РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 18 май 2011 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 03 май 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: С.Х.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 538 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на оспорване е Заповед № 369/14.02.2011 год. на кмета на община Бургас, с която е постановен отказ за издаване на заповед за настаняване в общинско жилище на В.Т.Л. *** поради липса на предпоставките по чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет Бургас.

         Жалбоподателят Л. оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, като възразява, че към момента на разглеждане на заявлението му за настаняване в общинско жилище от нарочна комисия при община Бургас е отговарял на условията на Наредбата, докато към момента на постановяване на процесната заповед, кметът на общината вече се е позовал на настъпилите изменения в чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата, с които е обосновал постановения отказ. Възразява също така, че административният орган не е изследвал дали притежавания от него незастроен имот е такъв предназначен за жилищно строителство. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.  

         Ответникът – кмет на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и пледира за отхвърлянето й.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Видно от доказателствата, съдържащите се в представената административна преписка, жалбоподателят Л. ***/27.07.2010г., с искане да бъде настанен в свободно общинско жилище под наем.         

Искането е разгледано на заседание на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (НУРУЖНГННПОЖ), проведено на 16.08.2010 год., за което е съставен Протокол № 1, видно от който, в т.17 е посочено, че за жалбоподателя Л. не са налице условията на чл.4, ал.1, т.2 от НУРУЖНГННПОЖ, поради което е прието, че не следва да се включва в картотеката на отдел “Жилищна политика” при община Бургас.

         Горните фактически обстоятелства са установени от административния орган и са описани в обстоятелствената част на издадената от него заповед, като допълнително се е позовал и на Протокол от 20.02.1957г. на Бургаския народен съд по гр.дело № ІІІ-270/1957г., от който е установил, че жалбоподателят Л., като наследник на майка си Станка Лакова, е станал собственик на 1/5 идеални част от дворно място, съставляващо парцел ХІІ, кв.207 на гр.Бургас, целият с площ от 367 кв.м.  Въз основа на горните данни, кметът на община Бургас е приел, че не са налице условията на чл.4, ал.1, т.2 от  НУРУЖНГННПОЖ, поради което и на основание чл.59, ал.1 от АПК издал процесната Заповед № 369/14.02.2011 год., с която отказал издаването на заповед за настаняване под наем в общинско жилище на жалбоподателя В.Л..

         Заповедта е незаконосъобразна.

         В Глава втора от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет – Бургас, са регламентирани реда и условията за установяване на жилищни нужди и картотекиране, като в чл.4, ал.1 от Наредбата са посочени лицата, които имат право да кандидатстват за настаняване в общински жилища, а в т.1-13 се съдържат кумулативните условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите граждани и техните семейства. Условието по т.2 от ал.1 на чл.4 предвижда лицето да не притежава незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно, вилно или курортно строителство, идеални част от такъв имот и право на строеж върху него на територията на община Бургас, в районите на населените места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България; в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица. Констатирано е от административния орган и това се установява от Протокол от съдебно заседание, проведено на 20.02.1957г. по гр.дело № ІІІ-270/1957г. по описа на Бургаския народен съд, че в полза на наследодателката на жалбоподателя Л. – неговата майка Станка Лакова, е поставен в дял недвижим имот, представляващ 1/5 идеална част от дворно място, съставляващо парцел ХІІ от кв.207 по плана на гр.Бургас, цялото от 367 кв.м. Именно с оглед съдържащото се в този съдебен протокол записване, административният орган е извел извод, че лицето притежава част от недвижим имот, което се явява пречка по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата за настаняване в общинско жилище.

Събраните по делото доказателства не могат да обосноват несъмнен извод, че в конкретния случай, притежавания от жалбоподателя имот има характеристиките на такъв по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата. Съдът не намери в административната преписка данни, въз основа на които да прецени, че придобитият в наследство имот е незастроен и е такъв предназначен за жилищно или друго строителство или за него да има учредено вещно право на строеж. Подобно установяване е необходимо не само с  оглед правилното приложение на материалния закон, но и изхождайки от обстоятелството, че административният орган се позовава на документ, съставен през 1957г., наложително е да се установи дали имотът е претърпял промяна в следващите 54 години и да се установи актуалното му състояние, предназначение и други релевантни характеристики към настоящия момент. Позоваването на наличие на придобит от наследодателката на жалбоподателя имот през 1957г. без да се изследва дали този имот отговаря на изискванията на чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата, съдът намира за твърде формален подход, който не съответства както на буквата, така и на духа на Наредбата, която, като поставя ограничителни условия за настаняване под наем в общинско жилище, предполага, че ако обстоятелствата по т.1-т.13 от Наредбата биха били налице, то счита се, че кандидатстващото лице няма жилищна нужда. Следователно, преценяването на жилищната нужда е с оглед липсата на имот с определени характеристики, предполагащи възможност за жилищно устройване и след като в случая е наличен имот, чиито характеристики не се установява да са такива по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата, следва да се приеме, че притежаваният от жалбоподателя имот не се явява пречка да бъде настанен в общинско жилище.

С оглед на всички доказателства по делото, съдът намира изводът на административния орган за липса на предпоставките по чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата за необоснован, което е довело до неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.  

Горните изводи не се променят от другите данни от административната преписка, видно от които, към 26.04.2006г. жалбоподателят Л. ***, че притежава къща на улица “Сливница”, гр.Бургас, за която, с предходен протокол от 29.03.2006г. служители на община Бургас са констатирали, че е много амортизирана и в лошо физическо състояние, за която жалбоподателят твърди, че към настоящия момент се е самосрутила и именно с оглед невъзможността да бъде обитавана е издадена предходна заповед на кмета на община Бургас № 1652/27.09.2006г. за настаняване на жалбоподателя в резервно общинско жилище за срок от две години. Може евентуално да се предполага, че този имот е идентичен с наследеното дворно място, но данни в тази насока няма и съдът не следва да анализира този въпрос, след като административният орган не се е позовал на този факт и е недопустимо по пътя на тълкуването да се извежда неговата воля.   

Издадената заповед следва да бъде отменена, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 10 лв., държавна такса.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 369/14.02.2011г. на кмета на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Бургас за ново произнасяне, съобразно указанията на съда.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на В.Т.Л. ***, с ЕГН ********** сумата от 10 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: