Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 14 май 2010г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                      

              

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 597 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на М.Г.Х. ***, представлявано от С. С.В. против Заповед № РД- 09- 32/22.04.2009г., издадена от областен управител на Област Бургас.Оспорва се размера на определеното с акта обезщетение. Иска се отмяна и произнасяне по същество, чрез определяне на правилния размер на дължимото обезщетение.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа жалбата,като твърди че административния акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалният си представител юрисконсулт А., намира жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни Г.С.Я., Р.Г.Х., Д.Й.М., Й.Д.М., И.Д.М. и С.Д.Г. не вземат становище.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал.2 АПК, от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

От фактическа и правна страна, съдът приема за установено следното:

С Решение № РД- 07- 287/19.09.2000г. областен управител на Област Бургас на осн. чл. 3 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ЗОСОИ, е признал на наследниците на С.Г. Н. право на обезщетяване с компенсаторни записи за одържавен недвижим имот на територията на Гърция, послужило за погасяване на държавен дълг по спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция.

Със заповед № РД- 06- 06/24.01.2008г. административния орган е възложил на вещото лице И. К. да определи стойността на дължимото обезщетение за одържавеното имущество (без земеделските земи) от наследодателя на правоимащите С.Н., оставено на територията на Гърция, описано в молба за ликвидиране от изселен (бежанец) от 30.02.1926г. и въз основа на тази стойност да определи размера на компенсаторните записи, които се полагат общо на правоимащите по решението, с което им е признато право на обезщетение, както и размера на компенсаторните записи за всеки един от тях съобразно квотите им на наследяване.

Вещото лице е изготвило оценката на база представените му документи по реда на чл. 4 ал.3 т.2 от ЗОСОИ, като е определило обща стойност в размер на 751,53лв., а за жалбоподателя при квота 1/8 – 100лв. в компенсаторни записи.

С оспорения акт е утвърдена, така представената оценка № 98- Б- 4014/10.03.2008г., определен е общият размер на обезщетението и разпределението му по квоти за всеки един от наследниците в компенсаторни записи.

Страните по делото спорят единствено относно утвърденият общ размер на обезщетението, съобразно който следва да се определи дължимото за всеки един от наследниците в компенсаторни записи.

Според жалбоподателя М.Х., вещото лице на първо място е допуснало вероятно техническа грешка, като е приело, че стойността на одържавената къща и дворно място е 20 златни турски лири, а не 200- каквато е действителната стойност и на второ място – при изчисленията по указаната в закона формула неправилно е използван размера на средна месечна работна заплата за ІІІ-то тримесечие на 2007г., а не този за ІV-то тримесечие, като предхождащо датата на възлагане на експертизата. Твърди, че при извършване на оценката в стойността на имуществото не са били включени сумите, отбелязани като лихва за периода 1.01.1925г.- 31.12.1928г.по протокол към молбата за ликвидиране /л.39- 41/.

Възраженията са частично основателни.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и приета съдебно- техническа експертиза и допълнителна такава.

Съдът намира, че следва да възприеме заключението на вещото лице по допълнителната експертиза в нейния трети вариант, като се отчете обстоятелството, че констатацията в първоначалната експертиза за допусната грешка в утвърдената оценка на стойността на недвижимия имот / къща и дворно място/ не е оспорена от страните.

Действително този имот е бил на стойност 200 златни турски лири, а не 20. При обща стойност на имуществото по молбата за ликвидиране- 980 златни турски лири, процента, който съставлява оценявания имот съотнесен към цялото имущество е  20,41%.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от ЗОСОИ стойността на одържавеното имущество, срещу което се дават компенсаторни записи се определя по действителна пазарна цена към момента на влизане на закона в сила за земи по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроени места в чертите на регулационните планове на населените места, сгради апартаменти и други постройки, разрушени или преустроени така, че не съществуват реално или са придобити от трети добросъвестни лица, движими вещи, включително злато и скъпоценности. Тъй като се касае за имущество, с което е погасен държавен дълг по Спогодбата от 1964 г. между НРБ и Кралство Гърция и се намира на територията на чужда държава, правната норма на чл. 4, ал. 3, т. 1 е неприложима и момента на влизане в сила на ЗОСОИ е неотносим за спора. Единствено приложима е правната норма на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, която по волята на законодателя се прилага за всички други имущества, за които се дават компенсаторни записи, т. е. и за имуществата, с които е погасен държавният ни дълг към Гърция. Тогава обаче стойността на одържавеното имущество, в случая изоставеното в Гърция през 1920 г., се редуцира чрез деноминатор и се изчислява по математическа формула, в която се използват стойности на имуществото при отчуждаването му, средна месечна работна заплата през годината на отчуждаването, както и за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи.

В случая спорен е въпроса кое е  тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи.

Експертната оценка е била изготвена на 10.03.2008г., а възложена на 24.01.2008г. при това положение не съществувала пречка при извършване на оценката да се използват данните от НСИ за ІV то тримесечие на 2007г. Това е тримесечието, предхождащо датата на определяне на окончателния размер на обезщетението.

Съдът, намира за неоснователно искането за включване в стойността на имуществото на посочената лихва за периода 1.01.1925г.- 31.12.1928г.по протокол към молбата за ликвидиране /л.39- 41/.

В първата фаза на административното производство са решени въпросите, дали заявителите са правоимащи, за какво одържавено имущество им се признава право на обезщетение, по какъв начин ще се извърши обезщетяването. Тази фаза е приключила с влязло в сила решение №  РД- 07- 287/19.09.2000г. С този акт е признато право за обезщетяване с компенсаторни записи на наследниците на С.Г. Н. за одържавен недвижим имот, представляващ едноетажна къща със застроена площ 96 кв.м. и дворно място от 5 500 кв.м.

Във втората фаза на оценка подлежи единствено и само така посочения недвижим имот. Наред с това в реституционния закон ЗОСОИ няма разпоредба за заплащане (присъждане) на лихва върху стойността на одържавеното имущество.

 

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

Изменя експертна оценка утвърдена със Заповед № РД-09-32 от 22.04.2009 г. на областен управител на Област Бургас, като увеличава определения размер на обезщетението в компенсаторни записи за М.Г.Х. от 100 /сто /лева  на 900 /деветстотин / лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: