Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 19 септември 2008 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми административен състав, в публично заседание на десети септември, две хиляди и осма година, в състав:

Съдия : З.Б.

Секретар Г.Д.

Прокурор С. Х.

като разгледа докладваното от съдия З.Б.

административно дело номер 515 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П.П.П. *** АДРЕС *** против Ревизионен акт № 2288/ 03.01.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД- 10- 98 от 02.03.2007 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. / в размер на 3059.20 лева лева и лихви за просрочие в размер на 2274.14 лева, за периода 2000 година. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОУИ” - Бургас е неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени. Твърди, че установените с него данъчни задължения и лихвите върху тях са определени в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при неправилно приложение на чл.122, ал.2 от ДОПК. Излага подробни съображения. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Моли съда за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, намира следното :

Срещу Ревизионен акт № 2288/ 03.01.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД- 10- 98 от 02.03.2007 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, е подадена жалба от П.П.П. ***, с която, първоначално е сезиран друг състав на Бургаския административен съд. Съдът е постановил решение № 528 от 30.11.2007 година по административно дело № 123/ 2007 година, с което е отменен посочения по- горе ревизионен акт. Срещу това решение на Административен съд-Бургас, е подадена касационна жалба, по която, ВАС, с решение № 3339 от 24.03.2008 година, постановено по адм. дело № 1135/ 2008 година, на основание чл.221, ал.2 вр. с чл. 222, ал.2, т.1 АПК, е отменил решението на Бургаския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указание спорът да се разгледа по същество като се изяснят спорните въпроси относно обстоятелството дали лицето има или не данъчни задължения, както и дали са установени факти и обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, за да бъде извършена ревизия при особени случаи.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 1197 от 25.04.2006 година на Началник отдел „Контролна дейност”, Дирекция „ДОК” при ТД на НАП- Бургас със срок на ревизията до 24.07.2006 година /л. 52 от преписката/, удължен с последващи заповеди до 03.09.2006 година /л.49 и 51 от преписката/ и обхваща задължения за отчетен период 2000 година по чл. 35 от ЗОДФЛ.

Ревизионният доклад № 2288/ 18.09.2006 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, и е връчен лично на задълженото лице на 13.11.2006 година /л.27 от преписката/, а заедно с него и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК / л.31 от делото/. Срещу ревизионния доклад, на основание чл. 117, ал.5 от ДОПК, задълженото лице е депозирало възражение, вх.№70-00-1392/23.11.2006 година /л.18 от преписката,гръб/, в което оспорва предложените за установяване задължения по ЗОДФЛ/отм./. Въз основа на извършената ревизия и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К2288/20.09.2006 година е издаден процесният ревизионен акт №2288/03.01.2007 година, потвърден по реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение № РД 10 - 98/ 02.03.2007 година и съгласно, който са направени следните констатации и правни изводи:

С процесният РА № 2288 от 03.01.2007 година от извършена ревизия на физическото лице П.П.П. по приложението на ЗОДФЛ за периода 01.01.2000 година до 31.12.2000 година органът по приходите установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно получени парични средства по банков път в размер на 11 274.00 лева с неустановен произход, поради което е приел, че данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Заедно с връчване на Ревизионния доклад на 13.11.2006 година на П. било връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, изх. №02-ДОК-9939/13.11.2006 година./ л. 31 от делото/, с което лицето е уведомено, че данъчната основа за начисляване на данъка по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2000 година ще бъде определен по реда на чл.122 от ДОПК. С последното му е предоставена възможност в 14- дневен срок от връчването да предостави доказателства и вземане на становище по установените обстоятелства. В посочения срок жалбоподателя не е дал становище и не е представил доказателства. Отделно от това, с искане за представяне на документи и писмени обяснения, изх.№02-ДОК-9939/13.11.2006 година / л.30 от делото/ от П. е изискано да представи декларация за имущественото си състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2000 година. От последната обаче, органът по приходите е приел, че не става ясно основанието за получаване на сумите.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило възражение, вх. №70-00-1392/23.11.2006 година, срещу ревизионния доклад №2288/18.09.2006 година, в което е изразено принципно несъгласие с констатациите в него и е поискано удължаване на срока за обжалване. Последното е одобрено и с Решение №70-00-1392/29.11.2006 година / л.18 от делото/ срокът за обжалване на РД е продължен до 20.12.2006 година. И в този срок не са представени доказателства от задълженото лице. Като краен резултат, органът по приходите е приел, че на жалбоподателя следва да бъдат определени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2000 година общо в размер на 5333.34 лева, представляващи главница в размер на 3059.20 лева и лихви в размер на 2274.14 лева.

По реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение № РД-10-98 от 02.03.2007 година, ревизионния акт е потвърден изцяло и установените дължими от жалбоподателя допълнителни задължения за периода 2000 година по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ са главница в размер на 3 059.20 лева и лихви в размер на 2 274.14 лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите на органът по приходите. Пред съда, както и в производството по обжалване по административен ред, твърди, че органът по приходите не е събрал и преценил всички относими доказателства. Възразява, че в решението на по-горестоящия административен орган, с което е потвърден процесния ревизионен акт е възприето становището, че спорните парични средства, представляват доход, реализиран от стопанска или друг вид дейност, която не е декларирана, при положение, че в самия акт констатациите са различни, а именно, че паричните средства не са от стопанска или от друг вид дейност, обложена по реда на ЗОДФЛ и че от представената декларация не става ясно основанието за получаване на тези суми, поради което и неправилно е приложен реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Моли съда да отмени допълнително определения данък по ЗОДФЛ и лихви за закъснение. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно- счетоводна експертиза.

Административен съд – Бургас, като анализира представените по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което възприема съгласно разпоредбата на чл.157, ал.3 от ГПК / отм./, намира следното:

Дължимият допълнително начислен данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ е определен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. С оглед установената фактическа обстановка основния спорен въпрос е дали лицето има или не данъчни задължения и дали в хода на ревизията са установени факти и обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, за да бъде извършена ревизия при особени случаи. В хода на данъчната ревизия са събрани множество доказателства. Жалбоподателят е уведомен от органа по приходите, че в хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи и му е връчил уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК като в 14-дневния законов срок задълженото лице не е взело становище по констатациите на ревизиращия орган./ л.31 от делото/. Жалбоподателят е представил и декларация за имущественото си състояние за 2000 година, от която органът по приходите твърди, че не става ясен произходът на средствата. За 2000 година, обаче П. не е подал декларация по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./. В хода на ревизията е установено, че по влоговата сметка на П.П.П.,*** през 2000 година редовно са постъпвали парични преводи с платежни нареждания на обща стойност 11274.00 лева. Това обстоятелство е установено от справка за клиента за периода 01.01.2000 година- 31.12.2000 година / л. 48 от делото/. Не са установени нито основанието за превода, нито наредителя по платежните нареждания, с които са постъпвали сумите по банковата сметка на жалбоподателя. Същите не са приложени по делото. Видно от представеното по делото обяснение на П.П. във връзка с получените суми по сметката му, същият заявява, че сумите, наредени по нея са средства, които е получил като заем от баща си Пеньо П. и ги е описал по дати, така както са посочени в извлечението от банката, но също не е представил платежните нареждания./ л.32 от делото/. От ПИНП №02-01-04-1197-1/29.08.2006 година / л.35 от делото/ и представеното в тази връзка обяснение от Пеньо П.- баща на жалбоподателя / л.39 от делото/ се установява, че последният е предоставил на сина си парични средства в размер на 30 000.00 лева, съгласно договор от 01.01.2000 година, неоспорен от ответника, които са предадени в брой и с разписка. Не са представени обаче платежни нареждания. Посочено е в цитирания ПИНП, че средствата дадени като заем са от трудово правоотношение на Пеньо П. с „Ръководство въздушно движение” – София, център за УВД-Бургас. / л.35 от делото/.

Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя са основателни относно наличието на противоречия от една страна в ревизионнния акт, а от друга страна в решението на по- горестоящия административен орган- директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас. В ревизионния акт е посочено, че паричните средства, получени по банков път в размер на 11274.00 лева са с неустановен произход и не са от стопанска дейност или друг вид дейност, която се облага по реда на ЗОДФЛ/ отм. /, а в решението на директора на Дирекция „ОУИ”-Бургас се сочи, че според ревизиращия екип тези парични средства, представляват доход, реализиран от стопанска или друг вид дейност, която не е декларирана. Предвид изложеното, съдът намира, че в ревизионния акт не е установен източника на доходите, преведени по банковата сметка на П. и дали тези средства са от сумите, които е получил като заем от баща си или са реализирани доходи от услуги с личен труд или друга дейност, облагаема по чл.21, ал.3 от ЗОДФЛ / отм. /. В подкрепа на изложението е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредетира по реда на чл.157, ал.3 от ГПК / отм. /.

В конкретния случай, ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като според ревизиращия орган е установено едно от обстоятелствата, предвидено в чл.122, ал.1 от ДОПК, това по т.2- наличие на данни за укрити приходи или доходи. Така установен, размерът на данъка, чисто аритметически, е правилно определен, както сочи вещото лице в заключението си, но от събраните по делото доказателства, съдът намира, че не следва категорично извода за наличие на данни за укрити приходи или доходи. Не става ясно дали средставата, постъпили по банковата сметка на П. са приходи или доходи. Вярно е, че при ревизия при особени случаи по чл. 122 ДОПК, съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Последното обаче, би било вярно само ако наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, каквито в случая липсват.

Ето защо, съдът намира, че ревизионнния акт е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на оспорването и направеното искане, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените пред всички инстанции разноски общо в размер на 710.00 лева, представляващи 350.00 лева – адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 10.00 лева- държавна такса и 350.00 лева- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2288/ 03.01.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД- 10- 98 от 02.03.2007 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. / в размер на 3059.20 лева лева и лихви за просрочие в размер на 2274.14 лева, за периода 2000 година, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при Централно управление на НАП да ЗАПЛАТИ на П.П.П. ***, АДРЕС *** разноски в размер на 710.00 / седемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ :

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 19 септември 2008 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съдия : З.Б.

Секретар Г.Д.

Прокурор Станимир Христов

като разгледа докладваното от съдия З.Б.

административно дело номер 515 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П.П.П. ***„Ангел Димитров” №12 против Ревизионен акт № 2288/ 03.01.2007 година на старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № РД- 10- 98 от 02.03.2007 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължими от жалбоподателя допълнителни задължения, определени по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. / в размер на 3059.20 лева лева и лихви за просрочие в размер на 2274.14 лева, за периода 2000 година. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт, потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОУИ” - Бургас е неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени. Твърди, че установените с него данъчни задължения и лихвите върху тях са определени в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при неправилно приложение на чл.122, ал.2 от ДОПК. Излага подробни съображения. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Желае присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът при Бургаска окръжна прокуратура, встъпил в производството на основание чл. 159, ал.1 от ДОПК, дава заключение за неоснователност на жалбата и следва да бъде отхвърлена. Административен съд - Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, намира следното :

Разгледана по същество е основателна.

Ревизионният доклад № 2288/ 18.09.2006 година, е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, и е връчен лично на задълженото лице на 13.11.2006 година /л.27 от преписката/, а заедно с него и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК за установени обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК / л.31 от делото/. Срещу ревизионния доклад, на основание чл. 117, ал.5 от ДОПК, задълженото лице е депозирало възражение, вх.№70-00-1392/23.11.2006 година /л.18 от преписката,гръб/, в което оспорва предложените за установяване задължения по ЗКПО. Въз основа на извършената ревизия и съгласно заповед за определяне на компетентен орган №К2288/20.09.2006 година е издаден процесният ревизионен акт №2288/03.01.2007 година, потвърден по реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение № РД 10 - 98/ 02.03.2007 година и съгласно, който са направени следните констатации и правни изводи:

С процесният РА № 2288 от 03.01.2007 година от извършена ревизия на физическото лице П.П.П. по приложението на ЗОДФЛ за периода 01.01.2000 година до 31.12.2000 година органът по приходите установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно получени парични средства по банкъв път в размер на 11 274.00 лева с неустановен произход, поради което е приел, че данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Заедно с връчване на Ревизионния доклад на 13.11.2006 година на П. било връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, изх. №02-ДОК-9939/13.11.2006 година./ л. 31 от делото/, с което лицето е уведомено, че данъчната основа за начисляване на данъка по чл.35 от ЗОДФЛ за 2000 година ще бъде определен по реда на чл.122 от ДОПК. С последното му е предоставена възможност в 14- дневен срок от връчването да предостави доказателства и вземане на становище по установените обстоятелства. В посочения срок жалбоподателя не е дал становище и не е представил доказателства. Отделно от това, с искане за представяне на дакументи и писмени обяснения, изх.№02-ДОК-9939/13.11.2006 година / л.30 от делото/ от П. е изискано да представи декларация за имущественото си състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2000 година. От последната обаче, органът по приходите е приел, че не става ясно основанието за получаване на сумите.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило възражение, вх. №70-00-1392/23.11.2006 година, срещу ревизионния доклад №2288/18.09.2006 година, в което е изразено принципно несъгласие с констатациите в него и е поискано удължаване на срока за обжалване. Последното е одобрено и с Решение №70-00-1392/29.11.2006 година / л.18 от делото/ срокът за обжалване на РД е продължен до 20.12.2006 година. И в този срок не са представени доказателства от задълженото лице. И като краен резултат, органът по приходите е приел, че на жалбоподателя следва да бъдат определени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за 2000 година общо в размер на 5333.34 лева, представляващи главница в размер на 3059.20 лева и лихви в размер на 2274.14 лева.

По реда на административното обжалване пред по- горестоящия административен орган- Директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас при ЦУ на НАП, с решение № РД-10-98 от 02.03.2007 година, ревизионния акт е потвърден изцяло и установените дължими от жалбоподателя допълнителни задължения за периода 2000 година по чл.35 от ЗОДФЛ са главница в размер на 3 059.20 лева и лихви в размер на 2 274.14 лева.

Жалбоподателят оспорва констатациите на органът по приходите. Пред съда, както и в производството по обжалване по административен ред, твърди, че органът по приходите не е събрал и преценил всички относими доказателства. Сочи, че в решението на по- горестоящия административен орган, с което е потвърден процесния ревизионен акт е възприето становището, че спорните парични средства, представляват доход, реализиран от стопанска или друг вид дейност, която не е декларирана, при положение, че в самия акт констатациите са различни, а именно, че паричните средства не са от стопанска или от друг вид дейност, обложена по реда на ЗОДФЛ и че от представената декларация не става ясно основанието за получаване на тези суми, поради което и неправилно е приложен реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Моли съда да отмени допълнително определения данък по ЗОДФЛ и лихви за закъснение. В подкрепа на твърденията си ангажира извършването на съдебно- счетоводна експертиза.

Дължимият и допълнително начислен данък по чл.35 от ЗОДФЛ е определен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. С оглед установената фактическа обстановка основния спорен въпрос е дали лицето има или не данъчни задължения и дали в хода на ревизията са установени факти и обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, за да бъде извършена ревизия при особени случаи. В хода на данъчната ревизи са събрани множество доказателства. Жалбоподателят е уведомен от органа по приходите, че в хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи и му е връчил уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК като в 14-дневния законов срок задълженото лице не е взело становище по констатациите на ревизиращия орган./ л.31 от делото/. Жалбоподателят е представил и декларация за имущественото си състояние за 2000 година, от която органът по приходите твърди, че не става ясен произходът на средствата. За 2000 година, обаче жалбоподателят не е подал декларация по чл.41 от ЗОДФЛ.В хода на ревизията е установено, че по влоговата сметка на П.П.П.,*** през 2000 година редовно са постъпвали парични преводи с платежни нареждания на обща стойност 11274.00 лева. Това обстоятелство е установено от справка за клиента за периода 01.01.2000 година- 31.12.2000 година / л. 48 от делото/. Не са установени нито основанието за превода, нито наредителя по платежните нареждания, с които са постъпвали сумите по банковата сметка на жалбоподателя. Същите не са приложени по делото. Видно от представенот по делото обяснение на П.П. във връзка с получените суми по сметката му, същият заявява, че сумите, наредени по нея са средства, които е получил като заем от баща си Пеньо П. и ги е описал по дати, така както са посочени в извлечението от банката, но също не е представил платежните нареждания./ л.32 от делото/. От ПИНП №02-01-04-1197-1/29.08.2006 година / л.35 от делото/ и представеното в тази връзка обяснение от Пеньо П.- баща на жалбоподателя / л.39 от делото/ се установява, че последният е предоставил на сина си парични средства в размер на 30 000.00 лева, съгласно договор от 01.01.2000 година, неоспорен от ответника, които са предадени в брой и с разписка. Не са представени обаче платежни нареждания. Посочено е в цитирания ПИНП, че средствата дадени като заем са от трудово правоотношение на Пеньо П. с „Ръководство въздушно движение” – София, център за УВД-Бургас. / л.35 от делото/.

Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя са основателни във връзка с констатираните противоречия от една страна в ревизионнния акт, а от друга страна в решението на по- горестоящия административен орган- директора на Дирекция „ОУИ”- Бургас. В ревизионния акт е посочено, че паричните средства, получени по банков път в размер на 11274.00 лева са с неустановен произход и не са от стопанска дейност или друг вид дейност, която се облага по реда на ЗОДФЛ, а в решението на директора на Дирекция „ОУИ”-Бургас се сочи, че според ревизиращия екип тези парични средства, представляват доход, реализиран от стопанска или друг вид дейност, която не е декларирана. Предвид изложеното, съдът намира, че в ревизионния акт не е установен източника на доходите, преведени по банковата сметка на П. и дали тези средства са от сумите, които е получил като заем от баща си или са реализирани доходи от услуги с личен труд или друга дейност, облагаема по чл.21, ал.3 от ЗОДФЛ / отм. /. В подкрепа на изложението е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредетира по реда на чл.157, ал.3 от ГПК / отм. /.

В конкретния случай, ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като според ревизиращия орган е установено едно от обстоятелствата, предвидено в чл.122, ал.1 от ДОПК, това по т.2- наличие на данни за укрити приходи или доходи. Така определен данъка, чисто аритметически, е правилно определен, както сочи вещото лице в заключението си, но от събраните по делото доказателства, съдът намира, че не следва категорично извода за наличие на данни за укрити приходи или доходи. Не става ясно дали средставата, постъпили по банковата сметка на П. са приходи или доходи. Вярно е, че за ревизия при особени случаи по чл. 122 ДОПК, по чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Последното обаче, би било вярно само ако наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, каквито в случая липсват.

Ето защо, съдът намира, че ревизионнния акт е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при Централно управление на НАП да ЗАПЛАТИ на П.П.П. ***„Ангел Димитров” №12 разноски в размер на 710.00 / седемстотин и десет/ лева.

СЪДИЯ :

Въпроси към вещото лице

Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото да определи данъчната основа и дължимия данък по чл.35 от ЗОДФЛ / отм. /, както и лихвите за просрочие за ревизирания период

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 03 ДЕКЕМВРИ 2007 Година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в публично заседание на седми ноември, две хиляди и седма година, в състав:

Съдия: З.Б.

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия З.Б. административно дело номер 135 по описа за 2007 година, VІІІ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Любомир Костадинов Петков от гр. София, ж.к.”Овча купел”, ул. „744” № 2 против Заповед № 241 от 14. 12. 2005 година на Началника на РДНСК Бургас, с която се спират всички строителни и монтажни работи на незаконен строеж: „Пристройка на две нива върху стоманобетонови колони- допълващо застрояване”, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ- 183 в кв. 26 по плана на гр. Китен, Община Приморско, ул. „Крайморска” № 26.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като в жалбата се излагат се доводи за незаконосъобразност на процесната заповед и се моли за нейната отмяна.

Ответникът по жалбата- РДНСК- Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Представя административната преписка за издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От заинтересованите физически лица, редовно уведомени, се явяват лично Николай Ников и Катя Никова, които оспорват жалбата като неоснователна. Останалите не се явяват и не се представляват.

Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Срещу Заповед № 241 от 14. 12. 2005 година на Началника на РДНСК Бургас, е подадена жалба от Любомир Костадинов Петков от гр. София, с която, първоначално е сезиран Бургаския окръжен съд. Съдът е постановил решение № І-191 от 10. 10. 2006 година по административно дело № 46/ 2006 година, с което е отхвърлена жалбата на Петков. Срещу решението на БОС е подадена касационна жалба, по която, ВАС, с решение № 2854 от 19. 03. 2007 година, постановено по адм. дело № 706 / 2007 година, на основание чл. 222, ал.2, т.1 вр. чл. 218, ал.1 АПК, е отменил решението на Бургаския окръжен съд и е изпратил делото за ново разглеждане на Бургаския административен съд с указание да се съберат доказателства извън констативния акт, вкл. и с техническа експертиза, да се установи дали е извършено към 14. 12. 2005 година строителство извън рамките на издаденото разрешение за строеж.

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Видно от представените в административната преписка доказателства, с констативен акт № 30 от 20. 10. 2005 година, съставен при проверка на строеж, находящ се в УПИ ІІІ- 183 в кв. 26 по плана на гр. Китен, Община Приморско, ул. „Крайморска”№ 26, собственост на Любомир Костадинов Петков , се установява, че в него, по линията на имотната граница, са изпълнени стоманобетонови колони, с височина повече от 2. 20 м., които се ползват като конструктивни елементи на второ ниво на дървена галерия и за достигането му е изградена вита стълба от стомано- бетон в югоизточния ъгъл на имота. Към момента на проверката се изгражда покрив на второ ниво. Прието е , че се изгражда пристройка с характер на допълващо застрояване по границата на имота, която представлява смесена конструктивна система, състояща се от стоманобетонови колони и дървен гредоред и е трайно свързана с терена.

Въз основа на констатациите по акта, е издадена заповед № 241 от 14. 12. 2005 година на началника на РДНСК- Бургас, с която е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на незаконен строеж „Пристройка на две нива върху стоманобетонови колони – допълващо застрояване”, находящ се в УПИ ІІІ- 183 в кв. 26 по плана на гр. Китен, община Приморско, ул. „Крайморска”№ 26.

В жалбата се навеждат доводи за нарушение на процесуалните правила при връчване на констативния акт, както и относно обстоятелството, че с процесната заповед не са дадени задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството. Жалбоподателят твърди, че не е налице незаконно строителство, тъй като, то е осъществено на основание издадено Разрешение за монтаж на временен търговски обект № 48 от 05. 10. 2005 година, а за него е издадено удостоверение, че строежът се изпълнява съобразно одобрения проект и разрешение. Твърди също, че изградените колони са част от ограда, за която има разрешение за строеж, а посоченото като второ ниво в констативния акт, не представлява самостоятелен етаж, а декоративна част, върху която ще бъде разположена асма и с изграждането, на която не се надвишава височината от 2.50 метра. В изпълнение указанията на ВАС, ангажира извършването на съдебно- техническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - Началникът на РДНСК, в рамките на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.6 ЗУТ и е в съответната форма.

По направените с жалбата оплаквания съдът приема следното :

Относно твърдението, че констативният акт е бил съобщен на жалбоподателя в нарушение на процесуалните правила.

В тази насока, Върховен административен съд, е изложил подробни мотиви в отменителното си решение, като при новото разглеждане на делото от Административен съд -Бургас, на жалбоподателя е дадена възможност да организира защитата си в пълен обем, включително и чрез ангажиране на съдебно- техническа експертиза. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е поискал извършването на съдебно – техническа експертиза, с нарочна молба от 02. 06. 2007 година. / л. 20 от делото /, която е допусната от съда с определение, в з.з., на 04. 06. 2007 година. Поради неизпълнение указанието на съда за внасяне на определения паричен депозит за извършване на експертизата от страна на жалбоподателя, както и поради невъзможност на вещото лице да изготви заключението, в срок, тъй като не му е осигурен достъп до обекта, делото е отлагано два пъти. Последното по делото заседание е проведено на 07.11. 2007 година, на което, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не ангажира други искания по доказателствата.

Видно от заключението на вещото лице, което, съдът кредетира като безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че разрешение № 48 от 05. 10. 2005 година, издадено на жалбоподателя е за монтиране на временен обект „дървен навес” с площ до 50. 00 кв. м., по одобрена схема от 28. 06. 2005 година, който да бъде построен пред търговски обект „пицария”, находящ се в УПИ ІІІ- 183 в кв. 26 по плана на гр. Китен, Община Приморско. Констатирано е, че изграденият навес е със смесена конструкция, състояща се от стоманобетонови елементи- колони и стълбище, които не коресподират с понятието „дървен навес” и е извън рамките на издаденото разрешение за монтиране на временен обект. Установява се също, че покривната конструкция е завършена след издаване на заповедта на РДНСК- 14. 12. 2005 година, независимо, че същата предписва спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи. Ето защо, съдът приема, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя , че със заповедта, не са дадени задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение, което е нарушение на нормата на чл. 224, ал.4 ЗУТ. Предвид обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, осъществен без строителни книжа и одобрен инвестиционен проект, даването на указания по чл. 224, ал.4 ЗУТ се явява безпредметно. Съдът счита, че такива могат да бъдат давани само в случаите на чл. 224, ал.1, т.2 и т.3 ЗУТ.

В тежест на жалбоподателят следва да бъдат възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение в полза на РДНСК-Бургас, в размер на 80.00 лева, определени по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Любомир Костадинов Петков от гр. София, ж.к.”Овча купел”, ул. „744” № 2 против Заповед № 241 от 14. 12. 2005 година на Началника на РДНСК Бургас, с която се спират всички строителни и монтажни работи на незаконен строеж: „Пристройка на две нива върху стоманобетонови колони- допълващо застрояване”, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІІІ- 183 в кв. 26 по плана на гр. Китен, Община Приморско, ул. „Крайморска” № 26.

ОСЪЖДА Любомир Костадинов Петков от гр. София, ж.к.”Овча купел”, ул. „744” № 2 да заплати на РДНСК- Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 / осемдесет / лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ: