РЕШЕНИЕ

 

        № …………….             дата 21 май 2009 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 27 април 2009 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 431 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.46, ал.5 от ЗОС.

         Предмет на оспорване е Заповед № 630/16.03.2009 год. на кмета на община Бургас, с която е прекратено наемното правоотношение с А.С.М. за общинско жилище, представляващо апартамент, находящ се в ***, поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище.

         Жалбоподателят А.М. оспорва законосъобразността на издадената заповед, като възразява, че от настаняването му до настоящия момент той и семейството – съпруга, дъщеря и трите й деца продължават да живеят на посочения адрес на жилището, като оспорва констатациите на общинската администрация, че в жилището не живее никой, а в него има само багаж. Не оспорва, че за известен период от време е отглеждал животни в с.Дебелт.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

         Кметът на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, представя допълнителни доказателства, видно от които процесната заповед вече е изпълнена, като жилището е иззето от държането жалбоподателя.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото, че жалбоподателят М. (Д.С.М. – съгласно декларация за идентичност на имена) е настанен под наем заедно с неговото 7/5 членно семейство в общинско жилище, находящо се в ***, с настанителна Заповед № 1/30.09.1988 год. на инспектор “Жилищно настаняване” при кметство “Възраждане”, община Бургас. Към настоящия момент семейството на жалбоподателя включва съпругата му, дъщеря му и трите й малолетни деца.

         От служители на общинската администрация са извършени пет посещения на имота, за които са съставени констативни актове от 30.03.2005 год., 28.03.2007 год., 05.11.2007 год., 27.05.2008 год. и 11.02.2009 год. На три от посочените посещения е присъствал и наемателят М., като в протоколите е отбелязано, че жилището не се обитава от лицето, а в него има само багаж.

         На основание горните констатации и в изпълнение нормата на чл.26, ал.1 от АПК, кметът на община Бургас уведомил жалбоподателя, че започва административно производство за прекратяване на наемното правоотношение поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. Впоследствие е издадена и процесната Заповед № 630/16.03.2009 год., в мотивите на която е посочено, че от 2005 год. наемателят М. не живее действително в общинското жилище, поради което е приел, че наемателят и семейството му нямат жилищна нужда в гр.Бургас и са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище, поради което и на основание чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС и чл.2, т.6 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, издал настоящата заповед, с която прекратил наемното правоотношение с жалбоподателя.

         Издадената заповед е незаконосъобразна.

         Съгласно нормата на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради  отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. От своя страна условията за настаняване в общинско жилище са регламентирани в местната Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища (Наредбата), която в условията на кумулативност изисква наличието на определени предпоставки, регламентирани в чл.2 от Наредбата. Per argumentum a contrario следва да се счита, че липсата на някоя от заложените предпоставки обуславя и липсата (отпадане) на условията за настаняване. В конкретния случай административният орган се е позовал на изискването по т.6 на чл.2 - лицето да живее действително на този адрес. Спорът от фактическа страна е именно този – дали наемателят действително живее на адреса, като за тази цел следва да бъде анализирана формулировката “действително живее” и съобразно вложеното съдържание да се прецени дали конкретния случай изпълва тази хипотеза, за да бъдат приложени предвидените последици, както и дали посоченото фактическо основание представлява “отпадане на условията” по смисъла на ЗОС.

         За да бъде приложима нормата на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата или имотното състояние на наемателя (и семейството му), обусловили настаняването му в общинското жилище, които вече го изключват (както и семейството му) от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. Въведеното с Наредбата изискване за това наемателят “действително да живее на адреса” съдът не възприема като обстоятелство, което да се е изменило и това да обосновава извод за отпадане на това условие за настаняване. От една страна нормата на чл.2, т.6 от Наредбата е непрецизно формулирана,  съдържа някакво вътрешно противоречие, тъй като не може предварително да се поставя изискване за обитаване на имота, преди още да си настанен в него – нормата се намира в глава Условия и ред за установяване на жилищна нужда и урежда предпоставките за кандидатстване за настаняване в общинско жилище, т.е. изискването лицето да живее действително в жилището е невъзможно на този предварителен етап на кандидатстване и е по-скоро приложим за последващо настаняване и/или за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като в Наредбата не се съдържат правила за прекратяване. В този смисъл, не може да има отпадане на условие за настаняване, след като това условие обективно не може да съществува към момента на настаняването, а евентуално възниква в последващ момент, т.е. едва след настаняването може да се преценява дали лицето живее действително на адреса. Отделно от това, от фактическа страна, съдът приема, че лицето продължава да живее действително на адреса, като обстоятелството, че за определени периоди от време не се намира в жилището, чисто физически, не означава, че е престанал да го държи и да го ползва за задоволяване на жилищните си нужди. Изискването за действително живеене съдът възприема като непрекъснат процес на обитаване на имота, което при съвременното ежедневие е не само субективно, но и обективно невъзможно и наличието на фактори, които налагат лицето за известен период да пребивава другаде не могат да обосноват извод, че е отпаднала жилищната му нужда.

         Поради изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките на приложения от административния орган материален закон, като не се констатират обстоятелства, които да водят до промяна в предварителните изисквания за настаняване и които да обосновават извод за отпадане на условията за настаняване в общинско жилище.

         Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № 630/16.03.2009 год. на кмета на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                          СЪДИЯ:………………