Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1338          Година  29.12.2009         Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на двадесет и трети  ноември две хиляди и девета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор Станимир Христов  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер  558 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на “Мюсюлманско изповедание” вписано в регистъра за вероизповедания на СГС, под № 1, том 1, стр.1, по ф.д.№ 1659/2003г., представлявано от главния мюфтия М. А.Х. и “РИОСС-Билдинг” ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. С.Д. срещу заповед № 881/01.04.2009г. на Заместник кмет “УТС” на Община Бургас. Със заповедта е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж “Молитвен дом /джамия/ и допълващо застрояване-битова сграда и битово кафене”, в УПИ І, кв.24, кв.Победа, определен е срок до 02.04.2009г. за доброволно изпълнение, разпоредено е в срок до 02.04.2009г. да се освободи строежа и строителната площадка от хора и механизация и да се прекъсне временното ел.захранване от сградата на клуба, разположен в съседния УПИ ХІ, кв.24, кв.Победа и е указано в срок до 15.05.2009г. да се отстранят причините довели до спирането, като се представи договор за упражняване на надзор в строителството и строителните книжа и строежа да се приведат в съответствие с ПУП и строителните правила и нормативи. В жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна, издадена при грубо нарушаване на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители поддържат жалбата, ангажират доказателства и молят да се отмени процесната заповед. 

Ответникът по жалбата – Община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, ангажира доказателства и моли да се постанови решение с което да бъде оставена без уважение жалбата, като неоснователна и недоказана и да им се присъдят направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и моли да не бъде уважавана.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С Констативен акт № 82/24.03.2009г.(л.24-26 от делото)  въз основа на извършена проверка на строеж “Молитвен дом /джамия/ – ЗП – 140 кв.м., допълващ.застрояване – Битова сграда – 40 кв.м. ЗП и битово кафене – ЗП – 62,11 кв.м., общо по РС – 242,11 кв.м.” намиращ се в гр.Бургас, кв.”Победа”, кв.24, УПИ І, собственост на “Мюсюлманско изповедание”, което е и възложител на строежа, строител “РИОСС-Билдинг” ООД, гр.Бургас и без строителен надзор. В момента на проверката обекта “Молитвен дом /джамия/”е изпълнен в груб строеж – ЗП – 135 кв.м., строителството на битовата сграда и битовото кафене не е започнало, а западно от молитвения дом е започнало изпълнение на обект “Минаре”, изпълнено с височина 7,00 м., размери при основата – 2,66/2,66 м., ЗП -7,08 кв.м., строителната площадка е оградена със строителна ограда и обекта временно е захранен с ток от клуб в съседство. Като установени нарушения е посочено, че в отклонение с издаденото разрешение за строеж е започнат подобект “Минаре”, общата ЗП на строежа е в отклонени от разрешената и надвишава показателя за плътност на застрояване на имота и строежа е ІV категория по отношение на брой посетители, като са нарушени чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.168, ал.2 от ЗУТ. Срещу констативния акт са постъпили писмени възражения вх.№ 94-С-371/30.03.2009г. (л.18-19 от делото).

Със заповед № 881/01.04.2009г.(л.16-17 от делото) на Заместник кмет “УТС” на Община Бургас е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж “Молитвен дом /джамия/ и допълващо застрояване-битова сграда и битово кафене”, в УПИ І, кв.24, кв.Победа, определен е срок до 02.04.2009г. за доброволно изпълнение, разпоредено е в срок до 02.04.2009г. да се освободи строежа и строителната площадка от хора и механизация и да се прекъсне временното ел.захранване от сградата на клуба, разположен в съседния УПИ ХІ , кв.24, кв.Победа и е указано в срок до 15.05.2009г. да се отстранят причините довели до спирането, като се представи договор за упражняване на надзор в строителството и строителните книжа и строежа да се приведат в съответствие с ПУП и строителните правила и нормативи. В мотивите към заповедта е посочено, че заповедта е издадена въз основа на извършена проверка за която е съставен констативен акт № 82/24.03.2009г.. Към момента на проверката е започвало строителството на подобект “Молитвен дом /джамия/, изпълнен в груб строеж, със ЗП от 135 кв.м. и подобект “Минаре” в строеж, изпълнено с височина 7,00 м. и ЗП -7,08 кв.м. и изпълнението на подобектите битова сграда и битово кафене не е започнало. Подобекта “Минаре” е започнат от строителя “РИОСС-Билдинг” ООД, гр.Бургас в отклонение от издаденото разрешение за строеж, общата застроена площ на строежа е в отклонение от разрешената и надвишава показателя за плътност на застрояване  за имота. Възложителят “Мюсюлманско вероизповедание” не е сключил договор за строителен надзор, предвид категорията на строежа ІV-та по отношение на брой посетители, съобразно нормативите за необходима площ по Приложение № 3 , във вр.с чл.14, ал.2 от Наредба № 1, за номенклатурата на видовете строежи. Административния орган въз основа на изложеното, съобразно направените възражения срещу констативния акт и като е взел в предвид, че към момента не е представен договор за строителен надзор, внесените коригиращи проекти не са одобрени и вписани към издаденото разрешение за строеж по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ е счел, че строежа следва да бъде спрян. По тези съображения, органа е приел, че строежа е извършен в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.168, ал.2 от ЗУТ, попада в хипотезата на чл.224, ал.1, т.2 и 4 от ЗУТ и на основание чл.224, ал.2 и 4 от ЗУТ е издал процесната заповед. 

Срещу заповедта е подадена жалба от строителя и възложителя на обекта,  в която се твърди, че заповедта е издадена при грубо нарушаване на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. В съдебното производство страните ангажират съдебно-техническа експертиза, чието заключение, в две частни е оспорено от жалбоподателите и е прието от съда в проведеното на 03.11.2009г. публично съдебно заседание.      

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че заповед № 881/01.04.2009г. на Заместник кмета на Община Бургас е издадена от компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия. Съгласно разпоредбата на § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. Обжалваната заповед е издадена, на основание чл.224, ал.1 от ЗУТ, съгласно която, компетентен орган е кметът на общината. Правомощията на заместник кмета са предоставени със заповед № 3544/23.12.2008г. (л.13-15 от делото) на кмета на Община Бургас, поради което обжалваната заповед се явява издадена от компетентен орган.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.224, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт. Акта е съобщен, чрез залепяне на строежа по реда на § 4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ и в указания в съобщение № 1/24.03.2009г. (л.23 от делото) 7-дневен срок са постъпили писмени възражения от жалбоподателите, които са разгледани при издаване на процесната заповед.

Неоснователно се явява възражението, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като констативния акт не е бил връчен по надлежния ред. Съгласно § 4, ал.1 от ДР на ЗУТ “Съобщенията от компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отсъстващите лица се уведомяват със залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа.”. Видно от изложеното още при съставяне на констативния акт същия е съобщен, чрез залепянето му на строежа, без заинтересуваните лица да са търсени и да не са открити, което обстоятелство обаче не би могло да доведе до съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателите са уведомени, макар и не по надлежния начин и те своевременно са подали писмени възражения срещу акта и правото им на защита не е нарушено.

Неоснователно е и възражението, че след като процесната заповед не е връчена по надлежен начин е налице особено съществено нарушение, което води до отмяна без да се разглежда спора по същество. Административното производство приключва с издаването на заповедта и действията по нейното  връчването не е част от това производство. Реда предвиден за връчване на заповедите издадени по ЗУТ е с оглед  гарантиране на правото на защита на лицата. Неспазването на предвидения ред води до това, че заповедта не влиза в законно сила и подадената срещу нея жалба се явява процесуално допустима. В случая заповедта е връчена съобразно посоченото в нея, като в срок за обжалване е подадена жалба и правото на защита на лицата не е нарушено.

Неоснователно е и възражението, че от констативния акт и заповедта не е ясно кой е адресата му. Видно от съдържанието на акта и заповедта в тях са посочени като възложител - “Мюсюлманско вероизповедание” и като строител - “РИОСС-Билдинг” ООД, гр.Бургас, които лица са и техни адресати, в съответното си качество.

Неоснователно е възражението, че административния орган е допуснал предварително изпълнение на процесната заповед, като е разпоредил прекъсване на ел.захранването. Съгласно чл.217, ал.1, т.2 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи по чл.224, ал.1, като в ал.2 е посочено, че съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1, с изключение на тези по т.2. Видно от изложеното предварителното изпълнение на процесната заповед е по силата на закона и не е в следствие на разпореждане на административния орган, като законодателя дори изрично е предвидил, че съдът не разполага с правомощия да спре това изпълнение.  

Съгласно чл.224, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж, който се извършва: 1. без одобрени инвестиционни проекти и/или без влязло в сила разрешение за строеж; 2. при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2; 3. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи; 4. без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен; 5.без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга и 6. без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони. С оглед на изложеното за да бъде издадена заповед по този ред е необходимо, да е налице някоя от посочените хипотези, като административния орган се е позовал на т.2 и т.4, а именно, поради това, че   строежа се извършва при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2 и без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен.

Съгласно чл.154, ал.2 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които: 1.нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2.нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; 3.са несъвместими с предназначението на територията; 4.нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания; 5.променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; 6.нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа; 7.променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; 8.променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.

 Спора между страните се свежда до обстоятелството дали започнатото да се строи “Минаре” е самостоятелен строеж или е част от “Молитвения дом /джамия/”.

С разрешение за строеж № В-97/04.10.2007г.(л.175 от делото) е разрешено на “Мюсюлманско изповедание” съгласно одобрените (съгласувани) проекти чл.145, чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ от 04.10.2007г.  за обект: “Молитвен дом /джамия/ и допълващо застрояване-битова сграда в югоизточната част на имота и битово кафене в северозападната част на имота” ЗП джамия = 140,00 кв.м., ЗП кафене = 62,11 кв.м., ЗП битова сграда  = 40,00 кв.м., категория V /чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1 на МРРБ/, в УПИ І, кв.24, кв.Победа, гр.Бургас.

По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е в две части, разделени според поставените от страните въпроси (л.235-239 и л.256-260 от делото), което макар и формално да е оспореното от процесуалните представители на жалбоподателите, се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно. Видно от заключението на вещото лице и направените уточнения при приемането му в проведеното на 03.11.2009г. публично съдебно заседание, “Съгласно част “Конструктивна” на одобрения инвестиционен проект джамията и минарето не са предвидени с общ фундамент, т.е. предвидено е да се изпълнят две самостоятелни конструкции” и “минарето като самостоятелна сграда може и трябва да получи собствен идентификатор” . С оглед изложеното и съобразно даденото от законодателя в § 5 т.39 във вр.с т.38 от ДР на ЗУТ легални определения, в случа се извършва строителство на    “Минаре” и “Молитвения дом /джамия/” и те представляват “обекти”, които са самостоятелни строежи с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Ето защо за всяко от тях е нужно да бъде издадено разрешение за строеж съобразно изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ, докато в случая е издаденото разрешение за строеж за молитвения дом, но не и за минарето. Също така, следва да се има в предвид, че макар обекта “минаре” да се споменава в одобрените инвестиционни проекти, това обстоятелство не би могло да доведе до отпадане на изискването за издаване на съответното разрешение за строеж, каквото би било налице при вписването на обекта при издаването на общото разрешението за строеж или чрез издаване на самостоятелно разрешение за строеж. Що се отнася до възраженията на жалбоподателите, че не би могла да съществува джамия без минаре, същите касаят религиозните обреди, а не законността на строителството по смисъла на ЗУТ, поради което са неотносими към предмета на делото и не следва да бъдат коментирани.

Изграждането на обекта “Минаре”, за което не е издадено разрешение за строеж, видно от заключението на вещото лице, води до несъответствие с действащия ПУП за имота, тъй като плътността на застрояване се променя на 28,29 %, при максимално допустима 27 %, с оглед застроената площ вписана в издаденото разрешение за строеж от 242,11 кв.м. (140,00 + 62,11 + 40,00), и площа съобразно одобрените проекти съответно без площта на “Минарето” тя е 254,705 кв.м., а с неговата площ е 261,728 кв.м.. Също така с оглед височината на “Минарето” над 15 м., съобразно чл.23, ал.1 от ЗУТ се променя характера на застрояването от предвидено “ниско застрояване” на “високо застрояване”.

С оглед на така изложеното строителството на обекта “Минаре” се явява извършено без издадено разрешение за строеж и той заедно с обекта  “Молитвения дом /джамия/”, са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, по смисъла на чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ, посочени като правно основание за издаване на процесната заповед.

В случая е налице и другото основание за издаване на процесната заповед, по чл.224, ал.2, т.4 от ЗУТ, а именно строителството се извършва без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен. Съгласно чл.168, ал.2 от ЗУТ строителният надзор се упражнява от консултант за строежите от първа до четвърта категория, тоест за тези строежи закона изисква строителен надзор. В случая в издаденото разрешение за строеж е предвидено като основно застрояване - “Молитвен дом /джамия/ и е посочено,  че строежа е V категория, съобразно чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1 на МРРБ, в процесната заповед строежа е определен като ІV категория, а в своето заключение, вещото лице го определя, като ІІІ категория.

В разпоредбите на чл.137 от ЗУТ, строежите са категоризирани в шест категории, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията им. В разрешението за строеж е прието,  че строежа е V категория, съобразно чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1 на МРРБ, съгласно който, строежи от пета категория са сгради и съоръжения за обществено обслужване - за образование, социални грижи, култура и изкуство, религия, административни и битови услуги, търговия, обществено хранене, хотели, сгради и съоръжения за спорт и развлечения и др..

Административния орган за да приеме, че строежа е ІV категория в процесната заповед е посочил, че категорията е по отношение на брой посетители, съгласно нормативите за необходима площ по Приложение № 3, във вр.с чл.14, ал.2 от Наредба № 1. Същевременно вещото лице определя строежа, като ІІІ-категория, предвид предназначението на сградата “Молитвен дом /джамия/” и нормативите за пожарна безопасност според броя на посетителите, съгласно Приложение № 3 към Наредба № 1, и предвид височината над 15 метра на строежа “Минарe”.

В Номенклатурата на обществено-обслужващи сгради - Приложение № 2 на Наредба № 1, в т.4 са посочени видовете сгради за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение - храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги и др., крематориуми и обредни домове. Съобразно чл.137, ал.1, т.3, б.”в” от ЗУТ, трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители. Четвърта категория съобразно чл.137, ал.1, т.4, б.”б” от ЗУТ, са жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители, а според чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ пета категория са жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители. В чл.137 от ЗУТ, категоризацията на строежите за обществено обслужване от ІІІ, ІV и V категория се извършва съобразно разгънатата застроена площ или места за посетители, тоест категорията на строежа се определя, при наличието на поне едно съответните условията за площ или капацитет.

В случая според своята площ строежа безспорно е пета категория. При определяне категорията на строежа “Молитвен дом /джамия/”, според капацитета на местата за посетители е налице спор между страните.

В оценката за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите (л.111-120 от делото) е определена V категория на обекта, като единствено е посочено, като основание чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1, без обаче да се изложени фактическите основания за определяне на тази категория. В своето заключение вещото лице е определило строежа “Молитвен дом /джамия/” като ІІІ-та категория, като се е позовало на чл.6, ал.3, т.4 от Наредба № 1, предвид определението по т.4 към Приложение № 2, и предвид Приложение № 3  към същата наредба, където в т.3 е определено, че за “Барове, дискотеки и обредни зали”, необходимата площ за един посетител е 0,3 кв.м., и съобразно площта на сграда, капацитета и е над 200 места за посетители. В проведеното на 03.11.2009г. съдебно заседание, вещото лице уточнява, че е използвало този начин за определяне на капацитета на строежа, тъй като той не би могъл да се определи от инвестиционния проект. С оглед заключението на вещото лице, в случая категорията на строежа, съобразно капацитет – брой на посетители се определя на ІІІ-та категория, при която закона предвижда задължителен строителен надзор. Съдът не възприема определената в процесната заповед ІV-та категория, тъй като административния орган се е позовал също на Приложение № 3 във връзка с чл.14, ал.2 от Наредба № 1, но не става ясно, как и по какъв начин е определен капацитета на строежа, включително и конкретния брой на посетители. В случая и в издаденото разрешение за строеж, с оглед на изложеното неправилно е определена категорията на строежа, но допуснатата грешка не би могла да доведе до промяна на законоустановената категория на строежа.

По отношение на другия строеж “Минаре”, чиято височина видно от заключението на вещото лице (стр.294 от делото), в инвестиционните проекти веднъж в част “Архитектурна” е 21,60 м. ведно със символите, а в  “Конструктивна” е 24,34 м. без символите първоначално и в последствие поправена на 19,86 м.. Това разминаване във височината на строежа в различните части на инвестиционния проект е недопустима, но дори да се вземе в предвид и най-малката височина, тя е над 15 м. и определя характера на застрояването съобразно този строеж на високо застрояване, по смисъла на чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ и строежа отново се определя, като трета категория по смисъла на чл.137, т.3, б.”в”. Ето защо, след като и двата строежа на основното застрояване “Молитвен дом /джамия/” и “Минаре” се определят  като ІІІ-та категория, съобразно законовите изисквания на чл.168, ал.2 от ЗУТ, за тях е задължително извършването на строителен надзор и е налице и другото посочено от административния орган правно основание по чл.224, ал.1, т.4 от ЗУТ за издаване на процесната заповед.

Видно от изложеното обжалваната заповед, като издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл.224, ал.1 от ЗУТ за спиране на  изпълнението и забрана достъпа до строежа се явява законосъобразна, а подадената срещу нея жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и поради направено своевременно искане в полза на ответника на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с чл.8 и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/9.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдено направените разноски по делото в размер на 530 лв. (318лв. възнаграждение на вещото лице и 150лв. юрисконсултско възнаградени).

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Мюсюлманско изповедание” вписано в регистъра за вероизповедания на СГС, под № 1, том 1, стр.1, по ф.д.№ 1659/2003г., представлявано от главния мюфтия М.А.Х. и “РИОСС-Билдинг” ООД, ***, представлявано от управителя И.С.Д. срещу заповед № 881 от 01.04.2009г. на Заместник кмет “УТС” на Община Бургас.

ОСЪЖДА “Мюсюлманско изповедание” вписано в регистъра за вероизповедания на СГС, под № 1, том 1, стр.1, по ф.д.№ 1659/2003г., представлявано от главния мюфтия М.А.Х. и “РИОСС-Билдинг” ООД, ***, представлявано от управителя И.С.Д., солидарно да заплатят в полза на Община гр.Бургас, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 530 лв. (петстотин и тридесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                                       СЪДИЯ:

Начало на формуляра