Р Е Ш Е Н И Е  № 1040

 

Град Бургас, 27.05.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                        2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Й.Б., в присъствието на прокурора ГАЛЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 640 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, против решение № 52 от 14.01.16г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3651 по описа за 2015г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-67/28.07.2014г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране-гр.София, с което на касатора, за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България електроразпределение“ АД (ОУ), на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на закона – касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Счита, че с изложените мотиви съдът е нарушил закона, вследствие на което е стигнал до неправилни правни изводи. Твърди, че неправомерно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ, който следва да се приеме за неприложим закон предвид определеното съдържание на понятието „условия на лицензията“. Искането от съда е да отмени оспореното решение и по същество да отмени изцяло издаденото му наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба на соченото основание и искането от съда. Ангажира доказателства. Сочи, че в случая безспорно е установена авария в електроснабдяването на сградата, изразяваща се в пожар в ел.табло, наложило подмяната на ел.таблата спешно, като дружеството е изпълнило задължението си в рамките на 48 часа да отстрани аварията и са налице хипотезите на чл.51, ал.1 от ОУ, поради което счита, че нито едно от изискванията на чл.63, ал.1 и ал.2 от ОУ не се явяват задължителни.

Ответникът по касация – председателят на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба в съдебно заседание като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

 

 

Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление № НП-197 от 31.07.2014г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с адрес в гр.София, с което на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД-гр.Пловдив за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.10, т.3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, във вр. с чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Видно от подадената до районния съд жалба, дружеството е поискало отмяна на процесното наказателно постановление при изложени в 51 пункта съображения и доводи за незаконосъобразност на същото поради издаването му в нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалния закон. 

 

От фактическа страна по делото е установено, че на 26.06.2014г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за това, че служители на дружеството са извършили подмяна на съществуващо средство за търговско измерване с фабричен № 2427500 на клиента К.П. от гр.Китен с ИТН № 2538691 и са монтирали ново устройство, за което са съставили протокол № 0004394, който не е подписан от потребителя. Подмяната е извършена на 10.10.2012г. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 298/17.12.2014г., с което председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложил на дружеството-лицензиант имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Санкцията е обжалвана пред Районен съд – Царево, който постановява потвърдително решение. В мотивите на това решение са обсъдени възраженията на жалбоподателя, анализирани са Общите условия и съдебната практика и е формиран извод за законосъобразно наложена санкция.

Решението на Районен съд – Царево е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстнационният съд се е задоволил да преразкаже фактическата обстановка, съдържаща се в АУАН и в процесното НП така, както е изложена от ДКЕВР, не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и не е изложил собствени съждения. Възприетата от районния съд фактическа обстановка се основава изцяло на приложените по делото писмени доказателства и на събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания. В решението на съда подробно и детайлно са изследвани всички факти, които са относими към спорното правоотношение. Подробно е описана процедурата, в резултат на която е извършена проверка и е констатирано нарушението. Посочено е, че до проверката се стига в резултат на заповед № 3-Е-3/02.01.2014г. на председателя на ДКЕВР, с която е конституирана комисия за проверка на жалбите, подадени в офис Приморско. Обсъдена е жалбата на К.П., чието средство за търговско измерване е подменено и доводите й за снемане на показанията за изразходвана електрическа енергия. Установените от съда факти се основават на доказателствата по делото, а не на обстоятелствата, посочени в мотивната част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Поради това, възражението се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на материалния закон.

При обективно установена в процеса фактическа обстановка, съдът правилно е преценил приложението на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и характера на тези условия. Същите са одобрени с решение № ОУ-014/10.05.2008г. на ДКЕВР и регулират по административен ред отношенията между равнопоставени субекти. Правилно районният съд се е позовал на практиката на Върховен административен съд, според която при договорите, сключени при общи условия, индивидуалното разискване на клаузите е практически невъзможно, което се обуславя от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставката на електрическа и топлинна енергия, застраховане, доставка на вода и други. В тези случаи начинът на договаряне е опростен като едната страна (доставчикът) предварително определя съдържанието на договорните клаузи, а другата страна (клиентът) приема или да отказва сключването на индивидуален договор. При спор за изпълнение на задълженията по Общите условия, компетентният орган, който може да извършва контрол е Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, която черпи правомощията си за това от нормата на чл.75, ал.2, т.1 от ЗЕ, вр. с чл.49, ал.2, т.7 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Възражението на жалбоподателя, че нарушаването на Общите условия обуславя договорна, а не административнонаказателна отговорност, също е неоснователно. Правилно районният съд е преценил връзката между чл.10 от Общите условия, който дава право на дружеството-лицензиант да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване и задължението му да извърши това по реда на чл.63 като състави протокол, който се подписва от потребителя, а при невъзможност от свидетел на подмяната. Освен, че се основават на правилно тълкуване на приложимите материалноправни норми, изводите на съда са съответни на цитираната в решението съдебна практика, която макар и нестабилизирана, се споделя напълно от настоящия касационен състав.

Преносът, доставката или снабдяването с определено количество енергия на регулирана цена или на цена, която е определена по методика и договорени условия, одобрени от ДКЕВР и която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона, представлява „услуга от обществен интерес”, която е регламентирана в §1, т.66б от ДР на Закона за енергетиката. Поради значимостта на обществените отношения, които се регулират с този закон и поради спецификата на субектите, които доставят електрическа енергия, законодателят е защитил интересите на крайните потребители като е създал института на публично оповестените общи условия - чл.98а ал.1 от ЗЕ. Тези условия се одобряват при условия и ред, определени с Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена по делегация от чл.60, ал.1 от Закона за енергетиката и представляват неразделна част от лицензията. Поради това, нарушаването на Общите условия от енергоразпределителните дружества е основание да се ангажира тяхната административно-наказателна, а не договорна отговорност.

Неоснователно е и възражението за неправилна квалификация на деянието.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД ЕВН ЕР има право да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови или с други с по-добри технически характеристики по реда на чл.63. В нормата на чл.63 от Общите условия е посочено, че в случаите, в които се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и клиента. Ако клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативен протокол в присъствието на свидетели. В тези случаи констативният протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита за връчен в деня на неговото получаване. В настоящия случай е безспорно установено, че на 10.10.2012г. служители на дружеството-лицензиант са извършили подмяна на съществуващото средство за търговско измерване на К.П. и са монтирали ново устройство като са съставили протокол № 0004394, който не е подписан от потребителя. С това деяние дружеството е осъществило фактическия състав на чл.63, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. Общите условия са част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия и неспазването им представлява нарушение на самата лицензия. Поради това, санкционирането на нарушението по чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е извършено законосъобразно.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. Според разпоредбата на чл.225, ал.1 от Закона за енергетиката, нарушенията на закона се установяват от лицата по чл.77, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и от лица, които са оправомощени от ДКЕВР да извършват проверки. В конкретния случай от представената по делото заповед № З-Е-4/02.01.2014г. се установява, че председателят на ДКЕВР е упълномощил няколко лица да съставят актове за установяване на административно нарушение, между които е и служителят Л.Р.. При това положение, не може да има съмнение, че актът е съставен от лице с надлежно учредена материална компетентност и не е порочен. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, поради което обсъжданото възражение е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН. По това възражение са изложени подробни и аргументирани мотиви от районния съд, които касационната инстанция споделя напълно. По делото не се установяват факти и не се навеждат доводи, които да доведат до промяна в изводите на първоинстанционния съд.

По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

 

 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 14.01.16г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3651 по описа за 2015г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1./                              

 

          

                                    2./