О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1297

 

гр.Бургас, 28 май 2010г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                               ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретар Г. ФОРТУРОВА и с участието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия Радикова КНАХ № 607 /2010г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Частният жалбоподател Д.Д.П. е оспорил определение постановено в съдебно заседание на 12.02.2010г. по НАХД № 250/2010г. по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата. В частната жалба се посочва, че така оспореното определение е неправилно и се излагат доводи по същество относно законосъобразността на издадено наказателно постановление.

            В съдебно заседание частния жалбоподател поддържа отново тезата си по същество на спора.

            Ответника по частната жалбата не се явява и не се представлява.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

            Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

            С Наказателно постановление № 913/02.12.2009г. на касаторът Д. П. за нарушение по чл. 6 ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложено наказание на осн. чл. 183 ал.4 т.3 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50 лв.

            С обжалваното определение Районен съд гр.Бургас е приел, че жалбата против НП е процесуално недопустима. В мотивите е посочено, че  НП при хипотезата на чл. 189 ал.5 ЗДвП е необжалваемо. Според последната норма, наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50лв. не подлежат на обжалване.

            Настоящият състав на Административен съд Бургас счита, че постановеното определение е неправилно въпреки липсата на конкретни оплаквания за това.

            В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, която създава приоритет на нормите на международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, пред тези на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съществува противоречие между разпоредбата на чл. 189 ал.5 ЗДвП и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992г. - ДВ, бр.66 от 1992г. В сила за Република България от 7 септември 1992г.. Според чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи “Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти”  Нормата на чл. 189 ал.5 ЗДвП противоречи и на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който «Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия”. Хартата има юридически задължителна сила според чл.6, т.1 от Договора за Европейския съюз, изменен и допълнен с договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007г., в сила от 01.12.2009г. Договора от Лисабон е ратифициран по конституционен ред от 40-то Народно събрание със закон приет на 21 март 2008г.; закона за ратифициране е обнародван в ДВ, бр.36 от 4.04.2008г. и влязъл в сила за Република България, считано на 01.12.2009г., с което са изпълнени изискванията на чл.5, ал.4 от Конституция на Р България. В случая с разпоредбата на чл. 189 ал.5 ЗДвП е нарушено правото на жалба, респ. достъпа до правосъдие.

Административно-наказателното правораздаване има за предмет, освен реализирането на административно-наказателна отговорност на физически лица за виновно извършени от тях административни нарушения, още и налагането на имуществени санкции на юридически лица за нарушаване на установения ред на държавното управление. Нормите гарантиращи ефикасен достъп до правосъдие не съдържат условия за неговата реализация. Нужно е да съществува възможност всеки, чийто права са накърнени по какъвто и да е начин да има възможност за адекватна защита. Принципът за върховенство на закона в едно демократично общество изискват мерките, засягащи основни права, да бъдат предмет на някаква форма на състезателно производство пред независим орган, компетентен да упражни контрол върху причините за налагане на съответната санкция и относимите доказателства.

Редът за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления е този , посочен с разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, респ. в Закона за административните нарушения и наказания. Със съставянето на АУАН се повдига обвинението срещу посоченото физическо или юридическо лице за това, че е осъществило състава на описаното в акта административно нарушение, а с наказателното постановление административно наказващият орган налага съответната санкция - глоба или имуществена санкция в зависимост от това дали субектът на нарушението е физическо или юридическо лице. Изложените разсъждения обосновават извода, че право на защита в смисъла посочен по-горе имат физическите лица  и юридическите лица.

Ето защо, съдът приема, че с въведените с чл. 189 ал.5 ЗДвП, необжалваем минимум субектите, на които са наложени наказания глоба до 50лв. за физически лица, се лишават от правото на ефективно средство за защита, установено с разпоредбата на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.47 от Хартата за основните права на ЕС и гарантирано съгласно чл.52 т.1 от същата. Правото на жалба е процесуалното средство за защита срещу налагането на наказание с оспореното наказателно постановление, в случай, че се твърди, че последното е незаконосъобразно постановено. Това право е отнето на жалбоподателя с нормата на чл. 189 ал.5 ЗДвП.

По изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно поради противоречие с нормите на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с чл.5, ал.4 от конституцията на Р България, следва да бъде отменено и делото върнато на Бургаски районен съд за разглеждане по същество.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Бургас

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение, постановено в съдебно заседание на 12.02.2010г. по НАХД № 250/2010г. по описа на Районен съд гр.Бургас за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата.

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него и за разглеждане по същество на жалбата на Д.Д.П..

            Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: