното крило на жилищната сграда с РЗП - 293.965 кв.м., състоящо се от партерен етаж със застроена площ от 63 кв.м., първи и втори жилищни етажи всеки от тях със застроена площ от 77.34 кв.м. и подпокривно пространство със застроена площ от 76.285 кв.м., пострена в УПИ VI-923, в кв.10 по плана на кв.„Акации“, гр.Бургас, ул.„Пеликан“. С декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 20539/24.01.2006г., с партида № 7003280525001, Д.Г. е декларирал притежаваните от него и Р.Г. при равни квоти (1/2 ид.ч.) земя с площ 114 кв.м./ид.ч. от дворно място и къща, със следните характеристики: етажност – 3, РЗП – 231 кв.м. и мазе с площ 63 кв.м. Съгласно представените по делото разпечатки, данъчната оценка на сочените недвижими имоти, формирана върху така декларираните данни, е в размер както следва: 180 114.60 лв. за 2010г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 90 057.30 лв.; 179 220.80 лв. за 2011г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 89 610.40 лв.; 178327.10 лв. за 2012г.,  като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 89 163.55 лв.; 177 433.30 лв. за 2013г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 88 716.65 лв., и 176 539.50 лв. за 2014г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 88 269.75 лв. Така определените годишни данъчни оценки са данъчната основа, върху която са изчислени и внесени от жалбоподателката ДНИ и ТБО, в размер, както следва: за 2010г. – ДНИ 130.58 лв. и  ТБО 90.06 лв.; за 2011г. – ДНИ 129.93 лв. и ТБО 90.06 лв.; за 2012г. – ДНИ 129.29 лв. и ТБО 89.16 лв.; за 2013г. – ДНИ 128.64 лв. и ТБО 88.72 лв.; за 2014г.  – ДНИ 127.99 лв. и ТБО 88.27 лв.

В хода на ревизията са изготвени и връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от жалбоподателката и от трети лица. В отговор, директорът на дирекция „Икономика и стопански дейности“ при община Бургас е представил договор за доброволна делба на недвижим имот и разпределение на правото на ползване на УПИ за имот с адрес: гр.Бургас, кв.„Акации“, ул.„Пеликан“ № 3, заповед № 1309/28.08.2007г. на кмета на община Бургас за определяне на категория две звезди на къща „Пеликан“ с адрес: гр.Бургас, кв.„Акации“, ул.„Пеликан“ № 3, удостоверение № 1459/24.02.2009г. за категория една звезда на кафене „Пеликан“ с адрес: гр.Бургас, кв.„Акации“, ул.„Пеликан“ № 3, справка за брой реализирани нощувки и внесен туристически данък за периода 2010г.-2014г. – къща „Пеликан“, лице, извършващо дейността – „Нюстрой“ ЕООД, удостоверение № 270/19.11.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж: жилищна сграда (кафене и две стаи- хоби в партера; два броя апартаменти в жилищните и терасовиден етаж), домови ВиК и ел.отклонения. От директора на дирекция „Център за административни услуги Възраждане“ при община Бургас са представени с придружително писмо проект от 09.2006г. за вътрешно преустройство на двата съществуващи гаража в партера в сградата в кафе-бар и проекти за жилищната сграда в УПИ VI-923, в кв.10 по плана на кв.„Акации“, гр.Бургас. В отговор на изпратено до ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени обяснения, Р.Г. е представила четири договора за наем на обекти от декларираната от съпруга ú къща, както следва: договор от 1.03.2007г. за наем на партер, договор от 1.03.2007г. за наем на недвижим имот – 5 стаи, договор от 1.03.2007г. за наем на недвижим имот – партер и договор от 1.01.2012г. за наем на недвижим имот – 5 стаи. Договорите са сключени с „Нюстрой“ ЕООД-гр.Бургас.

В хода на ревизионното производство Р.Г. е подала коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14010164/28.10.2015г., в която е декларирала, че е собственик на ½ идеални части от правото на собственост върху земя с площ 114 кв.м. и следните самостоятелни обекти от сградата: търговски обект – кафе на партера с РЗП – 16.86 кв.м., друг нежилищен на първи етаж с РЗП 45.43 кв.м., друг нежилищен на втори етаж с РЗП 45.43 кв.м., жилище на партер с РЗП – 50.69 кв.м. и жилище на трети етаж с РЗП 135.56 кв.м.

Въз основа на данните в коригиращата декларация, органът по приходите е формирал нова годишна данъчна оценка на описаните в нея недвижими имоти, както следва: 223 844.20  лв. за 2010г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 111 922.05 лв., 223 844.20  лв. за 2011г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 111 922.05 лв.; 222 743.80 лв. за 2012г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 111 371.90 лв.; 221 643.20 лв. за 2013г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или 110 821.60 лв., съгласно разпечатките на данъчните оценки, неразделна част от ревизионния доклад, като в ревизионния акт е посочена друга сума - 110 861.65 лв.; и 220 542.80 лв. за 2014г., като за жалбоподателката тя е в размер на ½ или и 110 271.40 лв. Видно от ревизионния доклад, органът по приходите е доначислил ДНИ и ТБО за всяка от ревизираните години върху разликата между годишната данъчна оценка на имота, формирана на база данните от коригиращата декларация и годишната данъчна оценка на имота, формирана въз основа на данните от предходно подадена за същия декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 20539/24.01.2006г. Видно от ревизионния доклад и от ревизионния акт, ДНИ е изчислен като 1.45 промила върху разликата между данъчните оценки. Доначисленият размер на ТБО за самостоятелните обекти, вписани в коригиращата декларация под № О_1 – кафе, О_2 и О_3  - други нежилищни имоти, е изчислена като към изчислената с ревизионния акт данъчна оценка на имотите, са приложени промили за съответните услуги по чл.62 от ЗМДТ за нежилищни имоти. Приложените промили за жилищните и за нежилищните имоти са посочени в ревизионния доклад.

С жалба вх.№ 94-01-43980/18.12.2015г. Р.Г. е оспорила ревизионния акт в частта относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периода от 1.01.2010г. до 14.12.2014г.  С решение № 141/19.01.2016г. кметът на община Бургас е потвърдил ревизионен акт № 22/2.12.2015г., издаден от Р.Г.И. на длъжност началник-отдел „Контрол и принудително събиране“, при Дирекция МПДТР при Община Бургас – възложила ревизията и Г.П.Я. на длъжност главен експерт – ръководител на ревизията, в оспорената част. В мотивите на потвърждаващото акта решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Бургас се сочи, че единствено при изчисляване на данъчната оценка на търговския обект – кафе, вписан в декларацията под номер О_1, е използван коефициент за местоположение със стойност 72.10. За изчисляване на данъчните оценки на останалите обекти, в това число и на тези, вписани под номера О_2 и О_3 в същата декларация, е използван коефициент за местоположение със стойност 51.50, т.е. като за жилищен имот. Според решаващия орган е налице неточност в изчисленията на данъчните оценки, тъй като през процесните периоди  целият имот, от който жалбоподателката притежава ½ идеални части, е категоризиран като къща „Пеликан“, категория две звезди, т.е. целият имот, а не само кафето, не е жилищен имот, тъй като попада в дефиницията за търговски обект по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Затова е следвало да бъде използван завишен коефициент за местоположение с 40 % при определяне данъчните оценки на всички обекти, а не само за обекта, деклариран като кафе. Преценено е, че тази неточност в изчисленията е в полза на жалбоподателя, тъй като за решаващия орган не съществува възможност да влошава положението му като завишава размера на установените с акта публични вземания.

По делото като доказателства са представени от ответника и приети договор за безвъзмездно прехвърляне на право на строеж върху недвижими имоти – частна общинска собственост, акт за частна общинска собственост № 8334/31.03.2016г., акт за частна общинска собственост № 8333/31.03.2016г., заповеди на кмета на община Бургас, издадени през 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, писмо изх.№ 94-01-5484/2/31.05.2016г., придружително писмо изх.№ 94-01-5484/3/14.06.2016г., заедно с приложенията – протоколи за извършена работа.

Не е налице спор между страните, а и от представените заповеди на кмета на община Бургас, издадени на основани е чл.63, ал.2 от ЗМДТ, се установява, че собствените на жалбоподателката имоти, за които с ревизионния акт са установени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО, се намират в район – кв.Акации, за който община Бургас е организирала предоставянето на услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване чл.63 от ЗМДТ за периода от 2010г. до 2014г. Не се оспорва от жалбоподателката и факта, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на територии за обществено ползване са реално предоставени в посочения квартал, който е към ТД „Възраждане“. Доказателство за това са и представените по делото протоколи за извършена работа от Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД през процесните периоди. Представените по делото актове за частна собственост удостоверяват и наличието на регионално депо за битови отпадъци на територията на община Бургас.

Спорът между страните по делото се свежда до отговор на следните два въпроса: 1) какъв коефициент за местоположение е използван от органа по приходите при изчисляване на данъчната оценка поотделно за всеки от самостоятелните обекти в жилищната сграда, от която жалбоподателката притежава ½ идеални части, и 2) каква ставка е следвало да бъде приложена от органа по приходите при изчисляване на ТБО за два от самостоятелните обекти в сградата, декларирани с коригиращата декларация под номер втори и трети, всеки от които с площ от 45.43 кв.м. – промил като за жилищни или нежилищни имоти.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, заключение по която е прието без оспорване от страните по делото. Вещото лице е установило, че в ревизионния акт годишната данъчната оценка за собствената на жалбоподателката ½ ид.ч. от декларираните с коригиращата декларация недвижими имоти е формирана по отделно за всеки от тях въз основа на базисна данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площ по посочена от вещото лице формула за обекти от сградата и за земята. Разяснен е конкретно начина, по който е формирана данъчната оценка за всеки от имотите, посочени са стойностите на използваните от органа по приходите коефициенти. Обяснено е, че сборът от формираните данъчни оценки на земята и на самостоятелните обекти в сградата е равен на данъчната оценка на целия имот, като за жалбоподателката данъчната оценка е в размер на ½ или 111 922.05 лв. за 2010г. и за 2011г. През 2012г., 2013г. и 2014г. е променен коефициента за овехтяване  (Ко) в посока намаление, поради което данъчните оценки на отделните обекти са редуцирани като е формиран общ размер на годишната данъчната оценка на всички имоти,  както следва: 111 371.80 лв. за 2012г., 110 821.60 лв. за 2013г. (в РА е посочена друга стойност – 110 861.65 лева); 110 271.40 лв. за 2014г. Посочените от вещото лице стойности на данъчни оценки на имотите през ревизираните периоди съвпадат със стойностите, определени от ревизиращия орган, с изключение на общата данъчна оценка за 2013г., която според вещото лице е 110 821.60 лева, а според посоченото в РД и РА е размер на 110 861.65 лева. Вещото лице е направило извод, че разликата в използваните коефициенти при изчисляване на годишните данъчните оценки е единствено в коефициента за местоположение (Км), който за обект – кафе на етаж партер с РЗП 16.86 кв.м. е определен на 72.10 – като за търговски обект и завишение 40 %, а за останалите обекти този коефициент е 51.50, определен като за жилищни имоти. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази част като обективно и компетентно дадено, тъй като същото е базирано на данните за използваните от органа по приходите коефициенти, които се съдържат в разпечатките на данъчните оценки, изчислени по декларация по чл.14 от ЗМДТ  № 10164/28.10.2015г., приложения към РД. Съгласно чл.6, ал.1, т.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто, като под търговски обект се разбира – магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения.

В жалбата срещу ревизионния акт до кмета на община Бургас с вх.№ 94-01-43980/18.12.2015г. Р.Г. твърди, че обектите, посочени от нея на ред 2 и 3 в коригиращата декларация от 28.10.2015г., находящи се на първи и втори етаж от сградата, всеки с РЗП  от 45.43 кв.м., представляват пет стаи, които отдава под наем, ползват се за жилищни нужди и са погрешно декларирани от нея като нежилищни. Тези стаи обаче са категоризирани като туристически обект: къща „Пеликан“ по Закона за туризма, с капацитет пет стаи – десет легла, видно от удостоверение за утвърдена категория № 1243/28.08.2007г., валидно до 27.08.2015г., два договора за наем на пет стаи от 2007г. и от 2012г., сключени между жалбоподателката и съпруга ú, от една страна, и „Нюстрой“ ЕООД, като наемател, и справка за брой реализирани нощувки в стаите и внесен туристически данък от дружеството, извършващо туристическа дейност за периода 2010г.-2014г. Въпреки категоризацията им по реда на ЗТ, в случая органът по приходите е приел, че тези стаи за настаняване не са търговски обект, поради което е изчислил данъчната оценка на тези два обекта, всеки с РЗП 45.43 кв.м, като е използвал коефициент за местоположение 51.50, т.е. като за жилище.

Размерите на данъчните оценки на самостоятелните обекти в сградата, изчислени от органа по приходите, съвпадат с установените от вещото лице стойности, с незначително отклонение за 2013г. - според вещото 110 821.60 лв., а според приходните органи 110 861.65 лв. Размерът на установените задължения за ДНИ и лихви за целия ревизиран период върху така определените данъчни оценки съвпада с размера на задълженията, изчислен от вещото лице, посочен в отговор на въпрос № 2 от заключението, ДНИ общо в размер на 166.20 лв. и лихви в размер на 53.22 лв. С оглед изложеното съдът приема, че същите са правилно определени и ревизионният акт в тази част е законосъобразен и обоснован. 

Относно такса битови отпадъци вещото лице е констатирало, че за целия ревизиран период ТБО е определена по отделно за всеки от самостоятелните обекти в сградата, като спрямо формираната от органа по приходите данъчна оценка на търговския обект, съответно на другите два обекта, декларирани като нежилищни в коригиращата декларация на ред втори и трети, е приложен промил като за нежилищни имоти. За земята и за останалите два обекта, посочени на ред 5 и 6 от декларацията, е приложен промил като за жилищни имоти.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателката, че обектите в сградата, посочени от нея на ред 2 и 3 в коригиращата декларация като „други нежилищни“ следва да бъдат третирани като жилищни имоти и при изчисляване на ТБО за тях неправилно е приложена ставка като за нежилищни имоти. Както бе посочено по-горе тези имоти представляват самостоятелни обекти в сградата, всеки с РЗП 45.43 кв.м., според данните, които лично жалбоподателката е посочила в коригиращата декларация, т.е. не са необособени части от къща, в какъвто смисъл са наведените твърдения в жалбата до кмета на община Бургас. Действително, към 19.11.2008г. процесната сграда е въведена в експлоатация като жилищна сграда, с изключение на кафето на партера, съгласно удостоверение № 270/19.11.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж.                       В ревизионното производство обаче са събрани и други доказателства –  заповед за определяне категорията на обекта: къща „Пеликан“ с капацитет 10 легла, 5 стаи, договори за наем на тези пет стаи с наемател „Нюстрой“ ЕООД, справки за брой реализирани нощувки в стаите и внесен туристически данък от дружеството, извършващо туристически услуги през 2010г.-2014г., които, ценени в тяхната съвкупност, обосновават извод, че тези обекти не се използват за жилищни нужди, а като туристически обект, в който се развива дейност хотелиерство по смисъла на § 1, т.55 от ДР на ЗТ – предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта, от юридическо лице, като се има предвид, че съгласно чл.113, ал.1, т.1 от ТЗ хотелиерските и туристически услуги се извършват от търговците по смисъла на ТЗ и са сред изрично посочените сделки в чл.1, ал.1, т.13 от ТЗ.  Посочените самостоятелни обекти са отдадени под наем от жалбоподателката и съпруга й на „Нюстрой“ ЕООД, категоризирани са като туристически обект по смисъла на чл.3, ал.3, т.2 от ЗТ (отм.), респ. чл.3, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗТ – къща „Пеликан“, които дружеството-хотелиер е предоставяло за нощувки на физически лица през ревизирания период. Предвид вида на регистрирания обект ирелевантно е обстоятелството, че тези стаи за гости не са сред изброените в чл.6, ал.1, т.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Не може да се приеме, че те не са нежилищни недвижими имоти защото не са сред нежилищните обекти, изброени в чл.4, ал.6 от Приложение № 2 от ЗМДТ, тъй като в закона не се съдържа легална дефиниция на понятието „нежилищен имот“, а и касае единствено начина на определяне на базисната данъчна стойност.

Задълженията за ТБО като вид публични общински задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми. В относимите разпоредби на глава трета, раздел първи от ЗМДТ са предвидени изчерпателно всички елементи от фактическия състав за възникване на тези задължения. Съдът приема, че в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, след като обектите са декларирани като нежилищни, категоризирани са по реда на Закона за туризма, такова е предназначението им и фактически не се използват за задоволяване на жилищни нужди. С оглед изложеното, неоснователни са релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразно определяне на допълнителните задължения за ТБО за ревизирания период.

Размерът на установените от органа по приходите задължения за ТБО и лихви за целия ревизиран период съвпада с размера на задълженията, изчислен от вещото лице, посочен в отговор на въпрос № 2 от заключението – ТБО общо в размер на 2 022.18 лв. и лихви в размер на 701.91 лв. С оглед изложеното съдът приема, че същите са правилно определени и ревизионният акт в тази част е законосъобразен и обоснован.  Съдът не възприема предложения вариант на изчисляване на ТБО в отговор на въпрос № 4 от заключението на ССЕ, при който вещото лице, съобразно поставената му задача е приело, че в сградата има един търговски обект – кафе, находящ се на партера с РЗП – 16.86 кв.м., а останалата част от обектите в имота са жилище.

Предвид изложеното ревизионният акт е зак      оносъобразен и обоснован – издаден е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл.161, ал.1, изр. второ от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 436 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Бургас, пети състав:

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против ревизионен акт № 22/02.12.2015г., издаден от Р.Г.И. на длъжност началник отдел „Контрол и принудително събиране“ – възложила ревизията, и Г.П.Я. на длъжност главен експерт – ръководител на ревизията, в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с решение № 141/19.01.2016г. на кмета на община Бургас в частта, относно установените за данъчните периоди от 1.01.2010г. до 31.12.2014г. задължения за данък върху недвижимите имоти общо в размер на 160.22 лв. и лихва върху тази сума общо в размер на 53.22 лв., и задължения за такса битови отпадъци общо в размер на 2 022.18 лв. и лихва върху тази сума общо в размер на 701.91 лв., дължими от Р.Д.Г..

ОСЪЖДА Р.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Бургас сумата 436 лв. (четиристотин тридесет и шест лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: