Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     2124/16.12.2016 г.           град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, първи състав, на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. и прокурора Георги Дуков като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 683 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Т.С.Т. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас чрез адвокат К. от БАК против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. В молбата си ищецът твърди, че в периода от 08.12.2013г. до датата на предявяване на иска – 28.03.2016г. е настанен в Затвора – Бургас при условия, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ. Навежда фактически доводи, че помещенията в Затвора Бургас не са оборудвани със санитарен възел и течаща вода, нямат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване и са с лоша хигиена, което представлява форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в Затвора Бургас, което не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на всеки лишен от свобода, за хигиенно поддържане, за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, за достъп на естествена светлина и възможност за проветряване. Обезщетяването на вредите се претендира за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на обезщетението. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат К. от БАК, който поддържа исковата молба и ангажира доказателства.

Ответната страна – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието се представлява от юрисконсулт Чанев, който в писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковата молба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за недоказаност на исковете.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

 

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО.

1. От фактическа страна по делото е установено, че в периода от 09.12.2013г. до 12.12.2013г. Т.С.Т. е настанен в Приемно отделение на Затвора – Бургас, в спално помещение № 310 с жилищна площ от 13,24 кв.м., заедно с още 7 лица. Разполагаемата площ на всеки настанен в това помещение е 1,66 кв.м. На 12.12.2013г. Т. е разпределен в група за лица със статут на обвиняеми и подсъдими и е настанен в спално помещение № 107 с още 8 лица. Общата жилищна площ на това помещение е 17,20 кв.м., а разполагаемата площ на всеки един от обитателите – 1,91 кв.м. На 25.02.2014г. Т.Т. е разпределен в група за осъдени лица и настанен в спално помещение № 207 с обща площ от 27,72 кв.м. с още 14 лишени от свобода. Разполагаемата площ на всеки обитател в това помещение е 1,85 кв.м.

2. Помещенията, в които Т. е настаняван последователно, са оборудвани с „отделна вишка за всеки лишен от свобода и от отделни шкафове, чиито пространство и вместимост се поделят за ползване от двама лишени от свобода”. Към тези помещения не са обособени самостоятелни санитарни възли и не е осигурен непосредствен достъп до течаща вода. Посещаването на тоалетна и използването на вода е осигурено на лишените от свобода през деня, в интервала от 8,30 часа сутринта до 20,00 часа вечерта. След 20,00 часа помещенията се заключват и обитателите им нямат свободен достъп до санитарните помещения. Хигиената в спалните и в общите помещения се осигурява от специално определени лица – хигиенисти и дежурни лица по поддържането й. В този смисъл е становището на И.Л. – инспектор по социална дейност и възпитателна работа (стр.29 от делото).

На съда е служебно известен доклада на Комитета за Превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания, съставен при посещението му в Затвора Бургас през периода март – април 2014г. Според съдържанието на този доклад констатациите на КПИ са много по-обезпокоителни от тези през 2012г., тъй като не е изпълнена нито една от препоръките, дадени през 2012г. за изключително лошите материални условия в Затвора Бургас. В този смисъл Комитетът препраща към констатациите по § 22 - § 25 на доклада от 2012г. и изразява мнение, че цялостното състояние на затворническите помещения в Затвора Бургас е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и на персонала. Въпреки, че е намален броят на лишените от свобода в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен с 844 затворника при официален капацитет на сградата от 371. Килиите са с многобройни обитатели и на един затворник се полага по 1 кв.м. жилищна площ, а много рядко се стига до разположение от 2 кв.м. Повторно се подчертава, че материалните условия в Затвора Бургас са влошаващи се и нехигиенични. Килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители и в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност, тези условия могат да се считат за нечовешки и унизителни. От доклада става ясно, че всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо състояние, изключително мръсни и с повредени механизми за промиване. Въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците все още са задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворяват биологичните си нужди през нощта и не им се предоставят никакви тоалетни принадлежности и препарати за почистване на килиите, освен по два малки калъпа сапун на месец. Изрично се посочва, че в този аспект положението в Затвора Бургас е най-лошо в сравнение с другите затвори, посетени през същия период.

На съда е служебно известен и аналитичния доклад за състоянието на местата за лишаване от свобода (януари – юни 2014г.), извършен от екип на институцията на омбудсмана на Република България, който съгласно чл.19, ал.2 от ЗО изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приет на 18.12.2002г. От съдържанието на този доклад в относимата му към затвора в Бургас част се установява, че при проверката през 2012г. и 2013г. комисията е определила условията като нечовешки и унизителни. През 2014г. проверяващият екип продължава да поддържа тази констатация. „Това е затворът с най-тежки условия на пренаселеност в България. Средно се падат под 2 кв.м. на лишен от свобода, а на места под 1 кв.м. Сградният фонд е изключително остарял и амортизиран”. През 2013г. в затвора са настанени 1 097 лишени от свобода при общ капацитет на сградата – 371 души. Констатирана е и необходимостта от незабавно осигуряване на легло на всеки лишен от свобода с чист дюшек и постелъчен инвентар. Установено е още, че продължава практиката на проблемно осигуряване на безпрепятствен достъп на всички затворници до тоалетни по всяко време, включително през нощта. През 2013г. е препоръчано категорично да се преустанови ползването на кофи, но препоръката не е изпълнена. В същото време състоянието на самите санитарни помещения също се квалифицира като нечовешки и унизителни условия. През 2014г. отново е установено, че не всички лишени от свобода имат достъп до основни хигиенни продукти и материали за почистване на килиите.

3. По време на престоя в Затвора Бургас, Т.Т. страда от Хепатит Б и от разстройство на личността със зависимост към опиоиди, за което се води на диспансерен учет. В този период Т. е приемал таблетки „Диазепам” от 10мг. по 3 пъти на ден и „Ривотрил” по 2 пъти на ден. Лекарствата е получавал от Медицинския център в Затвора Бургас. В този смисъл е съдържанието на приложената към делото медицинска справка, здравен картон и амбулаторни листи.

Въз основа на изложените фактически данни, съдът достигна до следните

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

1.      По допустимостта на исковете:

По делото са предявени и се поддържат три обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, които са резултат от бездействието на ответника да осигури на лишения от свобода минимална жилищна площ от 4 кв.м., престой в спално помещение с непосредствен достъп до тоалетна и течаща вода и с добра хигиена в периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г. Активната процесуална легитимация принадлежи на Т. като страна в материалното правоотношение, от чието развитието се твърди, че са настъпили вредите. Пасивната легитимация в процеса принадлежи на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е юридическо лице към Министерството на правосъдието, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със самостоятелна правосубектност. Предявените искове отговарят на изискванията, разписани в чл.127 от ГПК и се явяват процесуално допустими.

2. По основателността на исковете:

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. Член първи от тази конвенция задължава високодоговарящите страните да осигурят на всяко лице под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в част I от нея.

В нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предвидена отговорност на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за да се ангажира отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани трябва да са налице следните материалноправни предпоставки при условията на кумулативност: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай изложените в исковата молба фактически основания представляват нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Тези нарушения според Т. са извършени от администрацията на Затвора Бургас в периода, през който той е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г.

2.1. Първата претенция е за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при престоя му в помещения в Затвора Бургас, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ по чл.43, ал.3 от ЗИНЗС. Според правилото на цитираната норма минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.в. В конкретния случай е безспорно установено, че първоначално ищецът е настанен в приемно помещение № 310 с обща площ от 13,24 кв.м. и разполагаема за него площ от 1,66 кв.м. След това е преместен в спално помещение № 107 с обща площ от 17,20 кв.м. и разполагаема за него площ от 1,91 кв.м. При последващото му преместване, Т. е настанен в спално помещение № 207 с обща площ от 27,72 кв.м. и разполагаема за него площ от 1,85 кв.м. И в трите случая е налице неизпълнението на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС. Това представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, който задължава държавата да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, които съответстват на зачитането на човешкото достойнство. Според практиката на ЕСПЧ начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В този смисъл са решение на ЕСПЧ от 27 ноември 2012г. по делото Червенков срещу България и решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България. Според пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България при преценката за нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на личното пространство, трябва да се имат предвид следните фактори: всяко лице да има индивидуално място за спане; всяко лице да има минимум 3 кв.м. жилищна площ и размерът на килията да дава възможност на лицата да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на чл.3 от Конвенцията. В конкретния случай предоставените на Т. жилищни площи при престоя му в помещения № 310, № 107 и № 207 са под изискуемия от чл.43, ал.3 от ЗИНЗС минимум и под въведените от ЕСПЧ критерии за желателен стандарт. Това е нарушение на чл.3 от Конвенцията, за което ищецът трябва да бъде обезщетен. Обезщетението на Т. се дължи за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г., когато е бил настанен в посочените помещения с № 310, № 107 и № 207.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били изтърпени. Според ЕСПЧ периодът от време, изтърпян от съответното лице в условията по чл.3 от Конвенцията, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди (решение по делото Нешков и други срещу България). В конкретния случай ищецът е пребивавал в помещения, което не отговарят на изискванията на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС в периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г. и справедливото обезщетение, което трябва да получи, като се има предвид недоброто му здравословно състояние, установено по делото, е в размер на 500 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

2.2. Втората претенция е за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при престоя му в помещения в Затвора Бургас, които не отговарят на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г.

Задължението на ответната страна да осигури на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода е разписано в чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В настоящия случай е безспорно установено, че помещения № 310, № 107 и № 207, в които ищецът е бил настанен, не разполагат с тоалетно и санитарно помещение. Тоалетната е обща за всички спални и се ползва само през деня – от 8,30 часа до 20,00 часа. След 21:00 часа шените от свобода „ползват бутилки с вода и нямат достъп до санитарните възли”. Топлата вода се използва по установен график – всеки вторник и четвъртък от седмицата. В този смисъл са твърденията на ответника, които имат характера на съдебно признание на факт по смисъла на чл.175 от ГПК, доклада на КПИ от 2014г. и аналитичния доклад, извършен по поръчение на омбудсмана на Република България. С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че в периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г. Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” не е осигурила на ищеца постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, с което е осъществила първата от трите кумулативно предвидени предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ограниченият достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода, безспорно предпоставят нечовешко и унизително отношение и представляват нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Отговорността на държавата и общините за причинените вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай е безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди - унижаване на човешкото достойнство на Т.Т.. Няма съмнение също, че е налице причинна връзка между ограничения достъп до сервизните помещения и претърпените от Т. физически и психически болки, страдания и неудобства. Поради това, искът за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г. се явява основателен и следва да се уважи.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били изтърпени. В конкретния случай, справедливото обезщетение за вредите, причинени на Т. в периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г., като се имат предвид установените по делото заболявания, е в размер на 500 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

2.3. Третата претенция на ищеца е за обезщетяване на неимуществените вреди в резултат на лошата хигиена в помещенията в периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г.

Задължението на ответната страна да осигури добра хигиена в спалните помещения е разписано в чл.7, т.5, б.”д” от ППЗИНЗС. Според правилото на цитираната норма Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осигурява здравното обслужване в местата за лишаване от свобода чрез провеждане на мероприятия, свързани с профилактичната и лечебно-диагностичната дейност и противоепидемиологичното осигуряване, както и чрез спазване на хигиенните норми и санитарните правила. В настоящия случай от представените по делото доказателства не се установява хигиената в спалните помещения да е занижена и това да се дължи на бездействието на затворническата администрация. Поради това, претенцията на Т. да бъде обезщетен за лошите хигиенни условия, при които е изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода” е неоснователна и трябва да се отхвърли.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса.

Съгласно разпоредбата на 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай по делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева. Общият размер на трите иска е 10 000 лева, от които първите два са уважени в общ размер на 1 000 лева. При това положение на ищеца следва да се присъдят извършените от него разходи за водене на делото в размер на 31 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Като се има предвид размера на отхвърлената част от двете претенция, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 747 лева.

Мотивиран от това, Административен съд – Бургас, първи състав

 

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Т.С.Т. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в Затвора Бургас, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на всеки лишен от свобода за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г. в размер на 500 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Отхвърля иска в останалата част.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Т.С.Т. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му в помещения в Затвора Бургас, които не отговарят на изискванията за осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г. в размер на 500 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Отхвърля иска в останалата част.

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.С.Т. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени в резултат на лоша хигиена в помещенията в Затвора Бургас за периода от 08.12.2013г. до 28.03.2016г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Т.С.Т. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 31 лева.

ОСЪЖДА Т.С.Т. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 747 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:……………………