ПРОТОКОЛ

 

Година 2010,18.05.                                                                                 град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                        VІ-ти административен състав

На осемнадесети май                                          две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                     

Секретар: М.В.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Александрова

административно дело номер 574 по описа за 2009 година.

 

На именното повикване в 11.50 часа се явиха:

 

Жалбоподателите М.А. В. – Ц., М.Н.Ч., С.А.В., А.П.Г., С.К.П., П.К.Ч. и К.Р.Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

За ответника по жалбата - Община Бургас, редовно призован, се явява юрисконсулт Ч.

Явява вещото лице П.В.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч. –Да се даде ход на делото.

 

На основание чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило становище от процесуалния представител на ответника по жалбата, във връзка с представеното експертно заключение.

Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило експертното заключение на 29.03.2010г. - в законовия срок, поради което пристъпва към разпит на вещото лице, като снема самоличността му:

Арх.П.Ф.В., 50г., неосъждан, без дела и родство със страните. Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.291 от НК, за съзнателно даване на невярно заключение.

Обещава да даде безпристрастно заключение.

Разпитан каза:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. – Приемам представените със становището на ответника заключение на РИОКОЗ – Бургас, в което вече няма претенции по отношение на жилищните сгради изградени в имот ІV и още повече, че становището констатира, че местоположението на обекта съответства на здравните норми. Не съм съобразил това становище в заключението си, което съм представил, тъй като не се съдържаше в преписката. След като се запознах с него в днешното съдебно заседание считам, че има надлежно съгласуване на процесния ПУП с РИОКОЗ Бургас.

По т.2 от становището на процесуалния представител на ответника, по отношение на 300 метровата санитарно защитна зона. Коментирам, че това е изискване в становището (предходното, с което съм работил и съм изготвил своето заключение). С оглед предоставеното ново становище, отпада моята констатация за зона до 300 м. и каква е защитната зона. РИОКОЗ не казва каква е тази зона. Както съм отбелязал в т.3 от заключението си, съгласно т.379 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда се предвижда хигиенно-защитна зона 100 м.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч. – В становището на РИОКОЗ препращат към едно приложение / към чл. 126 от Норми за проектиране на канализационни системи – БСА бр.9,10 от 1989 г. Това са едни нормативи и считам, че по тях трябва да се определи.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. – Искам да направя едно основно обяснение. Моето становище е изготвено на база предоставеното в съда становище на РИОКОЗ Бургас № 49/28.10.2008г. В това становище РИОКОЗ пише за 4 бр. масивни жилищни сгради в имот ІV, масив 30. Освен това самите те казват, че не е ясно дали съществуват други обекти, подлежащи на здравна защита в хигиенно-защитната зона от 150 до 300 м. на разгледания обект, съгласно същото приложение 8, чл.126  на Наредбата. Именно поради това становище на РИОКОЗ съм отбелязал в т.1, т.2 , т.3, т.4. и т.5 тази защитна зона. Отговорите на тези 5 въпроса  имат отношение към становището по което съм работил.

Като имам предвид другото сега представено становище № 50/06.11.2008г. на РИОКОЗ Бургас, в което се цитират същото приложение 8 към чл.126 от Наредбата от 1989г., но вече нямат претенции по отношение размера на хигиенно-защитната зона, в този случай моите констатации по точки от 1 до т.5 вкл. отпадат като констатирани нарушения.

По отношение на т.5 (от становището на Община Бургас), казвате откъде правя извода, че сградата е жилищна, няма строителни книжа и е в имот със статут на земеделска земя. Но не това е единствения начин тази сграда да бъде обявеното за жилищна сграда. По приложения по делото нотариален акт №37/2004г. е упоменато, че в имота има двуетажна масивна жилищна сграда. В графичната част на плана за застрояване също е отбелязано, че в имот № ІV има двуетажна масивна жилищна сграда и 3 масивни стопански сгради. При моето посещение на място установих, че сградата наистина се ползва за жилищна, а останалите три сгради за стопански, което е отразено в моето заключение.

ВЪПРОС на ЮРИСКОНСУЛТ Ч. – Променен ли е статута на земята и за тези сгради има ли строителни книжа?

ОТГОВОР на ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. – При разговора със собствениците на имота установих, че сградите са строени преди повече от 70-80 г., когато не е имало издаване на строителни книжа и съответно разрешения за строеж. Ако бъде подадено заявление, или да тръгне процедура, по промяна на предназначение може би ще трябва да се издават тези документи. Безспорно в момента това е в земеделска земя. Аз не приемам, че това е жилищна територия и разграничавам регулационните граница на настоящия имот.

По т.6 от становището – Аз разполагам със заверено копие на заповед № 1032/10.04.2009г. и заверено копие от застроителният план, по който ответника пише, че не се налага този имот да има санитарно хигиенна зона.

ВЪПРОС на ЮРИСКОНСУЛТ Ч. – Този ПУП, за който говори ответника, е одобрен след издаване на процесната заповед. Той няма отношение към процесната заповед.

ОТГОВОР на ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. – Заповед №1032/2009г. има безспорно отношение към атакувания ПУП по следната причина. Показва скиците на л.67 от делото.

Това са двата имота, където е пречиствателната станция. Със щрихираното е санитарната зона. Конфигурация на полски път. (л.67)

Това е имота и конфигурацията на полския път и санитарната зона идва почти на границата на пречиствателните съоръжения. Моята мотивация е, че двата ПУП-а си противоречат.

         По т.7 - за съгласуването с „Басейнова дирекция” гр.Бургас. Моето становище е изготвено въз основа на опита в Община Павел Баня, в която също има своите минерални източници, които са изключителна държавна собственост и е със статута на Минералните бани Бургас. Още на фаза план за застрояване се иска становището на „Басейнова дирекция” по отношение сервитута или санитарно-хигиенни охранителни зони от сондажите с минерална вода. Не мога да отговаря дали има нормативен акт, който да урежда това.

Ако вие, на този етап приемете, че това местоположение отговаря на всички изисквания, после на фаза „работен проект” „Басейнова дирекция” ще даде становище, че е близко до извор. Това твърдя и от моята практика като главен архитект.

ЮРИСКОНСУЛТ Ч. – В заключението си твърдите, че следва съгласуването с „Басейнова дирекция” да се направи на по-ранен етап.

ОТГОВОР на ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. – Запознат съм чл.155, ал.2 от Закона за водите. Направих консултация в гр. Павел баня и във връзка с действащите там минерални извори, стигнах до извода, че следва на този етап да се съгласува плана за застрояване. Да се иска такова становище.

         Тълкованието на юристите и гл. архитект за съгласуването на инвестиционни проекти включват и ПУП - план за застрояване е, че това съгласуване следва да се извърши на по-ранен етап. Това е моето мотивация, че няма становище от „Басейнова дирекция”

ЮРИСКОНСУЛТ Ч. – Оттеглям искането си за допускане на извършване на тричленна експертиза. Смятам, че се уточниха и изясниха отговорите на вещото лице в днешното съдебно заседание, с така направените уточнения.

Относно т. 6 и т.7 от становището ми, считам че изводите следва да се направят от съда, защото те са правни.

Моля да се приеме заключението на вещото лице.

 

На основание чл.157 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице. УТВЪРЖДАВА окончателен размер на възнаграждението в размер на 405 лв., от които 155 лв. представляват разноски за пътни. Под формата на първоначален депозит са внесени 230 лв., за останалата част от възнаграждение до пълния му размер, съдът ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателите солидарно да внесат по делото 175 лв. по сметка на Административен съд гр.Бургас в седемдневен срок от получаване на съобщението, като им УКАЗВА, че в същия срок следва да представят доказателство за внесената сума.

ДА се издаде РКО за сумата по първоначалния депозит, и след внасяна не остатъка да се издаде нов РКО.

 

С оглед изявлението на страните за липса на доказателствени искания и на основание чл.149, ал.1, предложение последно от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ход на устните състезания.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч. – Считам, че в настоящото производство и от събраните по делото доказателства не се установява допускане на сочените от жалбоподателите нарушения, поради което моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата. Моля при постановяване на решението си да вземете предвид направените изявления от вещото лице, както и доводите изложени в становището ми по заключението.

 

Съдът приема делото за разяснено и на основание чл.149, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

 

Съдът УВЕДОМИ страните, че ще ОБЯВИ решението си в срока регламентиран в чл.172, ал.1 от АПК.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12.00 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: